Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.Козлодуй, 1
март 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори състав в публично заседание на 28.01.2010г./Двадесет и
осми януари две хиляди и десета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Ст.Д.
като разгледа
докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 937 по описа за 2008г. на
Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е
образувано по искова молба на А.С.З., ЕГН ********** и И.К.З., ЕГН ********** ***,
с която са предявили против С.А.З. *** иск за защита правото на собственост за
имоти в гр.Козлодуй, ап.4, ет.2, вх.Б, бл.72 в ЖК 2А със застроена площ от
77.60 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и идеалните
части от правото на строеж с прилежащо мазе с площ 5.00 кв.м. и гараж № 3 в
бл.72, вх.Б с площ от 28.00 кв.м. /вж. изменение на иска досежно този имот
направено от ищците в с.з. на 28.01.2010г., протокола на л.193/ и иск за
признаване за установено, че ответника не е собственик на дворно място от 1700
кв.м., ведно с построените жилищна сграда и селскостопански постройки, имот
пл.сн. № 2514, парцел ІІ в кв.139 по плана на гр.Козлодуй и дворно място от
2000 кв.м., местността Крушов баир, имот № 186, парцел ХV-ХVІ в кв.914 по плана
на гр.Козлодуй.
Исковете
са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК.
В
съдебни заседания ищците участват лично и с пълномощник адвокат Р.Янкова от АК,
гр.Враца и поддържат исковете.
Ответника
участва лично и с пълномощник адвокат Митов от АК, гр.Враца и оспорва исковете
като неоснователни и недоказани.
От
събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и заключенията на
съдебно-графологичната експертиза съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищците
са съпрузи и родители на ответника.
Със
Заповед № 246 от 6.03.1980г. на ОбНС, гр.Враца /т.15/ е бил отчужден по реда на
ЗТСУ/отм./ недвижим имот в гр.Козлодуй собственост на ищеца А.С.З. за
строителство на училище. Със Заявление № 139 от 10.06.1983г. ищецът А.З. е
поискал процесното жилище и гараж, с който е обезщетен от отчуждителното
мероприятие ап.4, ет.2, вх.Б, бл.72 в ЖК 2А, прилежащото мази и гараж № 3,
вх.Б, бл.72 да бъде записано на сина му, ответника С.З. и със заповеди № 810 от
13.06.1983г. и № 813 от 13.06.1983г. за конкретизация имотите /жилището и
гаража/ са записани на ответника.
На 20.11.2001г. ответникът
се е снабдил с т.нар. констативен нотариален за собственост № 11387, том Х,
дело 689 от 20.11.2001г., с който е
признат за собственик на ап.4, ет.2, вх.Б, бл.72 в ЖК 2А със застроена площ от
77.60 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и идеалните
части от правото на строеж, прилежащо мазе с площ 5.00 кв.м. и гараж № 3 в
бл.72, вх.Б с площ от 28.00 кв.м.
До началото на месец юни
2008г. ищците са живели заедно с ответника с апартамента, а след това предвид
установили се конфликтни отношения между тях ответника ги е изгонил от жилището
и е сменил патрона на вратата. От този момент ищците нямат достъп до жилището.
Предвид на това са предявили иск по чл.108 от ЗС, с който искат съдът да
признае, че теса собственици на процесния апартамент, мази и гараж и да бъде
осъден ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението. Твърдят, че
те са собственици на процесните апартамент и гараж, тъй като към датата, когато
е издадена заповедта за конкретизация по чл.100 от ЗТСУ/отм./ през 1983г.
ответника е бил малолетен на 5години. Твърдят и, че именно ищецът А.З. и
изплатил апартамента и гаража. Оспорват и факта, че ищецът А.З. е дал съгласие
със заявлението от 10.06.1983г. процесните имоти да бъдат записани на сина им,
ответника. Оспорват и констативния нотариален акт легитимиращ ответника като
собственик на същите имоти и искат да бъде отменен.
С частен договор за
покупко-продажба от 8.04.1975г. ищецът А.С.З. е закупил от трето лице недвижим
имот в гр.Козлодуй, дворно място от 1700 кв.м., ведно с построените жилищна
сграда и селскостопански постройки, имот пл.сн. № 2514, парцел ІІ в кв.139 по
плана на гр.Козлодуй, който имот тъй като е бил извън застроителните граници на
гр.Козлодуй с Решение № 16/19.10.1992г. на ПК, гр.Козлодуй по преписка №
1554/4.02.1992г./л.14/ е възстановен на ответника С.З.. Впоследствие той се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 26, том ІІ, от.дело №
388/97г. на РС, гр.Козлодуй /л.12/, с който е признат за собственик на същия
имот. В имота е бил извършен незаконен строеж и в делото са приложени книжа
издадени от Община Козлодуй удостоверяващи санкционирането на ответника С.З. за
незаконния строеж на сгради в имота и узаконяването им.
С частен писмен договор от
7.03.1985г. ищеца И.К.З. е закупила от трето лице недвижим имот в гр.Козлодуй,
дворно място от 2000 кв.м., местността Крушов баир, имот № 186, парцел ХV-ХVІ в
кв.914 по плана на гр.Козлодуй, който имот с Решение № 16/16.04.1992г. на ПК,
гр.Козлодуй /л.20/ по преписка № 1554/4.02.1992г. е признат като собствен на
ответника С.З.. Впоследствие той се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост № 25, том ІІ, от.дело № 387/97г. на РС, гр.Козлодуй /л.18/, с който
е признат за собственик на същия имот.
Ищците оспорват
и двата констативни нотариални акта удостоверяващи правото на собственост на
ответника върху спорните два имота в гр.Козлодуй и твърдят, че към датата
когато те са възстановени на ответника от поземлената комисия той е бил на 14
години.
По
делото са приложени цитираните заповеди по ЗТСУ/отм./, констативни нотариални
актове, скици на процесните имоти, схеми на първия спорен имот, договори за
покупко-продажба, решения на ПК, гр.Козлодуй. Изслушани са свидетелите Стоянка
Тошева, Георги Майсторов, Апостол Бузатов, Ц. Манев, Валери Николчев и Николай
Петров /протокол от с.з. на л.83 и сл./. и са приети единична и тричленна
съдебно – графологична експертизи.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните приема от
правна страна следното:
1.
По иска по чл.108
от ЗС относно за имоти в гр.Козлодуй, ап.4, ет.2, вх.Б, бл.72 в ЖК 2А със
застроена площ от 77.60 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на
сградата и идеалните части от правото на строеж с прилежащо мазе с площ 5.00
кв.м. и гараж № 3 в бл.72, вх.Б с площ от 28.00 кв.м. съдът намира, че е
неоснователен и недоказан.
Иска е за защита правото на
собственост и предполага ищците да докажат, че са собственици на апартамента,
прилежащото мазе и гаража и, че те се владеят без основание от ответника. Искът
за собственост по чл. 108 ЗС, като иск на "невладеещият собственик срещу
владеещия несобственик или държател", които упражняват тази фактическа
власт, без да имат основание за това, предполага установяването по положителен
начин на активната легитимация на ищеца. Ако ищецът не докаже качеството си на
собственик, ревандикационният иск следва да бъде отхвърлен само на това
основание. Именно такъв е настоящия казус.
Безспорно
е по делото, че имот в гр.Козлодуй пл.сн.№ 1036 в кв89., собственост на ищеца А.С.З.
е бил отчужден по реда на ЗТСУ/отм./ за строителство на училище и със заповед №
246/6.03.1980г. на ОНС, гр.Враца. по реда на чл.98 вр. чл.93 от ЗТСУ/отм./ е
предвидено имотно обезщетение на ищеца З. с един тристаен апартамент с гараж в
бл.54-58.
Съдът приема за безспорно и,
че със заявление № 139 от 10.06.1983г. ищецът
З. е поискал срещу отчуждения имот да бъде обезщетен с едно тристайно жилище,
ап.4, ет.2, вх.Б, бл.72 в ЖК 2А, което да бъде записано на ответника неговия
син С.з., който към оня момент е бил малолетен на 5г.
След влизане в сила на заповедта по чл. 98 ЗТСУ/отм./
органът по чл. 95 ЗТСУ/отм./ е издал две заповеди по чл. 100 ЗТСУ/отм./, с
която е извършена конкретизация на имотното обезщетение, а именно ап.4, ет.2,
вх.Б, бл.72 в ЖК 2А и гараж във вх.Б в бл.72 в обезщетение на ищеца за нуждите
на сина им, ответника. С оглед на така установените данни съдът приема, че с влезлите
в сила заповеди по чл. 100 ЗТСУ/отм./ № 813 и №810 от 13.06.1983г. на ОНС,
гр.Враца синът, ответника С.З. се легитимира като собственик на ап.4, ет.2,
вх.Б, бл.72 в ЖК 2А, прилежащо мазе и гараж във вх.Б, бл.72. Това е така, тъй
като към 1983г. е действала разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ/отм./ с която
законодателят изрично е прогласил вещноправния ефект на заповедта по чл. 100
ЗТСУ/отм./, а именно придобиване правото на собственост по силата на самата
заповед. ЗТСУ/отм./ предвижда възможността да бъде направено прехвърляне
правата на обезщетения имотно върху лице, включено в кръга на посочените в чл.
102 ЗТСУ/отм./ членове от семейството или роднини по права линия до първа
степен, които отговарят на условията за придобиване на имота. Разпоредбата на
чл. 102 ЗТСУ/отм./ има предвид две хипотези - едната, когато собственикът на
отчуждения имот отстъпва на свой низходящ даденото му като обезщетение жилище и
втората, когато има право на второ жилище като имотно обезщетение съгласно чл.
251а ППЗТСУ за нуждите на свои низходящи. В случая със заявлението № 139 от
10.06.1983г. издадено и подписано от ищеца А.З. е поискано тристайното жилище
да бъде дадено като имотно обезщетение в полза на сина му ответника С.З..
Искането е направено в предвидената от закона форма за неговата действителност
- писмена с нотариална заверка на подписа. Касае се до прехвърляне на правото
на имотно обезщетение, в случая до дарение на правото да се получи в
обезщетение тристайния апартамент от сина. С влязлата в сила заповед по чл. 98
№ 246/6.03.1980г. е било предвидено имотно обезщетение - с един тристаен
апартамент за нуждите на отчуждения ищец А.З.. Уважаването на направеното
искане по чл. 102 ЗТСУ/отм./ и издаване на заповедта по чл. 100 ЗТСУ/отм./
съобразно това искане има за правна последица преминаване собствеността върху
конкретно определения в имотно обезщетение обект на името на сина. В случая
правото на собственост върху процесния апартамент, прилежащо мазе и гараж е
възникнало направо в полза на ответника С.З. въз основа на самата влязла в сила
заповед по чл. 100 ЗТСУ/отм./. Същата заповед е административен акт влязъл в
законна сила и породил вещноправните си последици т. е. ищецът А.З. в нито
един момент не е бил собственик на процесния
апартамент.
Съдът
приема за безспорно от двете съдебно-графологични експертизи, че подписа на
заявител в заявлението № 139 от 10.06.1983г. е положен от ищеца А.З..
По
принцип довода на ищците досежно правните последици и сила на констативния
нотариален акт са правилни. Последния не поражда право на собственост, а само
го констатира, но за конкретния случай правилно с оспорения констативен
нотариален акт№ 11387, том Х, дело 689
от 20.11.2001г. е признато правото на собственост на ответника и същия
нотариален акт е правилен и законосъобразен.
Предвид
на изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска по чл.108 от
ЗС като неоснователен и недоказан.
2. На
следващо място досежно отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК относно дворно
място от 2000 кв.м., местността Крушов баир, имот № 186, парцел ХV-ХVІ в кв.914
по плана на гр.Козлодуй съдът намира, че също е неоснователен и недоказан.
Безспорно
е, че същия имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от ПК, гр.Козлодуй с влязло в
законна сила Решение № 16/19.10.1992г. на ПК, гр.Козлодуй по преписка №
1554/4.02.1992г. на ответника С.З. по негово заявление. Това решение както съдът изложи по-горе не е обжалвано и е
влязло в сила, т.е. породило е вещно правния си ефект като имота е признат за
собствен на ответника. Доколкото е в правомощието на съда да извърши в
гражданския процес инцидентен контрол върху стабилния административен акт съдия
е законосъобразен, издаден от надлежен орган в предвидената форма.
Частния
писмен договор представен от ищците от 8.04.1975г., с който ищецът е закупил от
трето лице същия имот доколкото не е в предвидената от закона нотариална форма
/арг. на чл.18 от ЗЗД/ не е породил вещноправен ефект и има характер на
предварителен договор и не легитимира ищците като собственици на същия имот.
3. Досежно отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК
относно дворно място от 2000 кв.м., местността Крушов баир, имот № 186, парцел
ХV-ХVІ в кв.914 по плана на гр.Козлодуй съдът намира, че е неоснователен и
недоказан по съображения напълно идентични с изложените по-горе, тъй като
хипотезата е същата.
Безспорно е, че същия имот е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ от ПК, гр.Козлодуй с влязло в законна сила Решение
№ 16/19.10.1992г. на ПК, гр.Козлодуй по преписка № 1554/4.02.1992г. на
ответника С.З. по негово заявление. Това решение както съдът изложи по-горе не е обжалвано и е
влязло в сила, т.е. породило е вещно правния си ефект като имота е признат за
собствен на ответника.
Частния
писмен договор представен от ищците от 7.03.1985г., с който ищецът И.З. е
закупила от трето лице същия имот доколкото не е в предвидената от закона
нотариална форма /арг. на чл.18 от ЗЗД/ не е породил вещноправен ефект и има
характер на предварителен договор и не легитимира ищците като собственици на
същия имот.
Съдът не
намира за нужно да обсъжда свидетелските показания, тъй като те установяват от
една страна установилото се конфликтно отношение между ищците и ответника,
което е повод за завеждане на настоящото дело.
С оглед
изхода на спора съдът следва да присъди на ответника направените разноски,
представляващи платеното адвокатско възнаграждение.
Водим от
изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.108 от ЗС на А.С.З., ЕГН ********** и И.К.З., ЕГН ********** ***,
против С.А.З. *** за защита правото на собственост върху имоти в гр.Козлодуй, ап.4,
ет.2, вх.Б, бл.72 в ЖК 2А със застроена площ от 77.60 кв.м., ведно с идеалните
части от общите части на сградата и идеалните части от правото на строеж с
прилежащо мазе с площ 5.00 кв.м. и гараж № 3 в бл.72, вх.Б с площ от 28.00
кв.м. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.124 от ГПК на А.С.З., ЕГН ********** и И.К.З., ЕГН ********** ***,
против С.А.З. *** за установяване, че ответника не е собственик на дворно място
от 1700 кв.м., ведно с построените жилищна сграда и селскостопански постройки,
имот пл.сн. № 2514, парцел ІІ в кв.139 по плана на гр.Козлодуй и дворно място от 2000 кв.м.,
местността Крушов баир, имот № 186, парцел ХV-ХVІ в кв.914 по плана на гр.Козлодуй
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.С.З.,
ЕГН ********** и И.К.З., ЕГН ********** *** да заплатят на С.А.З. направените
разноски в процеса в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: