№ 1833
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Румяна Ив. Андреева
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501971 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД срещу
Определение № 4543 от 27.04.2022 г., постановено по гражданско дело №
13145/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІI гр.състав, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като двамата ответници да бъдат осъдени да
заплатят общо на процесуалния представител на ищцата сумата в размер на
300 лв. адвокатско възнаграждение. В частната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното определение с довода, че с договора за
правна защита и съдействие, представен от ищцата, е договорено безплатно
оказване на правна помощ на основание чл.38, ал.1 ЗА, но не са
индивидуализирани броя на исковите претенции и съответно ответниците,
поради което следва да бъде присъдено възнаграждение за един предявен иск.
Ето защо неправилно първоинстанционният съд е определил адвокатско
възнаграждение в размер на общо 600 лв., като е осъдил всеки един от
ответниците да заплати по 300 лв. Иска се отмяна на определението и
постановяване на друго такова по същество, с което молбата да се уважи,
като в тежест на всеки от ответниците да се постави сумата от 150 лв. –
разноски за аздвокатско възнаграждение за ищцата, дължимо по чл.38, ал.1
ЗА.
Ответникът по частната жалба Е.Е. Ш. чрез поцесуалния и представител
адв. М.М. е подала писмен отговор, с който взема становище за нейната
неоснователност.
Постъпила е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД срещу Определение №
4543 от 27.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 13145/2021 по
1
описа на Районен съд – Пловдив, VІI гр.състав, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, а оплакванията в частната жалба са сходни с
оплакванията на другия жалбоподател. Счита се, че предвид изхода на делото
на ищцата се дължат разноски само за един адвокатски хонорар от 300 лв.
Прави се искане за отмяна на определението и за постановяване на друго
определение по същество, с което молбата да се уважи, като всеки един от
ответниците да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение на ищцата в размер на сумата 150 лв.
Ответникът по частната жалба Е.Е. Ш. чрез поцесуалния и представител
адв. М.М. оспорва същата като неоснователна.
Частните жалби са е постъпили в предвидения от закона срок за
обжалване, изхождат от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Ето защо същите са процесуално допустими.
Разгредани по същество, жалбите са неоснователни, по следните
съображения:
В производството по гражданско дело № 13145/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VІI гр.състав са разгледани два предявени иска: за
признаване за установено между Е.Е. Ш. и „Кредисимо“ ЕАД, че клаузата на
чл. 4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2201552/05.03.2020 г.,
сключен между тези страни е нищожна поради неспазване на нормите на чл.
11, т.9 и т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП и за признаване за
установено между Е.Е. Ш. и „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне
на поръчителство, сключен между тези страни като обезпечение на Договор
за потребителски кредит № 2201552/05.03.2020 г., сключен между ищцата и
„Кредисимо“ ЕАД е нищожен поради неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и
т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП. Исковете са уважени с решение №
803/14.03.2022 г. и със същото районният съд е осъдил всеки един от двамата
ответници да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. М.М.
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално
представителство.
С молби по реда на чл.248 ГПК двамата ответници са поискали
изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез намаляване
на определеното за заплащане адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2
ЗА, от 300 лв. на 150 лв. за всеки един от тях.
С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без
уважение молбите.
Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено, като се
съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която се предвижда
при определяне на възнаграждението да се вземе предвид броя на
2
предявените искове, като за всеки един от тях се определя отделно
възнаграждение. В настоящия случай се касае за два обективно и субективно
съединени иска, като предявените искове са срещу различни ответници.
Цената на всеки от предявените искове поотделно е в размер по-малък
от 1000 лева, следователно за всеки от тях минималният размер на
възнаграждението съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер от 300 лева. Следователно на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде определено възнаграждение от по 300 лв. за всеки от
уважените искове, в тежест на всеки един от ответниците.
Ето защо, обжалваното определение е правилно, а подадените против
него частни жалби са неоснователни. Като такива, същите ще се оставят без
уважение.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД
срещу Определение № 4543 от 27.04.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 13145/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІI гр.състав, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД
срещу Определение № 4543 от 27.04.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 13145/2021 по описа на Районен съд – Пловдив, VІI гр.състав, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3