Присъда по дело №7940/2018 на Районен съд - Пловдив

М  О  Т  И  В  И  към Присъда №31/30.01.2019 г., постановена  по  НОХД № 7940/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.

 

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.И.Г. - датата на раждане /снета от данни по делото/ *** ***, б., български гражданин, неженен, осъждан, с адрес: ЕГН /снет от данни от лична карта/ **********, за това, че на 21.07.2018 г. в землището на с. Браниполе, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи - пари на стойност 400 лева от владението на З.Д.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „А“ и „Б“ от НК.

Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.   

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като предлага той да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца.

Защитникът на подсъдимият адв. М.Т. сочи в пледоарията си, че са налице достатъчно доказателства за виновността на подзащитния и. Сочи, че в конкретния случай са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което иска налагане на наказание при отчитане на тези обстоятелства.

Подсъдимият С.Г. се признава за виновен в извършване на деянието, във връзка с което  му е повдигнато обвинение и заявява, че ще върне парите.

          На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият С.И.Г. е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, осъждан, с адрес: ** ЕГН /снет от данни от лична карта/ **********.

С Присъда № 40/24.03.2010г., постановена по НОХД № 655/2010г. по описа на ОС-Пловдив, влязла в законна сила от 03.01.2011г. подсъдимият С.И.Г. е бил осъден на три години „лишаване от свобода" за извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С Определение № 554/06.06.2011г. по НОХД № 2362/2011г. по описа на РС-Пловдив, влязло в законна сила на 06.06.2011г. било одобрено Споразумение, с което на подс. Г. било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от единадесет месеца за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

С Определение № 692/19.07.2011г. по НОХД № 4075/2011г. по описа на РС-Пловдив, влязло в законна сила на 19.07.2011г. било одобрено Споразумение, с което на подс. Г. било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години за извършено престъпление по чл.198, ал.З вр. ал.1 вр. чл.195, ал.1, т.З и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

На основание чл.23, ал.1 вр. чл.25, ал.1 от НК били кумулирани наказанията наложени на подс. Г. по НОХД № 655/2010г. по описа на ОС-Пловдив, по НОХД № 2362/2011г. по описа на РС-Пловдив и по НОХД № 4075/2011г. по описа на РС-Пловдив, като било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от три години при първоначален строг режим.

С Определение № 51/20.01.2012г. по НОХД № 8204/2011г. по описа на РС-Пловдив, влязло в законна сила на 20.01.2012г. било одобрено Споразумение, с което на подс. Г. било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от десет месеца за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

С протоколно Определение от 13.03.2012г. на РС-Пловдив по ЧНД № 1083/2012г. било определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групиране на наложените наказания на Г. по НОХД № 655/2010г. по описа на ОС-Пловдив, по НОХД № 2362/2011г. по описа на РС-Пловдив, по НОХД № 4075/2011г. по описа на РС-Пловдив и по НОХД № 8204/2011г. по описа на РС-Пловдив, като било определено едно общо най-тежко наказание от три години „лишаване от свобода" при първоначален строг режим. Определението е влязло в законна сила на 29.03.2012г.

С Присъда № 68/07.09.2017г., постановена по НОХД № 1565/2017г. по описа на ОС-Пловдив, влязла в законна сила от 26.09.2017г. подс. С.И.Г. е бил осъден на четири месеца „лишаване от свобода" при първоначален строг режим за извършено престъпление по чл.322 от НК.

Горепосочените присъди, характеризират извършеното от подсъдимия С.И.Г. деяние, като извършено при условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, тъй като е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК (по НОХД № 655/2010г. по описа на ОС-Пловдив; по НОХД № 4075/2011г. по описа на РС-Пловдив); и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК (по НОХД № 655/2010г. по описа на ОС-Пловдив, по НОХД № 2362/2011г. по описа на РС-Пловдив, по НОХД № 4075/2011г. по описа на РС-Пловдив, по НОХД № 8204/2011г. по описа на РС-Пловдив и по НОХД № 1565/2017г. по описа на ОС-Пловдив).

На 21.07.2018г. пострадалият З.Д.Д. заедно със свидетеля Л.Н.Н.и с подсъдимия С.И.Г. отишли в черешова градина, която се намирала в землището на с.Браниполе, обл.Пловдив. Тримата отишли във въпросната градина, за да я почистят от ненужна растителност и дървета. В градината в землището на с.Браниполе, обл.Пловдив били и машините на пострадалия З.Д. - камион марка „Ивеко" с рег.№ **и багер. След като извършили част от работата си, около 15:45ч. на 21.07.2018г. пострадалият Д. заедно със свидетеля Л.Н.отишли до с.Брестник, обл.Пловдив, за да разтоварят камиона марка „Ивеко" с рег.№ **. Преди да тръгне за с.Брестник с камиона си, пострадалият оставил чантичката си в багера си в горепосочената градина. В чантичката на Д. имало пари на стойност 500 лева. В горепосочената градина при багера останал и подс. С.И.Г.. Докато Д. ***, подсъдимият отнел от чантичката на пострадалия пари на стойност 400 лева и избягал от горепосочената градина, в която работили. По този начин Г. извършил кражба на чужди движими вещи в условията на опасен рецидив. Когато Д. и Н. се върнали в землището на с.Браниполе, обл.Пловдив установили, че Г. бил откраднал пари на стойност 400 лева от чантичката на Д..

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя, от останалите събрани в хода на разследването доказателства – показанията на свидетелите З.Д., Л.Н., И.К., справка съдимост, характеристична справка.

При така установената фактическа обстановка по категоричен начин се налага изводът, че  е доказана престъпната дейност на подсъдимия, който противозаконно е отнел парична сума в размер на 400 лева от владението на св.З.Д.. Безспорно е установено, че подсъдимият е получил достъп до оставената в багера чантичка на пострадалия, като е отнел сумата от 400 лева от последната. По този начин съдът счита за безспорно доказано извършването на престъпното деяние по място, време и начин.

         От обективна страна престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ е осъществено от подсъдимият чрез действия, а именно с отнемането на паричната сума от владението на св.Д., докато същият е бил ангажиран с извършване на други дейности свързани с черешовата градина.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.

Съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя – подсъдимия С.Г., съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия   С.Г. за престъплението по  чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ от НК съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до  десет години. Като отегчаващи вината съдът отчете лошите характеристични данни. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита проявеното съдействие при разследването, направеното самопризнание, както и стойността на отнетите пари, която е под минималната работна заплата. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като същите обаче не се явяват многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК. При индивидуализиране размера на наказанието съдът счете, че  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА отговаря на тежестта на престъпното деяние, както и на обществената опасност на самия деец. Така наложеното наказание на основание  чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.371, т.2 от НПК, беше редуцирано с 1/3 и беше определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

 Според преценката на съда именно това наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК. За да не приеме, че следва да наложи минималното предвидено в закона наказание съдът прие, че в конкретния случай с оглед на наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства обществена опасност е завишена.

На основание чл.57,ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

Причини за извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост, както и желанието за лично облагодетелстване.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия С.И.Г., наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 27.09.2018 година до влизане на настоящата присъда в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.