Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. Варна, 09.03.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Венета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1656/2016г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М.Л.Ж. срещу Областна дирекция «Полиция» /ОДП/ - гр. Варна искове, както следва:
иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие
задържането му по сл.д. № 1022/2005 г., към което са присъединени сл.д. №
6049/2000 г. и сл.д. № 7047/2001 г. по описа на ОСС – Варна, извършено в
нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС, по унизителен за него начин, както и във връзка с
невъзможността му да ползва адвокатска защита при задържането му, като сумата
се претендира, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
26.07.2005г., до окончателното ѝ изплащане;
иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.6 ЕКЗПЧОС за
осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 200 000лв., ведно със законна лихва, считано от
23.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди във връзка с нарушено право на справедлив процес,
вследствие противоправните действия на служителите на
ответника – разследващите, изразяващи се в укриване на веществени доказателства
от съществено значение, което е довело до осъдителна присъда.
В исковата и
уточняващите молби се твърди, че при извършеното задържане от органите на
полицията на 26.07.2005г. в 23,20ч. и при задържането му като мярка за
неотклонение на 27.07.2005г. в 17,00 часа, не е бил допуснат адвокат –
упълномощеният от него защитник, поради което задържаният не е могъл да ползва
адвокатска защита, да разбере в какво точно е обвинен и какви са правата му, с
което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че вследствие от
неправомерните действия на служители на ответника в хода на разследването по
сл.дело № 6049/2000г. и присъединеното към него сл.дело № 1022/2005г., и двете
по описа на ОСС – Варна, иразяващи се в укриване на
веществени доказателства, посочени в Постановление № 1177/23.10.2013г. на Апелативна
прокуратура - Варна, ищецът е осъден за престъпление, което не е извършил,
поради което и търпи вреди. Излага се, че е налице бездействие от органите на
полицията, довело до недостигане на обективната истината по воденото срещу
ищеца наказателно производство, предвид изчезването на веществени доказателства
по НОХД № 2244/2008г. на ВОС – лични вещи на една от жертвите, които вместо на съда
са му били изпратени в затвора, а след отказа му да ги получи, същите са били
укрити, а те го оневиняват. Твърди се, че наказателния процес е бил
несправедлив, като вследствие на това незаконно е лишен от свобода и вече 11
години е в Затвора – Варна. Прави се искане за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, като
недопустими и неоснователни. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове, предвид липсата на констатирани процесуални нарушения от
наказателния съд и с оглед невъзможността да бъдат обсъждани действията по разследването
в производството пред гражданския съд, поради наличието на влязла в сила
осъдителна присъда.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото са
представени заверени преписи на част доказателствата, по преценка на страните, съдържащи
се в сл.д. № 1022/2005г., към което е присъединено сл.д. № 6049/2000г. по описа
на ОСС – Варна, доколкото тези дела са приложени към друго гражданско дело.
Видно от
Заповед за полицейско задържане № 1127/26.07.2005г. е, че ищецът е бил задържан
на 26.07.2005г. в 23,20 часа по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като
съгласно отразеното в заповедта, е уведомен за правата му по чл.70 ал.3 и 4 от ЗМВР
и му е връчен екземпляр от заповедта срещу разписка. Ищецът е подписал
декларация от 26.07.2005г., че е запознат с правото му на адвокатска защита,
декларирал е, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед и
че желае член от семейството му или друго заинтересовано лице за бъде уведомено
за задържането му.
При
задържането на ищеца от органите на полицията му е извършен личен обиск, за
което е съставен протокол от 26.07.2005г.
С
Постановление за предварително задържане от 27.07.2005г. по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на следовател от ОСС – Варна е разпоредено да се задържи М.Л.Ж. за 24 часа, считано от
17,00 часа на 27.07.2005г., като задържането му е продължено на основание
чл.203 ал.2 от НПК до три дни, считано от 17,00 часа на 27.07.2005г. по
разпореждане на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна.
Видно от
приложеното по делото пълномощно от 27.07.2005г. е, че ищецът е упълномощил
адвокати Антонина Панкова, Стефан Панов и Р.Ж. да го представляват по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна.
Представена
е декларация от Р.Ж.И. – адвокат от ВАК, в която същият е декларирал, че е бил
потърсен за юридическа помощ от М.Л.Ж. през месец юли 2005г. от жената, с която
ищецът съжителствал още в деня, следващ задържането му, че се е явил в Трето
РПУ, изчакал няколко часа, но не бил допуснат до среща със задържания, че на
следващия ден също не е бил допуснат до среща с клиента си, изготвил ръкописна
жалба за това, че не му се дава възможност да се срещне със задържаното лице,
която предал на постовия и че среща с М.Ж. е осъществил едва при разглеждане на
мярката му за неотклонение пред Варненския районен съд. Тази декларация съдът
не взема предвид, тъй като същата съдържа свидетелски показания, които не могат
да бъдат депозирани под формата на декларация, като за установяване на
обстоятелствата в нея по делото бе разпитан като свидетел самият декларатор.
Видно от
представения протокол от 27.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна, проведен на ищеца в това му качество за
времето от 17,30 часа до 17,55 часа е, че разпитът е извършен в присъствието на
защитника му адв. Р.Ж.И., положил подпис върху протокола.
Представен е
протокол от 28.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по
описа на ОСС – Варна, като съгласно отразеното в него разпитът на ищеца, в
качеството му на заподозрян, е проведен за времето от 13,30 часа до 15,25 часа,
отново в присъствието на защитника му адв. Р.Ж.И., положил подпис върху
протокола.
От протокол
от 29.07.2005г. за разпит на заподозрян по сл.дело № 1022/2005г. по описа на
ОСС – Варна се установява, че разпитът на ищеца, в качеството му на заподозрян,
е проведен за времето от 13,58 часа до 14,06 часа в присъствието на защитника
му адв. Р.Ж.И., който е подписал протокола.
С
постановление от 30.07.2005г. на следовател при ОСС – Варна ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС –
Варна и по отношение на него е направено предложение за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, като е постановено задържането му за 24
часа, считано от 18,00 часа на 30.07.2005г. до довеждането му пред съда, като
тези действия са извършени в присъствието на защитника му адв. Р.Ж.И., положил
подпис върху постановлението.
Видно от
приложения протокол за оглед на местопроизшествие, извършен на 23.05.2000г. е,
че при огледа са били иззети 1 бр.връзка с ключове, 1 бр.бяла шапка, 1 бр.тиксо
лента, 1бр. салфетка от ръка, 1 бр.салфетка от джоба и 1 бр.кабел.
С писмо от
11.10.2000г. от следовател при ОСС – Варна до Окръжна прокуратура – Варна е
изпратено сл.дело, ведно с плик с материали.
С писмо рег.№
11595/18.05.2005г. от Началника на РДВР – Варна, изпратено до Директора на ОСС
– Варна, Окръжна прокуратура – Варна и Началника на РПУ - Аксаково е поискано
да бъдат издирени веществените доказателства, иззети по сл.дело № 6049/00г. –
лятна рекламна шапка тип бейзболна бяла на цвят
платнена с надпис „Ариана”, парчета/две дължини с
възли по тях/ силиконов кабел, бял на цвят, с кръгло сечение 1 кв.мм, с дължина
70 см., представляващ срязана примка, свалена от шията на жертвата, кълбо
употребявана лента канцеларско тиксо с ширина 20 мм, свалена от ръцете на
жертвата, сравнителен материал: косми, нокти и др., иззети от трепа, тъй като в
изисканото сл.дело , изискано за послежване,
гореописаните веществени доказателства липсват.
По делото е
приложен рапорт от 14.06.2005г. от кап. Т.В.В. до Началника на сектор „Криминална полиция” при РДВР –
Варна, в който е посочено, че във връзка с работата по убийството на С.А. Д. в
РПУ – Аксаково е бил заведен ЗМ I-201/00г., като материалите по преписката са
били изпратени на следовател Я. Ш. за присъединяване към сл.дело № 6049/00г.; към изпратените материали не са
фигурирали веществени доказателства, тъй като същите били иззети от
местопроизшествието от дежурната следствена оперативна група, както и че през
месец ноември 2001г. спряното следствено дело било получено в РПУ – Аксаково, с
опис на материалите, но без веществените доказателства към него.
Представено
е писмо от следовател Ш. да Началника на сектор „Криминална полиция” при РДВР –
Варна, в отговор на писмо № 11595/18.05.2005г., видно от което е, че на 10.10.2000г. разследването по сл.дело № 6049/2000г. по описа
на ОСС – Варна, образувано на 23.05.2000г. и водено срещу неизвестен извършител
за извършено престъпление по чл.116 от НК, е изпратено на ВОП с мнение за
спиране на наказателното производство, като в съпроводителното писмо изрично е
записано, че има приложение: делото + плик с материали, като в този плик са
поставени посочените обекти, иззети с огледния
протокол; на 21.02.2004г. разследването е възобновено с постановление на
прокурор при ВОП, като плика с материалите не е прикрепен към материалите по
делото, като на 04.12.2004г. предварителното производство е изпратено на ВОП с
мнение за спиране. В писмото следователят е посочил, че визираните веществени
доказателства не са при него.
С писмо от
12.09.2005г. от Началника на сектор „Криминална полиция” до Началника на РПУ –
Аксаково сл.дело е поискано за послужване.
Представени
са молби от М.Л.Ж., в които е поискал издаване на удостоверение за това, че на
14.08.2008г. е получил в Затвора – Варна колетна пратка/кашон/ с веществени
доказателства по НОХД № 2244/2006г. на Окръжен съд – Варна и е отказал да ги
получи, като са върнати на съда с писмо рег.№ 3248/14.08.2008г., приложено по
делото, върху което е налице разпореждане от 04.09.2008г., че делото е във ВАС
и материалите следва да останат във ВОС. Копие от посоченото писмо от Затвора –
Варна до Окръжен съд – Варна от 14.08.2008г. е било изпратено до ищеца чрез
началника на затвора с писмо от 12.02.2013г.
Приложена е справка
за съдимост на ищеца, видно от която е, че ищецът е многократно осъждан, като
последните му осъждания са, както следва: 1./ с присъда № 38/25.03.2008г. по
НОХД № 2244/2006г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, в сила от 05.12.2008г.,
изменена с решение № 122/17.07.2008г. по ВНОХД № 224/2008г. на Апелативен съд –
гр. Варна и решение № 449/05.12.2008г. по КД № 425/2008г. на ВКС, с която е
признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл.152 ал.3 т.4 вр.ал.1 т.1 от НК и по чл.152 ал.3 т.4 вр.ал.1
т.2 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено да изтърпи
най-тежкото от наложените за тези престъпления наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от тринадесет години, което да изтърпи при първоначален строг
режим, зачетено е и предварителното му задържане, считано от 27.07.2005г. до
влизане на присъдата в сила; 2/ с присъда № 62/13.05.2009г. по НОХД №
1873/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, в сила от 22.03.2010г. М.Л.Ж.
е признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл.116 ал.1 т.6
пр.3 и 4 и т.12 пр.1 от НК и по чл.116 ал.1 т.12 пр.1 и 2 от НК, като на
основание чл.23 ал.1 от НК му е наложеното най-тежкото от определените за всяко
от престъпленията наказания, а именно – доживотен затвор без замяна при
първоначален специален затворнически режим, което е групирано с наказанието по
НОХД № 2244/2006г. на ВОС, като на основание чл.25 вр.чл.23
от НК му е наложено най-тежкото наказание - доживотен затвор без замяна при
първоначален специален затворнически режим. Зачетено е предварителното му
задържане, считано от 27.07.2005г.
От показанията
на свид. И., който е адвокат по
професия, се установява, че същият познава ищеца, тъй като преди повече от
десет години – през лятото на 2005г., брат му се обадил и му казал, че М. е
задържан. Късно вечерта в деня на задържането му, около полунощ, свидетелят и
жената, с която М. живеел, отишли пред Трето РПУ. Чакали около два часа и тъй
като не били допуснати при него, се прибрали. На другия ден около 8,00 часа свидетелят
отишъл в районното управление, чакал до ранния следобед – докъм 13,00 – 14,00
часа, но не бил допуснат да се срещне с ищеца. Попитал дежурния на портала кога
ще бъде допуснат, изготвил ръкописна жалба, която предал на постовия и във
връзка с жалбата се качил до деловодството. Когато Г. – сестрата на ищеца, го
попитала за тази жалба свидетелят не можал да намери входящ номер на същата,
тъй като копие от нея не му било направено. Свидетелят имал пълномощно от ищеца
и то било попълнено от последния когато двамата се срещнали при разпита на
ищеца в Окръжна следствена служба на следващия ден след задържането му. Два
пъти преди да се срещне с ищеца свидетелят не бил допуснат до него. Задържането
на ищеца станало вечерта, а на следващия ден сутринта и на същия ден, може би
към края на работния ден, двамата се видели в Окръжна следствена служба при
следовател Г. М.. Свидетелят присъствал на разпита на М.Ж. в качеството му на
заподозрян в Окръжна следствена служба, а след това вече на мярката за
неотклонение се явил адв. Желез Железов, който също бил упълномощен. Всичко
станало на същия ден в Окръжна следствена служба, където свидетелят разписвал
документи. Свидетелят имал възможност да разговаря с ищеца минута-две и от него
разбрал, че е бил на паркинга до таксито си и са го прибрали от службите за
сигурност, били с качулки, според свидетеля от ГДБОП. След като се срещнали
свидетелят забелязал, че ищецът е видимо охлузен по лицето, оплакал му се, че сериозно
е бил физически малтретиран. Свидетелят го посъветвал да поиска лекарска помощ,
но той отказал, защото се страхувал, без да споделя защо се страхува. Ищецът му
споделил, че през времето когато свидетелят не бил допуснат при него, е бил
развеждан по определени места, където явно са били местопрестъпленията,
предмет на разследване. На свидетеля не му е известно дали ищецът е бил
разпитван, докато е бил в районното управление и не е виждал документи за
разпити.
От показанията на свид. К. се
установява, че същият е служител на ОДП – Варна и работи в Трето РУП. Познава ищеца във
връзка с работата си, като оперативен работник в група ,,Убийства“ от 2005г., където
работел в продължение на седем години и знае, че ищецът е осъждан. Ищецът бил
задържан през 2005г. – 2006г., но предвид изминалото време, свидетелят не успя
да си спомни кога точно е станало това. Ищецът бил заподозрян като извършител
на няколко изнасилвания и убийства. В задържането, в транспортирането и
попълването на документацията свидетелят не участвал. Ищецът бил задържан с
група за задържане, предвид личността му и престъпленията, които се предполагало,
че е извършил. По време на неговото задържане свидетелят бил в Трето РПУ с
колегата си Д. Н., който бил началник на група ,,Убийства“. След задържането на
ищеца свидетелят снел писмени обяснения от задържания в Трето РПУ, като не
помни дали е присъствал адвокат. Белези от насилие по лицето и тялото на ищеца
свидетелят не помни да е имало, като заявява, че ако е имал такива е следвало
да бъде прегледан от лекар.
От показанията
на свид. В. се установява, че същият е служител на ОДП – Варна. Към 2005г. –
2006г. свидетелят работел като оперативен работник в група „Престъпления против
личността“. Преди това имал една среща с ищеца в ОД на МВР – Варна, по същия
повод, имали няколко въпроса към него. Преди задържането ищецът се явил в ОД на
МВР и му били зададени въпроси, на които той отговорил. Ищецът бил задържан
през лятото на 2005г. – 2006г., като задържането му било предварително
планирано, защото вече били събрали достатъчно данни за участието му в
конкретно престъпление, затова и се взело решение за задържане с участието на
специализирана група за задържане, тъй като в случая се касаело за поредица от
тежки престъпления, две от които убийства и няколко сексуални посегателства.
Решили да ползват специализираната група за задържане и с минимална употреба на
сила лицето да бъде задържано, за да бъде предотвратено получаването на телесни
увреждания. Задържането на ищеца се осъществило късно вечерта - около 23,00
часа, преди полунощ, като свидетелят не присъствал на самото задържане, а отишъл
на мястото веднага след това. Групата била на изчакване на адреса му във В.
Когато ищецът излязъл от автомобила си бил подаден сигнал за това и той бил
задържан. При задържането М.Ж. не оказал съпротива.Свидетелят бил в близост с
автомобил, като задачата му била да изнесе групата за задържане от мястото на
задържане. Ищецът бил с поставени белезници и на земята, нямал поставена качулка
на главата. На мястото дошъл патрул, който да обезпечи мястото на задържане и
да отведе ищеца към районното управление. Свидетелят извел групата за задържане
и след това се върнал в районното управление, където вече били оформени
документите по задържането на ищеца. След задържането на ищеца свидетелят не
бил забелязал да има следи от насилие по него. Докато ищецът бил задържан в
полицията дошъл адвокат, но разпита на ищеца бил проведен от следовател.
От показанията
на свид. Г. се установява, че същият е съсед на ищеца – живущ в същия блок и
вход. Свидетелят бил пред четвърти вход на блока и видял как М.Ж. бил качен в
един бус. Това се случило между 22,00 часа и 23,00
часа, като за годината не е сигурен – през 2006г. или 2007г., предвид изминалия
дълъг период от време. Свидетелят бил извикал М. да слезе пред блока, за да му
даде въже, тъй като бил закъсал с негов приятел с колата. Докато го чакали в
автомобила, когато погледнал в дясното огледало свидетелят видял хора с качулки
и автомати и излязъл да види какво се случва. Действието се развило пред третия
вход на блока в ж.к.”Вл. Варненчик”
до таксиметровия автомобил, управляван от М.. Като излязъл от колата си
свидетелят видял М.
до таксито. Той бил на земята по корем. Дошъл един бус
и го взел, след което пристигнал лек автомобил „Опел Астра”
и взел останалите четири човека с качулките. Свидетелят не си спомня дали М. бил
с качулка на главата, но след това не се върнал в блока. След като пристигнали
хора от телевизията разбрал, че става въпрос за някакво убийство.
Като
съобрази установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при
или по повод изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия.
За
да възникне тази отговорност е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия ищец от лице, на което отговорният
по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа,
тези вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, която се предполага, при наличието на причинна връзка между тях.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни/показанията на свидетелите
К. и В./ се установи, че ищецът е бил задържан законно, предвид наличните данни
за съпричастността му към разследваните от органите на полицията престъпления.
По преценка на водещия разследването и с оглед тежестта на престъпленията, в
извършването на които ищецът е бил заподозрян, е използвана специализирана
група по задържането му, с което не е нарушен закона, а и такива твърдения
самият ищец няма в исковата молба. Същевременно с това, по делото не се събраха
доказателства задържането на ищеца да е станало по унизителен за него начин,
независимо от това, че е бил поставен с лице към земята и че са му били
поставени белезници и че задържането е станало в тъмната част на денонощието. Ищецът
не твърди, че задържането чрез специализирана група не следва да се извършва по
начина, по който е сторено при неговото задържане. Не се събраха доказателства,
че при задържането на ищеца са му били причинени наранявания, като споделеното
със защитника му, не доказва твърденията му, че е бил пребит. Очевидец на
задържането е станал свид. Г. – негов съсед, но същият при разпита си не дава
показания в подкрепа на изложеното от ищеца във връзка с твърдяните
от него неимуществени вреди, за които претендира обезщетение по настоящото
дело. Предвид изложеното, съдът намира, че върху ищеца не са наложени
ограничения по-големи от предвидените в закона и че не е доказано органите на
полицията да са извършили действия, накърняващи честта и достойнството му.
Установи
се същевременно с това, че още в деня след задържането на ищеца – на
27.07.2005г., му е бил проведен разпит в качеството на заподозрян в
присъствието на упълномощения от него на 27.07.2005г. защитник – адв. Р.Ж.И..
Този адвокат е присъствал при разпита на ищеца като заподозрян по сл.дело №
1022/2005г. по описа на ОСС – Варна на 28.07.2005г., при привличането на ищеца
в качеството на обвиняем с постановление от 30.07.2005г. и разпита му в това му
качество, проведен на същата дата. Не се доказа, че адв. Р.Ж.И. е подал жалба
срещу недопускането му да се срещне със задържания. Самият свид. И. заяви пред
съда, че не е получил входящ номер на жалбата си, а и към датата на задържането
– 26.07.2005г., той не е бил упълномощен от ищеца да го представлява пред
органите на полицията. Липсват доказателства,и твърдения, че ищецът се е
свързал лично с адвоката и че е настоявал пред органите на полицията същият да
присъства при задържането му. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице
нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС.
В
случая не са налице елементите на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД на прекия
причинител – служители от ОДП - Варна, тъй като не се доказа твърдяните вреди, които не бе доказано да са причинени на
ищеца и чието обезщетяване се иска, да са в причинна връзка с действията на лицата,
на които е била възложена работата по задържането на ищеца и работата по
разследването в хода на досъдебното производство.
Предвид
наличието на осъдителна присъда във връзка с разследването по сл.дело № 1022/2005г. по описа на ОСС – Варна., към което са присъединени сл.д. №
6049/2000 г. и сл.д. № 7047/2001г. - присъда № 38/25.03.2008г. по НОХД №
2244/2006г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна и присъда № 62/13.05.2009г. по
НОХД № 1873/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, съдът намира, че действията на органите на полицията във връзка
със събирането на доказателства в хода на досъдебното производство не се явяват
противоправни. Твърдяните
от ищеца незаконни действия, включително постановяването на осъдителна присъда
въз основа на събраните по делото доказателства, без да бъдат взети предвид
веществените доказателства, за които ищецът поддържа, че са били укрити, но не
е установено по настоящото дело това да е станало и то по вина на служители на
ответника, са били обсъдени от наказателния съд при постановяване на присъдата
и не би могло в настоящото производство да се изследва законността на
действията и евентуалните бездействия в хода на разследването. С оглед
изложеното и липсата на доказателства за укриване на веществени доказателства
от органите на полицията, съдът намира, че липсва нарушение и на чл.6 от
ЕКЗПЧОС.
На
обезщетяване, съгласно чл.45 и чл.51 от ЗЗД подлежат действителните преки и
непосредствени вреди, произходящи от увреждането.
Преки вреди са само тези, които оказват директно въздействие върху правната
сфера на увредения по такъв начин, че увреденият не би претърпял вредите, ако
не бяха твърдяните незаконосъобразни действия, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие
от увреждането, а такива в случая не бе доказано да са претърпени. Освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат, в какъвто
смисъл са разясненията, дадени в решение № 1258/2008г. по гр.дело № 730/2006г.
на ВКС, ІV г.о.
Настъпването
на вредите не следва от нарушението/увреждащото действие, твърдяно от ищеца/, а
трябва да се докаже наличието на причинно-следствена връзка, както и че вредите
са преки и непосредствени, като по делото не е доказано осъществяването на фактическия състав на
деликта, вкл.действия на органите на полицията, с
които пряко и непосредствено да са нанесени неимуществени вреди на ищеца,
подлежащи на обезвреда по чл.49 вр.чл.45
от ЗЗД.
Ето защо
съдът намира, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на Държавата чрез Областна дирекция
„Полиция“ – Варна.
Съдът, като
съобрази разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по т. д. № 5/2005г. на ОСГК и
ОСТК относно това откога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане,
кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране и прекъсване на давностния срок, намира, че претенциите на ищеца са
погасени по давност, което е самостоятелно основание за отхвърляне на
предявените искове. Съгласно дадените разяснения в цитираното Тълкувателно
решение, началната дата на погасителната давност е моментът на изискуемостта на
вземането, а това е денят на извършване на непозволеното увреждане, ако деецът
е известен, а ако не е известен - денят на неговото откриване. С оглед
разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането от непозволено увреждане възниква
от деня на откриване на дееца, от който момент то става изискуемо, като от този
момент длъжникът изпада в забава, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. По отношение на
иска за главница, приложима е общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД – пет
години, а досежно претендираните
лихви – специалната давност по чл.111 б.”в” от ЗЗД – три години.
В
случая от твърдяните от ищеца увреждащи действия -
задържането му и приключването на разследването по сл.дело № 1022/2005г. по
описа на ОСС – Варна, включително от влизане в сила на 22.03.2010г. на осъдителната
присъда по НОХД №
1873/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, до предявяването на исковете в
настоящото производство – 15.06.2016г., са изминали повече от пет години,
поради което и претенциите са погасени по давност и исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж., ЕГН **********, адрес за призоваване: Затвора – гр. Варна, срещу
Областна дирекция «Полиция» - гр. Варна искове, както следва:
иска с
правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 26.07.2005г., до окончателното ѝ изплащане, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие задържането му по
сл.д. № 1022/2005г., към което са присъединени сл.д. № 6049/2000г. и сл.д. №
7047/2001г. по описа на ОСС – Варна, извършено в нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС,
по унизителен за него начин, както и във връзка с невъзможността му да ползва
адвокатска защита при задържането му; иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.6 ЕКЗПЧОС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 200 000лв., ведно
със законна лихва, считано от 23.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди във връзка с нарушено право на справедлив процес,
вследствие противоправните действия на служителите на
ответника – разследващите, изразяващи се в укриване на веществени доказателства
от съществено значение, което е довело до осъдителна присъда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: