Решение по дело №261/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260631                               22.04.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Бургаски районен съд                                        ХХ граждански състав

    На двадесет и девети март                          две хиляди двадесет и първа година

    в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                              

 

   при секретаря Зинаида Монева   

   изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

   гражданско дело № 261/2021г.

   и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба на Н.Б.В., ЕГН **********, лично за себе си и като майка на децата Р.Н.В., ЕГН **********, З.Н.В., ЕГН **********, Ф.Н.В., ЕГН ********** и К.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** 39 за издаване на заповед за незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката и децата домашно насилие от страна на Л.К.С., ЕГН **********, с адрес *** 40. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Н. и Л. са живеели на семейни начала от 17 години, като в последната една година вече не живеят заедно, но той продължавал да притеснява молителката, да се държи агресивно към нея, да я обижда, псува и удря. На 11.01.2021г. около 10.00 часа Н. била в дома на майка си заедно с децата, когато Л. дошъл и започнал да ги заплашва, че ще ги бие. Като чули заплахите, децата се скрили в къщата от страх и притеснение. Ответникът също влязъл в къщата и задърпал Н. да тръгне с него и да отидат в неговата къща. Тя била принудена да се подчини, тъй като ответникът я дърпал и бутал. Когато двамата влезли в къщата, ответникът почнал да бие молителката. Заключил я вътре и не й давал да излезе. През следващите 5 дни Н. стояла вътре заключена, а майката на Л. й носела храна. През цялото това време той употребявал наркотици и не спял по цели нощи. Псувал, удрял и заплашвал молителката, че ще я убие. На 15.01.2021г. около 23.00 часа ответникът отново започнал да употребява наркотици. Псувал молителката, казал й, че ще я убие и счупи зъбите й и я удрял с юмруци по тялото и главата. Бутнал Н. към прозореца, който бил счупен и тя си нарязала ръката. Малко по-късно той се успокоил и заспал, а тя успяла да избяга и към 01.00 часа на 16.01.2021г. отишла при майка си. Молителката твърди, че и в миналото ответникът й е нанасял побой и се заканвал на децата, които се страхуват от него и затова се преместили да живеят при баба си.

Молителката се страхува от ответника, понеже той е агресивен към нея и децата им, когато употребява наркотици, а това става ежедневно. Н. живее в страх за живота и здравето си, както и за този на децата. Претендира налагане на следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката при условия и срок, определени от съда, временно настаняване на децата при пострадалия родител и да се задължи да посещава специализирани програми. Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка. Моли се за издаване на заповед за незабавна защита.  

               С определение от 18.01.2021г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и децата и му е забранил да приближава на по-малко от 50 метра жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката.  

               В съдебно заседание молителката не се явява и не се представлява.

               Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище.

               Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

                       Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.

               Съдът намира, че молителката успя да проведе успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея домашно насилие. Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна и подробна, в нея ясно е описан конкретният случай на домашно насилие на 11.01.2021г. и на 15.01.2021г. Декларацията не е оспорена от ответника и фактите, изложени в нея, следва да се считат за установени, доколкото не се опровергават от други данни. В подкрепа на декларацията е и изготвеният социален доклад на ДСП, в който също е възпроизведена фактическата обстановка на извършеното домашно насилие, както е била съобщена на социалните служители от молителката.

               От декларацията е видно, че Н. и Л. са живеели на семейни начала дълги години, като в последната една година вече не живеят заедно, но той продължавал да притеснява молителката, да се държи агресивно към нея, да я обижда, псува и удря. На 11.01.2021г. около 10.00 часа Н. била в дома на майка си заедно с децата, когато ответникът дошъл и започнал да ги заплашва, че ще ги бие. Децата се уплашили от заплахите и се скрили вътре в къщата. Ответникът ги последвал и започнал да дърпа Н., за да тръгне с него и да отидат в неговата къща. Тя се подчинила, тъй като ответникът я дърпал и бутал. Когато двамата влезли в къщата на Л., ответникът почнал да бие молителката. Заключил я вътре и не й давал да излезе. През следващите 5 дни Н. стояла вътре заключена, а майката на Л. й носела храна. През цялото това време ответникът употребявал наркотици и не спял през нощта. Отправял по адрес на Н. псувни, заплашвал я с убийство и физически я малтретирал. На 15.01.2021г. около 23.00 часа ответникът отново започнал да употребява наркотици. Псувал молителката, казал й, че ще я убие и счупи зъбите й и я удрял с юмруци по тялото и главата. След това бутнал Н. към прозореца, който бил счупен, в резултат на което тя си нарязала ръката. Малко по-късно той заспал, а тя успяла да избяга и към 01.00 часа на 16.01.2021г. отишла при майка си.   

             Горната фактическа обстановка се установява от неоспорената декларация по чл.9, ал.3 от закона.

               При изложените данни съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката Н. в периода от 11.01. до 15.01.2021г. На първата дата ответникът принудил молителката, упражнявайки физическа сила и заплахи, да тръгне с него, като я отвел в къщата си. Там й нанесъл побой, след което я заключил и я лишил от свобода в продължение на няколко дни. През това време Л. употребявал наркотици, псувал и заплашвал Н. с убийство, удрял я. На 15.01.2021г. късно вечерта ответникът, отново след употреба на наркотици, започнал да псува молителката, да я заплашва и й нанесъл побой, удряйки я с юмруци по цялото тяло и главата. Освен това я бутнал към прозореца, който бил счупен и тя си нарязала ръката. Малко след това, когато Л. заспал, Н. успяла да избяга и да се прибере вкъщи. Действията на ответника са законово и морално укорими, същият се е държал грубо и безпардонно с молителката, нещо повече – упражнил е брутално физическо, психическо и емоционално насилие над нея. В продължение на няколко дни тя е била заключена в къщата му, лишена от свобода, като ответникът постоянно я заплашвал, псувал и малтретирал по жесток начин – биел я с юмруци по тялото и по главата, освен това я блъснал и тя си наранила ръката на счупен прозорец. Това са действия на безмилостен и груб човек, незачитащ ни най-малко човешката личност, нейната физическа неприкосновеност, чувство за чест и достойнство. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът намира, че следва против ответника да се наложат следните мерки за защита: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да му се забрани да приближава на по – малко от 50 метра жилището и местата за социални контакти и отдих на Н., както и да бъде задължен да посещава специализирани програми за превенция на насилието. Мерките за защита, като се изключи задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да се налагат за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5, ал.2 ЗЗДН. Предвид бруталността на извършеното по отношение на молителката домашно насилие, БРС счита, че забраната на ответника да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката трябва да се наложи за максималния срок от 18 месеца. Отделно ответникът трябва да се задължи да посещава и програма за извършители на насилието.

               Спрямо децата, които също са конституирани като страни по делото като пострадали на основание чл.3, т.10 ЗЗДН, трябва да се даде защита само по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно да се задължи ответникът да се въздържа от домашно насилие. Това е така, доколкото той не е упражнил никакво физическо насилие върху тях. Действията му по отношение на децата се изразяват само в заплахи, че ще ги бие, т.е. налице е емоционално насилие спрямо тях. Ето защо ответникът трябва да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата.

               Мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН за временно определяне местоживеенето на децата при пострадалия родител не следва да се налага, тъй като ответникът официално не е баща на децата. Според данните на социалния доклад, молителката твърди, че Л. е биологичен баща на децата, но не ги е припознал. Съдът намира, че тази мярка се прилага само ако и двете страни – молителката и ответникът са родители на децата, като тогава е допустимо те да се настанят временно при пострадалия родител. Когато обаче ответникът не е баща на децата, тази мярка по мнение на БРС е неприложима, поради което не трябва да бъде налагана, а молбата в тази й част следва да се остави без уважение.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 700 лева, предвид високия интензитет на домашното насилие. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 25 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               НАЛАГА мерки за защита на Н.Б.В., ЕГН ********** и на децата Р.Н.В., ЕГН **********, З.Н.В., ЕГН **********, Ф.Н.В., ЕГН ********** и К.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** 39 от осъществено спрямо Н.Б.В., ЕГН ********** домашно насилие в периода от 11.01.2021г. до 15.01.2021г. и осъществено спрямо децата Р.Н.В., ЕГН **********, З.Н.В., ЕГН **********, Ф.Н.В., ЕГН ********** и К.Н.В., ЕГН ********** домашно насилие на 11.01.2021г. от страна на Л.К.С., ЕГН **********, с адрес *** 40, като:

               ЗАДЪЛЖАВА Л.К.С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.Б.В., ЕГН ********** и на децата Р.Н.В., ЕГН **********, З.Н.В., ЕГН **********, Ф.Н.В., ЕГН ********** и К.Н.В., ЕГН **********.  

 ЗАБРАНЯВА на Л.К.С., ЕГН ********** да приближава на по – малко от 50 метра жилището на Н.Б.В., ЕГН ********** на адрес ***, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от постановяване на решението.  

             ЗАДЪЛЖАВА Л.К.С., ЕГН ********** да посещава специализирана програма в ”Център за превенция на насилието и престъпността” – Бургас.  

 ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита. 

 УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

    Предупреждава Л.К.С., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

                ОСЪЖДА Л.К.С., ЕГН **********, с адрес *** 40 да заплати глоба в размер на 700 лева /седемстотин лева/ по сметка на БРС.

 ОСЪЖДА Л.К.С., ЕГН **********, с адрес *** 40 да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, а именно временно настаняване на децата при пострадалия родител.

 Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 Решението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: