РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2268/9.12.2020г.
гр.Пловдив , 09 .
12 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1994 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по
реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Й.А.Ж.,***,
обжалва Заповед № ЖИ-10/30.07.2020г. на Кмета на Район Източен - Община Пловдив,
издадена на основание чл.65 ал.1 ЗОС.
С
административният акт е разпоредено да се изземе недвижим имот – частна
общинска собственост, намиращ се в ***, състоящ се от една стая, кухня, баня-wc
и антре със застроена площ 49,62 кв.м., който се държи без правно основание от Й.
А. Ж..
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
счита, че е налице недоразумение в отразените в оспорената заповед констатации,
тъй като е адресирал становище до ОП Жилфонд – гр.Пловдив с представени
удостоверителни документи за редовно изпълнявани задължения в качеството на
наемател. Твърди, че в тази насока има споразумение за разсрочено плащане от
29.09.2016г. и платежни нареждания, които удостоверяват платената наемна цена и
консумативи. Поддържа, че наличието на такова споразумение не съответства с
твърдението за прекратен наемен договор. Заявено е, че не му е известно
договорът за наем да е прекратен през 2005г., но дори да е прекратен, не става
ясно защо тогава Жилфонд е получавал наемна цена за същия обект. Посочено е, че
правното основание за заемане на жилището е – договор за наем, споразумение от
29.09.2016г. и получаване на наемната цена от наемодателя без негово
противопоставяне. В ход по същество е поискано заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
- Ответникът Кмет
на Район Източен - Община Пловдив чрез процесуален представител М.С. /секретар
на районната администрация с юридическо образование и правоспособност/ оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в случая е
налице влязла в сила заповед за прекратяване на договора за наем и основанията
по чл.65 ЗОС са били налице към момента на издаване на оспорената заповед.
Недвижимият имот е общински, видно от представен с преписката акт за общинска
собственост и се държи без основание. Не е налице възможност за ново
картотекиране поради неизрядност на плащанията, според общинската наредба. В
ход по същество се поддържат писмени съображения, отразени в писмо от 04.09.2020г.
/л.20, 30/ - със заповед № ЗРИ-517/01.11.2017г. на Кмета на район Източен е
прекратен договор за наем с Й.Ж. ***, поради изтичане срока на наемния договор
и неплащане на наемната цена и на консумативните разноски за повече от три
месеца – основания по чл.46 ал.1 т.1 и т.6 ЗОС. Заповедта е връчена на
02.11.2017г. пред свидетели, видно от отбелязване на същата и е влязла в
законна сила. Постъпилите след издаването й плащания са по дължими и
неизплатени задължения за наем и обезщетения за ползване на общинския имот – по
повод възникналите облигационни отношения между община Пловдив и Й.Ж. и дължими
по повод на тях престации от същия. Към момента на издаване на заповед №
ЗРИ-517/01.11.2017г. са били налице фактическите основания за прекратяване на
договора за наем, поради което не са налице основанията по чл.99 АПК и при
започване на административното производство по издаване на оспорената заповед №
ЖИ-10/30.07.2020г., административният орган не е намерил основания да отмени по
см. на чл.100 пр.1-во АПК /по своя инициатива/ влезлият в сила административен
акт. Към дата на издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките
за издаването й – общински имот /апартамент/ се държи без основание, тъй като
договорът за наем е с изтекъл срок и е прекратен, вкл. не е издавана заповед за
настаняване на лицето в общинско жилище.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Жалбата е
допустима – подадена в 14 дн.срок от съобщаването /удостоверено получаване на
заповедта от Ф.С. на 03.08.2020г. със задължение да я предаде лично на Й.Ж.,
л.18 гръб; жалбата е с вх. номер от 04.08.2020г., л.3/, от адресат на
неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
2. Обжалваната
заповед е издадена от Кмета на Район Източен - Община Пловдив – компетентен
орган по см. на чл.65 ал.2 ЗОС, съгл. която норма, цитирана в заповедта : „В
Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се
издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския
съвет.”. Според чл. 80 ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество /в действаща редакция към дата на издаване на оспорената заповед - изм. и доп. с Р. № 137,Пр. №7 от 27.04.2017г.; изм. и
доп. с Р. № 450,Пр. №22 от 18.12.2017г.;/ : „Изземването на общински имоти,
които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение,
или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на
района по местонахождението на имота.”.
2.1. Правно
основание : чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се
използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва
въз основа на заповед на кмета на общината” вр. с чл.42 ал.1 от Наредба
за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински
жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/ – „След влизане в
сила на заповедта по ал. 2 на предходния член, в случай че в срока за опразване
на обитаваното жилище същото не бъде освободено доброволно, кметът на района по
местонахождение на жилището издава заповед по чл. 65 от ЗОС за изземването му.”
и чл.80 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ – ал.1 и ал.2 – „Изземването на общински
имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по
предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със
заповед на кмета на района по местонахождението на имота.; Заповедта се издава
въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал. 1, съставен
от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района.”.
Фактически
основания : Според обстоятелствената част на оспорената заповед, същата е
основана на - влязла в сила заповед № ЗРИ-517/01.11.2017г. на кмета на район
Източен – община Пловдив, с която е прекратен договор за наем №
И-1862/23.11.2005г. между община Пловдив чрез ОП Жилфонд и Й.Ж., поради
неплащане на наемна цена и консумативи на общинското жилище, на основание чл.41
ал.1 т.1 от НУРУЖННОЖП; констативен акт /КА/ № 10 от
09.07.2020г., съставен от упълномощено длъжностно лице, на основание чл.80 ал.2
от НРПУРОИ, в който е констатирано, че недвижим имот – частна
общинска собственост, актуван с акт № 1411/18.12.2001г., намиращ се в ***,
състоящ се от една стая, кухня, баня -wc и антре със застроена площ
49,62 кв.м., се държи без правно основание от Й. А. Ж.. Отразено е, че с писмо
изх. номер от 13.07.2020г., на основание чл.26 АПК лицето е поканено да
освободи неправомерно ползваното жилище, като писмото е получено на 15.07.2020г.
и в указан 14-дн. срок жилището не е освободено.
2.2. Данни от преписката : Със Заповед
№ 786/16.11.1979г. жалбоподателят е настанен с осем членното си семейство в две
гарсониери /л.5/ - апартаменти №№ 5/37 и 6/38. Сключен е договор за наем на
общинско жилище от дата – 23.11.2005г. /л.6/. Акт № 1411/18.12.2001г. за частна
общинска собственост е съставен за апартамент № 6/38 /застроена площ 49,62
кв.м. – една стая, кухня, баня - wc и антре/, л. 11. С писмено уведомление от
16.09.2016г., кметът на район Източен е уведомил Й.Ж. и Директор ОП Жилфонд, за
това че, във вр. с писмо на ОП Жилфонд изх. номер от 01.09.2016г. с приложен
списък за неплатен наем – към момента Ж. дължи неплатени задължения в размер на
4 842,73лв., които следва да бъдат погасени в 14 дн.срок изцяло, като при
неизпълнение следва да бъде освободено заеманото общинско жилище, вкл. следва
процедура по чл.65 ЗОС. Няма данни за връчване на посоченото писмено
уведомление, но Й.Ж. лично е получил на 17.11.2016г. покана /л.8/ - в същата е
отразена дължима от наемателя сума в размер на 4 778,17лв., от които : от
01.08.2004г. до м.11.2016г. /вкл./ - дължим наем 2 199,47лв., ведно със законна
лихва – 1 824,79лв.; от 01.11.2002г. до м.11.2016г. – дължима ТБО в размер на
425,58лв., ведно със законна лихва – 328,33лв., за заплащането на които суми Ж.
е поканен в 7 дн.срок от получаване на поканата. Със заявление от 09.11.2017г.
/л.9/, Ж. заявил, че е внесъл 400 лв. и желае разсрочено плащане. Преди това,
на 29.09.2016г. е сключено допълнително споразумение за разсрочено плащане
/л.10/, според което Й.Ж. се задължава да заплати дължим наем за ползване на
общинското жилище, ведно със законната лихва на основание чл.86 ЗЗД и ТБО с
лихва, общо в размер на 4 817,39лв., на разсрочено плащане – при месечна
погасителна вноски в размер на 133,82лв., за период от 29.09.2016г. до
29.09.2019г., като е отразено, че освен дължимата сума, начислена към
м.09.2016г., Ж. се задължава да заплаща и текущите месечни задължения за
ползване на общинското жилище. В Констативен протокол от 12.06.2017г. /л.12/ е
отразено, че по данни от Й.Ж. – в ап.6 на посочения по-горе административен
адрес – живеят той и Х.Ж., вкл. е уведомен за представяне на бележки за платени
консумативи и за наем. В Констативен протокол от 17.07.2019г. /л.13/ е
отразено, че наемател е Й.Ж. и членове на семейството – Х.Ж., като по данни от
Й.Ж. – същият е ползвател без настанителни права, вкл. е уведомен да си изплати
задълженията за наем, и да актуализира настанителната заповед или да напусне
общинския имот. В Констативен протокол от 08.06.2020г. /л.14/ - По сведение от
Й.Ж., ползвател в общинско жилище, живее без настанителни права. Уведомен е да
си изплати задълженията за наем и да си актуализира настанителната заповед или
да напусна общ.имот. Отразено е, че към 15.07.2020г. няма промяна на
констатациите и Ж. *** и да си изплати задълженията за наем.
Със Заповед № ЗРИ-517/01.11.2017г. е
прекратено наемното правоотношение между община Пловдив чрез ОП Жилфонд и Й.Ж.,
възникнало въз основа на договор за наем № И-1862/23.11.2005г., по отношение
ап.6 – ***, актуван с АОС № 1411/18.12.2001г. Заповедта е издадена на основание
чл.46 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗОС, чл.41 ал.2 вр. с чл.41 т.1 от НУРУЖННОЖП, при съобразяване писмо на ОП Жилфонд от
02.10.2017г. за длъжник за неплатен наем и консумативи за общинско жилище – за
наем и ТБО – 3 561,22лв., както и изтекъл договор за наем на общинско жилище от
23.11.2006г., както и неустановени настанителни права /л.15/. Заповедта е
връчена при отказ за получаването й, удостоверен с подписи на две лица –
свидетели при отказ /К.А. и М.М./, на дата – 02.11.2017г.
На 09.07.2020г. е съставен
Констативен акт № 10, залепен на вх.врата на ап.6, поради отсъствие на лицето,
което обстоятелство е удостоверено с подписи на две лица – свидетели :
констатирано е, че общинският имот – апартамент № 6, се държи без правно основание
от Й.Ж. и като забележка е отразено, че със заповед № ЗРИ-517/01.11.2017г. на
кмета на район Източен – наемните отношения са прекратени. С писмено
уведомление от 13.07.2020г., получено на 15.07.2020г., лично /л.17/, Й.Ж. е
уведомен на основание чл.26 АПК за започнала процедура по издаване на заповед
по чл.65 ЗОС за изземване на общинското жилище, както и е поканен в 14 дн.срок
от получаване на писмото да освободи доброволно общинския имот.
3. Към страните
са отправени указания по доказателствената тежест и в съдебното производство са
приети : удостоверение, издадено от ОП Градини и Паркове на жалбоподателя, в
уверение за удържани суми за наем към Жилфонд от м.10.2016г. до м.10.2017г. по
100лв. и от м.11.2017г. до 07.2020г по 130лв. /л.45/; писмено уведомление от ОП
Жилфонд до жалбоподателя и до кмета на район Източен от 05.08.2020г., относно
молба на жалбоподателя по ползване на общинско жилище – *** /л.46/ - за
задължения в размер на 1 030,95лв. към 05.08.2020г. /пропуснати ползи от наем/.
В цитираното писмено уведомление е отразено, че с настанителната заповед №
786/16.11.1979г. е настанено осем членното семейство/домакинство на
жалбоподателя, но поради настъпила промяна на настанените лица, е сключен
договор за наем № 1862/23.11.2005г. със срок до установяване на настанителни
права от районната администрация, но не по-дълъг от една година, тоест до
23.11.2006г. „Всички направени предупреждения от служители на предприятието и
районната администрация да актуализирате настанителната заповед и да погасите
или разсрочите натрупваните в годините задължения по ползване на предоставеното
Ви под наем общинско жилище, остават без резултат.”. Освен това е посочено, че
на 25.07.2011г. е сключено първо споразумение за разсрочено плащане при месечна
погасителна вноска от 88,87лв. за срок от 36 месеца, в който период няма
внесена нито една вноска. На 29.09.2016г. е сключено второ допълнително
споразумение за разсрочено плащане на вече дължима сума от 4 817,78лв. при
месечна погасителна вноска от 133,82лв. за срок от 36 месеца. Обърнато е
внимание на конкретни клаузи от подписаното споразумение – т.3 /освен дължимата
сума от 4 817,39лв., начислена към м.09.2016г., лицето се задължава за заплаща
и текущи месечни задължения за ползване на общинското жилище – наем, ТБО, лихви
и консумативи и др./. Вписано е също, че „В периода от прекратяване на
настанителните Ви права до настоящия момент, Ви се начисляват ежемесечно
пропуснати ползи от наем, ТБО и лихви.”. На жалбоподателя е предоставена и
справка – извлечение за начислени и погасени суми /за наем, ТБО, лихви и
пропуснати ползи от наем, ТБО и лихви/ по ползване на общинското жилище.
На жалбоподателя
бе предоставена възможност за запознаване с преписката и завяване на
доказателствени искания чрез пълномощник, за който бе твърдяно, че има сключен
договор за защита.
4.
Заповедта съдържа фактически и правни основания, като приоритетни при
преценката за законосъобразност са фактическите основания. В хода на съдебното производство
на жалбоподателя бе осигурена процесуална възможност за доказване твърденията в
жалбата и опровергаване фактическите основания за издаване на заповедта и се
съблюдава нормата на чл.171 ал.3 АПК – Страните са длъжни да съдействат за
установяване на истината.
В
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съобразени са нормите на чл.26 и чл.168 ал.4 АПК. Приложени са чл.35
и чл.36 АПК, а преценката на събраните доказателства касае съответствие или
противоречие с материалния закон, а не процесуално нарушение.
4.1. Въпросът за собствеността на имота,
който е предмет на изземване, не е спорен към момента на издаване на заповедта,
а и в хода на съдебното производство. Не е заявено противопоставимо право на
собственост за жалбоподателя и не са представени доказателства за такова право
/напр. констативен нотариален акт/. В хипотеза на съществуващ към дата на
издаване на заповедта констативен нотариален акт или друг титул за собственост
в полза на адресата на административния акт, настоящият спор би бил разрешим
при отсъствие на първия елемент от фактическия състав на приложената норма –
чл.65 ал.1 ЗОС.
Съгл. чл. 5 ал. 1 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото
си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален
документ, но няма правопораждащо действие /обстоятелство на неиздаден акт за
общинска собственост не променя статута на имота, тъй като актът само
констатира възникнали правнозначими факти/. Преписката съдържа посочения в
заповедта акт за общинска частна собственост № 1411/18.12.2001г. и към момента
на издаване на заповедта за изземване, за процесния имот няма конкуриращи се
права на собственост, вкл. не е налице висящо съдебно производство по спор за
собственост между страните по делото.
Именно наличието
на общинска собственост /частна/ е било основание за провеждане на настанителна
процедура по отношение семейството на жалбоподателя, което считано от 1979г. до
дата на издаване на оспорената заповед, е с променен състав /членове/. Както бе
посочено, през 1979г. семейството на оспорващото лице е настанено в два
апартамента. Впоследствие е сключен договор за наем със срок от 23.11.2005г. до
23.11.2006г. /чл.2, л.6/.
4.2. Доколкото в
жалбата е заявено, че на Ж. не е известно договорът за наем да е прекратен, а
дори да има прекратяване, не е ясно основанието за това, тъй като Жилфонд получавал
наемната цена за имота, се приема за спорно наличието на втория елемент от
фактическият състав на упражненото правомощие – дали общинският имот се владее
или държи без основание. Следва да бъде отбелязано, че само твърдение за
неизвестност по отношение прекратяване на наемния договор не е достатъчно, за
да бъде възприето като достоверно.
Преписката съдържа Заповед №
ЗРИ-517/01.11.2017г., с която е прекратено наемното правоотношение между община
Пловдив чрез ОП Жилфонд и Й.Ж., възникнало въз основа на договор за наем №
И-1862/23.11.2005г., по отношение ап.6 – ***, актуван с АОС № 1411/18.12.2001г.
Заповедта е връчена при отказ за получаването й, удостоверен с подписи на две
лица – свидетели при отказ /К.А. и М.М./, на дата – 02.11.2017г. Съобрази се,
че жалбоподателят не заяви твърдение за нередовно връчване на заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение с доказателствено искане за разпит на
лицата, посочени за свидетели при отказ за получаване на екземпляр от
административния акт. Не бе заявено твърдение и за оспорване на заповедта от
01.11.2017г., което съдебното производство би могло да бъде възприето за
преюдициално по отношение обжалваната заповед, основана на чл.65 ЗОС. Освен, че
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е обоснована от фактическа
страна с документация от преписката, тази заповед е редовно връчена при
условията на отказ за получаване на административния акт. В тази вр. –
разпоредбата на чл.61 ал.2 АПК /в редакция към 01.11.2017г. и преди отмяната й
с ДВ, бр. 77
от 2018г., в сила от 10.10.2019г./, предвижда възможност за устно уведомяване за
съдържанието на акта – „Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване
за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го
длъжностно лице,…”. Съответно, с арг. от чл.46 ал.2 ЗНА следва да е приложима
нормата на чл.44 ал.1 пр.предпоследно и последно : „Отказът да се приеме
съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя.
Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.”. В конкретиката на
фактите връчителите са и свидетели при отказ да бъде получен екземпляр от
заповедта. Същите са отразени с три имане и са положили подпис за
удостоверяване на отказа, като са наименовани „Свидетели при отказ”. Предвид
изложеното и при отсъствие на оспорвания относно редовност на връчване на
заповедта от 01.11.2017г., кметът на район Източен с основание се е позовал на
същата като влязла в сила, при издаване на заповедта за изземване.
В допълнение се
отбелязва, че според описаните по-горе констативни протоколи и писма –
жалбоподателя е бил няколкократно уведомен за заплащане на задълженията си и за
актуализиране на настанителна заповед, но от негова страна не са предприети необходими
действия, които да преодолеят предпоставките за издаване на оспорената заповед.
Към дата на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение –
не са били установени настанителни права поради неизплатени задължения по
ползване на общинското жилище, въпреки споразумението за разсрочено плащане и
почти четиригодишен период на възможност за погасяване на задълженията. Във вр.
с отсъствието на настанителни права е разпоредбата на чл.7 ал.1 т.10 от
НУРУЖННОЖП : „Право да кандидатстват и да бъдат настанени в общински жилища от
фонд “Настаняване под наем” по чл.6, ал.1 имат нуждаещи се от жилище български
граждани и техните семейства/домакинства, на които поне един член от
семейството/домакинството е български гражданин и когато всички отговарят
едновременно на следните условия: т.10 - наемното правоотношение за общинско
жилище, в което са били настанени като общински наематели, не е прекратявано по
чл. 46, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Закона за общинската собственост.”, както и
чл.24а от същата наредба : „(Нов с Р. № 448,Пр. № 22 от 18.12.2017г.) След
изтичане на 10- годишния срок по чл. 6, ал. 1 и в случай, че наемното
правоотношение не е прекратено на друго основание и лицата отговарят на
изискванията за настаняване в общинско жилище, се издава нова настанителна
заповед за срок, не по-дълъг от 10 години.”. Заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е издадена на основание чл.46 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗОС,
чл.41 ал.2 вр. с чл.41 т.1 от
НУРУЖННОЖП, при съобразяване писмо на ОП Жилфонд от 02.10.2017г. за длъжник за
неплатен наем и консумативи за общинско жилище – за наем и ТБО – 3 561,22лв.,
както и изтекъл договор за наем на общинско жилище от 23.11.2006г., вкл.
неустановени настанителни права. Тези обстоятелства не бяха опровергани в
настоящото съдебно производство и при конкретните данни следва извод, че
поведение на жалбоподателя е причината за произтеклите неблагоприятни последици
във вр. с договора за наем. Районната администрация е уведомявала коректно Ж.
за наличието на задължения с предоставени възможности за погасяването им, вкл.
при разсрочено плащане.
От друга страна и
както е посочено в писмено уведомление от ОП Жилфонд до жалбоподателя и до
кмета на район Източен от 05.08.2020г. - „Всички направени предупреждение от
служители на предприятието и районната администрация да актуализирате
настанителната заповед и да погасите или разсрочите натрупваните в годините
задължения по ползване на предоставеното Ви под наем общинско жилище, остават
без резултат.”, съответно, според т.3 от споразумението, подписано на
29.09.2016г. /л.10/- освен дължимата сума от 4 817,39лв., начислена към
м.09.2016г., лицето се задължава за заплаща и текущи месечни задължения за
ползване на общинското жилище – наем, ТБО, лихви и консумативи и др./.
Следователно, при подписване на споразумението за разсрочено погасяване на
натрупани задължения за наем и ТБО за ползваното общинско жилище – преди
прекратяване на наемното правоотношение, жалбоподателят е изрично уведомен за
необходимост от заплащане и на текущите месечни наемни задължения. След
прекратяване на наемното правоотношение, в хипотеза на продължило ползване на
общинския имот – ползвателят продължава да дължи сума за ползването, която вече
не е наемна вноска, а обезщетение за ползване на имота. Или – както е отразено
в цитираното по-горе уведомление - „В периода от прекратяване на настанителните
Ви права до настоящия момент, Ви се начисляват ежемесечно пропуснати ползи от
наем, ТБО и лихви.”. Сумите за ползване на общинския имот – след прекратяване
на наемното правоотношение са дължими по ЗЗД, но не създават настанителни
права, нито са основание за приемане, че общината изразява съгласие за ползване
на общинския имот при отсъствие на настанителни права, при прекратено наемно
правоотношение. Следователно, заповедта за изземване е издадена при прекратено
наемно правоотношение, ведно с изтекъл срок за наем – на 23.11.2006г. и при
неустановени настанителни права към 30.07.2020г., като заплащаните суми за
ползване на общинското жилище след прекратяване на наемното правоотношение не
създават основание за държане или владение на общинския имот. Освен това, с
уведомлението за започване на административното производство по чл.65 ЗОС, Ж. е
поканен да освободи общинското жилище в 14 дн.срок /в тази насока : Решение № 13313/2020г.,
ВАС, Четвърто О. - „Неоснователно е възражението, че след като, след
прекратяване на договора М.И. продължил да плаща наем и консумативи за
обитавания от него апартамент, договорът станал безсрочен по силата на чл. 236,
ал. 1 ЗЗД. Тук следва да се има предвид на първо място, че в договора изрично е
вписан срок на действие 3 години, като клауза за продължаването на този срок
липсва. Поради това договорът се счита прекратен с изтичане на срока, за който
е сключен. На второ място, след като до лицето е отправена покана за доброволно
освобождаване на имота от страна на органа, на който е предоставено
управлението на вещта – частна държавна собственост, съответно е налице
противопоставяне за ползването на имота и не може да се прилага нормата на
посочения текст.”/.
Според приложените
констативни протоколи и който факт не се оспорва от жалбоподателя, същият
ползва общинското жилище към дата на издаване на оспорената заповед. Тоест,
налице е и предпоставката от приложената норма – владение или държане на
общинския имот.
4.3.
Действително, предоставянето под наем на общински жилища съдържа социален
елемент, но тази дейност не е безвъзмездна, а ниският размер на месечния наем
по хипотеза отчита евентуалното затруднено материално и/или здравословно състояние
на нуждаещите се. Съобрази се, че в случая преписката не съдържа информация за
настанени в общинското жилище други лица, освен посочените в описаните по-горе
констативни протоколи /жалбоподателят и Х.Ж./. Оспорващото лице не заяви в
апартамента да живеят възрастни хора или непълнолетни деца, вкл. не е твърдяно
да живеят лица с тежки здравословни проблеми или освидетелствани с решение на
ТЕЛК. Следователно, отсъстват доказателства при липса и на възражения – за нарушен
принципът на съразмерност, тъй като не се твърди, нито се установи
жалбоподателят или другото лице /Х.Ж./ да са с намалена работоспособност, в
която хипотеза да се нуждаят от лечение, което да е скъпо спрямо получаваните
доходи, вкл. при доказателства за невъзможност да бъде намерена подходяща
работа. Според чл.6 АПК,
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно
и справедливо, като принципът е материалноправна норма и задължителен за всеки
административен орган при вземането на решение за издаване на административен
акт. В конкретния случай няма твърдения и/или доказателства, които да обосноват
извод за засягане права на жалбоподателя, които са приоритетни спрямо
обществения интерес от изземване на жилището. Както бе посочено, сключени са споразумения за разсрочено плащане
и според удостоверението от ОП Градини и Паркове, се правят удръжки за наем, но
към дата на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение са
били налице непогасени задължение в размер на 3 561,22лв. При положение, че
жалбоподателят осъществява трудова дейност в ОП Градини и Паркове, би могъл с
издължаване на наемните задължения отново да кандидатства за установяване на
настанителни права, в хипотеза на нужда от общинско жилище. Ведно с посоченото,
при преценката на съразмерност на предприетата от района мярка, е необходимо да
се вземе предвид добросъвестността на наемателя и полагането на усилия за
привеждане на неговото, както и на членовете на домакинството му, поведение в
съответствие с дължимото като страна по договора за наем. В тази вр. бе
посочено, че Й.Ж. лично е получил на
17.11.2016г. покана /л.8/ - в същата е отразена дължима от наемателя сума в
размер на 4 778,17лв., от които : от 01.08.2004г.
до м.11.2016г. /вкл./ - дължим
наем 2 199,47лв., ведно със законна лихва – 1 824,79лв.; от 01.11.2002г. до
м.11.2016г. – дължима ТБО в размер на 425,58лв., ведно със законна лихва –
328,33лв., за заплащането на които суми Ж. е поканен в 7 дн.срок от получаване
на поканата. Тоест, не е плащан наем в
продължение на период от 12 години, като информация за частично погасяване на
задължението е налице към 09.11.2017г. – след споразумение за разсрочено
плащане от 29.09.2016г., за платени 400лв. – л.9. Неплащането на наемните
вноски в посочения продължителен период е израз на трайно неизпълнение на
задължението по наемния договор. В разглеждания контекст, засягането на
интересите на лицето чрез прекратяване на наемното правоотношение е било пропорционално
на целта, стояща зад издаването на административния акт – към 01.11.2017г.
/дата на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение/ са
били дължими 3 561, 22лв. В тази вр.
се отбелязва, че административният орган преди издаване на заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение, не е бил длъжен да разреши въпроса
относно местоживеенето на Ж. в друго общинско жилище след изпълнението на акта.
Задължение за издаване на настанителна заповед за друго общинско жилище е
уредено в хипотезата на чл. 46 ал. 3 ЗОС, обвързана от прекратяване на наемното
правоотношение на конкретното основание по ал. 1, т. 2 на текста и е неотносимо
към предпоставката на упражненото правомощие по чл.46 ал.1 т.1 и ал.2 ЗОС.
В реда на
изложеното не се констатира нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС - посочената разпоредба
гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция.
§ 2 на тази норма допуска намесата на държавните власти в ползването на това
право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество
в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по
чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или
наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва
установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Така чл.
8 § 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, но чл. 8 § 2 определя
границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип
на ненамеса. В случая следва да бъде прието, че намесата при упражняване на
това право е осъществена при условията на чл. 8 § 2 от Конвенцията - засягането
е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е
пропорционално, тъй като ползването на общинско жилище е обвързано с определени
условия - заплащане на месечния наем, както и разходите за ток, вода и битови
отпадъци. Съставът се позовава на Решение № 12182/20г., ВАС, Четвърто О.,
според което : „…Следва да се посочи и, че демократичността на обществото
предполага и изисква както спазването на правата, така и съблюдаване на
задълженията, тоест всеки да има грижата и съзнанието за заплащане на
собствените си консумативни разноски и спазването на добрите нрави, без да се
толерира друго /неправомерно/ поведение, тъй като с поемането на
личната/собствена отговорност се охраняват и защитават правата и свободите на
всички членове на обществото, който е и смисълът на закона, включително и на
ратифицираните конвенции.”. При тези
съображения жалбата се приема за неоснователна.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Й.А.Ж.,***, против Заповед № ЖИ-10/30.07.2020г. на Кмета на Район Източен -
Община Пловдив, издадена на основание чл.65 ал.1 ЗОС.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :