№ 312
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20232200100482 по описа за 2023 година
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда, с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и цена съответно : 50
0000лв. от общо 150 000лв.,11 440 лв от от общо 65 000лв , 1 800лв. и 18лв., ведно с
акцесорни искове по чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2017 г. е образувано ДП № № 306 ЗМ-
757/2017 РУ МВР - С., по което ищецът е привлечен като обвиняем в това, че на 04.11.2017
г., в землището на с. К., община Н.З., в имот № 009 003, чрез използване на техническо
средство - моторен трион, марка „Щил“ и МПС - товарен автомобил „Мерцедес 307Д“, с per.
№ А 4872 ВК, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 3,29 пространствени
кубични метра дърва за огрев /клони с дебелина от 4 см. до 21 см. от дървесен вид „бадем“/
на обща стойност 217,14 лева от владението на Н. Г. Г. - кмет на Община- Н.З., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на Община - Н.З., като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини, съставляващо според държавното обвинение
престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 2 и т. 4 ,вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Твърди, че на 21.02.2018 г. спрямо ищеца е взета и мярка за неотклонение „подписка“, а
с разписка от 04.11.2017г иззети: 1 брой товарен автомобил „Мерцедес 307Д“, с per. N: А
4872 ВК; 1 брой контактен ключ за посоченото МПС; 1 „куп“ нарязани дърва, натоварени в
товарния автомобил; 1 брой свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Мерцедес
307Д“, с per. N: А 4872 ВК, част I и 1 брой моторен трион, марка „Щил“.
От 04.11.2017г. бил лишен от възможността да ползва товарния автомобил по
1
предназначение за извършваната от него и от неговата съпруга дейност, касаеща сключен от
съпругата му договор за поддръжка на бадемови градини, за изпълнението на който било
необходимо ползване на товарния автомобил и моторния трион.
Твърди, че на 26.03.2018 г. бил изготвен обвинителен акт, по който е образувано НОХД
№ 233/2018 г. на РС- Н.З.. След проведени четири с.з. с присъда №16/05.03.2019г, ищецът
бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година като на основание чл. 66 от
НК е отложено за изпитателен срок от 3 години,
Освен това, в полза на държавата бил отнет и автомобил „Мерцедес 307Д“, с per. № А
4872 ВК; 1 бр. контактен ключ за него; 1 бр. СРМПС за товарен автомобил „Мерцедес
307Д“, с per. № А 4872 ВК и 1 бр. моторен трион, марка „Щил“, а ищецът осъден да заплати
в полза на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР С. сумата 1 250,03 лева и по сметка
на PC Н.З. сумата 130 лева - разноски по делото.
Присъдата била постановена с особено мнение на съдията-докладчик, а с решение №
31/30.05.2019г по ВНОХД № 182/2019г на СлОС отменена изцяло, а делото- върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. Потвърдена била взетата мярка „подписка“.
След вършане на делото в РС - Н.З. било образувано НОХД № 219/2019г. по описа на
същия съд, по което се провели 8 с.з., и постановена присъда № 2601/25.11.2020г, с която
ищецът бил признат за невиновен в извършване на същото престъпление и оправдан.
С решение № 22/27.05.2021 г. по ВНОХД № 21/2021г на СлОС, оправдателната присъда
била потвърдена и влязла е в сила на 27.05.2021 г.
Твърди, че иззетите вещи му били върнати на 14.06.2021г, но в периода 04.11.2017-
14.06.2021г. бил лишен от възможността да ги ползва по предназначение, с което е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да извършва съответната
дейност с тези вещи, като оценя пропуснатите ползи в размер на 50 лв. дневно, от които
10лв. - за това, че е лишен от ползването на триона и 40 лв. – от ползването на
автомобила.
Имуществените вреди оценя в размер на 65 000 лв., изразяващи се в пропуснати ползи
от лишаване от ползване на иззетите в периода 04.11.2017 г. -14.06.2021 г. моторен трион
„Щил“ и товарен автомобил „Мерцедес 307 Д“ с рег. № А 4872 ВК, но иска предявява като
частичен - за сумата 5 000 лв.
Освен това за период от 3 г. и 3 месеца бил с мярка за неотклонение “подписка“, която
ограничавала правото му на свободно предвижване , като се сдобил и с полицейска
регистрация по реда на чл. 68 ЗМВР.
Твърди, че за периода от 21.02.2018 г. до 27.05.2021 г. неговото здравословно състояние
силно се влошило, като претърпял четири исхемични инсулта. В същия период имал
очакването, че е възможно да получи осъдителна присъда което му причинило силен стрес,
загуба на съня, депресивно състояние, тревожност, напрежение, притеснение.
2
Освен това, с повдигнатото обвинение било дискредитирано доброто му име в
обществото, чувствал се обиден и унизен .
Допълва, че в наказателното производство заплатил за адвокатска защита сумата
1800лв., представляваща сбор от сумите 300лв.; 300лв; 600лв; 600 лв., както и сумата 18лв.,
платена за държ. такси за снабдяване със съдебни книжа, необходими за завеждане на
настоящото дело.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което бъде осъдена Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. от общо 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 27.05.2021г до окончателното изплащане,
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на сумата
5000лв. от общо 65 000лв за периода 04.11.2017 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната
лихва за същия период, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1800 лв.,
изразяващо се в разходи за адвокатска защита по наказателното производство, ведно със
законната лихва от 27.05.2021г. за същия период, както и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 18лв., представляващо разход за снабдяване на съдебни книжа за образуване на
настоящото дело.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани.
Счита, че твърдените имуществени и неимуществени вреди са недоказани и липсват
доказателства, че са настъпили в пряка причинна връзка от воденото срещу ищеца
наказателно производство.
Твърдяло се, че ищецът е прекарал четири исхемични инсулта, но от представените
епикризи било видно, че е същият е лекуван от оплаквания, свързани в шийната област, без
връзка с евентуално прекарани мозъчни инсулти. В същите медицински документи било
посочено, че състоянието на исхемичен инсулт датира от 10.01.2015г, т.е. време, което
значително предшества образуването на ДП и привличането на ищеца като обвиняем.
Липсвали доказателства, от които да се направи извод за наличие на пряка причинна връзка
между воденото срещу ищеца наказателно производство и здравословните му страдания,
както и че тези страдания са пряко провокирани от твърдините психоемоционални
сътресения и негативни преживявания.
Липсвали и доказателства, че ищецът е претърпял описаните в ИМ неимуществени
вреди, като загуба на сън, емоционални и психически сътресения.
Воденото срещу ищеца ДП е продължило от 04.11.2017 г. до 21.02.2018 г., а от март
2018 г. до 27.05.2021 г., тоест общо 3 години и 2 месеца продължила съдебната фаза на
производството и ако в този период ищецът търпял вреди в здравословен и личен план, то
ответникът не следвало да отговаря за тях.
Твърди, че твърдените в ИМ вреди не надхвърлят обичайните такива, които се
3
презюмират при всяко едно обвинение, приключило с оправдателна присъда, поради което
счита иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен по размер с оглед съдебната
практика, в т.ч.и на ОС-С.. Затова счита, че при евентуално уважаване на иска за
неимуществени вреди, разумният и справедлив размер на обезщетението следва да е 500 лв.
Липсвали доказателства, че сумата 1800 лв. е платена за адв. хонорари, както и
доказателства,че сумата 18лв. представлява разходи за платена за д.т.
Счита, че е спорна собствеността върху вещите, тъй като в Постановление за отказ да се
образува ДП от 17.08.2017 г. по преписка вх. № 1142/17 г., на РП - Н.З. било посочено, че
същото МПС е собственост на лицето Вълчева, а в приемо-предавателен протокол № 165
от13.11.2017г. било посочено, че Юрий Р. Колев от гр. Бургас е собственик на МПС-то. В
обвинителния акт било упоменато, че автомобилът е предаден от ищеца с протокол за
доброволно предаване от 04.11.20217г., което означавало, че той не е принудително иззет от
фактическата власт на ищеца, а доброволно предаден от него за нуждите на ДП.
Липсвали и доказателства, че преди повдигане на обвинението ищецът е ползвал тези
вещи ежедневно и е получавал доход от това ползване в сочения размер от 50 лв., от които:
10лв. - за триона и 40лв. - за товарния автомобил. Той следвало да докажe, че в периода за
воденото срещу него наказателно производство до неговото приключване, ежедневно е щял
да получава доход от ползването на тези вещи под формата на наем и да представи договори
за наем, които биха му гарантирали сигурен приход от 50лв. на ден, който доход е
пропуснал да реализира.
Възразява и срещу периода, за който се претендира законна лихва за забава, като счита,
че началния момент е влизане в сила на присъдата.
Прави възражение по чл. 5 ал..2 ЗОДОВ във връзка с процесуалното поведение на
ищеца в рамките на наказателното производство.
Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар.
В с.з. ищeцът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Прави увеличение на цената на иска за
имуществени вреди, предявен като частичен, от 5000лв от общо 65 000лв на 11 440лв от
общо 65 000лв, от която сума: 8800 е стойността на средния пазарен наем за микробуса и 2
640лв- на моторния трион. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. Прокуратурата на Република България се представлява от Прокурор по ОП-С.,
който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. Допълнителни съображения излага в писмена
защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищецът Х. И. С.о на 60 г., български гражданин, неосъждан, женен, пенсионер по
болест, с постоянен адрес с.Ч., общ.С..
4
На 04.11.2017г е образувано досъдебното производство, започнало като бързо
производство БП № 757/2017г на РУ-Н.З., пр.пр. № 1509/2017г по описа на РП- Н.З., за това,
че на 04.11.2017г, в землището на с.К., общ.Н.З., от овощна градина, в съучастие помежду
си, като съизвършители, чрез използване на МПС и техническо средство –моторен трион,
направили опит да отнемат чужди движими вещи- дърва,на неустановена стойност, от
владението на собственика С.Х.С. от с.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като опита останал недовършен по независещи от тях причини -
престъпления по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. с 18 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 НК.
Вещите, предмет на престъплението са иззети от ищеца по досъдебното производство,
като с протокол за доброволно предаване от 04.11.2017г е предал на разследващ полицай
от РУ МВР-Н.З. : 1 бр. товарен автомобил „Мерцедес 307Д“, червен на цвят, с рег. А№4872
ВК; ключа за автомобила, 1 бр. свидетелство за регистрация на същия автомобил, ведно с
натоварени в него дърва, както и 1 брой моторен трион с надпис „STIHL MS 231“ .
Товарният автомобил „Мерцедес 307Д“ с рег. № А№4872 ВК ,закупила съпругата му
Илияна С.а Вълчева с договор за покупко-продажба на МПС от 03.07.2017г, а когато
автомобилът е бил иззет, все още не е бил прехвърлен в КАТ.
С постановление от 09.11.2017г, разследването по бързото производство продължава
по общия ред, като към този момент все още няма привлечени лица в качеството на
обвиняеми.
С постановление за привличане на обвиняем от 20.02.2018г, ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем по същото досъдебно производство, за това, че на 04.11.2017г, в
землището на с.К., общ.Н.З., в имот № 009003, чрез използване на техническо средство-
моторен трион „STIHL MS 231“ и моторно превозно средство – товарен автомобил
автомобил „Мерцедес 307Д“, с рег. № 4872 ВК, направил опит да отнеме чужди движими
вещи – 3.29 куб.метра дърва за огрев/ клони с дебелина то 4 см до 21 см/, от дървесен вид
бадем, на обща стойност 217.14лв, от владението на Н. Г. Г.-кмет на община Н.З., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на община-
Н.З.,като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4,
вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 18 ал.1 НК.
На 21.02.2018г, ищецът е привлечен като обвиняем за същото престъпление , взета и
мярка за неотклонение“подписка“ .
За повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, вр. с чл. 194 ал.1,
вр. с чл. 18 ал.1 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години.
Досъдебното производство е приключило на 15.03.2018г с мнение за предаване на съд
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 18 ал.1 НК.
Обвинителният акт е внесен в РС-Н.З. на 27.03.2018г, въз основа на който е образувано
НОХД 233/2018г по описа на същия съд.
След проведени две редовни съдебни заседания по общия ред, делото е приключило
5
с присъда №16/05.03.2019г, с която ищецът е признат за виновен и осъден по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 18 ал.1
НК, като наложеното му наказание е 1 година лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от 3 години.
На основание чл 53 ал.1 б.“а“НК, съдът е отнел в полза на държавата веществените
доказателства, между които попадат и товарния автомобил и моторния трион.
Ищецът е осъден и да заплати в полза републиканския бюджет разноските по делото в
размер на 1250лв.
Присъдата е постановена със особено мнение на съдията-докладчик.
С решение № 31/30.05.2019г по ВНОХД № 182/2019г на СлОС, присъдата е отменена
изцяло, а делото- върнато на РН-Н.З. за ново разглеждане от друг състав.
С определение на въззивния съд от 30.05.2019г е потвърдена взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение“ подписка“.
След връщането на делото за ново разглеждане, на 12.06.2016г е образувано НОХД
№219/2019г по описа на РС-Н.З..
По делото са проведени четири заседания по общия ред и е приключило с присъда
№260011/25.11.2020г, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение и
оправдан.
Съдът е постановил всички веществени доказателства, след влизане в сила на
присъдата, да се върнат на собственика, което е станало на 07.06.2021г, видно от оформена
за целта разписка.
По протест на прокурора е образувано НОХД № 21/2021г по описа на СЛОС,
приключило с решение № 22/27.05.2021г, с което потвърдена оправдателната присъда на
РС-Н.З. .
С определение № 260100/27.05.2021г по НОХД № 21/2021 на СлОС, е отменена
взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение “подписка“.
Досъдебното производство е започнало на 04.11.2017г и приключило на 15.03.2018г.,
т.е продължило е 4 месеца и 11 дни.
На 29.11.2017г ищецът упълномощил адв. Георги Мавродиев за защитник по
процесното досъдебно производство, на който заплатил в брой адв. възнаграждение в
размер на 300лв/ л. 72 от ДП/.
На 05.12.2018г ищецът упълномощил за втори защитник по досъдебното производство
- адв. П. Н., на който заплатил 200лв за процесуално представителство, в т.ч. по ДП.
В хода на съдебното производство пред РС-Н.З. и ОС-С., ищецът е представляван от
адв.П. Н., но няма данни за други платени адв. възнаграждения, освен горепосочените.
Съдебното производство е протекло по общия ред и е продължило от 27.03.2018г до
27.05.2021г, общо 3 години и 2 месеца, в т.ч. на две инстанции и след връщането му за ново
6
разглеждане от друг съдебен състав.
Общо наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза е продължило от
04.11.2017г до 27.05.2021г, т.е. 3 години 6 месеца и 23 дни, от които ищецът е бил с мярка
за неотклонение „подписка“ от 20.02.2018г до 27.05.2021г , общо 3 години , 3 месеца и 7
дни.
На 03.07.2017г съпругата на ищеца- Илина С.а Вълчева сключила с ППК “К.“-с.К.
поредния договор за наем на недвижими имоти, представляващи овощни градини с бадеми,
находящи се в с.К., за срок от 1 година, по силата на който в качеството си на наемател, се
задължила да извършва текущо поддържане на градините.
Текущото поддържане се изразявало в изрязване на сухи клони и дървета и варосване
на дръвчетата, с което се занимавало цялото семейство. Моторният трион служел за
подрязване на сухите клони и дървета, а товарният автомобил “Мерцедес“ - за придвижване
от с.Ч. до с.К., а също и за превоз на бадемите.
С тази дейност семейството се занимавало от 2009г и се издържало от продажбата на
бадеми.
Според заключението на приетата съдебно-оценителната експертиза, средният
месечен наем за отдаване под наем на товарния автомобил „Мерцедес“ за периода
04.11.2017-14.06.2021г, е 137.71лв, а на моторния трион, за същия период - 21.35 лв.
В рамките на този период както ищецът, така и семейството му не са ползвали тези
вещи, тъй като са били иззети като веществени доказателства по наказателното
производство.
Воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно производство оказало неблагоприятно
влияние върху ищеца. Той изпитвал притеснение, страх и безпокойство. До тогава не бил
осъждан, но след като го осъдили, го приел тежко, а след прекарания през 2015г инсулт,
състоянието му в следващите четири години съвсем се влошило.
В периода 2018 - 2022г получил още три инсулта и вече не можел да се грижи нито
за себе си, нито за бадемовите градини.
Първият инсулт получил преди образуване на досъдебно производство - на
10.01.2015г, вторият - на 05.10.2018г, третият- на 06.06.2020г и четвъртият- на 21.04.2022г.
Неколкократно е бил хоспитализиран в МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД-С..
С ЕР на ТЕЛК № 5698/11.12.2018г, издадено по повод на преосвидетелстване, му е
определена 50% трайно намалена работоспособност /ТНР/, с начална дата на
инвалидността- 13.05.2015г, за срок от 1 година - до 01.12.2019г, с водеща диагноза:
последици от мозъчен инфаркт.
С ЕР на ТЕЛКТ № 94035/12.10.2022г, му е определена 100 % ТНР, с чужда помощ , за
срок от 1 година- до 01.10.2023г, с водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт.
Съгласно заключението на СМЕ, през м.януари 2015г ищецът е приет в болница и
лекуван за мозъчно-съдов инцидент. Последвало раздвижване и рехабилитация.
7
След 05.10.2018г здравословното му състояние започнало да се влошава, когато
получил втори инсулт и бил приет за лечение в болница.
На 18.07.2019г, 06.06.2020г и 21.04.2022г отново е лекуван в болница, като на първата
дата получил пирамиден синдром в ляво, на втората- латентна дестностранна хемипареза, а
на третата- квадрипареза, тежка степен за левите крайници и невъзможна походка.
Според вещото лице Д-р С., ищецът е предразположен към подобно заболяване. Още
през 2015г получил първия мозъчно-съдов инцидент-мозъчен инсулт /инфаркт/, а в
следващите години настъпило влошаване на състоянието му, изразяващо се в поредица
мозъчно-съдови инциденти, а именно: преживените от него мозъчни инфаркти със
задълбочаване на клиничните симптоми - огнищна неврологична симптоматика,
квадрипареза-тежка степен на левите крайници с невъзможна самостоятелна походка към
плегия на левите крайници, със спастично повишен мускулен тонус, с ограничени движения
за четирите крайника.
Съгласно експертното заключение няма причинна връзка между негативно-
емоционалните преживявания на ищеца по повод воденото срещу него наказателно
производство и влошеното здравословно състояние, тъй като етиологията на мозъчните
инфаркти не е наличието на негативни психо-емоционални преживявания, а е органично
заболяване при определен терен. Стресът можел да е косвен фактор, но не и причина за
мозъчен инфаркт. При стрес, артериалното кръвно налягане се повишавало и възможността
за мозъчно-съдов инцидент, респ.тромбоза и емболия на мозъчни, коронарни, белодробни и
др. съдове, се увеличавала.
От три години насам ищецът е постоянно на легло, с пареза на крайниците и за него
се грижи съпругата му.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка
и анализ на събраните по делото доказателства.
Писмените доказателства цени като относими, допустими и неоспорени, а гласните
кредитира като относими, преки и непосредствени, но и с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК.
Съдът приема заключението на СМЕ като обосновано, ясно и неоспорено, а също и
заключението на съдебно-оценителната експертиза, макар и оспорено от ответника, тъй като
няма причини да се съмнява в компетентността и обективността на вещото лице.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявените са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение, които
намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал.1, т.3, предложение първо от
ЗОДОВ.
По иска за неимуществени вреди:
8
Искът с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, предявен като частичен за сумата 50
000лв от общо 150 000лв, е основателен и доказан, но предявен в завишен размер с оглед
претърпените вреди, съдебната практиката и принципа за справедливост.
Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, а
възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е
приключило наказателното производството.
Има ли оправдателна присъда, обвинението е винаги незаконно, а искът е доказан в
своето основание.
За да възникне отговорността по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, са необходими следните три
предпоставки: 1/ повдигане на обвинение за извършване на престъпление и 2/ наказателното
производство да е приключило, като лицето е оправдано по повдигнатото обвинение и 3/ да
са претърпени вреди в пряка причинна връзка от воденото наказателно производство.
