№ 661
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330104785 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 557 ал. 1 т. 2 буква „а“ от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Предявен е иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от ********* **********и М.К. и С.
Г.С., против В. А. К., ЕГН: **********, от ************************, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 803, 71 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ******/******** г. за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „БМВ 525 Д”, рег. № **********, собственост на Й. К. К., ЕГН:
**********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба- 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че на 07.05.2019 г. около 10.15 часа в гр. ********** на
кръстовището на бул. „**********“ с бул. „**********“ настъпило ПТП по вина на
ответника, който управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес СЛК 200”, рег. №
********** и преминал през кръстовището на червен светофар, като ударил правомерно
навлезлия там лек автомобил „БМВ 525 Д”, рег. № **********, собственост на Й. К. К.,
ЕГН: **********. Ответникът управлявал МПС- то без да има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, като той бил поканен да възстанови изплатеното от
ищеца, но още не бил погасил задължението си. В допълнителна молба се посочва, че
плащането по щетата в общ размер на 3 803, 71 лева, било извършено по банков път с
превод от 01.11.2019 г. Цената на иска била формирана, както следва: нови части и
1
материали- 3 146, 17 лева, труд за демонтаж и монтаж (монтьорски)- 267, 20 лева, труд за
възстановителни операции- 20, 80 лева, труд за бояджийски операции- 119, 04 лева,
бояджийски материали- 250, 50 лева, или сумата в размер на 9 369, 80 лева. Описани са
подробно и увредените части на автомобила. Тъй като ищецът бил изплатил парично
обезщетение на собственика на увреденото МПС по щетата, на основание чл. 557 ал. 1 т. 2
буква „а“ от КЗ, то моли за осъждане на ответника да му възстанови съответната сума, ведно
със законната лихва върху нея от предявяването на иска. Претендират се и разноски. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. В съдебно заседание чрез
особения си представител поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения протокол за ПТП № ********** 07.05.2019 г. се установява, че на
07.05.2019 г. около 10.15 часа в град **********, на кръстовището на бул. „**********“ с
бул. „**********“, настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявал лек автомобил
„Мерцедес СЛК 200”, рег. № **********, негова собственост, като навлязъл на червен
светофар и отнел предимството на навлизащия на зелен светофар лек автомобил „БМВ 525
Д”, рег. № **********, собственост на Й. К. К., ЕГН: ********** и управляван от същия,
като го ударил в предната част.
Във връзка с образуваната преписка по щета е изискана информация за наличие на
валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобила, управляван от виновния
водач към датата на ПТП- то, като се е установило, че той няма такава.
По случая са били издадени и два броя наказателни постановления, съответно с №
19-1030-003701/ 17.05.2019 г. и № 19-1030-004813/ 04.06.2019 г., връчени лично на
ответника и влезли в сила поради необжалването си. С първото НП на виновния за ПТП- то
водач е наложена глоба в размер на 250 лева за това, че управлява МПС без действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“, а с второто- глоба в размер на 200 лева, за
извършено от него по време на инцидента нарушение- навлизане на червен сигнал в
кръстовище и отнемане на предимство на преминаващ друг автомобил на зелен светофар.
По делото е приложена преписка по щета № ******/******** г., образувана по
уведомление от Й. К. К. - собственик на увредения лек автомобил „БМВ 525 Д”, рег. №
**********, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
инцидента.
По преписката са приложени уведомление за имуществени вреди, доклад и
заключение по щета, снимков материал, различни технически експертизи, установяващи
вида и размера на причинените вреди по автомобила, както и свидетелство за регистрация
на МПС- то.
По делото е представен и платежен документ- банково преводно нареждане, от което
2
е видно, че на собственика на увредения автомобил от страна на ищеца е било изплатено
обезщетение- на 01.11.2019 г. по сметка на Й. К. К., сумата в размер на 3 803, 71 лева.
До адреса на ответника е била изпратена регресна покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение по щетата, като писмото е получено лично.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от
ищеца (протокол от с.з. от 16.12.2022 г.). Св. Й. К. К.- водач на пострадалия автомобил,
посочва, че ответникът му отнел предимство на зелен светофар. На място полицаите
съставили протокол за ПТП, нарушителят си признал вината. Щетите по автомобила били
описани от застрахователя и в последствие заплатени, като колата била ремонтирана.
Прието и и заключение на съдебно- автотехническа експертиза, по което вещото
лице взема становище за наличие на причинно- следствена връзка между вредите и
механизма на ПТП- то, като наред с това е определена и стойността на средствата,
необходими за пълното възстановяване на пострадалия автомобил- 6 321 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че
настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на лек автомобил е
навлязъл на забранен сигнал на светофара в кръстовище и по този начин е отнел
предимството на преминаващ друг автомобил на зелен светофар, с което е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, в следствие на което е реализирал ПТП с
материални щети. Виновният водач е бил санкциониран по административен ред чрез
издаденото му наказателно постановление за своето противоправно деяние, като се е
установило, че същият е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, която евентуално би покрила причинените от него вреди на трети лица. Не е
спорно обстоятелството, че от друга страна увреденият автомобил е имал валидна
застраховка „ГО”, което обстоятелство е вписано в протокола за ПТП, като са посочени
конкретен номер на договора, срок на валидност и застрахователна компания. В тази връзка
именно на собственика на автомобила е било изплатено по банков път след направено от
него уведомление парично обезщетение за причинените му имуществени вреди, установени
по надлежния ред в производството по образуваната преписка по щета, след съответните
технически експертизи.
В случая са били налице предпоставките на чл. 557 ал. 1 т. 2 буква „а“ от КЗ, тъй като
след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и за него се поражда правен интерес от водене на настоящия процес.
От събраните по делото доказателства се установява виновното и противоправно
поведение на ответника. Органите на МВР са съставили протокол за ПТП, който е
официален свидетелстващ документ, установяващ с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Протоколът е съставен
3
след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и по отношение на
възприетите от него факти, а именно- разположението на МПС- тата в пространството,
както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален
удостоверителен такъв по смисъла на чл. 179 от ГПК. На второ място, в документа не са
отразени някакви възражения на ответника относно обстоятелствата и причините за
настъпване на инцидента, а доколкото протоколът отразява изцяло неизгоди за лицето
обстоятелства (с оглед на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правилата за
безопасност на движението), този документ следва да се ползва с материална
доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е било оспорено
от виновното лице. На трето място, по случая е било образувано и административно-
наказателно производство чрез съставяне на АУАН на виновния водач и издаване на
наказателно постановление именно за извършеното нарушение от лицето- отнемане на
предимство на друг автомобил. Постановлението е влязло в сила поради необжалването си,
а доколкото в съдържанието си то отразява също неизгодни за страната факти, с оглед на
това, че нарушителят ги е приел, като не ги е атакувал по надлежния ред, то следва, че
същият се е съгласил с констатациите в тях и те могат да се ползват по горните съображения
като доказателства за тези неизгодни нему факти. При положение, че е налице влязъл в сила
административен акт относно въпросното деяние, отразено в протокола за ПТП, съдът е
обвързан да приеме, че такова нарушение от виновния водач действително е било
осъществено. На четвърто място, разпитаният водач на пострадалия автомобил пред съда
описва именно горния механизъм на ПТП и дори заявява, че нарушителят си бил признал
вината на място. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са
логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не
може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво
значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това
същият вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес
задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този
собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя
при евентуално отхвърляне на регресната претенция. От своя страна пък ответникът не
ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка,
водеща до отпадане на отговорността му в случая, поради което оспорването му в тази
насока е изцяло неуспешно.
По отношение на вида и размера на причинените на автомобила щети, следва да се
посочи, че в тази връзка по делото е прието заключение на САТЕ, което несъмнено
установява както механизма на деянието, така и причинно- следствената връзка с
настъпилите имуществени вреди. Вещото лице е установило размера на необходимите суми
за пълното възстановяване на пострадалото МПС, като в цената на ремонта са включени
нови части, материали и труд. Дори експертът посочва по- висока по размер стойност на
ремонта за възстановяване- 6 321 лева от претендираната от ищеца- 3 803, 71 лева, но
доколкото няма изменение на иска, не може да се присъди по- висока стойност, още повече,
че сума в такъв по- висок размер не е плащана от ищеца, за да му бъде възстановявана.
4
В случая са били налице всички предпоставки за изплащане на парично обезщетение
на увреденото лице, като ищецът е бил длъжен да заплати парична компенсация на
пострадалия за увредения от ответника автомобили в установения от преписката по щета
размер, който е в рамките на стойностите на определените цени на ремонта от страна на
вещото лице по САТЕ. В този смисъл претенцията е напълно доказана и по размер, без да се
установява изплащане на необосновано високо обезщетение, неотговарящо на стойността на
действителните вреди.
Предвид изложеното, претенцията се явява напълно доказана по основание и размер
и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати на ищеца търсената
суми в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване: държавна
такса в размер на 152, 15 лева, депозит за извършване на САТЕ в размер на 150 лева и за
разпит на свидетел- 20 лева, както и депозит за особен представител на ответника в размер
на 496, 25 лева. Не се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, а и няма
доказателства за направени такива, поради което те не следва да присъждат. На особения
представител на ответника се дължи възнаграждение в размер на внесения му депозит,
което ще бъде платено при поискване с РКО.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев”
№ 2, ет. 4, представлявано от ********* **********и М.К. и С. Г.С., сумата в размер на
3 803, 71 (три хиляди осемстотин и три лева и седемдесет и една стотинки) лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******/******** г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 525 Д”, рег. № **********,
собственост на Й. К. К., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба- 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев”
№ 2, ет. 4, представлявано от ********* **********и М.К. и С. Г.С., със съдебен адрес: град
**********, бул. „**********” № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, направените разноски по делото,
както следва: държавна такса в размер на 152, 15 (сто петдесет и два лева и петнадесет
стотинки) лева, депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева, депозит за
разпит на свидетел в размер на 20 (двадесет) лева и депозит за особен представител на
5
ответника в размер на 496, 25 (четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6