Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.09.2019
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13219 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 250452 от 26.10.2017 год., постановено по гр.дело № 65568/2016 г. на СРС, Г.О., 119 състав, е прието за установено,
че претендираното от Едноличния търговец“ Ж.С.-Л.“, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Ж.И.С., ЕГН **********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******, чрез
пълномощника адвокат И.К.И., със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, вземане в размер на 900 евро, наемна цена за месеците
февруари, март и април 2013 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 10.03.2016 г. по ч.гр.дело № 8486/ 2016 г.,
против „ Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.Й.Й., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******, чрез пълномощника адвокат П.К.П.,
ЕГН **********, съществува. С решението на съда е осъдено „ Д.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Й.Й., с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******,
чрез пълномощника адвокат П.К.П., ЕГН **********, да плати на Едноличния търговец“ Ж.С.-Л.“, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ж.И.С., ЕГН **********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******, чрез
пълномощника адвокат И.К.И., разноски по водене на исковото производство в
размер на 1132,20 лв. и разноски по заповедното производство в размер на 438
лв.
Срещу
решението на СРС, 119 с-в е постъпила
въззивна жалба от
„ Д.“ ООД, ***, с искане същото да бъде
отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 232, ал.2, пр.1 от ЗЗД бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи,
че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.
Въззиваемата
страна- ищец ЕТ „Ж.С.-Л. 94“, представляван от Ж.И.С., чрез пълномощника си
адв.И.И. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца срещу ответника,
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът „ Д.“ ООД, *** дължи на ищеца ЕТ „ Ж.С.-Л.
94“, представляван от Ж.И.С., сумата от 900 евро, представляваща
наемна цена за месеците февруари, март и април 2013
г., дължима по силата на договор за наем от 15.11.2011 г., сключен между
страните по делото.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявените осъдителни искове, като
на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция. В случая
ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените за това
срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взел становище по същите, не
е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните
факти и обстоятелства по делото.
На
следващо място, съдът приема, че в настоящия случай, безспорно установено е по
делото неизпълнение
на основно договорно задължение от страна
на въззивника- ответник, в качеството му на наемател, а именно за заплащане на
дължимата наемна цена за исковия период от време/ м.02, м.03 и м.04.2013 г./ за ползвания от
него недвижим имот.
Съдът приема, че в доказателствена тежест на въззивника-ответник е да ангажира доказателства,
установяващи изпълнение на задължението му, поето със сключването на договора
за наем, а именно да заплаща в уговорения срок дължимата наемна цена за ползването на предоставения му за временно и
възмездно ползване недвижим имот. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника в тази насока. С
оглед на което, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по сключения с
въззиваемата страна- ищец договор за наем, досежно заплащане на наемна цена за
ползвания от него недвижим имот за исковия период от време, в размер на сумата
от 900 евро и следва да бъде ангажирана неговата отговорност. В тази връзка
предявения
иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника се явява изцяло основателен, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд до размер на сумата
от 900 евро, за която е признато вземането.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 700 лева по договор за правна помощ и
защита от 11.06.2019 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 250452 от 26.10.2017
год., постановено по гр.дело № 65568/2016 г. на СРС, Г.О., 119 състав.
ОСЪЖДА „ Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ЕТ „ Ж.С.-Л.
**“, ЕИК ******, представляван от Ж.И.С., ЕГН **********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
сумата от 700 лв. / седемстотин лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.