№ 335
гр. Пазарджик, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220101770 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Кидо Тех“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски “ № 99,
ет. 9, ап. 15, чрез пълномощник – адв. Д. С. от АК София, против „Свиком“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Единадесети август“ №
2, представлявано от управителя Д. Е. В. и К. Д. М., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 7440 лева,
представляваща сбор от неплатени суми по фактури № **********/03.08.2020 г.,
**********/03.09.2020 г. и **********/01.12.2020 г. с ДДС, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане и 2935,96 лева, представляваща
сбор от мораторните лихви по фактурите - по фактура № **********/03.08.2020 год. за
периода от 18.08.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 344,58 лева, по фактура №
**********/03.09.2020 год. за периода от 18.09.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 1686,81
лева и по фактура № **********/01.12.2020 год. за периода от 16.12.2020 г. до 29.04.2024 г. в
размер на 904,57 лева.
В исковата молба и уточняващата молба се излагат обстоятелства, че между страните
били изградени и съществували трайни търговски взаимоотношения, като ищецът
многократно е предоставял на ответника под наем различни видове самоходни и други
вишки, необходими за обслужване на търговската дейност на ответника.
Посочва, че през месец юли 2020 г. страните сключили договор, в изпълнение на
задълженията си по който ищецът осигурил на ответника транспорт на два броя самоходни
вишки с работна височина 28 м. и 39 м. от базата на ищеца в гр. София до обект на
ответника в с. Априлци и обратно. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът
1
предоставил на ответника под наем и два броя вишки - самоходна вишка с работна височина
39 м. за ползване през периода от 28.07.2020 до 31.07.2020 г. включително, както и вишка с
работна височина 28 м. за периода от 28.07.2020 до 31.07.2020 г. включително.
Сочи, че цената на транспорта на два броя самоходни вишки с работна височина 28 м.
и 39 м. от база на ищеца в гр. София до с. Априлци и обратно била 1600 лв. без ДДС,
респективно 1920 лв. с ДДС. Наемната цена на самоходна вишка 39 м. за периода от
28.07.2020 г. до 31.07.2020 г. включително била 250 лв. без ДДС на ден или на обща
стойност за периода от четири дни - 1000 лв. без ДДС, респективно 1200 лв. с ДДС за четири
дни. Наемната цена на самоходна вишка 28 м. за периода от 28.07.2020 г. до 31.07.2020 г.,
също за четири дни, била 150 лв. без ДДС на ден или общо 600 лв. без ДДС, респективно
720 лв. с ДДС за четири дни.
Твърди, че ищецът изпълнил своевременно и точно задълженията си по договорите.
Вишките били закарани до посоченото от ответника място и предоставени за ползване за
договорения срок, след което ищецът взел обратно техниката и я е върнал в гр. София. Във
връзка с това била издадена фактура № **********/03.08.2020 г. на обща стойност 3200 лв.
без ДДС, респективно 3840 лв. с ДДС, формирана като сбор от сумите за предоставяне на
гореизброените услуги. Фактурата била получена от ответника на датата на издаването й -
03.08.2020 г. като по нея е извършено частично плащане на сума в размер на 3000 лв. с ДДС,
а останалата сума от 840 лв. с ДДС останала неплатена.
Независимо от това се твърди, че между страните продължили да съществуват
търговски отношения.
Поради това страните сключили друг договор в устна форма, по който ищецът
предоставил на ответника два броя самоходни вишки за периода от 15.08.2020 г. до
01.09.2020 г. включително, както и един брой електрическа вишка за през деня на 01.09.2020
г., срещу задължение на ответника да му плати наемна цена в размер на 4200 лв. с ДДС.
Ищецът изпълнил задълженията си по договора, за което била издадена фактура №
**********/03.09.2020 г. на обща стойност 4200 лв. с ДДС. Фактурата отново била
изпратена по електронен път на ответника в деня на издаването й, каквато била утвърдената
практика между двете дружества, но по нея не постъпило плащане. Този път вишките били
взети и върнати лично от ответника в базата на ищеца в договорените срокове, но цената за
ползването им не била платена от ответното дружество.
Посочва, че двете дружества продължили да работят съвместно. Поради това ищецът
отново предоставил на ответното дружество под наем два броя самоходни вишки за периода
от 27.11.2020 г. до 01.12.2020 г. включително срещу задължението на ответника да плати
наемна цена от 2400 лв. с ДДС. Отново ответникът сам си взел и върнал машините в базата
на ищеца. Сочи, че ответникът ползвал вишките за посочения период, но отново не е платил
цената за това ползване. В тази връзка от ищеца била издадена фактура с №
**********/01.12.2020 г. на обща стойност 2400 лв. с ДДС. Фактура също била изпратена по
имейл на ответника в деня на нейното издаване, но не постъпило плащане.
Заявява, че след като ответното дружество не е платило задълженията си така, както
са обективирани във фактури с № **********/03.08.2020 г., № **********/03.09.2020 г. и №
**********/01.12.2020 в уговорените срокове за ищеца възниквало и вземане за мораторна
лихва за забава. Позовава се на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, изр. първо по отношение на срока за
изпълнение на задълженията по фактурите. Сочи, че фактура № ********** от 03.08.2020 г.
е била получена от ответника на същата дата, т. е. срокът за плащане на сумата по тази
фактура е изтекъл на 17.08.2020 г. и за забавата си в периода от 18.08.2020 г. до 29.04.2024 г.
дължимата мораторна лихва от ответника върху остатъка от сумата по тази фактура е в
размер на 344,58 лв. Фактура № ********** от 03.09.2020 г. е била получена от ответника на
същата дата, т. е. срокът за плащане на сумата по тази фактура е изтекъл на 17.09.2020 г. и за
забавата си в периода от 18.09.2020 г. до 29.04.2024 г. дължимата мораторна лихва от
2
ответника върху сумата по тази фактура е в размер на 1686,81 лв. Фактура № ********** от
01.12.2020 г. е била получена от ответника на същата дата, т. е. срокът за плащане на сумата
по тази фактура е изтекъл на 15.12.2020 г. и за забавата си в периода от 16.12.2020 г. до
29.04.2024 г. дължимата мораторна лихва от ответника върху сумата по тази фактура е в
размер на 904,57 лв.
Претендират разноски.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, за
ищеца не се явява законен или процесуален представител.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответната
страна.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът не изпраща законен или процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложената на л. 4 от делото фактура № **********/03.08.2020 г., че
същата е съставена от ищцовото дружество като доставчик с получател ответното дружество
по повод транспорт на два броя самоходни вишки с работна височина 28 м и 39 м от база гр.
София до с. Априлци и обратно на стойност 1600 лева без ДДС, наем на самоходна вишка 39
м за период 28.07.2020 г. до 31.07.2020 г. включително на стойност 1000 лева без ДДС /по
250 лева без ДДС на ден, общо за четири дни/, наем на самоходна вишка 28 м за период
28.07.2020 г. до 31.07.2020 г. включително на стойност 600 лева без ДДС /по 150 лева без
ДДС на ден, общо за четири дни/, всичко на обща стойност от 3200 лева без ДДС и 3840
лева с ДДС.
Видно от приложената по делото фактура № **********/03.09.2020 г., че същата е
съставена от ищцовото дружество като доставчик с получател ответното дружество по повод
наем на 2 броя самоходни вишки „Grove J66, Grove MZ 72“ за период 15.08.2020 г. до
01.09.2020 г. и наем на 1 брой електрическа вишка за 01.09.2020 г. на стойност от 3500 лева
без ДДС и 4200 лева с ДДС.
Видно от приложената на л. 5 от делото фактура № **********/01.12.2020 г., че
същата е съставена от ищцовото дружество като доставчик с получател ответното дружество
по повод наем на 2 броя самоходни вишки за периода от 27.11.2020 г. до 01.12.2020 г.
включително на стойност 2000 лева без ДДС и 2400 лева с ДДС.
Фактурите са подписани от съставителя.
От приетото по делото заключение на съдебно – икономическа експертиза, което
съдът кредитира с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се
установява, че в счетоводството на ищцовото дружество процесните фактури са
осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти“ – аналитична партида на „Свиком“ АД и
кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“ – с данъчна основа на фактурите и кредита на
3
сметка 453 „Разчети по ДДС“ – с начисления ДДС. Фактурите са включени в дневниците за
продажби и справките декларации по ЗДДС на ищцовото дружество за съответните данъчни
периоди, което означава, че ищецът е начислил дължимия ДДС по фактурите. По фактура №
**********/03.08.2020 год. на стойност 3840 лева на 26.11.2020 г. е отразено плащане на
стойност 3000 лева и е останал непогасен остатък от фактурата в размер на 840 лева. Към
датата на изготвяне на заключението ищцовото дружество отчита като непогасени
задълженията на ответника по фактура № **********/03.08.2020 год. в размер на 840 лева,
по фактура № **********/03.09.2020 год. в размер на 4200 лева и по фактура №
**********/01.12.2020 год. в размер на 2400 лева, общо в размер на 7440 лева по трите
фактури. По отношение на ответното дружество вещото лице е извършило проверка в ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик, където са му предоставени заверени копия от дневниците
на покупки и справките декларации по ЗДДС на ответното дружество. Установява се, че
фактура № **********/03.08.2020 год. на стойност 3840 лева с ДДС е включена в дневника
за покупки и справката декларация по ЗДДС за месец август 2020 г., фактура №
**********/03.09.2020 год. на стойност 4200 лева с ДДС е включена в дневника за покупки
и справката декларация по ЗДДС за месец септември 2020 г. и фактура №
**********/01.12.2020 год. на стойност 2400 лева с ДДС е включена в дневника за покупки
и справката декларация по ЗДДС за месец декември 2020 г. Включването на процесните
фактури в дневниците за покупки и справките декларации по ЗДДС на ответника означава,
че същите са надлежно осчетоводени в счетоводството му и че същото е ползвало правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на начисленото ДДС. Размерът на лихвата за
забава по фактура № **********/03.08.2020 год. върху неплатения остатък от 840 лева за
периода от 18.08.2020 г. до подаването на исковата молба на 29.04.2024 г. е 345,22 лева, по
фактура № **********/03.09.2020 год. на стойност 4200 лева за периода от 18.09.2020 г. до
подаването на исковата молба на 29.04.2024 г. е 1690,03 лева и по фактура №
**********/01.12.2020 год. на стойност 2400 лева за периода от 16.12.2020 г. до подаването
на исковата молба на 29.04.2024 г. е 906,41 лева. Общо сборът на мораторната лихва по
трите фактури е в размер на 2941,66 лева.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 367 от
ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно се установи по делото, че в конкретния случай се касае за търговски
сделки, сключени между ищцовото дружество и ответното търговско дружество, тъй като
страните са търговци по смисъла на ТЗ и спрямо тях съгласно разпоредбата на чл. 286 от ТЗ
следва да се прилагат правилата за търговските сделки. По отношение на договора за наем
са приложими разпоредбите на чл. 232 и сл. от ЗЗД. Касае се за неуредени в ТЗ положения
по тези търговски сделки и затова съгласно чл. 288 от ТЗ ще следва да се прилагат
разпоредбите на ЗЗД и по-конкретно на договора за наем.
Договорът за наем е неформален и писмената форма не е условие за неговата
действителност. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на
насрещните волеизявления на страните, за да се приеме, че между същите се учредява
4
валидно облигационно правоотношение. Наличието на последното не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при
изпълнението на договора - с предаване на договорените вещи за ползване за наемодателя
ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на наемателя.
От събраните доказателства безспорно се установява наличието на облигационни
обвързаности между страните по повод сключени неформални договори за наем на вишки
между същите. В настоящия казус съдът приема за безспорно установено по делото, въз
основа на събраните доказателства, че освен договори за наем, между ищеца, от една страна,
като превозвач и ответното търговско дружество, от друга страна, като получател /на
товара/, са били налице и търговски отношения и е сключен помежду им договор за превоз
на товари /на два броя самоходни вишки, съотв. с височина 28 м и 39 м/, за който се отнася
процесната фактура № **********/03.08.2020 г.
В случая за доказване на постигнатите договорености са били издадени три броя
фактури, които съдържат всички необходими реквизити: страни, дата на издаване,
индивидуализация на вещите, предмет на сделките, срока на ползване, мястото на
транспорта, дължимата цена, начин на плащане.
По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и
дали тя е основание за плащане на цената на стоката, е формирана съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 42/19.04.2010 г. по т.
дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г.
на ВКС, ІІ т. о., Решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., Решение №
30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 121/21.07.2016 г. по т.
д. № 3210/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І
т.о. и други. В същите се приема, че само по себе си отразяването на фактурите в
счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и
ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на
задълженията и доказват тяхното съществуване. Макар да не са подписани фактурите от
представител на ответното дружество, отразяването им в счетоводните регистри на двете
страни, вписването им в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по
ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна,
съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена
съответната фактура. В този смисъл Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
137/2012 г., II ТО. В настоящия случай са налице категорични доказателства, че ответното
дружество е включило процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби и
в справки-декларации по ЗДДС, като осчетоводяването е извършено за месеците, съобразно
датите на издаване на фактурите, като дружеството е ползвало и правото на приспадане на
данъчен кредит по тях.
В приложените по делото фактури са обективирани всички съществени елементи,
пораждащи правоотношения по договори за наем и договор за превоз. По тях ищецът се е
задължил да предостави за възмездно ползване посочените във фактурите вещи и в
посочените срокове, както и да извърши транспорт на два броя вишки от гр. София до с.
Априлци и обратно, при уговорена цена с ДДС. В случая представените по делото фактури,
5
както се установи от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, са отразени в
счетоводството и от ответното дружество, а сумите по тях са включени в регистрите му за
покупки по ДДС. По същите ответникът е ползвал и данъчен кредит. Според съда след като
процесните фактури са постъпили при ответника, той не само не се е противопоставил на
обективираната в тях облагаема доставка веднага след нейното узнаване, но и тези първични
счетоводни документи са били надлежно осчетоводени и включени в дневника на
покупките. Няма данни за направени от ответното дружество възражения при издаването и
получаването на трите процесни фактури. С процесните договори, материализирани в
издадените фактури, е уговорено възнаграждение, което ответникът е длъжен да заплати на
ищеца. Последният не оспорва съществуването им и условията по тях, нито размерите на
договорените цени. В този смисъл като е осчетоводил процесните фактури, ответникът е
признал, че е сключил договори, по които в изпълнение е получил и приел без възражение
услугите, предмет на възникналите правоотношения.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото са доказани всички кумулативни
предпоставки, обосноваващи наличието на облигационни правоотношения между страните,
изправността на ищеца и възникналото задължение за насрещна престация в тежест на
ответника. Ищецът е изправна страна по договорите, като добросъвестно е отдал под наем
движимите вещи, описани във фактурите и е осъществил транспорта на товари. Общо
дължимата от ответника главница по трите процесни фактури възлиза на общата стойност от
7440 лева с ДДС, в каквато насока е и приетото и неоспорено заключение на вещото лице.
Общо дължимата сума като главница изцяло съвпада с исковата претенция на ищеца. При
доказателствена тежест на ответника за установяване на обстоятелствата, че е платил изцяло
и в срок договорните си задължения по процесните фактури /и договори/ от страна на
ответника не бяха представени.
Изложеното налага извод за уважаване на главната искова претенция в цялост. Като
законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. От събраните по делото доказателства не се установява между страните да е
налице конкретна уговорка по отношение на срока за плащане. Във фактурите няма посочен
срок за плащане. В конкретния случай от доказателствата по делото /заключението на СИЕ/
се установява, че фактурите са осчетоводени в ответното търговско дружество през
месеците, в които са издадени, респ. следва да се приеме, че това е станало на датите им на
издаване, което обстоятелство не се оспори по делото. /В този смисъл Решение № 60 от
6
29.06.2021 г. по в. гр. д. № 371/2021 г. по описа на ОС Пазарджик/. Така, броен от 04.08.2020
г. четиринадесетдневният срок след получаване на фактура № **********/03.08.2020 год. е
изтекъл на 17.08.2020 г. и от 18.08.2020 г. задължението е станало дължимо. По отношение
на фактура № **********/03.09.2020 год., броен от 04.09.2020 г. четиринадесетдневният
срок след получаване на фактурата е изтекъл на 17.09.2020 г. и от 18.09.2020 г. задължението
е станало дължимо, а по отношение на № **********/01.12.2020 год., броен от 02.12.2020 г.
четиринадесетдневният срок след получаване на фактурата е изтекъл на 15.12.2020 г. и от
16.12.2020 г. задължението е станало дължимо. Съгласно приетото и неоспорено заключение
на СИЕ размерът на лихвата за забава по всяка от фактурите, изчислен от горепосочените
дати до 29.04.2024 г. е, както следва: по фактура № **********/03.08.2020 год. в размер на
345,22 лева, по фактура № **********/03.09.2020 год. в размер на 1690,03 лева и по фактура
№ **********/01.12.2020 год. в размер на 906,41 лева, общо в размер на 2941,66 лева, който
се явява по – голям от претендирания от 2935,96 лева. С оглед диспозитивното начало
акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи за претендираната сума от общо 2935,96
лева.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски -
държавна такса от 415,04 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева.
Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което не
следва да бъдат присъждани.
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Свиком“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, представлявано от управителя Д. Е. В. и К. Д. М.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Кидо Тех“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Георги С. Раковски “ № 99, ет. 9, ап. 15, сумата от общо 7440 лева с ДДС
главница, представляваща неплатена наемна цена и цена на извършена транспортна услуга
по договори за наем и договор за превоз, обективирани във фактура №
**********/03.08.2020 г. – остатък от 840 лева с ДДС, фактура № **********/03.09.2020 г. –
4200 лева с ДДС и фактура № **********/01.12.2020 г. – 2400 лева с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда- 30.04.2024 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 2935,96 лева,
представляваща сбор на начислената мораторна лихва по всяка една от фактурите, както
следва по фактура № **********/03.08.2020 год. за периода от 18.08.2020 г. до 29.04.2024 г. .
в размер на 344,58 лева, по фактура № **********/03.09.2020 год. за периода от 18.09.2020
г. до 29.04.2024 г. в размер на 1686,81 лева и по фактура № **********/01.12.2020 год. за
периода от 16.12.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 904,57 лева.
ОСЪЖДА „Свиком“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
7
Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, представлявано от управителя Д. Е. В. и К. Д. М.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Кидо Тех“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Георги С. Раковски “ № 99, ет. 9, ап. 15 следните суми за разноски по делото
- 415,04 лева за държавна такса и 250 лева за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8