МОТИВИ   КЪМ   ПРИСЪДА   ПОСТАНОВЕНА   ПО    Н .О .Х .Д .

                  № 3281  / 2017г. ,  ПО   ОПИСА НА  СГС , НО , 13   СЪСТАВ

 

                                                              

 

 

    

 

                                   Софийска  градска  прокуратура е внесла пред настоящия съд обвинителен акт срещу     Х.Д.Ф. за  това ,  че на 06.05.2017г в гр. София, в тревна площ, находяща се в района на надлез „Надежда“ направил опит да извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - М.Н.Х., родена на ***г. /на 11 години/, чрез употреба на сила и заплашване - като хванал Х. с едната ръка, а с другата опрял нож в кръста й и казал „Искам да ти целуна гърдите“, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - Х. го избутала и избягала и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“ - извършил престъплението след като е бил осъждан с присъда по НОХД № 713/2005г по описа на СГС в сила от 07.02.2007г за извършено престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, с присъда по НОХД 276/2004г на СГС в сила от 23.09.2009г за извършено престъпление по чл. 149, ал.2 от НК му е било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода и с определение по ЧНД № 6067/2009г на СГС, в сила от 23.12.2009г е определено едно общо наказание между наложените по НОХД №713/2005г и НОХД № 276/2004г - лишаване от свобода в размер на дванадесет години и шест месеца , престъпление по чл. 149, ал.5, т.З, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр чл. 29, ал.1, б. „А“ вр. чл. 18, ал.1 от НК.

                                                 Съдебното производство по делото е разгледано по реда на глава    27 от НПК .

                                               В съдебно заседание представителят на Софийска градска  прокуратура  подържа внесения обвинителен акт срещу Х.Д.Ф. за извършено престъпление   по чл. 149, ал.5, т.З, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр чл. 29, ал.1, б. „А“ вр. чл. 18, ал.1 от НК като с оглед на събраните по делото доказателства  пледира за признаването  му  за виновен   в извършването на престъплението   за  което е обвинен. По отношение на наказанието , прокурорът пледира  същото да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства , като се    вземат предвид данните за  съдебното минало срещу  подсъдимия,  а именно множеството осъждания  , извън тези  ,които обуславят извършването на престъплението в условията на опасен рецидив  ,обстоятелството  че  по пет от присъдите същия е осъждан за престъпление  против половата неприкосновенност,  като по две от тях жертвите са  малолетни деца, при което  пледира да   му   се наложи   наказание   лишаване от свобода    между   средния   и максималния  размер , което  наказание бъде  индивидуализирано  по правилата на чл.58 А от     НК    .                                                                                                                  

                                                В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия   Х.Д.Ф. – адв. П.        пледира  при определяне на наказанието  на подсъдимия, на същия   да  се   определи   наказание лишаване от свобода   под минимума предвиден в закона  с приложение на чл. 55 ал.1 т.1  от НК  ,   с оглед на обстоятелството ,че     деянието е останало във фазата на опита , подсъдимия е  на 61 година , няма роднини , има един син , за който доколкото са му възможностите полага  грижи , процесуалното поведение на подсъдимия не е създало каквито и  пречки за установяване на обективната истина по делото.

                                                  В съдебно заседание подсъдимият Х.Д.Ф. се признава за виновен в извършването на деянието , в което е обвинен ,   признава  изцяло  фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти . Подсъдимият   сочи, че се признава за виновен , при което моли за  наказание  под минималния размер .

                                               Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна  :

                                  Подсъдимият  Х.Д.Ф. е  роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.

                                      Подсъдимият   Ф. е осъждан с присъда по НОХД № 713/2005г по описа на СГС в сила от 07.02.2007г за извършено престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, с присъда по НОХД 276/2004г на СГС в сила от 23.09.2009г за извършено престъпление по чл. 149, ал.2 от НК му е било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода и с определение по ЧНД № 6067/2009г на СГС, в сила от 23.12.2009г е определено едно общо наказание между наложените по НОХД №713/2005г и НОХД № 276/2004г - лишаване от свобода в размер на дванадесет години и шест месеца.

                                  През месец февруари 2017г. подсъдимият   Ф. бил настанен в „Център за настаняване на бездомни хора“ в гр. София, ул. „Ришки проход“ №2 наричан по-долу ви изложението „центъра“ В същия „център“ пребивавала и малолетната – свидетелката М.Х. родена на ***г. /на 11г./ заедно със своята майка – свидетелката С.Д. . Подсъдимият   Ф. помагал на свидетелката Д., която страдала от множествена склероза, носейки й храна в стаята и понякога извеждал дъщеря и - свидетелката Х. на разходка. След като срокът за настаняване на подсъдимия   Ф. в „центъра“ изтекъл, той го напуснал, но се връщал от време на време за да посещава свидетелката Д. и свидетелката Х.. Подсъдимият постоянно изразявал добро отношение към свидетелката Х., като й купувал храна, правел дребни подаръци и бащински я прегръщал. По този начин подсъдимия изградил доверие в детето към него. Средата на м. април 2017г. след игра на детската площадка свидетелката Х. споделила на майка си - свидетелката Д., че  подсъдимия   Ф. бил дошъл при нея на детската площадка в „центъра“ разговарял с нея, като и казал, че иска да й целува гърдите, но тя му отказала. Свидетелката Д. не реагирала и не обърнала внимание на случката.

                                   На 06.05.2017г. подсъдимият   Ф. решил да възбуди и удовлетвори половото си желание, без съвкупление по отношение на единадесет годишната свидетелка Х., като й целува гърдите. В изпълнение на своите намерения, отишъл в „центъра“, където се срещнал със свидетелката Д. и на която споделил, че същият ден възнамерявал да отиде до заложна къща, където да заложи мобилния си телефон. В тази връзка предложил на свидетелката Д., че ако тя няма нищо против той може да вземе свидетелката Х. със себе си за да се разходи заедно с него. Свидетелката Д. се съгласила и подсъдимият   Ф. тръгнал заедно със свидетелката Х.. Придвижили се с трамвай и слезли на спирка в близост до надлез „Надежда“. След слизането от трамвая, подсъдимият   Ф. отдалечил свидетелката Х. до тревна площ около която не се виждали минувачи, хванал свидетелката Х. с едната си ръка, а с другата извадил нож, който опрял в кръста й. След като по този начин употребил сила и заплаха по отношение на свидетелката Х. с цел да сломи съпротивата й, подсъдимият   Ф. й  казал „Искам да ти целуна гърдите“. Силно уплашена свидетелката Х. успяла да го изблъска и да се отскубне от хватката на подсъдимият и избягала от него. Подсъдимият   Ф. опитал да я догони, но не успял. Свидетелката Х. срещнала непознати минувачи, които я упътили как да се прибере обратно в „центъра“, където разказала на майка си - свидетелката Д. какво се е случило и която от своя страна сигнализирала за случилото се на спешен телефон 112.                                                 

                                                Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства :  направеното признание на  фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  от подсъдимия        ,протоколи за разпит на досъдебно производство на свидетелката  С.  Й.Д.  / на л .   20 - 23   от досъдебното   производство   /,  , протокол за разпит на досъдебно производство на свидетелката  М.  Н.Х. / на л .   24 - 27   от досъдебното   производство   /  , протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля    С.К.С. / на л .   28  -29    от досъдебното   производство ,   протокол за разпит на досъдебно производство на свидетелката   С.А.И.  - П. / на л .    54 от досъдебното   производство   /  ,      комплексна  съдебно – психиатрична и  психологична експертиза по отношение на свидетелката  С.  Й.Д.  / на л. 79   – 84  от досъдебното производство / , комплексна  съдебно – психиатрична и  психологична експертиза по отношение на свидетелката  М.  Н.Х. / на л. 86   – 91  от досъдебното производство /,   комплексна  съдебно – психиатрична и  психологична експертиза по отношение на  подсъдимия  Х.Д.Ф. / на л. 93   – 98  от досъдебното производство /  ,  актуално свидетелство за съдимост  на подсъдимия   .

                                          Съгласно чл. 373 ал.3 от НПК , тъй като  по делото е налице хипотезата на чл.  372 ал.4 от НПК , настоящата съдебна инстанция  възприема за установени  обстоятелствата ,изложени в обвинителния акт .

                      Направеното самопризнание на  подсъдимия  се потвърждава изцяло , последователно и безпротиворечиво от посочените по  - горе гласни  и  писмени  доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство  по делото. Направеното самопризнание на подсъдимия  на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно  обстоятелствата,  при които същия е  направил опит да извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на  свидетелката  М.Н.Х., употребявайки   сила и заплашване  се потвърждава от  показанията на  разпитаната  пострадала   , а именно  свидетелката   М.  Н.Х. .В показанията си свидетелката   очевидка М.  Н.Х. подробно  описва конкретните обстоятелства , при които  по отношение на нея от страна на подсъдимия  е  била   употребена сила изразила се  хващане  на  свидетелката Х. при лакътя с едната ръка на подсъдимия ,  като с  другата същия е бил  извадил нож, който  е опрял в кръста й.  От показанията  на  свидетелката   М.  Н.Х. се установява , че в този момент  подсъдимият   Ф. й е   казал „Искам да ти целуна гърдите“, при което същата силно  се е уплашила ,но е  успяла да  изблъска подсъдимия  и да избяга от него.   . Направеното самопризнание на подсъдимия  на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  се потвърждава   и от  показанията на свидетелката  С.  Й.Д.  ,  която  свидетелства за  запознанството и отношенията си с подсъдимия Ф., както и за  изпращането на дъщеря й заедно с подсъдимия  на инкриминираната дата  на разходка    ,както и споделеното от дъщеря й за случилото се с нея и подсъдимия , когато се е върнала  при нея. Направеното самопризнание на подсъдимия  на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  се потвърждава и  от   изложеното в протокол за разпит на досъдебно производство от  свидетеля  С.К.С., който  изпълнявайки длъжността  „ охранител „ в Център за настаняване на бездомни хора“ в гр. София, ул. „Ришки проход“ № 2 свидетелства за отношенията между подсъдимия и свидетелките  С.  Й.Д. и М.  Н.Х. ,както и за обстоятелството  ,че след като  е изтекъл срока на настаняване на подсъдимия в центъра ,същия е продължавал да  идва и   да търси  както свидетелката  С.  Й.Д.    ,така  и дъщеря й свидетелката   М.  Н.Х.    .

                                               При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи  :                                                                                          

                                                Подсъдимият  с деянието си е   осъществил  от обективна  и субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал.5, т.З, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр чл. 29, ал.1, б. „А“ вр. чл. 18, ал.1 от НК, а  именно  на 06.05.2017г в гр. София, в тревна площ, находяща се в района на надлез „Надежда“ направил опит да извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - М.Н.Х., родена на ***г. /на 11 години/, чрез употреба на сила и заплашване - като хванал Х. с едната ръка, а с другата опрял нож в кръста й и казал „Искам да ти целуна гърдите“, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - Х. го избутала и избягала и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“ - извършил престъплението след като е бил осъждан с присъда по НОХД № 713/2005г по описа на СГС в сила от 07.02.2007г за извършено престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, с присъда по НОХД 276/2004г на СГС в сила от 23.09.2009г за извършено престъпление по чл. 149, ал.2 от НК му е било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода и с определение по ЧНД № 6067/2009г на СГС, в сила от 23.12.2009г е определено едно общо наказание между наложените по НОХД №713/2005г и НОХД № 276/2004г - лишаване от свобода в размер на дванадесет години и шест месеца.

                                               От обективна страна по делото  се установява , че подсъдимият е  направил опит да извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на  свидетелката  М.Н.Х., като   за извършването   по отношение  на  пострадалата е била  употребена   сила  и  заплашване , изразили се в  хващане  на  свидетелката Х. с едната ръка, а с другата опиране на  нож в кръста  ,както и отправяне на   думите „Искам да ти целуна гърдите“. Използваната сила  и заплашване  от страна на подсъдимия  по отношение на пострадалата  е била  с цел  да доведе до  извършване на действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на  свидетелката  М.Н.Х. .Подсъдимият е обективирал намерението си в изречените думи към свидетелката Х.  „Искам да ти целуна гърдите“. Деянието е извършено  по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - М.Н.Х., родена на ***г. /на 11 години/  По делото от обективна страна се установява , че опитът е  останал недовършен по независещи от дееца причини , а именно свидетелката Х.  избутала  подсъдимия и избягала. Деянието се явява извършено по чл. 149, ал.5, т.З, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр чл. 29, ал.1, б. „А“ вр. чл. 18, ал.1 от НК ,тъй като грабежа  представлява опасен рецидив , а именно    подсъдимия  е извършил престъплението, след като е бил осъждан   за тежко умишлено престъпление    на лишаване от свобода не по малко от една година , изпълнението на което  не е отложено по чл.66 от НК,   осъден е с присъда по НОХД № 713/2005г по описа на СГС в сила от 07.02.2007г за извършено престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 и т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, с присъда по НОХД 276/2004г на СГС в сила от 23.09.2009г за извършено престъпление по чл. 149, ал.2 от НК му е било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода и с определение по ЧНД № 6067/2009г на СГС, в сила от 23.12.2009г е определено едно общо наказание между наложените по НОХД №713/2005г и НОХД № 276/2004г - лишаване от свобода в размер на дванадесет години и шест месеца.

                                            Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия    е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно че употребява сила  и заплашване    по отношение на пострадалата   свидетелка    за да  извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление,  , предвиждал е неговите общественоопасни последици и   е искал тяхното настъпване  .

                                           По индивидуализацията на наказанието :

                                              В чл. 149, ал.5, т.З, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр чл. 29, ал.1, б. „А“ вр. чл. 18, ал.1 от НК за извършеното от подсъдимия престъпление по този състав е  предвидено наказание  лишаване от свобода от  пет   до   двайсет години .

                                                 С оглед на  процесуалния ред , по който е проведено настоящето съдебно производство , а именно по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК , на основание чл. 373  ал.2 от НПК  наказанието следва да се определи при условията на  чл. 58 А от НК  с оглед на обстоятелството ,че по делото се произнася осъдителна присъда ,  при  което предвиденото наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета  на осн. чл. 58 А ал.1 от НК   .

                                                         Съдът намира ,че по настоящето дело с оглед на  индивидуализацията на наказанието , което следва да се наложи   на подсъдимия   , противно на доводите на защитата , не са налице   основанията  за приложение   чл. 55  от НК ,    тъй като по делото  не са налице  нито многобройни нито изключителни  смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства  . Като смекчаващо вината на  подсъдимия обстоятелство съдът отчита  обстоятелството , че подсъдимия се признава за виновен в извършване на деянието  , което   допринася за разкриване на обективната истина по делото. Като смекчаващо вината на  подсъдимия обстоятелство  , съдът  отчита и обстоятелството , че  подсъдимия изразява негативно отношение към стореното и признава вината си за извършеното престъпление , като моли за снизхождение . Като отегчаващо  вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчита  обстоятелството  , че    са  налице предходни осъждания ,  включително и  по присъдите , които обуславят квалификацията на деянието  като опасен рецидив , отново  за престъпления  против половата неприкосновенност на  личността ,   като пострадалите са малолетни  деца   ,което свидетелства за наличието на трайно изградени престъпни  навици към извършването на престъпления от този вид  ,    при което и при преценката относно конкретните обстоятелства ,  при които е осъществено деянието ,  а именно вида на използваната сила  и заплашване ,  послужили за осъществяване на деянието изразили се в  хващане  на  свидетелката Х. с едната ръка, а с другата опиране на  нож  ,които разкриват висок интензитет  при наличие на хладно оръжие , което също е отегчаващо  вината на подсъдимия обстоятелство ,  възрастта на пострадалата ,  която е била на 11 години  към момента на деянието ,  както и обстоятелството ,че същото е останало  във фазата на опита , то  съдът намира , че наказанието лишаване от свобода  по отношение на подсъдимия по настоящето  дело ,  следва да се определи  в размер на 9  години  в размер близък до предвидения среден на наказание ,  което след редукцията  с една трета ,  същото следва да бъде намалено до размер от  6  години , считано от влизане на присъдата в сила.  Соченото обстоятелство от защитата относно възрастта на подсъдимия и неговото семейно положение ,   съдът намира ,че  не  следва да се отчетат като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства  , тъй като същия не е в напреднала възраст ,нито следва да полага грижи за малолетно или непълнолетно свое дете .

                                          На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС  следва  да бъде  определен първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

                             На основание чл. 59, ал.1 от НК следва  да бъде  зачетено предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение “Задържане под стража“, както и задържане по закона за МВР, а именно считано от 09.05.2017 г. до влизане на присъдата в сила.

                            На основание чл.189, ал.З от НПК следва  да бъде  осъден  подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС направените разноски в съдебното производство в размер на 40 лв, както и по сметка на МВР направените разноски на досъдебното производство в размер на 380,88 лв.

                           На основание чл. 190, ал.2 от НПК следва  да бъде  осъден  подсъдимия да заплати да заплати сумата от 10 лв, а именно по 5 лв за 2 бр. служебно издаване на изпълнителни листа.

                          Поради изложените съображения съдът постанови  присъдата  си .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                   СЪДИЯ  :