Решение по дело №534/2022 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 124/17.02.2022 г. по НАХД № 534/2022 г. по описа на
Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производството е по реда на глава XXVIII от НПК и е образувано по внесено от
Районна прокуратура - Б. постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на К. Ж. В., ЕГН **********, като се предлага налагане на
административно наказание, за това, че на 01.02.2022 г., в гр. Б., ул. “П.“, до блок **, без
надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условия и реда
за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКВНП, държал
високорискови наркотични вещества - коноп със съдържание 15,40 %, с нето тегло 6,570
грама, на стойност 39,42 лв., определена според Приложение № 2 към член единствен на
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на БРП поддържа постановлението, като
посочва, че в хода на ДП са събрани достатъчно доказателства и предлага на обвиняемия да
бъде наложено административно наказание в размер на 1000 лв. по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият признава фактическата обстановка, така както е описана в
предложението на прокурора и моли за налагане на административно наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият К. Ж. В. е роден на ***** г., в гр. Б., български гражданин, с постоянен
и настоящ адрес: гр. Б., ул. М. ****, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан,
с ЕГН **********.
На 01.02.2022 г., обв. К.В. закупил от непознато лице марихуана за лична употреба.
След това се срещнал с неговите приятели св. П.Д. и св. Н.К.. Тримата хапнали в заведение
за бързо хранене „К.К.“, в центъра на гр. Б., след което отишли в градинката зад
заведението. Скоро след това при тях дошли полицаите св. Д.Д., В.Н. и Х.К.. Полицаите
извършили проверка на лицата, като установили тяхната самоличност. При проверката
полицай Д. усетил силна миризма на марихуана и ги попитали дали в себе си държат
забранени вещества. Тогава обв. К.В. признал, че в себе си държи марихуана за лична
употреба, като предал доброволно найлонов плик, в който имало 17 броя прозрачни свивки с
неправилна форма. Останалите две лица заявили, че не знаят, че К. държи марихуана и не
знаят да употребява наркотични вещества. След направен полеви тест се установило, че
веществото е марихуана, при което обв. В. бил задържан.
От назначената на досъдебното производство експертиза се установява, че конопа е
със съдържание 15,40 %, с нето тегло 6,570 грама. Общата стойност на наркотичното
вещество възлиза на 39,42 лв., съгласно Приложение № 2 на Постановление № 23/98 г. на
МС за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на ДП
доказателствен материал, преценен на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от самопризнанието
1

на обвиняемия К.В., протоколите за разпит на свидетелите в ДП – св. П.Д. /л. 3 от ДП/, св.
Н.К. /л. 4 от ДП/, св. Д.Д. /л. 5 – 6 от ДП/, протокола за доброволно предаване и разписка /л.
9-10 от ДП/, справка за съдимост /л. 31 от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л. 11-13 от ДП/, както и от заключението по химическата експертиза /л. 21-23
от ДП/.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П.Д., Н.К. и Д.Д., тъй като същите са
последователни, логични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и едни спрямо други, а
и се подкрепят от писмените доказателства. Налице е и признание от страна на обвиняемия.
Съдът кредитира изготвената на ДП химическа експертиза, като обоснована,
компетентна и неоспорена от страните по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната
доказателствена стойност.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият К. Ж. В. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
Налице е предметът на престъплението - коноп със съдържание 15,40 %, с нето тегло
6,570 грама, представляващ високорисково наркотично вещество, подлежащ на контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в чл. 30
разпорежда, че се забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Тази забрана не важи за определени
цели, за които се издава разрешение за извършване на дейности с посочените обекти. Това
разрешение се издава по ред, установен с наредба, приета от Министерски съвет - Наредба
за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. По делото
безспорно се установи, че разрешение за държането на наркотичното вещество, по
отношение на обвиняемия, не е налице.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и
неговото авторство. С действията си, обвиняемият К.В. е осъществил изпълнителното
деяние "държане" на наркотично вещество. Държането по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК
представлява фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и
субективна страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху
наркотичното вещество, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи именно
наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно се установи, че обвиняемият е
съзнавал последното обстоятелство. От показанията на разпитаните по делото свидетели
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката в обвиняемия
са намерени наркотичните вещества. Това води до закономерния извод, че наркотикът се е
намирал във владение на обвиняемия и той е упражнявал фактическата власт над него, което
е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си е "държал" наркотичното
вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.
На последно място, съдът счита, че деянието на обвиняемия носи всички признаци на
"маловажен случай". В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
2

кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е
указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда
преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение
№ 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай,
квалификацията на деянието на обвиняемия по чл. 354а, ал. 5, вр. чл. 93, т. 9 от НК е
обусловена от вида на самото държано от обвиняемия наркотично вещество - от ниските
общо нетно тегло, процентно съдържание на активно вещество и обща стойност на това
наркотично вещество. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на
дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Обвиняемият е млад човек, като възрастта му сочи и на липсата на житейски опит и на
незрялост. Обвиняемият не е осъждан, няма данни за негови противообществени прояви,
същият е изразил съжаление за стореното и е съдействал на органите на разследването още
от самото начало, като сам е признал за това, че държи съответното вещество. Следователно,
съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както
и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на наркотичното вещество, държано от
обвиняемия, сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за
да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да
обосновава приложението на "маловажния случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - както бе посочено по-горе, същият е
съзнавал, че държи в себе си високорисково наркотично вещество, без да има надлежно
разрешително за това, като от волева страна е искал именно това упражняване на
фактическа власт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обв. К. Ж. В. беше признат за виновен, законът предвижда
наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
3

вреди; 3. към процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно
състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба
на наркотични вещества или техните аналози. В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на обвиняемия следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК, а
именно - глоба в размер на 1000 лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5 от
НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а НК не може да
надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление. Наказанието глоба
в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери
подсъдимия/обвиняемия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото, във връзка с обвинението на К. Ж. В., са сторени разноски в
размер на 308.75 лева, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати по
сметка на ОД МВР - Б.. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК - за присъдените разноски се
издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият следва
да се осъди да заплати и сумата от 5 лева по сметка на РС-Б. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство - коноп със съдържание 15,40 %, с нето тегло 6,570
грама, предадено на съхранение в Централно митническо управление - гр. София /л. 24 от
ДП/, и което е предмет на престъплението, бе отнето в полза на държавата, на основание чл.
354а, ал. 6 от НК, и същото следва да бъде унищожено след влизане на решението в сила,
тъй като притежаването му е забранено. А веществените доказателства - опаковки,
запечатани в хартиен плик, като вещи без стойност, съдът постанови да бъдат унищожени.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МП
4

Номер на акта:	124
Дата:	17 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20222120200534
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Решение по дело №534/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите