Р Е
Ш Е Н И Е
№ 270
гр.Н.П.,22.10.2012г.
Районен съд гр.Н.П. в публичното
съдебно заседание,проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и
дванадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Б. А.
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.
№528 по описа за 2012г.,за да се
произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявена искова молба, съдържаща обективно съединени
искове с правно основание чл.128 от КТ във вр.чл.270
ал.2 от КТ,иск с правно основание чл.221 ал.1 от КТ и иск с правно основание
чл.224 ал.1 от КТ ,във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД от И.Х.И. ***,действуващ чрез
повереника си адв.М. М. против т.ф.”***”АД ,със седалище и адрес на
управление:с.Е.,обл.Ш.,относно което е открито
производство по несъстоятелност,представлявано от синдика Я.Н.С..
Ищецът И.Х.И. твърди ,че работил при
ответника по силата на трудов договор №181/02.07.2009г.до 29.03.2010г.и на
трудов договор №208/26.05.2010г.до 02.08.2010г.като работник. За този период
ответника не му заплатил положен труд и полатащи се обезщетения,както
следва:Трудовото възнаграждение за м.март 2010г.-частично,в размер на
165.18лв., Трудовото възнаграждение за м.май 2010г.-частично,в размер на
72.86лв., Трудовото възнаграждение за м.юни 2010г.-частично,в размер на
395.55лв., Трудовото възнаграждение за м.юли 2010г.-частично,в размер на 358.22лв.,както
и Обезщетения по чл.221 ал.1 и по чл.224 ал.1 от КТ общо в размер на
511.36лв.или общо дължима сума в размер на 1 503.17лв.
Моли да бъдат призовани на съд и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което осъди ответника да му заплати неизплатеното му частично
трудовото възнаграждение за м.март 2010г.-в размер на 165.18лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане, неизплатеното му частично трудовото
възнаграждение за м.май 2010г.-в размер на 72.86лв,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане ,неизплатеното му частично трудовото възнаграждение
за м.юни 2010г.-в размер на 395.55лв., ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане,неизплатеното му частично трудовото възнаграждение за м.юли 2010г.-
в размер на 358.22лв., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, неизплатеното
му частично трудовото възнаграждение,дължимото му обезщетение с правно
основание чл.221 ал.1 от КТ в размер на 358.22лв.и обезщетение с правно
основание чл.224 ал.1 от КТ в размер на 153.14лв.,ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми,считано
от датата на предявяване на иска до окончателното им плащане.
Ответникът редовно призован,не изпраща представител .Чрез синдика си Я.Н.С.
е депозирал по делото молба,в която е посочил,че вземането на ищеца И.Х.И. от “***”АД/в производство по
несъстоятелност/ в размер на 1 503.17лв.е включено в служебно изготвения
списък с приети вземания по чл.687 ал.1 от ТЗ под №122 на стр.3 от
списъка./приложен по делото/Същия е обявен и в търговския регистър.Това
становище на ответника съдът намира за
извънсъдебно признание на предявените искове.
От събраните по делото писмени
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор
№181/02.07.2009г..и на трудов договор.ищецът И.Х.И. е назначен на работа при
ответника”***”АД /понастоящем производство по несъстоятелност/, на
длъжността”електромонтьор”,което трудово правоотношение е прекратено със
Заповед №188/29.03.2010г.,на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,считано от
29.03.2010г.,а по силата на трудов договор
№208/26.05.2010г.той отново е назначен на същата длъжност при този
работодател,като договорът му на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,по силата на
Заповед №210/02.08.2010г.е прекратен.
При издаването на първата заповед за
уволнение работодателят се е задължил да заплати на работника обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ,а при издаването на втората заповед за уволнение се е
задължил да му заплати обезщетения по чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.
Съдът кредитира с нужното доверие
издаденият от самия ответник писмен документ,който удостоверява неизгодни за
него факти,а именно Извлечение с изх№70/04.10.2011г.,издадено от “***”АД,в
което са обективирани начислените,но неизплатени на ищеца трудови
възнаграждения и обезщетения./макар,че обезщетенията по чл.221 ал.1 от КТ и
чл.224 ал.1 от КТ не са диферинцирани,то общият им размер се равнява на
претендирания от ищеца общ размер,още повече,че самия ответник не оспорва всеки
от тези искове както по основание,така и по размер/.За извънсъдебно признание
на твърдяните в исковата молба факти съдът намира и депозираната от Я.Н.С.-синдик на “***”АД /в производство по несъстоятелност/,в
която сочи,че вземането на ищеца И.Х.И. от “***”АД/в производство по
несъстоятелност/ в размер на 1 503.17лв.е включено в служебно изготвения
списък с приети вземания по чл.687 ал.1 от ТЗ под №122 на стр.3 от
списъка./приложен по делото/Същия е обявен и в търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл.637 ал.1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спиран съдебните спорове
по граждански дела срещу длъжника,като по арг.на чл.637 ал.2 от ТЗ спряното производство се прекратява,ако
вземането бъде прието при условията на чл.693,но от това приложно поле са
изключени трудовете спорове по парични вземания,какъвто е настоящия случай.
При така установеното от фактическа
страна ,съдът намира,че предявените искове се явяват изцяло основателни и
доказани и като такива следва да бъдат уважени.Доколкото ответникът –работодател
не е заплатил на ищеца работник дължимимите му трудови възнаграждения и
обезщетения в срок,по арг.на чл.270 от КТ/касателно трудовите
възнаграждения/ и чл.86 ал.1 от ЗЗД/касателно претендираните обезщетения/,дължи законна лихва за забава върху
всяко от забавените вземания,считано от падежа им/в случая от поискването
им,съвпадащ с предявяване на исковата молба/.На основание чл.69 ал.1 т.1 от ГПК
във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на НПРС държавна такса в размер на по4% върху цената на всеки един от
предявените искове,но не по-малко от 50.00лв.,т.е.в общ размер на 150.000лв.На
основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА “***”АД /в
производство по несъстоятелност с Решение на Окръжен съд гр.Ш. по дело
№67/2011г./,,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:с.Е.,общ.Н.П.,обл.Ш.,представлявано от синдика Я.Н.С.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.Х.И. с ЕГН:**********,*** дължимите му
трудови възнаграждения и обезщетения по чл.221 ал.1 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ,както следва:трудово възнаграждение за м.март 2010г.-в размер на 165.18лв.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда -19.07.2012г.до окончателното й изплащане, трудово възнаграждение за м.май
2010г.-в размер на 72.86лв,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-19.07.2012г. до
окончателното й изплащане ,трудово възнаграждение за м.юни 2010г.-в
размер на 395.55лв., ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда-19.07.2012г до окончателното й
изплащане, трудово възнаграждение за м.юли 2010г.- в размер на 358.22лв., ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда -19.07.2012г до окончателното й изплащане,обезщетение с правно основание
чл.221 ал.1 от КТ в размер на 358.22лв.и обезщетение с правно основание чл.224
ал.1 от КТ в размер на 153.14лв.,ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми,считано
от датата на предявяване на иска -19.07.2012г до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА “***”АД /в производство по несъстоятелност с
Решение на Окръжен съд гр.Ш. по дело №67/2011г./,,с ЕИК:***,със седалище и
адрес на управление:с.Е.,общ.Н.П.,обл.Ш.,представлявано
от синдика Я.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ върху уважените
искове държавна такса в общ размер на 150.00лв./сто и петдесет лева/.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: