№ 9
гр. Троян , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светла И. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла И. Иванова Гражданско дело №
20204340100694 по описа за 2020 година
Установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 500, ал.1, т.3
КЗ.
В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 694/2020 г. по молба
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а,
представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори, чрез
пълномощника юриск. И. Е. Ц..
Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане
на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 283/2020г. по описа на Районен съд гр.Троян срещу М. А. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** за сумата 1885.89 /хиляда осемстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
главница за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица №
BG/22/115003043719 със срок на валидност от 12.12.2015г. до 11.12.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.04.2020г./датата на подаване на
заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането;
сумата 20.00 /двадесет/ лева, представляваща разноски по силата на чл. 410,
ал.1, изр.1 от КЗ, 38.20 /тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева,
представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00
/петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
1
Ищецът твърди, че на 25.02.2016г. около 18.30 часа в гр. Троян, на
кръстовището на ул.“*“ и ул.“*“, ответницата Я., при управление на л.а.
марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, при наличие на пътен знак „В2“, не
пропуска и реализира ПТП с лек автомобил марка „***“, модел „*“ с рег.№
***, собственост на П. К. Я., като продължила движението си, без да спре и
да уведоми органите на КАТ, което наложило допълнителното и
издирване.След като била открита, бил съставен протокол за ПТП № 1447295
от 26.02.2016г., според който ответницата била виновна за настъпване на
произшествието, тъй катоне спряла при наличие на пътен знак „В2“, ударила
другия л.а., не останала на място и не оказала съдействие за установяване на
щетите.
Към датата на инцидента била налице валидна застраховка ГО за МПС
„***“, модел „***“, с рег.№ *** съгласно Застрахователна полица № BG
/22/116000400175 към ЗК“Лев Инс“АД. След уведомяване от собственика на
увреденото МПС, била образувана преписка по щета. Извършени били
проверки и оценки, при което било изплатено обезщетение в размер на
общо 1885.89 лева. Твърди, че ответницата е виновния водач за настъпилото
ПТП, поради което на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, възникнало регресно вземане
в размер на платеното обезщетение.
За сумата ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 283/2020г. по описа на Районен съд гр.Троян срещу М. А.
Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за сумата 1885.89 /хиляда
осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователна полица № BG/22/115003043719 със срок на валидност от
12.12.2015г. до 11.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от
16.04.2020г./датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до
окончателното изплащане на вземането; сумата 20.00 /двадесет/ лева,
представляваща разноски по силата на чл. 410, ал.1, изр.1 от КЗ, 38.20
/тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща разноски за
платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37
от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
при което възникнал интерес от предявяване на настоящата претенция. Моли
се за уважаването й, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
– 16.04.2020г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез
назначения особен представител, с който моли искът да бъде отхвърлен, ако
не бъде доказан по основание и размер.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. №283/2020г. по описа на
ТРС, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта
за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът,
по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния такъв по чл.
415, ал. 1, т.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на
застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени
щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в
причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на
обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след
което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието
от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП, съставен от служител на РУ- Троян и
подписан от участниците, на 25.02.2016г. около 18.30 часа в гр. Троян, на
кръстовището на ул.“*“ и ул.“*“, ответницата Я., при управление на л.а.
марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, при наличие на пътен знак „В2“, не
пропуска и реализира ПТП с лек автомобил марка „***“, модел „*“ с рег.№
***, собственост на П. К. Я., като продължила движението си, без да спре и
да уведоми органите на КАТ, ответницата не останала на място и не оказала
съдействие за установяване на щетите от ПТП.
На ответника е съставен АУАН №138/2016г. от 26.02.2016г., а
3
впоследствие и НП за нарушения по чл.175 ал.1 т.5 и чл.179 ал.2 вр. чл.179
ал.1 т.5, предл.4 от ЗДвП. В представената по делото адм. – наказателна
преписка, се съдържа Декларация от ответницата Я., с която потвърждава, че
на 25.02.2016г. за времето от 18.00 до 20.00ч. е управлявала л.а. марка „***“,
модел „***“, с рег.№ ***.
Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с оглед искането на
увредения, като след проверки и оценки, е определено и изплатено
обезщетение в размер на 1885.89 лева.
Събрани са гласни док. средства чрез разпит на свидетеля П.Я. – собственик
на увредения автомобил. Свидетелят си спомня, че преди преди няколко
години, - зимно време, привечер, прибирайки се от работа се движил по ул.
„***“ от Центъра в посока гр. Ловеч, като на кръстовището на ул. „***“ и ул.
„*“, движейки се по улицата с предимство, навлязъл в кръстовището и видял,
че от дясно се движи кола, която не намалява на знака „Стоп“. Свидетелят
спрял в средата на кръстовището, като другият автомобил, преминавайки
пред него, с левите си врати закачил неговата предница – фарове, броня,
радиатор. Твърди, че автомобила намалил, вратата на шофьора се отворила,
но той не слязъл а затворил и продължил. Излага, че запомнил номера на
автомобила и подал сигнал в РУ-Троян. На място пристигнал патрул на КАТ
и съставили опис на автопроизшествието. След това бил извикан в Полицията
и там видял, че чака „….едно момиче с родителите си, което не отрече, че то е
виновно за ПТП, но обясни, че е бързало за болницата, тъй като е бременно.
Полицаите, на база на нашите показания, съставиха протокола за ПТП и там
може би вече са му написали акт. Аз не останах повече. След това
застрахователят ми заплати сумата, всичко беше изрядно, заплатиха ми
щетите за автомобила. Това е установената фактическа
обстановка, като от правна страна се налагат следните
изводи:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е
напуснал ПТП, преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е
задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.
В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани
4
поотделно и в съвкупност се установява, че на мястото на инцидента, след
подаден сигнал е пристигнал полицейски патрул. Вярно е, че ответникът е
напуснал ПТП-то, но в последствие, заедно с водача на увредения автомобил
/св. Я./ доброволно и собственоръчно е подписал протокола за ПТП, без
каквито и да е възражения. Свидетелят също не сочи в показанията си да е
имало каквито и да било противоречия в изявленията или становищата на
двамата водачи относно вината на ответника за настъпване на ПТП, нито да е
отрекъл участието си в ПТП.
При това положение въпреки че е напуснал мястото на
ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по
закон. Ето защо и в полза на застрахователя не е възникнало правото на
регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ да претендира от застрахования изплатеното
обезщетение. Дали поведението на ответника е било правомерно или не и
дали законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, е без значение за този
извод, т.к. регресното право възниква само при наличието на предвидените в
чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на
мястото на ПТП /в т. см. Решение № 337/19.03.2019 г. по в.гр.д. № 122/19 г.
на ПОС/.
Поради изложеното, съдът приема, че не са налице основания за
ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по договора за „ГО“. Доколкото
не се установява тази предпоставка за възникване на търсеното вземане,
обсъждане на останалите елементи от ФС на претенцията е безпредметно.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, но няма доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК*** , със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а,
представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори, чрез
пълномощника юриск. И. Е. Ц., против М. А. Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Троян, ул. „Амбарица“ № 36аиск за признаване за
установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от1905.89–
хиляда деветстотин и пет лева и осемдесет и девет стотинки, представляваща
5
главницаза изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица №
BG /22/115003043719 със срок на валидност от 12.12.2015г. до
11.12.2016г.,ведно със законната лихва, считано от 16.04.2020г./датата на
подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на
вземането; сумата 38.20 /тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева,
представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00
/петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 113/22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 283/2020 г. на РС-Троян.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6