О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1103
гр.
Перник, 12.12.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 12.12.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00768 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД против определение от 12.08.2019г. по ч. гр.
д. № 290/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е допълнено по реда
на чл. 248, ал.
1 ГПК негово решение № 1578/02.04.2019г., като частният жалбоподател
е осъден да заплати на М.П.С. разноски
в размер на 800 евро – заплатено адв. възнаграждение. Съобразно изложените в
частната жалба оплаквания се твърди, че определението е незаконосъобразно и
направилно, които като цяло се свеждат до това за липсата на основание за
присъждане на разноски за адв. възнаграждение на М.П.С. предвид характера на производството по чл. 51 ЗН; едва след подаване на молбата по чл. 51 от ЗН
банката е разбрала, че М.П.С. е наследник
и е вписала отказ от наследството още на следващия ден след смъртта на майка
си, а именно на *** Освен това районният съд не е направил преценка за
адекватността на размера на претендираните разноски за адв. възнаграждение като
се твърди прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК. Изтъква, че е
недопустимо размерът на възнаграждението да е многократно завишен и
искан/присъждан в друга валута, различна от националната ни. Иска се отмяна на определението изцяло,
евентуално намаляване на присъдените разноски на насрещната страна след
редуциране на платеното от нея адвокатско възнаграждение до минималния размер,
съгласно Наредба № 1/
09.07.2004 г.
В срока
по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба – М.П.С. е подал писмен отговор, в който
по подробно изложени съображения аргументира становище за неоснователност на
частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема следното:
Частната
жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. №
290/2019 г. на Районен съд - Перник е образувано по молба от "Банка
"ДСК"ЕАД за иницииране на охранително производство по реда на чл. 51 от ЗН,
с искане да се призоват наследниците на Г.Л.М. - поч.на *** Наследодателят е
била страна по сключен Договор за кредит за текущо потребление от ***, по който
е получила сумата 18 000 лв.
В производството по чл. 51 от ЗН
наследникът Л.М. е заявил с изрична молба, че се отказва наследството от майка
си. В същото
производство наследникът М.П.С. е заявила с изрична молба, чрез
адв. Х., че на дата *** на осн. чл. 49, ал. 1 ЗН е депозирала заявление за
отказ от наследството на майка си Г.Л.М., починала на ***, за който отказ е
приложено удостоверение №01215/2015г. на ПРС за вписан в особената книга в ПРС под № *** отказ на
същата от наследството на Г.Л.М.. Изложила е, че
за действията си по отказ от наследството, М.П.С. е уведомила „Банка
"ДСК"ЕАД с нарочна молба, депозирана пред банката на 17.03.2015г. с
приложено горецитираното удостоверение. Поискала е присъждане на направените от
нея разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. РС-Перник е
постановил Решение № 1578/02.04.2019г., с което е приел, че са налице
предпоставките за вписване на отказа на наследника Л.М. от наследството на
майка му Г.М. и е постановил да се впише отказа на осн. чл. 49, ал.1
от ЗН, в особената книга при РС-Перник. По отношение на наследника М.П.С.,
съдът е приел, че искането на молителя е проц. недопустимо, тъй това лице вече
се е отказало от наследството на своята майка и този отказ е вписан в особената
книга при РС-Перник на ***, т.е. преди образуване на настоящото дело и
производството е прекратено в тази част поради липса на предмет, като решението
е връчено на М.П.С. на 08.05.2019г. и на банката – на 12.04.2019г. Решението в
прекратителната част като необжалвано е влязло в законна сила. На 24.04.2019 г.
от М.П.С. е подадена молба пред РС-Перник по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на решението с искане да й бъдат присъдени
направените от нея разноски – за адвокатско възнаграждение. В едноседмичния срока
по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по молбата
-"Банка "ДСК"ЕАД /препис от молбата по чл. 248 от ГПК за допълване е надлежно връчена на банката на 10.06.2019г./. РС-Перник
е постановил обжалваното определение от 12.08.2019г. по ч. гр. д. № 290/2019
г., с което е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и е допълнил
Решение № 1578/02.04.2019г. по ч. гр. д. № 290/2019 г., като "Банка
ДСК"ЕАД е осъдена да заплати на М.П.С. направените в производството
разноски- сумата 800 евро, представляваща заплатено адв. възнаграждение на пълномощника
адв. Х..
Относно
основателността на частната жалба, настоящият въззивен състав съобразява
следното:
Съгласно
чл. 81 от ГПК, с всеки акт, с който се приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на чл.
78 от ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК „Общи правила“, които са относими към всички
производства, описани по – нататък, включително и охранителните. Това следва
изрично и от нормата на чл. 540 от ГПК, според която в охранителното производство са приложими освен
общите правила на кодекса и тези на общия исков процес. Смисълът на уредбата по
чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които
е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е
отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има
право на подобно обезщетение за съдебноделоводните разноски, ако с поведението
си не е станал причина за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК. В охранителните
производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на
сумите, с които имуществото на другата страна е намаляло поради неоснователност
на претенциите на ищеца /в този смисъл решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.д. №
5663/2013 г. на IV г. о. на ВКС/. От друга страна разпоредбите на чл. 78, ал. 3
и ал. 2 от ГПК
уреждат обективната отговорност на страната за причинените на другата страна имуществени
вреди, изразяващи се в направени по делото разходи във връзка с неоснователните
претенции.
Видно
от доказателствата по делото, Г.Л.М.
е починала на *** На 05.03.2015 г. в особената книга на РС гр. Перник под № **
е бил вписан отказа от нейното наследство, направен от М.П.С..
Първоинстанционното производство е образувано на 16.01.2019 г., към който
момент М.П.С. вече не е притежавала качеството на наследник на Г.Л.М. и поради тази причина по
отношение на нея искането за волеизявление дали приема или се отказва от нейното
наследство подлежи на отхвърляне. Без значение, че произнасянето на районния съд
формално не съдържа диспозитив „отхвърля“, доколкото прекратяването на производството
спрямо М.П.С. има идентичен резултат, касаещ разноските /чл. 78, ал. 4 и ал. 3 ГПК/. Не
отговаря на фактите по делото твърдението на "Банка
ДСК" ЕАД, че не е била уведомена от наследника М.П.С. за отказа от наследството на майка й. Видно е, че за действията си по отказ от наследството на Г.Л.М., М.П.С. е уведомила „Банка
"ДСК" ЕАД преди образуване на първоинстанционното производство с
нарочна молба, депозирана пред банката на 17.03.2015г. с приложено
горецитираното удостоверение. Това от своя страна означава, че на М.П.С. следва
да присъдят разноските, които е направила в това производство, в размер на 800 евро
- заплатен адвокатски хонорар. Доказателствата за плащането му, включително и
списък по чл. 80 ГПК са били представени в хода на първоинстанционното
производство до приключване на делото с постановяване на решение №
1578/02.04.2019г. и не са били оспорени от "Банка ДСК"ЕАД, включително и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което правилно районният съд
в процедурата по чл. 248 от ГПК е възложил на молителя "Банка ДСК" ЕАД
направените от М.П.С. разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания
размер. Доводите на жалбоподателя, че е недопустимо размерът на адв.
възнаграждение да е искан/присъждан в друга валута, различна от националната ни,
се опровергава от задължителната практика в ТР № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК.
Възражението
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК може да се направи за първи път в
производството по чл.248 ГПК тогава, когато се иска изменение на акт на съда, постановен
в частно производство, когато не е било проведено открито съдебно заседание по
него. В настоящия случай
молителят "Банка ДСК" ЕАД, който е бил ответник
по молбата на М.П.С. по чл. 248 ГПК за допълване, е могъл да се запознае с този
документ и своевременно, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК да направи възражение за
прекомерност на това възнаграждение, но такова както се посочи по-горе липсва. Частната
жалба по чл.248, ал. 3 ГПК не възстановява висящността му, поради което направеното
от "Банка ДСК" ЕАД едва в частната жалба възражение по чл.78, ал.5 ГПК е вече преклудирано и не се обсъжда от въззивния съд.
По
изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Частната жалба е неоснователна.
По
разноските във въззивното производство:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Ответникът по жалбата не претендира и не доказва
разноски във въззивното производство, поради което такива не му се дължат.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.08.2019г. по ч. гр. д. № 00290/2019
г. по описа на Районен съд – Перник, с което е допълнено по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК негово решение № 1578/02.04.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.