Р Е Ш Е Н И
Е
№ 364 27.01.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 78/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ”Топлофикация Бургас” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, ЕИК *********,
представлявано от Х. И. И. против Р.А.В., ЕГН **********
*** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 568.16 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за
периода м. юни 2015г. – м. юни 2018г., лихва за забавено плащане в размер на
94.41 лева за периода от 03.08.2015г. до 10.08.2018г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът
твърди
в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и ответницата са
възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в
жилище на адрес гр. *****, собственост на ответницата. За процесния период
ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които
представляват суми за битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение.
Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в общите условия срок
– 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на
ответницата за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпаднала в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът
счита претендираните суми за главници и лихви за дължими и изискуеми и моли
исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата,
представлявана от особен представител, е представила отговор извън срока по
чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Няма доказателства, че ответникът е бил
собственик или титуляр на вещно право на ползване относно апартамента за целия
процесен период, поради което не се доказва и качеството на потребител. Следва
да се докаже и че обектът е топлоснабден и че е доставяна топлинна енергия за
периода.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен
протокол от заседание на общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.11.2007г.,
с който е взето решение да се сключи договор със ”СМК Монтажи” АД като
топлоснабдителен агент, който да извършва услугата топлинно счетоводство.
С договор от 30.11.2000г., сключен между ”Топлофикация – Бургас” ЕАД и
етажната собственост, ”Топлофикация – Бургас” ЕАД се е задължила да достави
топлинна енергия в абонатната станция на сградата, а топлоснабдителният агент
се е задължил да извършва дялово разпределение между отделните потребители на
доставената в сградата – етажна собственост топлинна енергия и да предостави
крайните резултати на това разпределение. Срокът на договора е 1 година. С
анекс от 09.12.2007г. е уговорено предмета на договора да важи и за сградата,
намираща се в *******, т.е. това е сградата, в която се намира процесния имот.
На 05.12.2002г. е сключен нов договор ТДРТ-3 между ”Топлофикация-Бургас” и
”СМК-Монтажи” АД за извършване на дялово разпределение. В последствие са
сключени договори от 19.12.2005г. и от 15.01.2008г. със същия предмет. С анекс
от 15.01.2011г. срокът на договора е удължен на три години, считано от
15.01.2011г. Сключен е и нов договор от 02.10.2017г., с който СМК Монтажи АД
отново е приело да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата.
Видно от нотариален акт № *******., том I, рег. № 989, дело № 49, ответницата Р.А.В. е закупила процесния имот,
представляващ апартамент 1, на ет.1, находящ се в гр.******.
Според изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за
процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е
работела само на битово-горещо водоснабдяване. В жилището на ответника е
отчитан един топъл водомер. Начислените количества топла вода са реално
изразходени. Поради продължително неплащане на издадените фактури, на
19.10.2018г. е прекратено подаването на топла вода, като е затапено
водопроводното отклонение към топлия водомер. Задължението е формирано от
неизплатени суми по издадени фактури, произтичащи от фактурирана енергия за БГВ
и такса дялово разпределение. За БГВ е начислена сумата от 525.75 лева, за
дялово разпределение сумата е 32.19 лева, налице е корекция в размер на 10.22
лева, като всичко се дължи сумата от 568.16 лева. Топлинният счетоводител е
разпределял правилно доставената топлинна енергия съгласно действащите
нормативни разпоредби. Отчетената топлинна енергия от топломера в абонатната станция
е намалена с технологични загуби и останалото количество е разпределено между
отделните потребители, присъединени към абонатната станция по методиката за
дялово разпределение. Мораторната лихва
върху неплатените главници възлиза на 94.41 лева за периода на забавата. Цената
на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период от топлинния
счетоводител.
При горните
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са
основателни.
Доказва се от
представения договор за покупка-продажба, че ответницата е в облигационни
отношения с ищцовото дружество. Видно от горецитирания нотариален акт, тя е
станала собственик на топлоснабдявания имот през 2008г., като няма данни след
това да е отчуждила вещното си право. Следователно ответницата като собственик
на апартамент, находящ се в сграда, свързана към топлоподаването, се явява
потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ. След като тя е
собственик, следва да заплаща всички суми, дължи във връзка с потребяваната от нея
топлинна енергия.
Ищецът не търси от ответницата суми за
отопление от радиатори. Суми се претендират само за изразходена топла вода и за
дялово разпределение. Видно от експертизата, в жилището е бил отчитан един
топъл водомер, а начислените количества топла вода са реално изразходени. Топлинната
енергия е била правилно отчитана и разпределяна от топлинния счетоводител.
Следователно доказва се потреблението на топла вода в посочените количества. След
като това е така, следва заключение, че сумите за БГВ се дължат. Те са правилно
начислени в резултат на реални отчитания на потреблението. Следователно
претенцията в тази част е доказана.
Що се отнася до
претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът намира, че и
тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Ето защо такива вземания са начислени от
топлоснабдителното дружество.
Експертизата сочи, че извършването
на дяловото разпределение е на стойност 32.19 лева, а за БГВ се дължи 525.75
лева. Към тези суми се прибавят и 10.22 лева за корекция, като общият сбор на
дължимото за доставената топлинна енергия възлиза на 568.16 лева, колкото е
записано и в представената справка към исковата молба.
Ето защо следва извод, че ищецът доказва
по несъмнен начин дължимостта на всички претендирани суми, всяка от които е
част от главницата в общ размер от 568.19 лева. Искът за главницата е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Искът за мораторната
лихва също се доказва по делото. Няма данни, нито твърдения ответницата да е
заплатила на ”Топлофикация” дължимите суми за БГВ и дялово разпределение.
Следователно тя е изпаднала в забава с изтичане на срока за заплащането им. Според
чл.32 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В справката, представена от ищеца, е начислена мораторна лихва за
всеки месец към 10.08.2018г. в размер на 94.41 лева. Експертизата е дала
заключение, че именно това е размерът на общата лихва за забава.
По горните съображения следва да се постанови решение, с което установителният
иск по чл.422 ГПК се уважи като се признае съществуването на вземанията от 568.16 лева главница, представляваща
стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. юни 2015г. – м. юни 2018г.,
94.41 лева лихва за забавено плащане за периода 03.08.2015г. – 10.08.2018г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
погасяване на задължението.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 545 лева.
По силата на т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта
по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответницата следва да се осъди
да заплати разноски в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.В., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”,
представлявано от Х. И. И. сумата от 568.16 лева /петстотин
шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлоенергия
за периода м.юни 2015г. – м.юни 2018г., сумата от 94.41 лева /деветдесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода 03.08.2015г. – 10.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателното
изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 3043/14.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 5971/2018г.
ОСЪЖДА Р.А.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”,
представлявано от Х. И. И. сумата от 545
лева /петстотин четиридесет и пет лева/ разноски по делото и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ разноски
в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Решението е
постановено при участието на “СМК-Монтажи“ АД, ЕИК ********* като помагач на
страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА