Р Е Ш Е Н И Е
№
05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при участието на съдебен секретар Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 35/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника му адв. В.Д., срещу наказателно постановление (НП) № 08-000502/311 от 16.11.2017 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Релевират се доводи, че жалбоподателят не е получавал покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), не е присъствал при съставяне на акта, както и не е получавал лично същия. Обективирани са и твърдения за нарушаване разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 предл. 2 и 3 от ЗАНН, тъй като в НП не са посочени мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се, че описаното от фактическа страна в НП влиза в пълно противоречие с посочените от административнонаказващия орган (АНО) нарушени разпоредби, тъй като последният не е изпълнил задължението си да посочи точно какъв фактически състав е нарушен, за да се направи връзка с възприетите от него обстоятелства по повод на извършеното нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2017 г. около 16.12 ч. свидетелите Г.В.В. и К.А.А., инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Добрич извършили проверка на земеделска нива, находяща се в землището на гр. Каварна, стопанисвана от ЗП Т.В. Т. извършващ икономическа дейност с код по КИД 2008-01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини пъпеши, кореноплодни и грудкови“. По време на проверката на нивата била заварени да работят неустановен брой лица, между които и Г.А.В., която сеела пипер. Още при пристигането си на обекта инспекторите попитали, кой е ръководителят и кой отговаря за работния процес, като при тях дошъл Т.В. Т., който им се представил, като земеделски производител, който е наел лицата да сеят пипер. Инспекторите повикали при себе си лицата, като една част от тях дошли, а други се пръснали из нивата. Г.В. ги приканил да продиктуват трите си имена и ЕГН, като всеки от тях по отделно и в присъствието на ЗП продиктувал личните си данни, а В. ги записал на лист. След разговор със ЗП, инспекторите установили, че на обекта не се съхраняват сключените договори на лицата и др. документи необходими за извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство, поради което дали указания на ЗП за представяне на конкретни писмени документи в ИТ гр. Добрич. Още на 16.06.2017 г. на ел.поща на ИТ Добрич, ЗП изпратил сключени еднодневни договори с работници, а в последствие на 21.06.2017 г. лично представил трудов договор № 23/02.06.2017 г. сключен на 15.06.2017 г. с лицето Г.А.В., заповед № 15/16.06.2017 г. за прекратяване на трудовия договор с Г.В.,длъжностна характеристика.
След извършена справка в ТД на НАП Добрич относно регистрирането на представения договор, било установено, че същият е регистриран на 15.06.2017 г. в 17:57:05 ч., т.е след часа на извършената проверка.
За извършената проверка бил съставен протокол ПР 1727401 от 20.07.2017 г., в който били отразени констатираните единадесет нарушения на трудовото законодателство.
С препоръчана кореспондентска пратка № PS930000PN4MV ИД с получател Т. Т. и адрес ***, на ЗП Т. са изпратени протокол ПР 1727401 от 20.07.2017 г. и писмо изх. № 17242316 от 14.08.2017 г. на Д „ИТ” Добрич, съдържащо покана за явяване на 18.08.2017 г. в 09:30 ч. в Д „ИТ” Добрич, за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по т.т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от протокола. Установи се от представените известие за доставяне и писмо от Български пощи ЕАД Североизточен регион, че пратката е доставена на 15.08.2017 г., получена е от В. В.– син, а обратната разписка е върната на подателя Д „ИТ” Добрич и доставена на 18.08.2017 г., получена от Й.П. – служител.От показанията на разпитания в съдебно заседание на 20.12.2019г. свидетел Й.П.П. се установява,че към момента в който тя е била служител в „Инспекция по труда“ гр.Добрич,вкл. към 18.08.2017г. практиката е била такава,че след като бъде доставена по куриера обратната разписка,където е обективирана датата на получаване от страна на нарушителя на покана за съставяне на акта,Й.П. в качеството си на служител в „Инспекция по труда“ към този момент,я връща на актосъставителя още същия ден.
От събраните в процеса гласни и писмени доказателства се установи, че на посочената в писмото дата нарушителят не се явил в Д „ИТ” Добрич, както и, че на тази дата не е бил съставен АУАН.
На 05.09.2017 г. въз основа на събраните писмени доказателства, личните си впечатления придобити при извършване на проверката, след извършена справка в регистъра на уведомленията за трудови договори, св.Г.В. съставил АУАН № 08-000502, в който описал словесно констатираното нарушение, а именно, че на 15.06.2017 г. около 16:12 ч., при извършена проверка на земеделска нива, находяща се в землището на гр. Каварна, стопанисвана от ЗП Т.В. Т. е заварена Г.А.В., която сее пипер. От представени на 21.06.2017 г. от ЗП документи касаещи трудовото правоотношение с Г.А.В. , а именно трудов договор № 23/15.06.2017 г. и от справка на НАП от 15.06.2017 г. е установено, че ЗП Т. Т. в качеството си на работодател е допуснал до работа на 15.06.2017 г. Г.В. на длъжност сезонен работник земеделие преди да й връчи екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В акта е вписано, че същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
С писмо изх. № 17249095 от 15.09.2017 г. до ЗП Т.В. Т. са изпратени 8 бр. актове за установяване на административни нарушения, между които и процесния. Видно от писмо изх. № 1114/17.09.2018 г. на Български пощи АД, пратката е постъпила в ПС Каварна на 18.09.2017 г., и е доставена на 27.09.2017 г. на В. В. – син на получателя, срещу подпис в служебния формуляр.
На 16.10.2017 г., актосъставителят отивайки в гр. Каварна в изпълнение на служебните си задължения, взел в себе си АУАН № 08-000502, който възнамерявал да връчи на нарушителя, на известния му адрес. Минавайки пред магазин „Гергана-Деница” актосъставителят видял ЗП Т. Т., провел разговор с него, като го уведомил за съставените актове, които трябва да му връчи, но Т. категорично отказал да ги получи. Свидетел на отказа бил К.К., който се подписал в акта като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта.
Въз основа на съставения АУАН на 16.11.2017 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че ЗП Т.В. Т. в качеството си на работодател е допуснал на 15.06.2017 г. до работа Г.А.В., като сезонен работник земеделие, преди да й предостави екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП за регистрация на трудовия договор, преди постъпването й на работа, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За извършеното нарушение на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на ЗП Т.В. Т. в качеството му на работодател е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К., АУАН № 08-000502, съставен на 05.09.2017 г. трудов договор № 23/02.06.2017 г., длъжностна характеристика за длъжност сезонен работник в земеделието, заповед № 15/16.06.2017 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.№ 08388173018609/15.06.2017 г., писмо изх. № 17242316/14.08.2017 г. на Д ИТ Добрич, известие за доставяне, писмо рег. № 11-01-324-1/23.07.2018 г. на БП ЕАД ведно със заверено копие на оп.242Е, писмо изх. № 17249095/15.09.2017 г. на Д ИТ Добрич, писмо изх. № 1114/17.09.2018 г. на Български пощи АД с приложена страница от кн.242.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение;съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;компетентността на актосъставителя,има ли извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,дали това деяние е извършено от лицето,посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно;наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание,реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган,с оглед чл.416 ал.5 от КТ и чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на ИА“Главна инспекция по труда“,поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя и чл.21 ал.4 т.3 от посочения устройствен правилник,съдът намира,че АУАН е съставен от компетентен орган,при изпълнение на неговите служебни задължения.При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и КТ.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.
Обстоятелството,че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,не е съществено процесуално нарушение,тъй като нарушението е установено по документи,представени от административно-наказания,не в момента на проверката,а впоследствие.В конкретния случай няма допуснато процесуално нарушение.Видно е,че служителите на Инспекция по труда гр.Добрич са отправили редовна покана до земеделския производител да се яви за съставяне на акта.Поканата е връчена на сина на земеделския производител,който с получаването се задължава да предаде писмото на адресата.Обстоятелството,че АУАН е съставен по-късно,а не на датата,посочена в поканата не е нарушение,а напротив възможност на въззивника да присъства при съставяне на акта,от която той не се е възползвал.
Всички останали възражения обективирани в жалбата и пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя,настоящия съдебен състав намира за неоснователни,тъй като същите не намират изобщо опора в закона,необосновани са,свързани са с безспорно установени факти по които страните не спорят.
Относно приложението на материалния административен закон:
От приложените по делото писмени доказателства АУАН № 08-000502, съставен на 05.09.2017 г. трудов договор № 23/02.06.2017 г., длъжностна характеристика за длъжност сезонен работник в земеделието, заповед № 15/16.06.2017 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.№ 08388173018609/15.06.2017 г., писмо изх. № 17242316/14.08.2017 г. на Д ИТ Добрич, известие за доставяне, писмо рег. № 11-01-324-1/23.07.2018 г. на БП ЕАД ведно със заверено копие на оп.242Е, писмо изх. № 17249095/15.09.2017 г. на Д ИТ Добрич, писмо изх. № 1114/17.09.2018 г. на Български пощи АД с приложена страница от кн.242,както и от показанията на свидетелите Г.В.В.,К.А.А. и К.Н.К.,съдът намира,че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя-Г.В.В. и свидетелите по акта К.А.А. и К.Н.К. които са категорични,че нарушението е установено след извършена проверка от служители на –Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич в нива,находяща се на изхода на гр.Каварна,стопанисвана от земеделски производител.Видно от показанията на свидетелите Г.В.В. и К.А.А. на обекта е заварена да работи Г.А.В.,която е сеела пипер с още работници.От горепосочените писмени и гласни доказателства безспорно се установи,че ЗП Т.В. Т. в качеството си на работодател е допуснал до работа на 15.06.2017г. Г.А.В. с ЕГН ********** като „сезонен работник земеделие“ преди да и предостави екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда,заверено от ТД на НАП за регистрация на трудовия договор,преди постъпването и на работа.
Видно от показанията на актосъставителя Г.В. и свидетелите К.А. и К.К.,след прегледа на представените от работодателя документи се установява,че трудовият договор е регистриран след часа на проверката.Нарушението е установено на 15.06.2017г. в 16.12ч.,а трудовият договор е регистриран след това в 17.57.05ч.
Що се отнася до показанията на свидетеля Г.А.В. настоящия съдебен състав намира,че нейните колебливи и съмнителни показания взети сами по себе си,неподкрепени от други доказателства,не могат да служат като годен доказателствен материал.Ето защо съдът намира,че показанията на Г.А.В. са създадени от случая и са подбрани с оглед да се осигурят свидетели които са готови да обслужат определени интереси,без да държат сметка за обективната истина по делото.
От събраните писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав приема за установено наличието на трите основни предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност-нарушение,нарушител и вина.Описаното нарушение както в АУАН,така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.Нарушен е чл.63 ал.2 от КТ,съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,заверено от НАП.Съгласно чл.63 ал.2 от КТ няма право да допуска до работа работник или служител,преди да му предостави документите по ал.1.Тълкуването на двете разпоредби налага извода,че е съставомерно допускането до работа на лицето или постъпването му на работа.В тази връзка настоящия съдебен състав намира,че нарушението е доказано от обективна страна.Фактическите обстоятелства по нарушението,описани в НП водят до извод за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ,като нормата е императивна,като неизпълнението и е свързано с търсенето на административно-наказателна отговорност.
По отношение на размера на наложената административна санкция,настоящия съдебен състав застъпва становището,че административно-наказващият орган се е съобразил изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН,като е наложил на нарушителя санкция в посочения от закона минимум.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира,че наложената санкция ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ,тъй като нарушението е извършено на 15.06.2017г.,след влизане на 27.01.2012г. в сила на новата разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,съгласно която”не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда.Съдът счита,че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,административнонаказващият орган не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба.Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите-трудовите права.
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия казус,тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ.
С оглед на изложеното съдът счита,че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,а наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН,поради което не може да бъде намалявана.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000502/311 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В. Т. с ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: