РЕШЕНИЕ
№ 9444
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110171243 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. П. против „фирма“ КЧТ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор. С молба от 29.05.2023г.
признава предявения иск, представя доказателство за плащане на претендираните с исковата
молба суми.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приет електронен билет, както и бордна карта, видно
от която ищецът се е явил на време за полета.
Представена е електронна кореспонденция, водена между ищеца и ответника във
връзка с изплащане на дължимото обезщетение.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
1
За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата
на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен превозвач,
какъвто е и процесният случай, иск за обезщетение съгласно Регламента може да се предяви
по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на
излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз при прилагане на
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Брюксел I“) –
аргумент от Решение на СЕС от 9 юли 2009 година по дело C-204/08.
Регламент (ЕО) № 261/2004, определящ общи правила относно обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда, както и при отмяна или голямо закъснение
на полети се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на
държава от ЕС, към която се прилагат договорите за ЕС, както и за пътници, заминаващи от
летище, намиращо се в държава извън ЕС, до летище на територията на държава от ЕС, към
която се прилагат Договорите за ЕС, ако опериращият въздушен превозвач на полета е
превозвач от ЕС.
Мястото на излитане на самолета е в България и е налице закъснението на полета с
повече от три часа. В този смисъл, след като българският съд е сезиран със спора,
приложимо се явява правото на Общността, респективно българското право.
Предявени са искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004
г. на Европейския Парламент и на Съвета.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване : 1. Валиден договор за превоз; 2.
Закъснение на полета в крайния пункт на пристигане от повече от 3 часа и 3. Пътникът да
се е явил за качване на борда.
В Регламент (ЕО) № 261/2004г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл.7 от Регламента. Едното основание е отмяна на полет
(чл. 5), а другото е при отказан достъп на борда (чл.4), като при всяко от тях задълженията
на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.
При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО)
261/2004г., Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за
българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент.
Съобразно тези разясненията, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на
пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение като
същите имат правата по чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.
Видно от представения електронен билет между страните е налице договор за
въздушен превоз. Установява се от представената бордна карта, че пътникът се е явил на
време за регистрация и изпълнение на полета
2
Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на
правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този начин
да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от регламента, когато е
налице закъснение на полет и загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, което е,
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за
пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на
пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото
закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния
контрол на въздушен превозвач. В настоящия случай такива обстоятелства не се твърдят от
страна на ответника.
Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се обективира при
достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е постановил, че с оглед на
обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението трябва да се преценява по
отношение на предварително планираното време за пристигане в тази дестинация по
разписание (Решение по дело Sturgeon и др., точка 61 и Решение по дело Nelson и др., точка
40).
Понятието „краен пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент
№ 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при
директно свързващи полети дестинацията на последния полет. Ответникът не спори, че
закъснението е било с повече от 3 часа.
Видно от представеното платежно нареждане ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 551.06 лв. на 28.03.2023г., която включва главницата, законната лихва и държавната
такса. С молба от 19.05.2023г. ищцата признава извършеното плащане, като твърди, че не е
платен единствено адвокатският хонорар.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде отхвърлен поради плащане след
завеждане на делото.
По разноските:
Видно от приетите по делото доказателства плащането е извършено след завеждане
на делото, поради което съдът намира, че с поведението си ответникът е станал повод за
образуване на същото.
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) срещу
„фирма“ КЧТ, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
(номер) от летище (град) до летище (град), ведно със законната лихва върху главницата от
30.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез плащане след
завеждане на делото.
ОСЪЖДА „фирма“ КЧТ, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Н. С. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв. представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4