М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 637/15г. по описа на Окръжен
съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е внесла в Окръжен
съд - Варна обвинителен акт срещу :
Р.Р.Р. ЕГН ********** – за
престъпление по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б.”Б” от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 11.02.2015г.в гр.
Варна, при управление на МПС в пияно
състояние е нарушил правила за движение установени в ЗДвП – чл.16 ал.1 т.1 и
чл.21 ал.1 и по непредпазливост причинил
смъртта на К. К. и средна телесна повреда на К.Х., като деянието представлява
особено тежък случай.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа
изцяло предявеното обвинение и счита
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага налагане на
наказание “Лишаване от свобода” за срок около средния, както и “Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години. Пледира за превеждане в
изпълнение на по реда на чл.68 ал.2 от НК на предходно групирано наказание.
Наследника на пострадалия конституиран в качеството на
частен обвинител, чрез процесуалния си
представител адв. Н. *** намират делото за изяснено от фактическа страна, а
обвинението за безспорно доказано. Считат, че размера на наказанието следва да
бъде определен при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер
на средния законов и да бъде изтърпян ефективно. Пледират, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.68 ал.2 от НК и преведено в изпълнение предходно
групирано наказание.
Пострадалата К.Х. конституирана в качеството на частен
обвинител, чрез процесуалния си представител адв. Д.Н. намира, че присъдата ще
бъде справедлива в случай, че наложеното наказание ще бъде в размер над
средния.
Защитата на подс. Р. в лицето на адвокатите М.Р. *** считат
квалификацията на деянието в което е обвинен подзащитния им за неправилна и в
частта на нарушените разпоредби на НК, така и на нормите по ЗДвП. Имат искане
за предварително изслушване по реда на чл.371 т.1 от НПК, като дават съгласие
да не се разпитват свидетелите и вещите лица по СМЕ, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползват протоколите и експертните заключения от
досъдебното производство. Считат, че е налице съпричиняване на престъпния
резултат и пледират за оправдаване на подзащитния им, а при условията на
алтернативност прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и налагане
на наказание “Лишаване от свобода” за срок между две и три години.
Подсъдимият Р.Р. дава обяснения по
обвинението, като не отрича употребата на алкохол, но счита, че не е навлизал в
лентата за насрещно движещи се автомобили. След изслушване на заключението по
назначената от съда комплексна САТМЕ заявява, че е виновен и би поискал
процедура по предварително изслушване, ако предната експертиза е била
такава В
последната си дума моли за възможно най-малка присъда.
От фактическа
страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
Подсъдимият Р.Р.Р. ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан. Работи
като мияч превозни средства в автосалон “Варна кар експрес” ДЗЗД. С добри
характеристични данни по местоживеене. Притежава СУМПС за ППС от категориите “ВЕ”
“В” и “М” валидно до 21.10.2014г. Управлявал л.а.”Ауди” модел “А-4” с рег № В
66 76 НК собственост на баща му Росен Р.Р..
На 10.02.2015г. подсъдимият Р. посетил дискотека “Плаза” в гр. Варна
където се запознал със св. К.Х.. И двамата употребили алкохол. След затваряне
на дискотеката, около 06,00 часа отишли
на гости у приятел на Р. в кв.”Виница”, където пили кафе и безалкохолни. Около
07,30 часа Х. помолила подсъдимия да я откара на работа в МОЛ “Варна”. Въпреки,
че бил пил алкохол до малките часове на 11.02.2015г. подсъдимият взел ползвания
от него автомобил .”Ауди” модел “А-4” с рег № В 66 76 НК, който бил паркиран
пред апартамента на родителите му в кв.”Виница” и заедно с Х., която се возила
на предна дясна седалка потеглил от кв. Виница в посока централната част на гр.
Варна.
По същото време пострадалият К. К. управлявал т.а. “Рено” модел “Клио”
с рег № В 18 28 ВА собственост на фирмата на съпругата му - “Виласт” ЕООД.
Автомобила бил нов с първоначална регистрация на 20.10.2014г. и технически
изправен. Същият се връщал от посока централната част на гр. Варна, карал по бул.”Цар Борис ІІІ” и се прибирал към кв. “Виница”, след като
преди това откарал дъщеря си Р.К. /15г./ до училище. Времето било с дневна
светлина, студено, а пътната настилка била суха, с неравности.
В посока централната част на гр. Варна пред автомобила на подсъдимия в
дясна пътна лента един след друг се движили автомобилите на св. Н.Х. и зад него
на св. П.Ж.. След излизане от кв.”Виница” двамата свидетели били
изпреварени едновременно от автомобила
на подсъдимия, който преминал в близост до тях, а на св. Х. се наложило да отбие в дясно за да
не се ударят страничните огледала. Автомобилът на подсъдимия подминал
изпреварените автомобили извършил ляв за неговата посока на движение завой,
след което навлязъл в лентата за движение на насрещно движещите се автомобили и
на около 50-60 метра след края на завоя последвал челен удар между предните
леви части на л.а.”Ауди” и т.а.”Рено” управляван от К. К.. В резултат на удара
автомобилите се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка и
преустановили движението си.
Моментът на удара между двата автомобила бил възприет непосредствено от
свидетелите С.Р. и Р.Р., които пътували с л.а.”Опел” модел “Зефира” в посока
кв.”Виница”.Същите се намирали на около 100 метра от местопроизшествието.
Веднага след като възприели станалото ПТП свидетелите спрели и отишли до
ударените коли. От л.а. “Ауди” извадили
подсъдимия, който бил неадекватен и едва по-късно им казал, че се казва Р..
Възприели в колата младо момиче – св. К.Х., която лежала в скута на шофьора.
Извадили и нея от автомобила и видели,
че и тя е неадекватна и не може да говори. Св. Р.Р. отишъл до т.а.”Рено” и
видял, че в нея на мястото на водача има мъж, който е заклещен от деформиралите
се ламарини. На местопроизшествието пристигнали последователно св. Н.Х. и П.Ж., които малко преди това били
изпреварени от подсъдимия, и подали сигнал на тел.112. Пристигналия екип на
Гражданска защита разрязал ламарините на
т.а.”Рено” и успял да извади тялото на пострадалия К.. С екип на ЦСМП
бил откаран до Спешен център където по - късно въпреки проведените медицински
мероприятия в 09,30 часа починал.
Видно от заключението на назначената по
делото СМЕ за аутопсия №
31/2015г. в резултат на претърпяното ПТП К. К. е получил множество травматични
увреждания, като причина за смъртта му е тежка комбинирана травма – гръден кош,
корем, таз с разкъсване на бели дробове, двустранен хемопневмоторакс и във
връзка с това развилата се остра кръвоизливна анемия. Проведеното лечение в
МБАЛ “Св. Анна – Варна” е било правилно и в пълен обем. От извършената
химическа експертиза – протокол № 63 се установява, че в кръвта на К. не е
установено наличие на алкохол.
Подсъдимият Р. и пострадалата Х. били отведени от екип на ЦСМП – Варна.
Р. бил приет за лечение в Клиника по неврохирургия при МБАЛ “Св.Анна – Варна”
на 11.02.2015г. и изписан на 16.02.2015г..
Видно от заключението на назначената в хода на д.п. СМЕ № 74/2015г.
което съдът цени като обективно и компетентно дадено в резултат на претърпяното
ПТП подс. Р.Р. получил контузия на главата, контузия на мозъка лека степен, контузия на гръден кош,
травматични отоци по лява гръдна половина, контузия на дясното рамо, разкъсно –
контузна рана на брадата, кръвонасядания по ляво бедро и лява подбедрица,
ожулвания и кръвонасядания по двете колене. Контузията на мозъка е определила
разстройство на здравето временно опасно за живота. Съобразно заключението на
Химическа експертиза № 164/12.02.2015г. в кръвта на Р. е установена
концентрация на етилов алкохол от 1,64 промила на хиляда, което отговаря на
средна степен на алкохолно опиване
Свидетелката К.Х. също била приета на лечение в клиниката по
неврохирургия при МБАЛ “Св. Анна – Варна”.
Съобразно заключението на назначената по делото СМЕ № 78/2015г., което
съдът цени като обективно и компетентно в резултат на претърпяното ПТП Х. е
получила травматични увреждания, като счупването на костите на лява предмишница
са определили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период
от 2,5-3 месеца. Счупването на първа предкиткова кост на лявата ръка определя
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от около 5-6
седмици. Загубата на съзнание /мозъчна кома/, ако има такава представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота и следва да се потвърди по
свидетелски показания. При изслушване на заключението по назначената от съда
Комплексна съдебно автотехническа и
медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено,
вещото лице д-р Д. разяснява, че счупването на предмишницата на лява ръка е на
“типично” място в близост до гривнената става. Такова счупване се получава,
когато в момента на удара пострадалата изпъва ръка и се опира в частите на
автомобилното табло. При изпъната ръка удара се поема от нея и се чупи точно на
това “типично” място. Във връзка с допълнително зададен въпрос от съда дали е
било налице разстройство на здравето временно опасно за живота поради изпадане
на пострадалата в безсъзнателно състояние вещото лице разясни, че от медицинската
документация по делото и свидетелските показания може да се стигне до извода,
че пострадалата Х. е имала степенно нарушение на съзнанието, но не и
медицинския термин кома и не е било налично състояние което да е било временно
опасно за живота. Медицинските находки не дават възможност да се отговори на
въпроса имала ли е пострадалата поставен обезопасителен колан. От заключението
на назначената по д.п. Химическа експертиза – протокол № 165/12.02.2015г. се
установява, че в кръвта на свидетелката е установено наличие на етилов алкохол
от 0,98 промила на хиляда, което отговаря на лека степен на алкохолно
повлияване.
На место пристигнала дежурна следствено оперативна група и от
разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествие за времето от 08,40
до 10,20 часа. Бил изготвен и фотоалбум. Не са били иззети следи и веществени
доказателства. Не са извършвани допълнителни огледи на колите участници в ПТП.
В последствие, преди началото на съдебната фаза на процеса т.а. “Рено” модел
“Клио” е бил предаден на фирма за скраб.
В хода на разследването по д.п. е била назначена САТЕ с вещо лице М.Т..
Същата бе изслушана в съдебно заседание и приета от съдебния състав. След
проведения от страните разпит на вещото лице съдът констатира, че експертното
заключение не отговаря на изискванията на чл.12 от Наредба №1 от 1996г. за
автотехническите експертизи ДВ бр.8/96г., а г- н Т. не притежава познания в
областта на кинематиката, динамиката и спирането на автомобилите, както в
теоретичен така и в практичен аспект. Тези факти обусловиха назначаването на
повторна комплексна Съдебно автотехническа и медицинска експертиза с участието
на експерти притежаващи необходимия за изпълнението на задачите квалификация и
опит. Съобразно заключението на тази експертиза прието като обективно, компетентно дадено и изцяло
кредитирано от съда, зоната на удара е в
лентата за движение на т.а. “Рено”, като в тази насока са коментирани
разрушенията по двете ППС, както и установената при огледа следа от прохлузване
по пътната настилка. Констатациите за механизма на настъпване на произшествието
и последвалата им ротация са подкрепени от констатациите за настъпилите при
участниците в ПТП травматични увреждания – л.6 от заключението. Подсъдимият е
управлявал автомобила си със скорост не по-ниска от 70-75 км/ч, а
пострадалият К. с около 50 км/ч. Не са
установени данни за настъпване на внезапна техническа повреда у някой от
автомобилите.
За да приеме изложената фактическа обстановка като
доказана по безспорен и категоричен начин съдебния състав взе предвид
обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на К.Х., В.К., Н.П., Г.Т., Н.Х.,
Р.Р., С.Р. и П.Ж., протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум,
заключенията на Съдебно – химически експертизи – 3 бр., СМЕ – 3 бр., комплексна САТМЕ, справки от застрахователна
компания от ЦСМП – Варна, от Сектор “ПП”
при ОД на МВР – Варна, акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за
съдимост, характеристики, медицинска документация и справка за нарушител/водач
за подсъдимия.
Гореизложените доказателства съдът цени като
обективни, без противоречиви и водят до единствено възможния извод за
виновността на подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава
обяснения в които твърди, че не си спомня момента на удара с автомобила на К.. Съдебният
състав намира този факт за обясним с обстоятелството, че след удара подсъдимият
е бил изваден от автомобила си в неадекватно състояние и с контузия на мозъка.
След изслушване на заключението по назначената от съда САТМЕ в обясненията си
признава вината си.
Показанията на разпитаните по делото свидетели К.Х., В.К.,
Н.П., Г.Т., Н.Х., Р.Р., С.Р. и П.Ж. съдебния състав кредитира изцяло като
обективни, безпротиворечиви и основани на непосредствени впечатления от
случилото се на 11.02.2015г. Всички
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и показанията им са източник
на факти, които напълно се споделят от съдебния състав.
Тук е момента да се отбележи, че според съда
досъдебното производство е водено по крайно непрофесионален начин, в това число
проведените разпити на свидетели. Тези на свидетелите присъствали
непосредствено каквито са Н.Х., П.Ж.,
както и на очевидците С.Р. и Р.Р. са проведени на 11.02.2015г. и са в
“телеграфен” стил. Пропуснато е да бъдат изяснени факти и обстоятелства от
важно значение за правилното изясняване на фактическата обстановка – какво е
било времето, пътната настилка, характера и интензивността на движението,
видимостта, поведението на пострадалия като водач на МПС /С.Р. и Р.Р. са пътували след автомобила на К./,
къде е местоположението на удара – възприет непосредствено от двамата
свидетели, имало ли е видима причина за навлизане на подсъдимия в насрещната
лента за движение, какви са били реакциите на подсъдимия и пострадалата Х.
непосредствено след изваждането им от автомобила, бил ли е контактен
пострадалия К. след удара /починал е около 2 часа по-късно/ и ако да,
коментирал ли е станалото, местени ли са автомобилите при пристигането на
гражданска защита и екип на ЦСМП – Варна и др. Направеното искане от страна на
защитата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК досежно разпитите на свидетелите е
процесуално право, което не може да бъде
нарушавано и удовлетворяването му преклудира възможността на съда да попълни
доказателствената съвкупност с гласни доказателства, които биха били от полза,
като изходни данни за Комплексната САТМЕ.
Изключително непрофесионално е извършен огледа на
местопроизшествие, а огледа на двата автомобила е под всякаква критика. Вместо
да бъдат иззети съхранени и огледани допълнително в присъствието на
квалифициран експерт, автомобилите са били оставени да бъдат прибрани от близки
на собствениците, като т.а. “Рено” е бил предаден за скраб и унищожен. По този
начин е провалена възможността автомобила да бъде огледан допълнително и да се
отговори на важни за делото въпроси – каква е била зоната на удара за всеки
един от автомобилите и от кой от тях е оставена прохлузната следа намерена в
лентата за движение в посока кв.”Виница” . Л.а. “Ауди” също не е иззет и
съхранен по начин, който да гарантира оставането му в състояние идентично в
това в което е бил непосредствено след ПТП.
По тезите на
защитата в пледоариите по същество :
По отношение на качеството на извършения оглед на местопроизшествие и
фиксирането на находките в района на местопроизшествието съдебния състав не
вижда причина да не се съгласи с изложеното от защитата за множеството пропуски в досъдебната фаза на
процеса. Огледа на местопроизшествие обаче е действие което се извършва
еднократно и с оглед заличаването на следите по местопроизшествието не може да
бъде успешно преповторено в съдебната
фаза на процеса.
Защитата счита, че не е извършено нарушение на правилата за движение
визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на подзащитния им, като в тази насока
твърди, че произшествието е настъпило извън населеното место кв.”Виница” и максимално допустимата скорост за движение
там е 90 км/ за ППС от категория “В” какъвто е автомобила управляван от Р..
Легална дефиниция на понятието “населено место” е дадена в ЗДвП – параграф № 6 т.49 от ДР “населено
място е застроена със сгради територия при която началото и краят са обозначени
с пътни знаци” и параграф № 5 т.6 от ДР
на ЗУТ, съгласно който “Територия на населено място” е селищната територия
обхваната от границите му /строителните му граници/ определени с устройствен
план, без да се включва землището.
Знаците за начало и край на населено място са Д - 11 и Д - 12 /пътни
знаци със специални предписания/.
Безспорно установено по делото е, че местопроизшествието се намира в
гр. Варна бул.”Цар Борис ІІІ-ти” на
излизане от кв.”Виница” в посока кв.”Левски” и кв.”Чайка” и между посочените
квартали няма и няма как да има пътен знак Д -12 за край на населеното място
гр. Варна. От друга страна по делото е налична справка от “Дирекция инженерна
инфраструктура и благоустрояване” при Община Варна – л.127 съобразно която
пътния участък от кв.”Виница” посока Варна до разклона за с. Кичево съгласно ОУП на Община Варна е урбанизирана
територия и се намира в строителните граници на града.
Изложеното води съда до извода, че произшествието е настъпило в рамките
на населеното място гр. Варна и за подсъдимия е било в сила ограничението за
скоростта на движение въведено в чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Основно възражение на защитата е и, че не е установено категорично
местоположението на удара между двата автомобила участници в ПТП, като се
счита, че обясненията на подзащитния им, че е управлявал в своята лента за
движение не са опровергани с други
доказателства.
Тази теза също не се споделя от съдебния състав. Местоположението на
удара е установено с друг способ за
доказване, каквото е огледа на местопроизшествие и обективно
установената при него свежа прохлузваща следа намираща се в лентата за движение
в посока кв.”Виница”. Това е дало основание на КСАТМЕ да определи зоната на
удара, като подробно е обяснено защо тази следа остава върху пътното платно в
рамките на няколко милисекунди след удара, на няколко сантиметра от мястото на
първоначалния контакт между автомобилите – заключение л.4 и на отговор на въпрос на защитата.
Затова и съдебния състав намира, че е безспорно доказано навлизането на
автомобила управляван от подсъдимия в лентата за насрещно движещи се
автомобили, а от там и извод за извършено нарушение на и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилия престъпен резултат.
Гореизложените установени обстоятелства водят до
следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият
Р.Р.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр. първо от НК, тъй като на 11.02.2015 г., в гр. Варна, на
бул."Цар Борис III-ти", в района на
автобусна спирка „Захари Дончев", при управление на МПС – лек автомобил
марка „Ауди А – 4„ с рег. № В 66 76 НК, като навлязъл в насрещната лента за
движение, при наличие на друго ППС на това място и се движел със скорост 70-75
км/ч – по-голяма от разрешената за съответния пътен участък, нарушил правилата
за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, които гласят: чл. 16, ал. 1, т. 1 – „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на ППС е забранено: 1. когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне", и чл.21, ал.1 – „При избиране скоростта
на движение на водача на ППС от категория „В", в населено място е
забранено да превишава скоростта от 50 км/ч“ и в пияно състояние – 1,64
промила, по непредпазливост, причинил смъртта на К. Добромиров К. с ЕГН **********
и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кости на лява
предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за
период от 2,5 – 3 месеца и счупване на първа предкиткова кост на лява ръка,
обусловило трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период от 5 –
6 седмици на К.Х.Х. с ЕГН **********
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е нарушил правила за
движение установени в ЗДвП – превишил е
максимално допустимата за движение скорост в
населено място от 50 км/ч и е
навлязъл е лентата за насрещно движещи се автомобили.
Извършените нарушения са в
пряка причинно следствена връзка с настъпилия престъпен резултат. В случай, че
бе управлявал автомобила си в лентата за движение в посока централната част на
гр. Варна, подсъдимият би се разминал
на безопасно разстояние с насрещно движещия се автомобил, а превишената скорост
е допринесла за тежестта на получения резултат доколкото при челен удар
автомобилите получават разрушения и деформации със сумарната скорост на двата
автомобила. При управление със разрешената скорост от 50 км/ч сумарната скорост
на двата автомобила би била по-ниска, респективно получените разрушения и
деформации и причинения от тях престъпен резултат по - леки.
Квалификацията по ал.4 на
чл.343 от НК се определя от факта, че с деянието си подсъдимият е причинил
смъртта на едно лице – К. К. и средна телесна повреда на друго лице – К.Х..
Квалификацията по ал.3 б.”Б” пр.1 на цитирания законов текст се определя от
обстоятелството, че деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,64 промила на хиляда установено по надлежния ред – с
химическа експертиза.
Тук е момента съдът да
отбележи, че не споделя становището на представителя на държавното обвинение,
че доколкото деянието е извършено около 07,30 часа, а кръвната проба е взета в
08,00 следва към установената концентрация да се добави още 0,07 промила и да
се приеме, че е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1,71 промила
на хиляда. С риск да преповтори изложеното в съдебно заседание проведено на
17.09.2015г съдът отново намира за уместно да отбележи, че установяване на
точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, към часа на ПТП може да
се извърши единствено и само, ако има точни данни за вида, количеството на
употребения алкохол и времето на прекратяване на приема, тъй като ако човешкия
организъм е в период на усвояване на алкохол неговата концентрация в кръвта с
времето ще се увеличава, но ако е в период на отделяне тя ще намалява.
Доколкото не са налични доказателства по горните въпроси съдът счита, че
релевантната за наказателната отговорност на подсъдимия концентрация на алкохол
в кръвта е 1,64 промила на хиляда, което е установено по реда на Наредба №
30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол, или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, / ДВ бр.63/2001г./
По отношение на възведената
с обвинението квалифициращо обстоятелство деянието да представлява “особено
тежък случай” :
Легална дефиниция на
понятието “особено тежък случай” е дадена
в чл.93 т.8 от НК и това е този при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и
други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. За да е налице особено тежък случай
при транспортно престъпление е необходима едновременна наличност на изключително
висока степен на обществена опасност и на деянието и на извършителя. В тази
връзка е Постановление № 1/1983г. т.4 б.”к” на Пленума на ВС, където е указано,
че от една страна е необходимо обществено опасните последици да са по-тежки от
тези за обикновения квалифициран състав, като например да е причинена смърт на
повече от двама души, или да е налице и пияно състояние и бягство от
местопроизшествието, както и допуснати много груби нарушения на правилата за
движение, броя на жертвите, отрицателни данни за личността на дееца, предишни
осъждания, административни наказания и др., които да сочат на особена укоримост
на неговото поведение. В тази насока е и по-новата практика на ВКС на РБ –
Решение № 253/ 02.07.2015г. по н.д.
443/15г. на І-во н.о. на ВКС на РБ, Решение №
.322/25.06.2013 по н.д. № 729/2013г. на І-во н.о., Решение № 46/07.02.2014г. на ВКС по н.д. №
2372/2013г. на ІІІ-то н.о и др.
В конкретния случай съдебния
състав намери степента на обществена опасност на дееца за изключително висока.
Въпреки младата си възраст същият е осъждан за престъпления срещу собствеността
и транспорта. За краткия период като
правоспособен водач е допуснал множество нарушения на правилата за движение по
пътищата, включително свързани и с нарушаване на забраната да се употребява
алкохол.
Степента на обществена
опасност на деянието изведена от настъпилите вредни последици съдът не намери
за изключителна. Настъпилите обществено опасни последици изразили се в
причиняване на смърт на едно лице и причиняване на телесна повреда на друго са
част от квалифицирания състав на чл.343 ал.4 от НК по който е ангажирана
отговорността на подсъдимия. Употребата на алкохол е определила квалификацията
по ал.3 б.”Б” на цитирания законов текст. Нарушените правила за движение не са
в брой който да удовлетворява изискванията те да са много, нито са драстични по
своето съдържание.
С оглед на констатираната
липса на кумулативност на изискването за изключителна степен на обществена
опасност и на деянието и на дееца и на осн. чл.304 пр.1 от НПК, съдът оправда
подсъдимия по обвинението извършеното от него деяние да представлява особено
тежък случай.
Кредитирайки заключението на
КСАТМЕ съдът оправда подсъдимия в частта на обвинението да е управлявал МПС със
скорост за разликата от 75 до 85 км./, както и да е налична медико - биологична
квалификация на средната телесна повреда причинена на св. К.Х., която да се е
изразила в безсъзнателно състояние /разстройство на здравето временно опасно за
живота /.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината непредпазливост – деецът не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на
транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на
императивни разпоредби в ЗДвП.
По тезата на защитата за съпричиняване на телесната
повреда от св. К.Х. изразило се в неизползване на предпазен колан :
Съдебния състав отчита, че в заключението КСАТМЕ е обсъждала дали пострадалата Х. е имала
поставен обезопасителен колан – на л.5 и го счита за компетентно дадено. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че по
тялото на пострадалата не са описани следи от т.н. “коланна травма”, което се
обяснява, че ако е била облечена с дебели дрехи, коланът пресира върху
по-голяма площ и е възможно да не остане
следа по кожата на пострадалата. Липсват
и гласни доказателства в тази насока, поради което съдът счита, че не са
налични данни за съпричинаване на телесното увреждане от страна на
пострадалата.
По тезата на защитата за съпричиняване на престъпния
резултат от страна на пострадалия К. с оглед извършено нарушение на чл.15 от ЗДвП :
Цитираната
разпоредба задължава водачите да се движат
възможно най в дясно по платното за движение, а ако са очертани с пътна
маркировка в най-дясната свободна лента. В случая, поради липсата на маркировка
е следвало водачите на ППС да се движат
в най - дясната част на платното за движение. Разпоредбата на чл.67 ал.2 от ППЗДвП уточнява, че броят на лентите
се определя от пътната маркировка, или знак, а когато няма такива от водачите
съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните ППС
и от необходимото странично разстояние
между тях. В конкретния случай ширината на пътното платно е 6,80 метра /как
разследващия полицай е определил ширината на всяка една пътна лента без наличие
на маркировка е неясно за съда/. От заключението на КСАТМЕ се установява, че
зоната на удара е на 2,50 метра от десния ръб на пътното платно в посоката за
движение към кв.”Виница”. В случай, че се приеме, че зоната на контакта между
двата автомобила е около 50 - 80 см. , при ширина на предната част на
т.а.”Рено” от около 1,70 метра може да се изчисли, че десните колела на автомобила
на пострадалия са се намирали на 1 - 1,30 метра от десния ръб на пътното
платно. При ширина на платното от 6,80 метра за подсъдимия е останало свободно
разстояние от около 4 метра – предостатъчно за безопасното разминаване на
автомобилите.
С оглед на изложеното съдът счита, че пострадалия К.
се е движил правомерно по пътното платно и не е нарушил разпоредбата на чл.15
от ЗДвП и чл.67 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, респективно липсва съпричиняване на
престъпния резултат от негова страна.
За да определи вида и размера на наказание
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
От страна на представителят на ВОП се предлага налагане
на наказание в размер над средния с прилагане на редукцията по чл.58А от НК.
Съдебния състав тук намира за уместно да отбележи, че
съдебното следствие по делото протече по реда на чл. 372 ал.3 от НПК, а не по
чл.372 ал.4 вр. чл.373 ал.2 от НПК и в случая прилагане на разпоредбата на
чл.58А от НК при определяне на наказанието е недопустимо.
Степента на обществена опасност на деянието настоящият
състав намира за сравнително висока и отговаряща на опасността на обичайните
престъпления по чл.343 ал.4 вр. ал.3 от НК . Престъплението е тежко по смисъла
на чл. 93 т.7 от НК.
Степента
на обществена опасност на дееца е сравнително
висока. Същият е осъждан, работи, с добри характеристични данни по
местоживеене.
Вида на наказанието, което настоящият
състав следва да наложи е “Лишаване от свобода”.
За да определи размера на наказанието
съставът отчете :
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени :
-
младостта на подсъдимия
-
добри
характеристични данни по местоживеене
-
самопризнанията в
хода на процеса
-
тежко
здравословно състояние
-
обстоятелството
че работи
Отегчаващи отговорността обстоятелства
:
- предходно налагани наказания за
извършени нарушения на ЗДвП и ППЗДвП
- предходна съдимост невлияеща на
правната квалификация на настоящето деяние
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния законов размер и определи наказание “Лишаване
от свобода” за срок от 3 /три/ години.
За да прояви снизхождение при
определяне на наказанието съдът отчете най-вече тежкото здравословно състояние
на подсъдимия Р.. Касае се за 23 годишен мъж, който страда от неврологично,
ендокринологично и психиатрично заболявания. Изолирането му за продължителен
срок от обществото ще препятства нормалното му възстановяване, доколкото
посочените заболявания са в следствие на причиненото от него ПТП
На осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от четири години. За да определи
такъв размер на кумулативно предвиденото наказание съдебният състав отчете
факта, че Р. е многократно наказван за
извършени нарушения на ЗДвП и следва да
го лиши от възможността да
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението за
продължителен период от време.
Като взе предвид, че подсъдимият е вече осъждан съдът
на осн. чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС определи наказанието да започне при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира, че така определения размер на
наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на
законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства
възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
Съдът констатира, че настоящето деяние е извършено в
изпитателния срок на отложеното групирано наказание по ч.н.д. № 582/13г. на ВРС
– “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца. Законът дава възможност
при приложението на чл.68 ал.2 от НК
съдът да прецени дали отложеното наказание да бъде изтърпяно, и ако да изцяло или отчасти да стане това. В случая
съдебния състав счете, че наказанието следва да бъде изтърпяно изцяло, като от
една страна отчете, че е проявил достатъчно снизходителност при отмерване на
наказанието предмет на настоящето наказателно производство, а от друга, че за
постигане на целите на наказанието и най-вече тези на генералната превенция е
необходимо изтърпяване на наказанието ефективно в местата за лишаване от
свобода. Подсъдимият не е оценил проявената снизходителност при определяне на
наказанията му по предходни наказателни
производства и е продължил с противоправното си поведение. Престоя му в местата
за лишаване от свобода и провежданата там с него възпитателна и корекционна
работа следва да го превъзпита и да му покаже, че в бъдеще следва стриктно да
съобразява поведението си със законите на страната.
На осн. чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът
постанови изпълнението на наказанието да започне при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :