№ 1923
гр. С., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110202635 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. М. И.ов, чрез адв. В. Н. Д. – АК С. З.,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 4660933,
издаден от СДВР – МВР, с който на жалбоподателя И. М. И.ов, на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600
/шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал И. М. И.ов и го
обжалва в срок. В жалбата от И. М. И.ов се излагат доводи, че електронният
фиш е незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че жалбоподателят е
наказан два пъти за едно и също нарушение като при идентична фактическа
обстановка са посочени две различни стойности на превишаване на
скоростта. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, жалбоподателят И. М. И.ов, редовно призован,
не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. Д..
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР – редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, намира за установено следното от фактическа страна:
1
Жалбоподателят И. М. И.ов притежавала товарен автомобил марка „П.“,
модел „*****“, с рег. № ********.
На 28.03.2021 г. в 12:55 часа, в гр. С., бул. „*******“ до № 28, с посока
на движение бул. “*******“ към бул. „********“, се движел товарен
автомобил марка „П.“, модел „*****“, с рег. № ********. Ограничението на
скоростта, в този пътен участък било 50 км/ч. за населено място, а
процесният автомобил се движел със скорост от 91 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била установена и заснета с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на привилата за движение,
тип АТСС ARH CAM S1 № 11743с7. Установеното превишаване на
разрешената скорост, било с 41 км/ч. При определяне на скоростта на
движение на автомобила, били взети предвид максимално допустимата
грешка от 3 км/ч., при измерване на скорост на движение до 100 км/ч., поради
което и отчетената скорост на движение на автомобила, била намалена в
полза на водача на 91 км/ч. За използването на техническото средство бил
съставен протокол от 28.03.2021 г., проверен на 29.03.2021 г.
Устройството било с издадено удостоверение за одобрен тип средство
за измерване при Български институт по метрология, с валидност до
07.09.2027 г., както и била премината последваща проверка, удостоверяваща
съответствието на АТСС, със съответния тип.
Въз основа на така установено нарушение бил издаден процесният
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4660933, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на
собственика на лек автомобил с рег. № ******** – жалбоподателят И. М.
И.ов била наложена глоба в размер на 600 лв. Електронният фиш бил връчен
на жалбоподателя на 25.01.2022 г.
Установява се, че за същите факти за същото нарушение и за същия
нарушител И. М. И.ов е издаден друг Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с №
Серия К № 4660817/28.03.2021 г., с който основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
И в този Електронен фиш (ЕФ) на СДВР с № Серия К №
4660817/28.03.2021 г. е отразено, че на 28.03.2021 г. в 12:55 часа, в гр. С., бул.
„*******“ до № 28, с посока на движение бул. “*******“ към бул. „********“
при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, с АТСС ARH
CAM S1 № 11743с7, е измерена скорост на движение на товарен автомобил
марка „П.“, модел „*****“, с рег. № ******** от 92 км/ч, като в случая
установеното превишаване на разрешената скорост, било с 42 км/ч.
Административно-наказващият орган е връчил на жалбоподателя И. М.
И.ов и двата електронни фиша на 25.01.2022 г., с което за едно и също
2
нарушение два пъти е ангажирал при едни и същи факти
административнонаказателната му отговорност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - електронен фиш Серия К № 4660933; снимка към
ел. фиш; електронен фиш Серия К № 4660817, справка за собственост на лек
автомобил; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи; протокол от проверка; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет,
справка картон на водача и други, които съдът кредитира в своята цялост,
доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа
обстановка, както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви, което не
налага тяхното по – задълбочено обсъждане.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е основателна.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.,
съобразени с ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията за ограничение на скоростта, в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 е добавен терминът „автоматизирано“
техническо средство. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани
технически средства са както стационарните, така и мобилните технически
средства, които могат да бъдат прикрепени към превозното средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Видно от доказателствата по делото административнонаказващият
орган се е съобразил с измененията на закона като е взел предвид, че
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство, чрез което да се
установи нарушение, което да се санкционира с електронен фиш.
В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, при установяване на нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, че се издава електронен фиш за налагане на глоба.
Съгласно посочената разпоредба и Наредба № 8121з-532 за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата на движение по пътищата, се извежда, че използването на
мобилна техническа система е допустимо. Видно от приложения протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 08.04.2021
г., мобилната система работи самостоятелно, като контролните органи
единствено поставят, включват, изключват описаното устройство, задават
ограничение на скоростта, през останалото време то работи самостоятелно.
3
В настоящия случай административно-наказаващият орган е нарушил
принципът "non bis in idem", като е издал за едно и също нарушение спрямо
един и същ нарушител два санкционни акта с две наложени му
административни наказания. Неспазването на този принцип води до
неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. В
случая този принцип е нарушен, което е достатъчно основание за отмяна на
ел.фиш.
По делото липсват доказателства да е анулиран от АНО електронен
фиш Серия К № 4660817 (първият по реда на номерацията им). С връчването
му на жалбоподателя административно-наказващият орган е приел, че
липсват основания да го анулира. От изложеното съдът приема, че са
издадени два валидни санкционни акта за едно и също нарушение при едни и
същи факти спрямо едно и също наказано лице - електронен фиш на СДВР
Серия К № 4660933 и електронен фиш на СДВР Серия К № 4660817.
Административно-наказващият орган неправилно е образувал две
административно-наказателни процедури за едно и също нарушение срещу
едно и също лице, порок който не може да бъде отстранен във въззивното
производство. Съставянето на два ЕФ за едно и също административно
нарушение нарушава правото на защита на санкционираното лице,
поставяйки го в положение да организира защита си за едно нарушение по
две административно-наказателни производства. Административно –
наказателното производство е строго формален процес, при който не е
допустимо във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното деяние и
да се индивидуализира наказанието, като по преценка на съда се остави един
от ЕФ в сила. В този смисъл е Решение № 1553/09.03.2023 г. на АССГ по
КНАХД № 11258/2022 г., според което съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по
административно-наказателен ред, не се образува наказателно производство,
а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от
идентичността в предмета на образуваните административно наказателни
производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и
нарушителя, се очертава от АУАН (в случая от ЕФ).
В настоящия случая е налице противоречие с установената в чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо
едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е
действаща и в административно-наказателния процес (по аргумент и от
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН). При това положение образуването на
ново административнонаказателно производство срещу същото лице, на
същото основание е недопустимо.
Предвид гореизложеното незаконосъобразно е било съставянето на ЕФ
Серия К № 4660933 за вече установено деяние, като развилата се въз основа
4
на него процедура по санкциониране представлява изначално опорочено
производство, проведено при съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
При този изход на производството, с оглед направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят
в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В настоящото
производство жалбоподателят е представляван от адв. В. Н. Д. – АК С. З.,
като същия е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл.
18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под
форма на имуществена санкция в размер до 1000, е в размер на 300 лева;
както и действителната правна и фактическа сложност на делото и
приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен
състав намира, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за адвокат за
въззивна инстанция сума в размер на 300 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2. т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №
4660933, издаден от СДВР – МВР, с който на жалбоподателя И. М. И.ов, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя И. М. И.ов, ЕГН
**********, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща заплатени
по делото разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С. - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението от жалбоподателя и административно – наказващият орган, за
изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6