По делото е безспорно, че с присъда № 260011/25.11.2020г по НОХД № 210/2019г,
влязла в сила на 27.05.2021, ищецът окончателно е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Обезщетението за немуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ
се дължи за увреждане на неимуществени права, блага или правнозначими интереси.
Вредите се изразяват в емоционални, психически терзания на личността, накърнена
чест, достойнство, добро име в обществото, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата
психика за определен период от време.
Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване на
процесуална принуда, която се търпи от обвиняемия и/или подсъдимия за определен период
от време и тези вреди неминуемо са свързани с негативни изживявания, пряко свързани с
повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Едно лице, обект на незаконно
обвинение, неизбежно търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в
причинна връзка с повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Тези вреди се изразяват
в притеснение, чувство на страх и несигурност, срам и неудобство и това са все вреди в
рамките на обичайното.
Съдебната практика приема, че когато се твърдят болки и страдания извън обичайните,
с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда, начин на
живот, обществено положение, здравословно състояние и пр., те трябва да бъдат изрично
посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а ищецът следва да ги
докаже.
В настоящия казус ищецът ангажира писмени и гласни доказателства, че е претърпял
обичайните неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с повдигнатото и
поддържано срещу него незаконно обвинение.
Липсват доказателства, че са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на
9
здравето и/или психиката на ищеца или други вредни последици, които да обуславят
завишен размер на обезщетението.
Не се събраха доказателства за наличие на причинна връзка между влошено
здравословно състояние на ищеца и воденото срещу него наказателно производство и че
именно заради това производство, той е претърпял три инсулта, като даденото в тази насока
заключение на СМЕ е категорично и неоспорено от страните.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Размерът на
обезщетението, освен с особеностите на всеки конкретен случай, следва да е съобразен с
общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта
на живот в страната към периода на увреждането.
Размерът на обезщетението с обвързан от преценката за конкретно установени по
делото факти и обстоятелства, които са следните: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или няколко отделни престъпления- умишлени или по непредпазливост,
дали ищецът е оправдан по всички или само за част от обвиненията, а за други – осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали надхвърля разумните
срокове за водене; вида на взетата мярка за процесуална принуда и други наложени
ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин последното се е
отразило на ищеца, имали ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен;
какви са конкретните преживявания и съдебното минало на ищеца, как обвинението се е
отразило върху личността и начина му на живот, социалните контакти, семейство,
професионална реализация, здравословно състояние и пр.
Съдът отчете всички гореописани обстоятелства, а именно: че воденото срещу ищеца
наказателно производство е продължило общо на досъдебна и съдебна фаза 3 години и
половина, от които досъдебното производство е приключило за 4 месеца, а съдебното
производство на две инстанции, включително с повторното разглеждане на делото по
общия ред - за 3 години и 2 месеца, което е в рамките на разумните срокове.
Взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда е най-леката – „ подписка“ и е
ограничила правото му на свободно придвижване за срок от 3 години , 3 месеца и 7 дни.
На ищеца е повдигнато само едно обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление, за което НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години, а
наложеното му наказание 1 година лишаване от свобода е условно, а не е ефективно, тоест
не е бил застрашен от изтърпяване на наказанието в затвор.
При повторното разглеждане на делото е постановена оправдателна присъда от
първоинстанционния съд на 25.11.2020г, тоест още от тази дата интензитетът на
претърпените стрес и тревожност е намалели значително.
Несъмнено, ищецът е изпитвал страх, несигурност и притеснение от воденото срещу
него наказателно производство. Ползвал се с добро име в селото, а след като бил осъден, се
чувствал унизен.
По делото обаче не се събраха доказателства за настъпили съществени и трайни
10
психични последици или възникване на други такива от здравословно, социално и
емоционално естество, които да са с необратим характер и които са получени в пряка
причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Здравословното му състояние от 2018г насам е силно влошено, но това не може да
бъде обвързано с воденото срещу него наказателно производство. Липсват доказателства, от
които може да се направи обратния извод.
Тъй като ищецът не доказа, че е търпял неимуществени вреди надхвърлящи
обичайните за такъв случай и с оглед конкретните обстоятелства, съдът намира, че сумата от
8 000лв е справедлив размер обезщетението за неимуществени вреди.
Искът, за разликата до пълния му размер на 50 000лв от общо 150 000 лв, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –27.05.2021г до окончателното
изплащане
Не се доказаха и обстоятелства по чл. 5 ЗОДОВ, които изключват или намаляват
размера на отговорността на Прокуратурата.
Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при
които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Съдебната практика приема, че настъпилия вредоносен резултат е в причинно-
следствена връзка с поведението на пострадалия, когато същият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение.
Такива действия са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследваното престъпление.
По делото не се твърди, не се и установи процесуалното поведение на ищeца в
наказателния процес да е било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ
образуваното и воденето на наказателно преследване.
По исковете за имуществени вреди:
Предявени са искове за имуществени вреди както под формата на претърпени загуби ,
така и на пропуснати ползи.
Исковете са претърпени загуби са два: единият с цена 18лв, представляващи разходи за
платени д.т. за снабдяване със съдебни книжа от наказателните производства, необходими за
завеждане на настоящото дело, а другия- с цена от 1 800лв, представляваща сбор от
платените адв. възнаграждения за осъществена адв.защита на досъдебното и съдебно
производство.
11
Първият иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
С молба от 25.10.2024г по НОХД 219/2019г на РС-Н.З., ищецът е поискал да се снабди
с множество документи, представени с исковата молба, за което е платил д.т. от 18лв, /л.
138 от делото и л. 21 от настоящото дело/. Този разход е направен за снабдяване с преписи
на документи, необходими за завеждане на настоящото дело, тоест това са разноски,
свързани с образуване на настоящото дело, а не пряко свързани с воденото срещу ищеца
наказателно производство, поради което съдът ги включва към общия размер на
разноските.
Вторият иск е частично основателен и доказан- до размер на сумата 500лв /300лв+
200лв/, като за разликата до пълния му размер от 1800лв бива отхвърлен.
По досъдебното производство са налични доказателства за платени само два
адв.хонорара в размер на 300 лв и 200лв и липсват доказателства по досъдебното и
съдебното производство за платени други адв. хонорари, освен тези.
Платените от ищеца адв.възнаграждения на упълномощените от него защитници ,
възлизащи в общ размер на сумата 500лв съставляват претърпяна вреда, която с оглед на
влязлата в сила оправдателната присъда, следва да му бъде възмездена.
Исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи са също два и предявени като частични, с цена 11 440лв общо 65 000лв /
увеличена в последното с.з. от 5000лв на 11 400лв/, от която: 8800лв- стойността на следния
пазарен наем на товарния автомобил и 2640-стойността на средния пазарен наем на
моторния трион, за исковия период 04.11.2017-14.06.2021г.
Съдът намира и двата иска за неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства се установи, че още преди да се повдигне
обвинението срещу ищеца, неговата съпруга сключила няколко поредни договори за наем на
овощни градини, а семейството на ищеца се занимавало с поддръжката на тези градини и се
препитавало от продадената продукция. За да упражняват тази дейност е бил ползван
моторния трион, без значение кой е работил с него, а за транспорт е използван товарния
автомобил, закупен от съпругата на ищеца специално за тази цел.
Не е спорно, че ищецът е бил лишен от ползването на тези вещи в периода 04.11.2017-
14.06.2021г, затова и претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи.
Тези ползи обаче трябва да бъдат доказани със сигурност, а не само предполагаеми,
тоест да е доказано, че изземването на двете вещи е лишило ищеца от гарантиран месечен
доход за целия исков период и ако не бяха иззети по досъдебното производство, чрез
използването им лично или чрез трети лица, ищецът би получил сигурен във времето
месечен доход в претендирания размер.
По делото не се установи кога точно е приключила дейността по поддръжката на
градините и дали това е станало именно поради воденото срещу ищеца досъдебно
12
производство или в резултат на прекратен с изтичане на срока договор за аредна или наем,
поради поредния инсулт на ищеца или друга причина.
Следва да се има предвид, че в периода 04.11.2017- 14.06.2021г ищецът е получил два
от общо четири инсулта, като след втория, получен на 05.10.2018г, състоянието му се
влошило драстично и той изобщо не е бил в състояние да работи и се занимава с
поддръжката на бадемовите градини.
От друга страна, поредният договор за аренда е сключен от съпругата му на 03.07.2017
, за срок от 1 година, изтекъл на 03.07.2018г, като след тази дата до края на исковия
периода, тоест от 03.07.2018г до 14.06.2021г, по делото липсват сключени договори за
аренда или наем.
Не се доказа също, че за исковия период ищецът е обработвал бадемовите градини/
лично или чрез трети лица/, като за целта е ползвал под наем същия модел товарен
автомобил и моторен трион, за да претендира средния пазарен наем на двете вещи.
Пропусканата полза за него би била съизмерима със стойността на продукцията от
бадеми, която евентуално би продал и реализирал някаква печалба, но е пропуснал тази
възможност поради воденото срещу него наказателно производство. Ищецът обаче не е
можел да се занимава с тази дейност за част от исковия период поради влошено
здравословно състояние, а за останалата част- липсват сключени договори за наем или
аренда.
Ето защо, съдът отхвърля изцяло и двата иска, ведно с акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва за претендирания период 04.11.2017- 14.06.2021г .
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част
от исковите претенции, в размер на 84.38 лв от общо 628 лв, в т.ч. 10лв- д.т. за образуване
на делото, 18лв- д.т. за издадени преписи от документи по наказателното производство и
600лв- възнаграждение на вещи лица.
Неоснователно е възражението прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК.
Уговореното адв. възнаграждение е по реда на чл. 38 ал.2 ЗА и възлиза общо в размер
на сумата 877.33 лв , изчислена по правилото на чл. 7 ал.2, т. 2 и т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения./ НМРАВ- в последната й
редакция/.
Съгласно практиката на ВКС, в случаите по чл. 38 ал.2 ЗА, при частично уважен иск,
възнаграждението се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредбата
за минималните размери за адв.възнаграждения и така изчисленото минимално
възнаграждение, се редуцира съобразно размера на уважената част от иска.
Пресметнато по този начин, възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца на база материален интерес от 50 000лв, колкото е цената на първия иск, по
правилото на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г, възлиза в размер на 4650 лв.
Съразмерно на уважения размер на иска за неимуществени вреди- 8 000лв, адв.
13
възнаграждение възлиза на 744лв.
Според цената на втория уважен иск, на осн. чл. 7 ал.2, т.2 от НМРАВ, минималният
размер на адв. възнаграждение на база материален интерес 1800лв е 480лв. Съобразно
уважения размер от 500лв, тази сума се редуцира до 133.33лв., или на процесуалният
представител на ищеца се дължи адв. възнаграждение общо в размер на 877.33лв/
744+133.33/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.София, бул. “Витоша“ № 2
да заплати на Х. И. С. от с.Ч., обл.С., ул.“М. Кюри“19, с ЕГН -********** и съдебен адрес:
гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №1, ет.1, офис 1, чрез адв. П. Н., сумата 8 000лв / осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение
за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 18 ал.1 НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда № 260011/25.11.2020г по НОХД № 219/2019г по
описа на РС-Н.З. и сумата 500лв - обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в
разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 27.05.2021г до окончателното им изплащане, както
и сумата 84.38 лв- разноски по делото .
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Х. И. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република
България частични искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3, предл.1 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в
резултат на същото обвинение, в периода 04.11.2017-14.06.2021г., в размер на 8 800лв общо
64 000лв и на 2640 от общо 64 000лв, ведно с акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва върху всяка от двете главници за периода 04.11.2017-14.06.2021г., както и иска
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 18лв .
ОТХВЪРЛЯ предявеният Х. И. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България
частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - до пълния му размер
50 000лв от общо 150 000лв, както и иска за имуществени вреди под формата на претърпени
загуби - до пълния му размер от 1800лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.София, бул. “Витоша“ № 2
да заплати на адвокат П. С. Н. от АК-С., с личен номер от единния адвокатски регистър
********* и адрес на дейност: гр.С., ул.Г.С.Р.“ №1, ет.1 офис 1., сумата 877.33лв/
осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща адвокатско
14
възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска защита на Х. И.
С. с ЕГН ********** - ищец по гр.дело № 482/2023 по описа на СлОС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
15