Решение по дело №41/2019 на Районен съд - Варна

 

 

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 366/26.2.2019г.      Година 2019        Град Варна

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд          тридесет и осми състав

На седми февруари           Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 41  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                  

                   Р  Е  Ш  И:

             

        

ПОТВЪРЖДАВА НП № 467/03.12.2018 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Д.Л. Велчева - Емануилидиу е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.178е  от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.Л. Велчева - Емануилидиу срещу НП на зам. Кмета на Община Варна, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивницата  моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва констатациите по АУАН..

В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество сочи, че е притежавала абонамент за паркиране в синя зона , на поради липса на места паркирала върху тротоара.  В този смисъл е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

Представител на въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 12.11.2018г., около 23,40 часа , полицейски служители, сред които св. П. извършили обход на маршрут на ул.“Одрин“. В района на №7 установили  автомобил - л.а. „Опел“ с рег.№В3568НМ, който  бил паркиран върху тротоара, с което създавал пречки за придвижването на пешеходци.

За установеното нарушение първоначално св. П. съставил фиш за налагане на глоба, но водача на превозното средство- въззивницата Велчева - Емануилидиу възразила срещу съставения фиш.

На 23.11.2018г. св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното.  Деянието било квалифицирано като такова по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала, вписвайки в съдържанието му, че няма възражения.

В срок по преписката  не постъпило възражение.

На 03.12.2018г. въз основа на съставения акт и след проведеното разследване е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената с АУАН и на основание санкционната норма на  чл.178е от ЗДП, на въззивницата било определено административно наказание в минимален размер.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраният по АНП доказателствен материал – показанията на св. П.,  АУАН,  докладна записка и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивницата нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗДП.

При определяне на размера на наказанието правилно  са били взети предвид установените смекчаващи отговорността обстоятелства -  за въззивницата това е първо нарушение. Установеното смекчаващо отговорността обстоятелство,  както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства , обуславят налагане на административното наказание в минимален размер и в този смисъл неговия размер правилно е бил определен от наказващия орган.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид следното:

В жалбата си въззивницата  моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва констатациите по АУАН.

По така наведените общи възражения, съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до  отмяна на наказателното постановление. Анализът на доказателствата по делото извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивницата. По административнонаказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата на докладна записка; АУАН , които са в унисон с показанията на св. П.- пряко възприел нарушението, въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на нарушение от страна на въззивницата Велчева – Емануилидиу.

В с. з. въззивницата сочи, че е притежавала абонамент за паркиране в синя зона , на поради липса на места паркирала върху тротоара.

Обстоятелството дали въззивницата е притежавала абонамент за паркиране в синя зона по никакъв начин не поражда права за последната да нарушава закона, паркирайки възпреки забраната на чл.94 ал.3 от ЗДП.

Съдът намери, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неотносима към фактите, установени в настоящия казус, доколкото нарушението не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно въззивницата е била санкционирана за извършеното административно нарушение.

 

Предвид изложеното по- горе, след като обсъди възраженията на въззивницата, съдът намери , че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ :