№ 42922
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110119542 по описа за 2023 година
В срок са постъпили искане от 31.05.2024 г. от И. П. Г. чрез адв. М. Л. и искане от
31.05.2024 г. от Д. П. Г. чрез адв. В.С. за изменение на решение от 10.05.2024 г. по гр.д. №
19542/2023 г., СРС, 166 състав в частта на присъдените разноски за исковото производство ,
както и искане от адвокат К. Б., ЕГН ********** като представител на Д. П. Г. и от адвокат
Н.И., ЕГН ********** като представител на И. П. Г. за изменение на решението в частта за
разноски за заповедното производство пред СРС за оказана безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът е взел становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК за неоснователност на
исканията за изменение на решението в частта на разноските.
Съдът по направеното искане по чл. 248 ГПК намира следното:
Молбите са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирано лице и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С решение от 10.05.2024 г. по гр.д. № 19542/2023 г., СРС, съдът е осъдил ******** да
заплати на адв. М. Л. и адв. В.С. сумата от по 50,58 лева за процесуално представителство
пред СРС на осн. чл. 38, ал . 2 ЗА вр чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В мотивната част от решението,
съдът е изложил мотиви относно отговорността за разноските в исковото производство, към
които препраща. Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в
частта на присъдените разноски за исковото производство.
Действително обаче с решението е пропуснато съдът да се произнесе за разноските на
ответниците в заповедното производство. Видно е че още с подаването на възраженията,
процесуалните представители на И. Г. и Д. Г. са направили искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА. Размерът на възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да се
определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът
му да бъде справедлив и обоснован. Предвид едностранния характер на заповедното
1
производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните
действия, извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е необходимо действие от
страна на кредитора, предполага предварителна подготовка, проучване и посочване на
фактите, от които произтича претендираното вземане, които подробно се описват в
заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който не изисква
излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и
съгласно попълнен образец. Въз основа на горното, настоящият състав намира, че за размера
на адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022
г./, а именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е
200 лева. Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г.,
III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. При
преценка на тези критерии, в разглеждания случай съдът намира, че справедливо и
обосновано се явява възнаграждение в размер на по 100 лева за всеки един от двамата
процесуални представители. Изчислено с оглед изхода на спора, съдът намира, че в полза на
адв. К. Б. и адв. Н.И. следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение по 16,86 лева за
заповедно производство за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 10.05.2024 г. по гр.д. № 19542/2023 г., СРС, 166 състав в частта
на разноски КАТО ОСЪЖДА ******, ЕИК ****** да заплати на адвокат К. Б., ЕГН
**********, сумата от 16,86 лева (шестнадесет лева и 86 стотинки) – разноски за
заповедното производство пред СРС за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Д. П. Г., както и ОСЪЖДА ******, ЕИК ****** да заплати на
адвокат Н.И., ЕГН ********** сумата от 16,86 лева (шестнадесет лева и 86 стотинки) –
разноски за заповедното производство пред СРС за оказана безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на И. П. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от 31.05.2024 г. от И. П. Г. чрез адв. М. Л. и искане
от 31.05.2024 г. от Д. П. Г. чрез адв. В.С. за изменение на решение от 10.05.2024 г. по гр.д. №
19542/2023 г., СРС, 166 състав в частта на разноски като неоснователно.
2
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3