Р Е Ш Е Н И Е
260253/8.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Д.Христова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3868 описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по предявен положителен установителен иск с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от „Грейнстор България“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.Ч.срещу
ЗП Р.М.Р.с ЕГН ********** със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата
молба се твърди, че със Запис на заповед издаден на 23.04.2019г. ответника се
задължил към ищеца да му изплати 10 335лв. на падежа – 31.07.2019г. Като
авалист по записа се задължил като физическо лице Р.М.Р., което било
удостоверено с подписа му. В сумата от 10 335 лв. била включена сума от
7 950 лв., преведена на ответника от ищеца на 24.04.2019г. по авансова
фактура за доставка на зърно, към договор за покупко-продажба на зърно от
23.04.2019г. и неустойката от 30 %. Поради незаплащане на сумата било
инициирало заповедно производство и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3004/2019г. на ШРС. В хода на заповедното производство длъжника възразил и
принудителното изпълнение по изпълнителното дело било спряно. Обосновавайки с
тези факти възникването на правния интерес от завеждане на установителен иск, то в заключение се иска
да бъде признато за установено от страните, че ответникът дължи на ищеца
вземане в размер на 10 335 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се и разноските в двете производства.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, който в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представляващия лично, не изпращат и
представител, като не депозират и становище по хода на делото.
За ответника
се явява упълномощен представител – адв. Н.Б. от АК – Варна, който оспорва
исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
по делото ч.гр.д.№ 3004/2019г. на ШРС се установява, че по подадено от ищеца
заявление била издадена Заповед № 1515/07.10.2019г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за сумата в размер на 10 335
лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 23.04.2019г. с падеж 31.07.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 04.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и общо 254.55 лв. разноски по заповедното
производство, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По
делото в срок постъпило възражение от длъжника – ответник, че не дължи
изпълнение по издадената заповед, като
след указания дадени от заповедния съд заявителя предявил установителен иск за
вземането по заповедта.
В исковото
производство заявителя – ищец е представил Договор за покупко-продажба на зърно
на зелено № 1915/23.04.2019г., сключен
между ЗП „Р.М.Р.“, в качеството на продавач и „Грейнстор България“ АД, в
качеството на купувач. Предмета на договора бил продажбата на 30 тона пшеница
от български произход, реколта 2019г. срещу насрещното задължение на купувача
да заплати цената от 265 лв. без ДДС за метричен тон. Продавачът издавал
данъчна фактура преди осъществяване на доставката. Съгласно чл.4 от договора
стоката следвало да бъде доставена от ответника – продавач до 31.07.2019г. В
чл.7 от договора била уговорена клаузата, че ако продавачът не изпълни
задължението си да предаде на купувача количеството зърно, то продавачът дължи
неустойка от всички претърпени вреди, но не по-малко от 30 % от стойността на
непредаденото зърно. На 23.04.2019г. в гр.Сливен ЗП Р.М.Р.се задължил към
„Грейнстор България“ АД за сумата от 10 335 лв. Падежа бил на
31.07.2019г., а като авалист бил посочено физическото лице Р.М.Р.. На
25.04.2019г. продавача – земеделски производител издал фактура № 32 за сумата
от 7 950 лв. без ДДС. Няма доказателства по делото стоката по договора да
е доставена на ищеца – купувач до приключване на съдебното дирене по делото.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните
и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото
лице заключава, че сумата от 7950 лв. е постъпила по банковата сметка на
ответника на 25.04.2019г. Фактурата е осчетоводена в счетоводствата и на двете
страни, като е включена в дневниците за покупки/продажби, включително и в
данъчните декларации, като данъчен кредит не е ползван от
ответника.Счетоводствата на страните са водени редовно и съгласно законовите
изисквания. Размерът на лихвата от датата на падежа – 31.07.2019г. до
провеждането на последното съдебно заседание е 1 366.52 лв.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки
становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:
По отношение на
допустимостта на исковете:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което
длъжника е депозирал възражение в срок и
съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедите.
По
отношение основателността на искът: При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. В конкретния случай обаче, ищецът е въвел в предмета на
спора наличие на каузално правоотношение между страните. Така при изричното
позоваване на съществуващо каузално правоотношение
между страните по абстрактната сделка, породено от договор за покупко-продажба в
тежест на ищцовата страна е да докаже фактите от които вземането й произтича -
пораждане на задължението по твърдяното каузално правоотношение, неговата
изискуемост и размер, както и функционалната обвързаност на процесната ценна
книга с каузалната сделка. В този смисъл е
точка 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че процесния запис
на заповед съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, като се касае за редовен
от външна страна менителничен документ, който материализира абстрактно
задължение на издателя – ответник
да заплати посочената в него сума 10 335 лв.
В случая може да се направи и категоричния извод за
възникване на облигационни правоотношения между страните въз основа на
сключения между тях договор за покупко-продажба на зърно на зелено от
24.04.2019г. Записа на заповед е издаден от длъжника именно за обезпечаване на
другата страна от евентуалното негово неизпълнение по договора. В чл.6, ал.6 от
договора се сочи, че след приключване на доставката купувачът се задължава да
върне на продавача издадения запис на заповед. По делото не се спори, че
доставка не е извършена и в този смисъл е налице пълно неизпълнение на
задълженията на издателя на записа на заповед. При това положение продавача
остава задължен не само за връщане на продажната цена в размер на 7950 лв., но
и неустойката, която е 30 % от 7950 лв., а именно 2 385 лв.
Предвид изложените
по-горе съображения, съдът намира, че ищецът е провел главно и пълно доказване
на каузалната сделка. Поради това намира, че искът следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника, сторените от него разноски в заповедното производство
в размер на 254.55 лв., както и тези в исковото производство в общ размер на 358.85
лв., от които 158.85 лв. държавна такса и 200 лв. за възнаграждение за вещо
лице.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните, че Земеделски
производител Р.М.Р.с ЕГН ********** със седалище и адрес на управление гр.*** ДЪЛЖИ на „Грейнстор България“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.Ч.вземане
в размер на 10 335 лв.(десет хиляди
триста тридесет и пет лева), представляващо дължима сума по Запис на
заповед от 23.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
04.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, издаден за обезпечаване на
вземане по Договор за покупко-продажба на зърно на зелено № 1915 от
23.04.2019г., сключен между страните и за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1515 от 07.10.2019г. по ч.гр.д.№ 3004/2019г. по описа на Шуменския
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Земеделски производител Р.М.Р.с
ЕГН ********** да заплати на „Грейнстор
България“ АД с ЕИК ********* направените разноски в заповедното производство в
размер на 254.55 лв. (двеста петдесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки), както и тези в исковото
производство в общ размер на 358.85
лв.(триста петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи
заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: