О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
…………………
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ-12 състав в закрито заседание на 28.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното
от съдия П.Колев т.д.№ 2211 по описа за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - Д. М. твърди, че в качеството си на кредитор на "Ф."
ЕООД(Н) с прието вземане, при наличие на бездействие на синдика, предявява
иск справно основание чл.135 ЗЗД
вр.чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на поредица от
прехвърлителни сделки:
Прехвърлителна сделка от 03.10.2013 г.
скл. между Ф. ЕООД и “М.П.” ЕООД, ЕИК ********, за продажба на недвижим имот
находящ се в с. Божурец, Община Каварна, Област Добрич, поземлен имот с
идентификатор 05009.511.624 целият с
площ от 4686 кв.м. с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, при
съседи на имота: поземлен имот 05009.511.944; поземлен имот 05009.511.948;
поземлен имот 05009.511.420; 05009.200.186, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Божурец, Община Каварна, Област Добрич, одобрени
със заповед РД 18-8/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, том IV, per. № 4119, дело
640 от 03.10.201 Зг. на Нотариус Й.П.с район на действие PC - Каварна, вписан
под № 035 в рег.на НК, вписан в сл.по вписванията при PC - Каварна, с вх. №
2937/03.10.201 Зг., акт № 127, том IX, дело 1317/201 Зг., без находящите се
върху него сгради, продаден за сумата от 9500 лева, получена изцяло в брой от
продавача, преди подписването на нот.акт, и
Прехвърлителна сделка
от 12.11.2013 г. скл. между “М.П.” ЕООД, ЕИК ******** и Т.Б. ЕООД, *** за
продажба на същия имот.
Разпоредителните
сделки са осъществени след възникване на вземането му, в размер на 200 000
брит.лири(534 588 лв.), прието в производството по несъстоятелност.
Знанието извежда от спирането на плащанията и изпадане на дружеството в
неплатежоспособност по отношение на банковите му задължения считано от
20.01.2013 г.; вписаната възбрана върху имота; натрупаните публични задължения.
Знанието на третото лице за увреждане извежда от това, че е придобило имота при
наличие на вписана възбрана.
Ответникът
“М.П.” ЕООД оспорва иска.
Твърди, че е налице валидна покупко-продажба, като впоследствие, поради
нереализиране на инвестиционните намерения е прехвърлил имота. Оспорва
качеството на кредитор на ищеца. Твърди, че не е налице увреждащо действие.
Ответникът "Ф."
ЕООД оспорва иска, като го счита за неоснователен. Оспорва ищецът да е
кредитор, както и наличието на увреждане и знание за това.
Синдикът не е
изразил становище по иска.
Искът по чл.135 ЗЗД се явява способ за защита на
имуществото на длъжника от страна на кредитора, когато е застрашено
удовлетворяването на вземането на последния в следствие на действията на
длъжника. То съставлява самостоятелно право на кредитора да иска действията на
длъжника, които го увреждат, да не могат да му се противопоставят.
С откриване на производство по несъстоятелност се преминава към универсално принудителено
изпълнение, като кредиторът не може да получи изпълнение извън това
производство(с изключение на изрично определените случаи).
С
изменението на чл.649 ТЗ се даде възможност на синдика да предяви иск по чл.135 ТЗ срещу длъжника и неговия приобретател, в качеството му на субституент на
всички кредитори. При бездействие на
синдика именно това право се упражнява от всеки кредитор по
несъстоятелността, като е свързано с определен срок.
Ищецът да твърди, че сделките са били извършени при наличие на вписана по негово
искане възбрана, обезпечаваща бъдещ иск,
вземането по който е прието. Това налага преценка на правния му интерес от
предявяване на иска.
Практиката
на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 18.12.2013
г. по гр. д. № 915/2012 г. по въпроса допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато
правната промяна е настъпила по силата на други факти приема, че с павловият
иск ищецът цели да бъде обявена недействителността на една правна сделка или
едно действие по отношение на него и когато същият правен ефект е настъпил
поради друга причина (поредност на вписванията в нотариалните книги) или е
налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на
всички), същият е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. Изводът е направен въз основа на нормата на чл.452 ГПК.
При открито производство по несъстоятелност
конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелния търговец и правата
на третите лица се определят от нормите на чл.451 – 453 ГПК, които се прилагат
съответно в производството по несъстоятелност (Р№143/09.08.2016 г. по
гр.д.№195/2016 г. на ВКС, І ГО). Решението касае предявен иск по чл.646, ал.2,
т.2 и 4 ТЗ и преценката е на правена по отношение на момента на налагане на
общия запор и възбраната, т.е. обезпечителни мерки в хода на производство по
несъстоятелност.
Съгласно нормата на чл.638, ал.4 он ТЗ не се допуска
налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на
производство по несъстоятелност. Наложените в изпълнителното производство
запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Липса правило за обезпечителните запори
и възбрани, но предвид еднаквостта на ефекта им(т. ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на
ВКС) следва да се приеме приложимост на нормата. Непротивопоставимостта касае
само кредиторите на несъстоятелността, т.е. не се отнася до третите лица придобили
имота.
Съобразно разясненията дадени в т.3 от ТР № 1/2015 г. наложената обезпечителна
възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на
възбранения недвижим имот, тъй като брани и интереса на купувача от публичната
продан.
Във връзка с горното, съдът намира, че и
при наложен обезпечителен запор върху имуществото на длъжника преди откриване а
производството по несъстоятелност, конкуренцията между кредитора, в чиято полза
е допуснато обезпечението и останалите кредитори от една страна, и третите лица – приобретатели на имота следва
да се реши при съответно прилагане на правилото на чл.452 ГПК. По
този начин действието на запора би ползвало всички кредитори, аналогично на взискателя и присъединените кредитори при индивидуалното
принудително изпълнение, както и бъдещият купувач при осребряване на
имуществото. Макар че при приемане на
вземането при условията на чл.693 ТЗ исковото производство по което е допуснато
обезпечението да се прекратява, то това се осъществява подари превръщането на
вземането на неоспоримо, аналогично на влязлото в сила решение, с което
вземането е признато. Ако се приеме, че обезпечението се заличава и губи
правното си действие, то кредиторите биха били поставени в по-неблагоприятно
положение от това в изпълнителното производство.
Горното мотивира съда приеме, че липсва правен интерес
от иск по чл.135 ЗЗД, при наличие на допуснат преди откриване на производството
по несъстоятелност обезпечителен запор върху недвижимия имот, прехвърлен чрез атакуваната транслативна сделка.
ОПРЕДЕЛИ:
Връща на осн. чл.130 ГПК искова молба
№92230/10.07.2017 г.
Определението подлежи на обжалване
пред САС в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия: