Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16554 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 451906 от 17.07.2018 г. постановено
по гр.дело № 18430/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, е отменено, като
незаконосъобразно наложеното на Й.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, със
заповед № ПСП17-РД15-103-10 от 25.01.2017 г. на Директора на ОП „ С.-П.“, с адрес: гр.София, район
Възраждане, ул.“ *******“, сграда *******, представлявано от и.д. директор инж.Р.В.Н.,
дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“. С решението на съда е
осъдено ОП „ С.-П.“, с БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр.София, район Възраждане, ул.“ *******“, сграда *******,
представлявано от и.д. директор инж.Р.В.Н., да заплати на Й.А.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 350 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение. С
решението на съда е осъдено ОП „ С.-П.“, с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр.София,
район Възраждане, ул.“ *******“, сграда *******, представлявано от и.д.
директор инж.Р.В.Н., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Софийски районен съд, сумата от 80,00 лв.- държавна такса.
Срещу решението на СРС, 63 с-в е постъпила
въззивна жалба от ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ С.-П.“, гр.София, подадена чрез
пълномощника адв.К.Г. с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявения иск да бъдe отхвърлен. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Й.А.Т., чрез
пълномощника си адв.В.В. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени
разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищцата иск с правно
основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и
при обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна инстанция споделя окончателния
извод на първоинстанционния съд за основателност на
предявения от ищцата Й.А.Т. срещу
ответника Общинско Предприятие „ С.-П.“, гр.София, иск с правно основание чл. 357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на
атакуваното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като
незаконно. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В настоящия случай, основанието обосновало издаването
на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, видно от мотивите на същата, е на основание чл.187, т.3 от КТ/ неизпълнение на
възложената работа, неспазване на технически и технологични правила/; нарушение
на вътрешните правила и етичния кодекс на ОП“С.-П.“, и въз основа на докладна
записка от р-л сектор „ Ландш.архитектура“- арх.Е.А., становище от инж.Г.Й.-
главен инженер на ОП“ С.-П.“ и след изслушване на арх.Й.Т. е констатирано, че
арх.Й.А.Т. на длъжност: ландш.архитект- проектант в сектор „ Ландш. Архитектура“
към ателие „ Геодезия и ландш.архитектура“ не е изпълнила възложената работа
качествено и в определения срок: за обект: корекция на река Суходолска, от ул.“
Траян Танев“ до регулационната граница на кв.“ Суходол“, район „ Овча купел“,
част: Паркоустройство и благоустройство / 28.11.2016 г./. В заповедта е
посочено, че горното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,
т.3 от КТ/ неизпълнение на възложената работа, неспазване на технически и
технологични правила/.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Разпоредбата на чл.186
от КТ дефинира
нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно
неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения
на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните
законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че
атакуваната от ищцата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” е незаконосъобразна.
В настоящия случай, основният спорен между
страните въпрос и във въззивното производство, е доколко заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание- предупреждение за уволнение на ищцата, отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно който дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема, че
заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание- предупреждение за уволнение на ищцата не отговаря на изискванията на
чл.195, ал.1 от КТ. Доводите на ответника изложени във въззивната жалба в тази
насока, съдът приема за изцяло неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че в
процесния случай, съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е годно да доведе до законосъобразно ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищцата, тъй като не е достатъчно за индивидуализиране на
конкретно твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и на
неговия автор. Съгласно задължителната за първоинстанционните и въззивните
съдилища практика на ВКС, разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Тя касае задължителни реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание,
въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Задължението по
чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания работник
за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195,
ал.1 от КТ- нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по
разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника
действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от
работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция./ В
този смисъл са Решение № 201 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 38/2009 г.,
IV г. о., Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1068/2009 г., IV
г. о., Решение № 722 от 03.01.2011 г. по
гр. дело № 518/2009 г. , ІV г.о.; Решение № 676 от 12.20.2010 г. по гр. дело №
999/2009 г., ІV г.о. и Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г.,
ІV г.о., всички постановени по реда на чл.290 от ГПК./. В процесния случай
изложените мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание-
предупреждение за уволнение на ищцата не са достатъчни за удовлетворяване на посочените
по-горе изисквания на закона, поради което заповедта не отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Т.е. същата не е
мотивирана, съобразно изискванията на посочената разпоредба на закона.
На следващо място, съдът приема, че в производството по
оспорване законността на наложеното дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да
установи наличието на посоченото в уволнителната заповед основание за налагане
на дисциплинарно наказание и законосъобразното упражняване на потестативното си
право да го наложи. В тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че
изложените в заповедта действия са
извършени от служителя виновно. Нормите за мотивираност на заповедта по чл.195, ал.1 от КТ и спазване
на сроковете за налагане на наказанията по чл.194 от КТ са императивни и съдът следи за прилагането
им и служебно. Относно спазване процедурата по вземане на обяснения на
служителя по чл.193 от КТ, съдът се
произнася по довод на ищеца. В останалата част контролира законосъобразността на
наложеното наказание по доводите на
страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е задължително необходимо условие при издаването й, тъй като мотивите
очертават предмета на проверката на съда относно законосъобразността на наложеното
наказание и позволяват да се проверят сроковете за налагане на наказанието по чл.194 от КТ - не по - късно от 2 м. от откриване на
нарушението и до 1 г. от извършването му.
Въззивният съд намира, че
в процесния случай, въпреки изложените
обстоятелства в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание- предупреждение за уволнение на ищцата,
същата не съдържа необходимите мотиви, в рамките посочени по - горе - т. е. конкретно
извършени действия /бездействия/ на служителя, време, в което са извършени
и какви нарушения съставляват на трудовата дисциплина. В процесния случай, съдът намира, че в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата не са посочени конкретни
действия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина с техните
обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива.
На следващо място съдът приема, че нормата на чл.195, ал.1 от КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите
фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването
им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и
прилагането на чл.195, ал.1
от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за
дисциплинарно наказание чрез
мотивиране на заповедта за налагането му съобразно изискуемите елементи. Немотивирането
на акта за наказание по чл.188,
т.2 от КТ от страна на работодателя
рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ - за снемане
обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че
наказващият орган не е уточнил
нарушението от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за
осъществяването му. Предвид взаимната обусловеност между мотивирането на
дисциплинарното наказание по реда на чл.195, ал.1 от КТ и точното, и пълно определяне на въпросите, на които служителят
трябва да отговори при изискването на обяснения, не може да се приеме в процесния случай, че
наказанието на ищцата е наложено
съобразно предвидените в КТ формални
изисквания за законност.
В настоящия случай, немотивирането
на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание съгласно императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ прави
невъзможен съдебен контрол
досежно нейната законосъобразност, както и значително затруднява възможността
наказаният служител да организира адекватна защита в процеса, тъй като не са му известни конкретните факти и
обстоятелства, които са мотивирали работодателя към издаване на заповедта и наличието на които служителят следва да
опровергава в съдебното производство. Мотивите са задължителен елемент от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, те са формално изискване, въведено с императивна правна
норма, чието неспазване опорочава самата заповед и я прави незаконосъобразна
само на това основание. Съдът
не би могъл да разгледа спора по същество, при положение, че не е ясен и точно определен предметът на
съдебния контрол.
Съдът приема, че изискването за мотивиране на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
трудовото. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя
в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да
ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда.
Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в
хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на
предвидена в закона форма. Нещо повече, липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол по същество при
оспорване на наказанието /в този смисъл Решение № 201 от 17.03.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Съдът приема, че наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание се явява незаконно и по следните съображения:
Ищцата оспорва правилността и
законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е
извършила нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо наложеното й от работодателя
дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е
ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищцата
Й.А.Т. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните
по- горе разпоредби на чл.187, ал.1, т.3 от КТ, обосновали налагането на
дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен
материал /писмени и гласни доказателства/ не може да обоснове извод на
въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай не
се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищцата е извършила
посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които да са
основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ-
предупреждение за уволнение.
Описаните в процесната заповед действия,
респективно бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени
от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията
на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат
квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ,
определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са
посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на
дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока
доказателства не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените
дисциплинарни простъпки
В настоящия случай от
страна на ответника- работодател не са ангажирани и
представени в първоинстанционното производство доказателства, обосноваващи извод
за законосъобразност на наложеното на ищцата
Й.А.Т. дисциплинарно наказание и в частност- за извършването от нейна страна на посоченото в заповедта нарушение на трудовата
дисциплина. Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал
налага приемането на правен извод, че в процесния
случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният работник да е
извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка.
При тези данни и
доказателства се налага извод, че дисциплинарната отговорност на ищцата Й.А.Т.
е ангажирана за извършването на действия, които от една страна не могат да
бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ и
чл.187, ал.1, т.3 от КТ, и от друга страна- не са безспорно установени при
условията на пълно доказване от страна на ответника. При това положение
наложеното на Й.А.Т. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” се
явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният
съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските
за въззивното производство.
При
този изход на спора, на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие от 26.09.2018
г. и списък по чл.80 от ГПК, като с оглед направеното от въззивника- ответник,
чрез неговия пълномощник адв.Иван Сотиров възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 400
лв.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451906 от 17.07.2018 г. постановено по
гр.дело № 18430/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „С.-П.“, с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр.София, район
Възраждане, ул.“ *******“, бл.*******, да
заплати на Й.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.