Решение по дело №762/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 821
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221001000762
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов

Светла Станимирова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и
канализация-Видин“ ЕООД, с която обжалва решение №17 от 20.05.22 г, постановено по т.д.
№27/21 г. по описа на Видински окръжен съд, с което съдът е осъдил „Водоснабдяване и
канализация - Видин“ ЕООД да заплати на Община Видин сумата в размер на 84 288.71 лв.,
представляваща дължимо парично задължение за заплатена от община Видин електрическа
енергия за абонатен номер 81500031 на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ -
гр. Видин), с идентификатор 10971.510.175 по КК на гр. Видин, за периода от 01.04.2020 г.
до 31.07.2020 г., от които главница - 82 411.56 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното заплащане на паричното задължение,
както и обезщетение за забава в размер на 1 877.15 лв. денят в който изтича 14-дневният
срок за доброволно изпълнение на паричното задължение (до 10.05.2021 г.) и е осъдил
„Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД да заплати на Община Види разноски в
размер на 3 514.80 лв. д.т и възнаграждение за в.л, както и и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че искът е недопустим, мотивите на съдебното решение
са неясни, вътрешно противоречиви и не корЕ.рат с диспозитива на съдебния акт спрямо
правната квалификация на иска. Твърди, че съдът говори за договорна отговорност, поради
което ищецът е имал възможността да предяви такъв, като по същество чрез иска по чл.59
ЗЗД се предявяват чужди права. Развива доводи за характера на обезщетенията за ползване
по отношение на добросъвестния владелец и държателя. Развива доводи за предпоставките
1
за уважаване на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, като твърди, че в конкретния случай
липсва годен обект за ползване по предназначение по предназначение и съгласно
законовите изисквания за ползването му по предназначение, преди достигането на
заложените и законово определени параметри на функиониране, а от там и невъзможността
за неговото ползване да доведе до спестяване на необходими разноски, което сочи на
неоснователност на предявеният иск. Твърди, че на ищеца и на съда е известно договорно
споразумение от 04.10.17 г. за доизграждане и въвеждане в експлоатация на ПСОВ. Твърди,
че най спорната хипотеза на неоснователното обогатяване се изразява в спестяване на
разходи за сметка на имуществото, като цитира практика на ВКС. Твърди, че съобразно
практиката искът по чл.59 от ЗЗД е на разположение на всяко лице, което няма друг иск чрез
който да защити правата си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените искове. Претендира разноски по делото.
Ответникът Община Видин оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че
същата е неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди атакуваното решение.
Цитира установените по делото факти, като твърди, че ответникът е включил в баланса си
ПСОВ, както и че с факта на предоставяне на актива за стопанисване за въззивника
възникват всички задължения за заплащане на данъци и разноски. Моли съда да потвърди
решението като претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и
отговора на въззивната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 17 от 20.05.22 г, постановено по т.д. №27/21 г. по описа на Видински окръжен
съд, с което съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД да заплати на
Община Видин сумата в размер на 84 288.71 лв., представляваща дължимо парично
задължение за заплатена от община Видин електрическа енергия за абонатен номер
81500031 на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ - гр. Видин), с
идентификатор 10971.510.175 по КК на гр. Видин, за периода от 01.04.2020 г. до 31.07.2020
г., от които главница - 82 411.56 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2021 г. до окончателното заплащане на паричното задължение, както и обезщетение за
забава в размер на 1 877.15 лв. денят в който изтича 14-дневният срок за доброволно
изпълнение на паричното задължение (до 10.05.2021 г.) и е осъдил „Водоснабдяване и
канализация - Видин“ ЕООД да заплати на Община Види разноски в размер на 3 514.80 лв.
д.т и възнаграждение за в.л, както и и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 14.03.2016 г. между „Асоциация по ВИК на обособена територия, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация - гр. Видин“ ЕООД, която действа от името и за сметка на
собствениците на публични активи, и „Водоснабдяване и канализация - гр. Видин“ ЕООД е
сключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Видно от
разпоредбата на чл. 4.1, б.“а“ от договора АВиК предоставя на оператора изключителното
право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични
активи на ответника, като чрез предоставяне на изключителното право на ответника, а
съгласно разпоредбата на б.“д“ от същият член ответникът е поел задълженията да заплаща
всички данъци (включително данъка върху недвижимите имоти и публичните такси във
връзка с ползването на активите и предоставянето на услугите). Видно от разпоредбата на
чл. 4.1.б. „б“ страните са постигнали споразумение публичните активи да останат
2
собственост на съответните членове на АВиК за цЕ.я срок на договора.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 04.10.2017
г. между Община Видин, в качеството на възложител и „Хидрострой“ АД, в качеството на
изпълнител, е възложена обществена поръчка с предмет „Доизграждане и въвеждане в
експлоатация на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) - гр. Видин - Втора
фаза“ по проект „Доизграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) - гр.
Видин - Втора фаза“ №В016М10Р002-1.005-0007 по Оперативна програма „Околна среда -
2014-2020г.“ и договор за безвъзмездна помощ № Вв 16МЮР002-1.005-0007-С01 / ДБФП/ с
№Д-34-32/11.08.2016г. с договорно споразумение №АО -02-15-201/04.10.2017 г.
От представеното разрешение за ползване на №СТ- 05- 1168/27.09.2019г.,
издадено от Дирекция за национален строителен контрол се установява, че на 27.09.2019 г.
„Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) - гр. Видин е въведена в експлоатация.
От представеното решение № 32, взето с протокол № 4/30.12.2019 г. на
Общински съвет Видин се установява, че Общинския съвет е дал съгласие Община Видин да
предаде за управление активи - публична общинска собственост на Асоциацията по ВиК на
обособена територия, обслужвана от оператора „Водоснабдяване и канализация- Видин“
ЕООД за стопанисване, поддържане и експлоатация от оператора „Водоснабдяване и
канализация - Видин“ ЕООД. Със същото решение е дадено съгласие Община Видин да
предаде за управление на Асоциацията по ВиК на обособена територия пречиствателна
станция за отпадъчни води. Дадено е съгласие Асоциацията на ВиК по силата на договора от
14.03.2016 г. да предаде на „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД за
стопанисване, поддържане и експлоатация ПСОВ по актуална балансова стойност. Със
същото решение Общински съвет Видин упълномощава кмета на Община Видин да
предприеме необходимите действия по уведомяване на Асоциацията по ВиК с прилагане на
необходимите документи за преминаване на управлението на активите на ПСОВ.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в изпълнение
на решението на Общински съвет Видин, кметът на Община Видин е изпратил уведомление
с изх. №РД-02-09-75/04.02.2020 г. до председателя на Асоциацията по ВиК, с което го
уведомява, че на основание §9, ал.10 от ПЗР на Закона за водите незабавно е уведомил, в
качеството си на собственик на ВиК системите и съоръженията - публична общинска
собственост за датата на въвеждането им в експлоатация, като е изпратил копия от
документите, свързани с изграждането и собствеността им.
Не се спори, а се установява и от представеното уведомление с изх.
№АС0104/21 от 02.03.2020 г. от председателя на Асоциацията по ВиК на обособена
територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД е уведомил
управителя на „Водоснабдяване и канализация - Видин“, че на основание чл. 4.4 от договора
предоставя на „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД за стопанисване, поддържане
и експлоатация следните публични активи, собственост на Община Видин: пречиствателна
станция за отпадъчни води (ПСОВ) - гр. Видин, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 10971.51.175 па КК на гр. Видин- представляваща публичен актив на обща
3
балансова стойност 22 374 762.5 лв., като на основание чл. 2.1 от договора АВиК възлага на
Оператора да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи: „Пречиствателна
станция за отпадъчни води (ПСОВ) -гр. Видин.
Не се спори, а се установява и от приложената счетоводна справка и фактури,
че Община Видин е заплатила на „ЧЕЗ електро България“ АД за периода от 01.04.2020 г. до
31.07.2020 г. за абонатен номер 81500031 за ПСОВ за използвана електрическа енергия
сумата в размер на 82 411.56 лв. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата съдебно-
икономическа експертиза. Видно от заключението на същата експертиза от 01.04.2020 г.
ПСОВ е заведена в баланса на ответното дружество.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх. №
РД-02-09-75/1/26.11.2020 г. ищецът е уведомил оператора, че следва да възстанови по сметка
на Община Видин изплатените суми за изразходваната електрическа енергия за абонатен
номер 81500031 за ПСОВ с приложени фактури.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с покана за
доброволно изпълнение изх. № РД-02-09-75/3/02.02.2021 г. Община Видин е поканила
..Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД в 14-дневен срок от получаване й да
заплати на Община Видин дължимото задължение. Поканата е получена от оператора на
04.02.2021 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба съдът е сезиран
с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с
правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 82 411.56 лв., представляваща
дължимо парично задължение за заплатена от община Видин електрическа енергия за
абонатен номер 81500031 на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ - гр. Видин),
с идентификатор 10971.510.175 по КК на гр. Видин, за периода от 01.04.2020 г. до
31.07.2020 г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 877.15 лв. за
периода до подаването на исковата молба.
С атакуваното решение № 17 от 20.05.22 г, постановено по т.д. №27/21 г. по
описа на Видински окръжен съд, с което съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация -
Видин“ ЕООД да заплати на Община Видин сумата в размер на 84 288.71 лв.,
представляваща дължимо парично задължение за заплатена от община Видин електрическа
енергия за абонатен номер 81500031 на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ -
гр. Видин), с идентификатор 10971.510.175 по КК на гр. Видин, за периода от 01.04.2020 г.
до 31.07.2020 г., от които главница - 82 411.56 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното заплащане на паричното задължение,
както и обезщетение за забава в размер на 1 877.15 лв. денят в който изтича 14-дневният
срок за доброволно изпълнение на паричното задължение (до 10.05.2021 г.) и е осъдил
4
„Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД да заплати на Община Види разноски в
размер на 3 514.80 лв. д.т и възнаграждение за в.л, както и и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Във въззивната жалба са наведени твърдения за недопустимост на решението,
тъй като съдът е дал погрешна правна квалификация на предявените искове, както и
твърдения за необоснованост и противоречивост на изводите. С оглед твърденията за липса
на доказателства за приемането и пускането в експлоатация на ПСОВ, съдът намира че се
оспорва и възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Така наведените
доводи за недопустимост и незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия
си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в редица
решения (решение № 196 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 1348/2012 г. на ВКС, III г.о., решение
№ 226 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 1 349/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.), приема
безпротиворечиво, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация
на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Съдът не
е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск,
но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата
молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Той
дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка
да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната
по съответния процесуален ред. Видно от изложените в обстоятелствената част твърдения от
ищеца, същият твърди, че е собственик на публичен актив, които съобразно решението на
ОбС е предоставен за управление и стопанисване на „Асоциация по ВИК на обособена
територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - гр. Видин“ ЕООД. Твърди се, че
от своя страна АВиК с договор е предоставила публичния актив за стопанисване на
„Водоснабдяване и канализация - гр. Видин“ ЕООД, както и че за посочения период ищецът
е заплатил претендираната сума на „ЧЕЗ електро България“ АД, като същата представлява
стойността на използваната от ПСОВ (актива предоставен за стопанисване) електрическа
енергия. С оглед на това в исковата молба се твърди, че ответникът се е обогатил с
посочената сума, тъй като стопанисва ПСОВ.
По отношение на така предявеният иск съдът намира, че същият е
допустим и основателен. С понятието „обогатяване” отбелязваме всяка имуществена
придобивка (придобиване на право, вещно или облигационно, получаване на владение,
ползване на една вещ или просто придобиване на благоприятни стопански позиции,
получаване на услуги и др.). Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото
по силата на закона правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице,
което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за
чиято сметка то се е обогатило. У нас са уредени два основни вида на неоснователното
обогатяване ( кондикции) – престационна и непрестационна ( чл.55 и чл.59 от ЗЗД).
5
Фактическия състав на непрестационната кондикция, уредена в чл.59 от ЗЗД е налице,
когато едно лице получава нещо без правно основание по друг начин, т.е. не чрез
престиране от другото лице.
Института на неоснователно обогатяване е уреден като източник на
облигационни задължения, за да се предотврати неоснователното разместване на
имуществени блага. Елементите на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД са:
обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на
основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени
интересите на обеднЕ.я. Съгласно задължителните указания дадени с ПП № 1от
28.05.1979 г. правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите,
когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.
Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено
увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска
от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на
обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднЕ.я не може да
означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните кумулативни елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от един или няколко
общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за
имущественото разместване, както и липса на друго основание за защита на правата на
обеднЕ.я ищец. В тежест на ответника по такъв иск е да установи основание за това
разместване на имуществото. Така определените от законодателя елементи на фактическия
състав на института на неоснователното обогатяване са налице. От събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че е
налице имуществено разместване в патримониума на страните, изразяващо се във
намаляване на имуществото на ищеца (заплащане на сумата, представляваща стойност на
изразходваната електрическа енергия) и увЕ.чаване на имуществото на ответника,
стопанисващ ПСОВ.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното от ответника във
въззивната жалба твърдение за недопустимост на атакуваното решение, свързана с
твърдението, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Между страните не съществува
договорно отношение, даващо основание на ищеца да търси заплатената сума от ответника.
Не е налице и фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което правилно
първоинстанционния съд е квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание
чл.59 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът е спестил разходи по извършваната от него
дейност за пречистване и отвеждане на отпадни води, като не е заплатил разходите за
извършване на дейността.
Неоснователно и другото наведено твърдение за незаконосъобразност във
въззивната жалба. Ищецът не предявява чужди права, тъй като намаляването на
имуществото е настъпило в неговата сфера. Същият е заплатил електрическата енергия,
поради което може да претендира нейното заплащане от лицето, чието задължение е
заплащането на същата.
Неоснователни са и наведените твърдения, че да ответника, в качеството на
6
лице, което поддържа и експлоатира публичен актив не е възникнало задължение за това,
тъй като не съществува годен актив за стопанисване. От събраните в хода на
първоинстанционно производство доказателства се установява, че обекта е изграден и
въведен в експлоатация. От друга страна преди сключването на договора между настоящия
ответник и АВиК на ВиК операторът са предоставени необходимите документи и същият е
приел за експлоатация ВиК системите и съоръженията със съответната документация,
необходима за експлоатацията им.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
На основание чл.78 от ГПК и с оглед на изхода на спора пред настоящата
инстанция съдът намира, че е ангажирана отговорността на ответника за заплащане на
разноски. Ето защо настоящият състав намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща юрисктконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 20.05.22 г, постановено по т.д. №27/21 г. по описа на
Видински окръжен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18 да заплати
на Община Видин сумата 300 (триста) лв., представляваща разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл.78 от ГПК, представляваща разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7