РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. гр. Хасково, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200260 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. В. П., ЕГН: ********** от град Хасково
срещу Наказателно постановление № 1970-17 от 10.02.2023 г. на Началника
на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
500 лева по чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл. 54, ал. 1 от
ЗОБВВПИ. В подадената жалба се релевират оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения като се излагат конкретни съображения за
това. Сочи се, че санкционният акт бил издаден въз основа на акт за
установяване на административно нарушение с посочен номер, какъвто не
бил съставян срещу жалбоподателя и на дата, различна от посочената в
процесния АУАН. Имената на лицето, освен това били, С. В. П., а не С. В. П..
Счита, че тези пропуски вероятно се дължали на технически грешки при
1
изписването на данните, но ЗАНН и НПК не съдържали ред и способ за
поправка на тези технически грешки. Моли съда да постанови решение, с
което санкционният акт да бъде отменен със законните последици от това.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят С.
В. П., ЕГН: ********** от град Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез
упълномощения процесуален представител - адв. Х. М. заявява, че поддържа
жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски по делото за заплатен адвокатски
хонорар.
Административнонаказващият орган - Началникът на РУ на МВР –
Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, съдейки по идентификацията на лицето с единен граждански
номер, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Установено в хода на административнонаказателното производство е,
че при извършена от свидетеля Д. Т. Д., на длъжност „полицейски инспектор“
в РУ на МВР – Хасково, проверка във връзка с постъпило на 05.01.2023 г. в
около 10:30 часа уведомление вх. № 197000-64/2023 г. от „Корморан Хънт“
ЕООД, град Хасково и приложено към него фотокопие на Договор за
продажба № 001045 от 12.12.2022 г. било констатирано, че лицето С. П. било
закупило газов пистолет „******“, калибър * мм № ****** и до 24.01.2023 г.
не било уведомило Началника на РУ на МВР – Хасково за придобиване на
газовото оръжие. След като достигнал до извод за допуснато нарушение по
чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ на същата дата – 24.01.2023 г., бил съставен от
свид. Д. Т. Д. срещу жалбоподателя С. В. П., както били вписани трите му
имена, в негово присъствие и в присъствие на свид. Н. Я. Х., Акт за
установяване на административно нарушение № 1970-17/25.01.2023 г. /бл. №
2
052406/ за нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Актът за установяване на административно нарушение бил подписан от
жалбоподателя, а в съответната графа за обяснения и възражения вписал, че
няма такива. Възражения срещу съставения акт не са постъпили
допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му,
станало на 24.01.2023 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, след като
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,
на основание чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ, наложил процесното
административно наказание, посочвайки че Акт за установяване на
административно нарушение № 1970-17/25.01.2023 г. бил съставен от лицето
М. А. Д..
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Т. Д. и Н. Я. Х.
относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия при
извършване на полицейската проверка за установяване на фактите във връзка
с твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на
АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, български
граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията
на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи
на територията на Република България, физически лица, които са граждани на
трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по
реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на
Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по
реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-
дневен срок след придобиване на предупредително и сигнално оръжие и/или
пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено
3
или по електронен път началника на РУ на МВР по адреса на управление на
юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. По силата
на чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ, който не спази срока по чл. 54, ал. 1, се наказва
с глоба в размер 500 лв. и/или имуществена санкция в размер 1500 лева.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Действително, не са допуснати пропуски по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето в присъствие и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения, от която не се е възползвал. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка, уместно е на това място да
бъде отново отбелязано, че изискването на този текст от закона относно
минимално необходимото съдържание на акта за установяване на
административно нарушение не е самоцел, а пряко кореспондира с правото на
защита на лицето, което с действието по съставяне на акта се привлича към
административнонаказателна отговорност. То следва да е наясно и да знае
всички факти от състава на нарушение - дата, място и начин на извършване,
за да е в състояние да организира защитата си. Това изискване цели да
обезпечи и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Описанието
на административното нарушение следва, дори и да е кратко или лаконично,
да е всякога пълно, точно и изчерпателно, като съдържа посочване на всички
съставомерни признаци, характеризиращи нарушението от обективна страна.
В случая относно датата на нарушението следва да се отбележи, че е налице
изрично изискване такава да се посочи, доколкото е неизменна част от
индивидуализацията на всяко нарушение от обективна страна, като
нееднократно настоящият съдебен състав е имал възможност да отбележи, че
макар да е възможно да съвпадат, датата на извършване на нарушението и
датата на неговото установяване е необходимо да се разграничават по своята
същност и твърдения за тях трябва всякога да се съдържат при повдигане на
административно наказателното обвинение. В практиката на съда, в това
число и най – вече на касационната инстанция - Административен съд -
4
Хасково се приема, че не би било налице съществено процесуално
нарушение, ако при описание на фактическата обстановка са отправени ясни
твърдения, че към датата на проверката и установяване на административното
нарушение се осъществява и в момента, а тези твърдения по безпротиворечив
начин водят към датата на извършване на деянието. Тази възможност е
приложима, обаче при т.нар. продължени нарушения, какъвто конкретният
случай не е. Визираното в акта за установяване на административно
нарушение деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 54, ал. 1 от
ЗОБВВПИ и е формално. Осъществява се чрез бездействие и се счита за
довършено на датата, следваща деня, в който най – късно вмененото
задължение е можело да бъде изпълнено в съответствие със закона. При
положение, че не се спори, че договорът за закупуване на газовото оръжие е
сключен на 12.12.2022 г., то липсват твърдения до коя дата най – късно е
следвало да бъде изпълнено изискването за уведомяване на началника на РУ
на МВР – Хасково, съответно на коя дата нарушението е извършено – сочат
се дата на постъпване на уведомление от продавача на оръжието и дата на
която е констатирано, че уведомление все още не е подадено. Направеното
описание на деянието пък, е необходимо да е релативно на посочената като
нарушена правна разпоредба. В случая, приета и посочена от актосъставителя
като нарушена е разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която норма
действително не е санкционна, тоест не съдържа сама по себе си състав на
нарушение, но с нея се вменява задължение, а за нарушаване на задълженията
по този текст, наказващата норма съдържа необходимото препращане в
диспозицията си. В случая, нарушение от такова естество не е допуснато. Не е
допуснато и друго визирано от жалбоподателя, доколкото датата на съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и датата на неговото
завеждане в деловодната система на администрацията, посочена след
въвеждане и на изписания номер, наред с бланковия, е възможно да се
различават, а що се касае до имената на нарушителя, то допуснатата
фактическа или техническа грешка действително няма как да бъде поправена
със способите в ЗАНН. На следващо място, наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з – 595 от 26.05.2015
г. на Министъра на вътрешните работи в кръга на правомощията му, но не
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно минимално
необходимото съдържание, доколкото допуснатото процесуално нарушение
5
от категорията на съществените при съставяне на процесния АУАН е изцяло
възпроизведено и в санкционния акт, явяващ се основание за неговата отмяна
на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че от
материалноправна страна, от събрания доказателствен материал безспорно се
установява, че жалбоподателят на посочената дата – 12.12.2022 г. е закупил
газов пистолет, индивидуализиран по марка, модел и сериен номер, за който
факт не се спори от страна на жалбоподателя, но срокът за уведомяване –
писмено или по електронен път началника на РУ на МВР – Хасково с
продължителност от 14 дни, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ започва да
тече от деня следващ придобиването и изтича на 29.12.2022 г. доколкото
26.12.2022 г.; 27.12.2022 г. и 28.12.2022 г. са обявени за неприсъствени дни.
Следователно, деянието е извършено в деня, следващ датата, до която най –
късно вмененото задължение на жалбоподателя е можело да бъде изпълнено
съобразно изискванията на закона, или на 30.12.2022 г., а не както е посочено
в наказателното постановление – на 05.01.2023 г.или на 24.01.2023 г., ако все
пак се приеме, че волята на наказващия орган е била в насока, че на някоя от
тези дати да е извършено деянието. Изложеното обосновава извод за липса на
материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността на
жалбоподателя по чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ за деянието по чл. 54, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, поради необоснованост на фактическите твърдения относно
обективните признаци от състава на нарушение, явяващо се основание за
отмяна на санкционния акт в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно – отменено.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
6
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
макар делото да не е приключило в едно съдебно заседание, то по своята
правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а отлагането на
делото се е налагало веднъж, поради нуждата да бъдат събрани допълнителни
доказателства, като в това заседание обаче пълномощникът на жалбоподателя
не се е явил. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на
разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде редуциран съобразно
минимално установения относно възнаграждението на упълномощения
адвокат по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на 500 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-17 от 10.02.2023 г. на
Началника на РУ на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на С. В. П., ЕГН:
********** от с. Сираково, обл. Хасково сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7