Решение по дело №3741/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1211
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120203741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

1211                                               08.10.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и пети септември                                              година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 3741 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на А.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж-к „Славейков”, бл. **, вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявана от адвокат Б.Б.К., БАК, с адрес: *** против наказателно постановление № 432201-F423694/07.03.2019г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” гр. Бургас, при Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „глоба“, в размер на 500 лева.

В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения в административно наказателното производство и НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не сочат доказателства. В писмо изпратено до БРС изразяват становище, в което молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно, а като алтернатива, да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.09.2018г. в 09:30 часа в гр. Бургас, била извършена проверка на магазин за цветя, находящ се в ж-к „Славейков“, общински пазар „Младост“, стопанисван от жалбоподателя А.С.Д., земеделски производител с ЕКАТТЕ на регистрация № 07079. Била извършена контролна покупка на букет от 1 бр. гербер, на стойност 05.00 /пет/ лв, заплатена в брой от ИП-Румен Георгиев Агатов. Плащането било прието от А.С.Д., която не предала фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан, тъй като в търговския обект нямало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.

За направените констатации бил съставен ПИП № АА 0269790/17.08.2018г.

На 15.10.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл.118, ал.4 от ЗДДС. Същият бил подписан от жалбоподателя, без възражения. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя била наложена „глоба“, в размер на 500 лева.

Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в административно наказателното производство, с оглед липсата на доказателства в тази насока, съдът възприема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба гласи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги и горепосочените лица са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. В писменото становище, изпратено до БРС, представляващият жалбоподателя акцентира на обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности:…… продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни и предвид обстоятелството, че жалбоподателят Д. е продавала собствена продукция, в качеството на земеделски производител, не е осъществила състава на нарушението, за което е била санкционирана. Съдът споделя изложените съображения, че е възможно жалбоподателката да е предлагала за продажба собствена продукция, още повече предвид обстоятелството, че в нашите географски ширини, период на цъфтежа на гербера е от м. юли до м. октомври, като този период съвпада с датата на извършената проверка.

По делото административно наказващият орган, не е представил никакви доказателства, опровергаващи тезата на Д., нещо повече, в АУАН и НП е посочено изрично, че същата е земеделски производител, като твърдението, че жалбоподателката не е направила възражения в тази насока, към момента на съставяне на АУАН, не са достатъчно основание Съдът да приеме, че Д. е извършила нарушението, за което е санкционирана.

Безспорно тежестта на доказване в административно наказателното производство, лежи върху наказващия орган. В тази връзка, съдът следва да посочи, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в него в декларативен стил не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият, в случая нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 103, ал. 1 от НПК, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя и че то е извършено виновно от него.

Настоящият състав намира, че в случая, това не е изпълнено. Съгласно установената съдебна практика, ако нарушението не бъде доказано безспорно пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението и наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства, подкрепящи описаното в АУАН.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 432201-F423694/07.03.2019г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” гр. Бургас, при Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против А.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж-к „Славейков”, бл. **, вх. 2, ет. 7, ап. 19, представлявана от адвокат Б.Б.К., БАК, с адрес: ***, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „глоба“, в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          

                                                                СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.С.