РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 601
гр. Перник, 03.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. П. Въззивно гражданско дело №
20251700500300 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 76 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д. № 871/2024 г., Районен съд
- Р. е обявил на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, по предявения иск от ищцата Р. И.
Я. - Г., публичен изпълнител при ТД на НАП - С., Дирекция „Събиране“- процесуален
представител на НАП, срещу ответниците „Строител„ ЕООД гр. Р., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Р., Индустриална зона, представлявано от И.
А. И. и В. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ***, за недействителен по отношение
държавата, сключения между продавача „Строител„ ЕООД гр. Р., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., Индустриална зона, представлявано от И. А. И.
и купувача В. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ***, договор за покупко -
продажба на недвижим имот, сключен на 08.08.2019 г. пред нотариус Б. К., с
нотариален акт №*** г., вписан в Служба по вписванията вх. Рег. №*** г., акт №***, с
предмет Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Р.,
***, намиращ се в сграда №6, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РЛ-18-
75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК с предназначение за
самостоятелния обем: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ
от 84.22 кв.м., с прилежащи части: избено помещение- мазе № 21, с площ от 5.76 кв.м.
и 4.98% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата същия етаж-
обект с идентификатор ***, под обекта- обект с идентификатор ***, който обект по
документи представлява апартамент №21, находящ се в гр. Р., обл. Пернишка на седми
1
етаж и жилищна сграда блок №1, построен върху общинска земя в гр. Р., община Р.,
област е административен център гр. Перник, жк. “Мечта“, кв. 80 на регулационния
план гр. Р. от 1978 г., който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 84.22 кв.м., включващ и 40% от площта на
балконите, заедно с прилежащо на този апартамент избено помещение - мазе №21, със
светла площ от 5.76 кв.м., както и 4.98% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници на
жилището: изток и запад-двор- север- стълбище и апартамент №20, от юг-двор,
отгоре- апартамент № 24, отдолу- апартамент № 18 и при граници на избеното
помещение: от изток- коридор, от запад и юг- двор, от север- мазе № 13, за сумата от 9
950 лв., от която продажна цена продавачът е получил в брой 8 000 лв., а остатъка от 1
950 лв., купувачът се задължава да изплати на продавача в брой до 30.09.2019 г.
Със същото решение съдът се е произнесъл относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В.
Н. М., чрез адв. Т. П., с която се оспорва решението на първоинстанционния съд като
се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и установената
съдебна практика. Излага се, че в производството не са ангажирани доказателства, че
цената е целенасочено занижена нито, че пазарната среда е позволявала продавачът да
получи значително по-висока цена за предлагания имот. В продължение се навеждат
твърдения, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е налице визираното в закона
несъответствие и нееквивалентност на насрещните престации по договора за покупко-
продажба. На следващо място се сочи, че неправилно съдът е приел, че длъжникът се
е разпоредил с имота си с намерение да увреди държавата като е изложено, че е
налице разпоредителна сделка, извършена след установяване на публичното вземане.
Допълва, че в производството пред първия съд не са ангажирани доказателства в
насока, че при сключването на процесния договор за покупко-продажба продавачът е
имал намерение да увреди публичния взискател. Въз основа на изложените аргументи
се моли съда постановеното от Районен съд - Р. решение да бъде отменено, като се
постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от „Строител“ ЕООД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Р. И. Я. - Г. – главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – С., Дирекция „Събиране“, отдел „Входящ контрол и
координация“, сектор „Специализиран“, с който се излагат твърдения, че въззивната
жалба е неоснователна, а постановеното от Районен съд – Р. решение се сочи за
правилно, мотивирано, валидно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалните и процесуални правила. За правилно се сочи приетото от съда, че от
приложените по делото и кредитирани от съда доказателства е безспорно установено,
че към датата на извършената разпоредителна сделка Държавата в лицето на ТД на
НАП има качеството на кредитор. Твърди се, че неизплатените публични задължения
на дружеството към момента на сделката са в особено големи размери, като допълва,
че те са формирани от подаваните от „Строител“ ЕООД декларации образец 6 и, че
дружеството само е декларирало своите задължения. В продължение се сочи, че от
2
подадените от самото лице декларации, с които то само е определило задълженията си,
е видно, че към датата на разпоредителната сделка са били налице установени
задължения по подадени декларации. На следващо място се отбелязва, че
задължението за плащане но данъци възниква с настъпването на определения в
конкретния данъчен закон падеж, независимо дали това задължение е определено с акт
на данъчната администрация, като се развиват съображения в тази насока. С отговора
се навеждат твърдения, че способите за установяване на публични задължения не е
само и единствено посредством акт на държавен орган, а е възможно и чрез подаване
на декларация от задълженото лице, като в подкрепа на изложеното се цитира и
съдебна практика. За невярно се сочи твърдението на ответника, че кредитора не бил
представил доказателства за наличие на хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
като излага твърдения, че именно от наличните по делото доказателства се установява,
че продажната цена на имота е в пъти по-ниска от неговата данъчна оценка и
разликата е повече от 50% от стойността му. Отделно от това се твърди, че по делото
не са представени от страна на жалбоподателя доказателства, от които да се установят
по безспорен начин неговите твърдения. За изцяло изпълнена се счита хипотезата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като се твърди, че сделката е извършена с намерение за
увреждане на публичния взискател. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна
практика, като се твърди, че въз основа на същата не следва да се доказва знание и у
купувача по сделката. Моли се съда да постанови решение, с което постановеният от
първата инстанция акт да бъде потвърден. Прави се искане за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.06.2025 г. от 11.00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4