Решение по дело №1785/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „СТАРТ 3 - 2017” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ 12А, представлявано от управителя Джанер Азис Джансу, против Решение № 761 от 27.07.2023г., постановено по НАХД № 1926/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 696376-F694956/10.04.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък добавена стойност на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, във вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

С касационната жалба решението се оспорва като неправилно и необосновано. Излага се възражение, идентично на направеното и пред първата инстанция, а именно, че ангажирането на административно наказателна отговорност на дружеството е неоснователно при положение, че действителният нарушител е бил продавач - консултантът, който е бил на смяна в обекта. Цитират се разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба преди съдебното заседание поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от процесуален представител - юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 696376-F694956/10.04.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък добавена стойност на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, във вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочил е, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав, като НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. По същество, съдът е приел, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като от обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнено задължението да се издаде фискален бон за извършената продажба. Съдът е намерил за неоснователни изложените в жалбата възражения, като е посочил, че адресат на задължението по чл.7, ал.2 във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти /да не допуска извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД/, е търговското дружество „СТАРТ 3 - 2017” ЕООД, като при неизпълнение на това задължение, което неизпълнение нормативно е регламентирано като съставомерно изпълнително деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2 ЗДДС, субект на административнонаказателна отговорност в хипотезата на допускане извършване на нарушение на нормативен акт по чл.118 от ЗДДС, е именно санкционираният търговец. Посочил е, че физическите лица - работници/служители на търговеца, не са адресати на задължението по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно дали и доколко неспазеното от задълженото лице изискване по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е резултат от поведение /действие или бездействие/ на негов работник/ служител, е ирелевантно за определянето на търговеца като субект на административнонаказателна отговорност по чл.185, ал.1 от ЗДДС за допуснатото нарушение на посоченото нормативно изискване. Съдът е намерил повдигнатото обвинение за конкретизирано в достатъчна степен и правилно квалифицирано като нарушение, и е посочил, че тъй като имуществена санкция е наложена в минимален размер, не може да се обсъжда въпроса за намаляването й. Обсъдил е и липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, касаеща извършеното нарушение, е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на оспореното наказателно постановление, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Съдът намира за неоснователно наведено в касационната жалба оплакване, че нарушението е осъществено от продавач - консултанта, който е бил на смяна в обекта, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. Принципно, както е посочено и в касационната жалба, административно-наказателната отговорност по правило е лична, но в чл.83 от ЗАНН се предвижда известно изключение като се сочи, че на юридически лица и еднолични търговци може да се наложи имуществена санкция. Това, обаче, не променя характера на нарушението и отговорността - касае се за отговорност, макар и специфична, безвиновна, за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността на юридическите лица. Имуществената санкция е израз на държавната наказателна репресия. В случая, административнонаказващият орган е приложил специалната санкционна разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.83 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че нарушаването на предписаното от закона поведение означава неизпълнение на задължения на търговско дружество към държавата, поради което правилно АНО е наказал търговеца, а не продавач - консултанта.

Предвид всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл.27е от НЗПП.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 761 от 27.07.2023г., постановено по НАХД № 1926/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „СТАРТ 3 - 2017” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ 12А, представлявано от управителя Джанер Азис Джансу, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: