О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№______, гр.Бургас, 20.07.2020 г.
Районен съд – Бургас, XXII наказателен състав, в закрито
заседание на 20.07.2020 г., като изслуша докладваното от съдия Гемеджиев ЧНД №2175 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе установи следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.3-6 НПК
Делото е образувано по повод постъпила жалба от “НОВ ОПТИМИСТ“
СД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“,
блок 68, вход 3, етаж 2, ап.6, представлявано от управителя Р.Д.К.
Жалбата е подадена против Постановление от 10.03.2020 г. на
Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно
производство № ЗМ-247/2014 г. по описа
на ОД на МВР - Бургас, пореден №
630/2011 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.
С жалбата се изразява несъгласие с постановлението на
прокуратурата. Счита се, че същото е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас
е постановено на 10.03.2020 г. От л.130, том 9 от д.п. се установява, че препис
от същото е получено от адв.Р.Кна
03.06.2020 г., а сега разглежданата жалба е постъпила направо в Районен съд – Бургас
на 11.06.2020 г., след като е била изпратена по пощата на 10.06.2020 г.
При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно
производство е образувано на основание чл.212, ал.2 НПК със съставянето на акта
от първото действие по разследването – разпит на свидетел от 09.02.2011 г.
срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за това, че в периода месец май – месец юни 2009 г. в гр.
Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.П.П относно това,
че има право да получи по сключено тристранно споразумение сумата от 88 551.75
лв., с което му причинил имотна вреда в размер на посочената сума - престъпление
по чл. 209, ал.1 НК.
С
постановление от 13.02.2015 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното
производство, като е приел, че не е осъществено деяние по чл.209, ал.1 НК.
По жалба на С. П. , насочена
срещу постановлението за прекратяване и на основание чл. 243, ал.4 НПК е образувано производство в Районен съд –
Бургас. С Определение от 11.08.2015 г. е изменил постановлението за
прекратяване на прокурора само относно основанието за прекратяване, като
наказателното производство да се счита за прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.1 НК, вр. чл. 24, ал.1, т.1, предл. първо НПК.
Отново по
жалба на С.П.П е образувано въззивно производство
в Окръжен съд – Бургас срещу Определението на Районен съд – Бургас. С
Определение №86/04.11.2015 г. окръжният съд отменил Определение №
1978/11.08.2015 г. на Районен съд – Бургас, както и отменил Постановление от
13.02.2015 г. на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Бургас за
прекратяване и върнал делото за изпълнение на дадените указания, свързани с
правилното прилагане на закона.
След като са
били изпълнени указанията на съда, с постановление на Районна прокуратура –
Бургас от 20.03.2018 г. производството отново било прекратено. В производство
по чл.243, ал.4 НПК и с Определение от 28.09.2018 г. състав на Районен съд –
Бургас е потвърдил постановлението на БРП. С Определение №13/22.01.2019 г.
Окръжен съд – Бургас е отменил определението на районния съд, както и постановлението
на прокурора и е върнал делото на Районна прокуратура – Бургас.
След
изпълнение указанията на окръжния съд, наблюдаващият прокурор намерил за
установени същите фактически положения, които вече са били изведени в
постановление на Районна прокуратура – Бургас от 20.03.2018 г. и които е
възприел Окръжен съд – Бургас в Определението си от 22.01.2019 г.
Установената
фактическа обстановка е следната и тя не се различава от установената от
наблюдаващия прокурор:
На 14.05.2009
г. между „Черноморско злато“ АД, „Инвестмънт СП клуб“ АД и СД „Нов оптимист“
(настоящ жалбоподател) било постигнато тристранно споразумение, според
съдържанието на което „Черноморско злато“ АД е предоставило на СД „Нов
оптимист“ продукция /вино и високоалкохолни напитки/
на стойност 88 551.75 лв., а СД „Нов оптимист“ се задължило да изпълни
вземането на „Инвестмънт СП клуб“ АД срещу „Черноморско злато“ АД в същия
размер. Споразумението било подписано в гр.Поморие, на територията на завода,
стопанисван от „Черноморско злато“ АД, в присъствието на св.Й.П– изпълнителен
директор на „Черноморско злато“ АД, С.П– управител на СД „Нов оптимист“ и обв.М.С.. Той представил на присъстващите нотариално заверени
екземпляри от споразумение, подписано за „Инвестъмънт
СП клуб“ АД от изпълнителния директор Р.У.. Самият Р.У. не присъствал при
подписване на тристранното споразумение, поради заболяване. След полагане на подписи,
всяка от страните по споразумението получила екземпляр от него.
Постигането
на това споразумение било резултат от предходни търговски отношения между
участниците: „Черноморско злато“ АД дължало на „Инвестъмънт
СП клуб“ АД сума в размер на 88 551.75 лв., представляваща неизплатена
главница по издадени данъчни фактури с номера, както следва: № 123/14.08.2008
г. за сумата от 58 468.50 лв. и с № 99/08.05.2008 г. – неизплатен остатък
в размер на 30 083.25 лв. Поради факта, че „Черноморско злато“ АД не
разполагало с достатъчно финансови средства, изпълнителният директор на
дружеството – св.Й.П предложил на св.Р.У. – изпълнителен директор на „Инвестмънт СП клуб“ АД, задължението да бъде
заплатено чрез предоставяне на стока – високоалкохолни
напитки на стойността на дължимата сума. Тъй като „Инвестмънт СП клуб“ АД не
притежавало лиценз за продажба на алкохолни напитки, за да бъде реализирана
стоката на пазара, св.Узунов решил да ползва дистрибутор. Обв.М. С. предложил на
св.Р.У. да се опита да продаде стоката чрез СД „Нов оптимист“ и неговия управител
- св.С. П.. Между Р.У., С.Пи М. С. се провела
среща, на която се постигнала уговорка Попчев да получи лицензираната стока и
да я продаде срещу комисиона от 10 %. Получените от продажбите суми щели бъдат
заплащани в брой и на посредник. Като посредник бил посочен именно обв.М. С..
Още при
провеждането на тази среща и преди постигане на тристранното споразумение от
14.05.2009 г. всички присъстващи били наясно с правата и задълженията си един
спрямо друг. За Попчев било безусловно ясно, че ще предава сумите от
реализираната продукция в брой на М.С., включително и на посредник; било ясно
какъв е размера на комисионата, както и че за тази уговорка има знанието и съгласието
на Р.У..
След
подписване на споразумението СД „Нов Оптимист“, съответно управителят Попчев
започнал да получава стока от „Черноморско злато“ АД и да я реализира в стоково
тържище „Пиргосплод“ АД – Бургас, склад №33. Седмица
по-късно обв.С. се свързал
със св.Попчев и го уведомил, че ще пристигне, за да получи сумите от
реализираната към този момент стока. За тази цел същият се ангажирал да състави
приходен касов ордер с печата на „Инвестмънт СП клуб“ АД. Именно с такава
бланка се появил М.С. на 21.05.2009 г., съдържаща печат на дружеството. С. попълнил
бланката, като с ръкописен текст изписал имената си и положил своя подпис на
„подписал“ в ордера. По този начин св.Попчев предал на обв.С. следните
суми:
1.
На 21.05.2009 г. по разходен касов ордер №
36062/21.05.2009 г. - сумата от 7 000 лв.;
2.
На 22.05.2009 г. по разходен касов ордер №
36073/22.05.2009 г. - сумата от 13 000 лв.;
3.
На 26.05.2009 г. по разходен касов ордер №
36137/26.05.2009 г. - за сумата от 11 000 лв.;
4.
На 27.05.2009 г. по разходен касов ордер №
36150/27.05.2009 г. - за сумата от 11 000 лв.
5.
На 29.05.2009 г. по разходен касов ордер №
36173/29.05.2009 г. - сумата от 11 000 лв.;
6.
На 02.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36229/02.06.2009 г. - за сумата от 8 000 лв.;
7.
На 04.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36261/04.06.2009 г. - за сумата от 10 000 лв.;
8.
На 08.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36322/08.06.2009 г. - за сумата от 3 000 лв.;
9.
На 10.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36340/10.06.2009 г. - за сумата от 2 000 лв.
10.
На 10.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36341/10.06.2009 г. - за сумата от 1 000 лв.;
11.
На 12.06.2009 г. по разходен касов ордер № 36
381/12.06.2009 г. - за сумата от 2 000 лв.
12.
На 12.06.2009 г. по разходен касов ордер № 36
382/12.06.2009 г. - за сумата от 1 000 лв.;
13.
На 15.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36415/15.06.2009 г. - за сумата от 2 000 лв.;
14.
На 16.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36438/16.06.2009 г. - за сумата от 1 200 лв.
15.
На 17.06.2009 г. по разходен касов ордер №
36459/17.06.2009 г. - за сумата от 2 496.77 лв.
На 17.06.2009
г. бил издаден и фиктивен разходен касов ордер № 36458/17.06.2009 г. сумата от
8 855 лв., която сума реално е предадена на М. С. и представлява
удържаната комисиона в размер на уговорените на срещата 10 %.
М. С. полагал своя
подпис върху разходните касови ордери, които С.Ппускал
от името на СД „Нов оптимист“. Съответно С. представял
на Попчев приходни касови ордери, върху които бил положено печата на
„Инвестмънт СП клуб“ АД.
За периода от
22.05.2009 г. до 17.06.2009 г. общият размер на сумите възлизал на 88 551 лв.
Някои от сумите били предавани от П. не лично на С., а на баща
му – св.Х.С. В посочения по-горе период, предадената реално от П. на С. сума възлиза на 83 200 лв., след като една част нея била
задържана като комисионна, в какъвто смисъл и била уговорката между страните. От своя страна обв.С. е предал на св.Узунов
на няколко части обща сума в размер на 70 000 лв., като част от нея също била задържана
от Саркисян като комисиона.
Във връзка
със случая било образувано процесното досъдебно
производство. М. Х. С. е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
След преглед
на цялото досъдебно производство и събраните доказателства, настоящия състав
намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като
обвинението на М. С. е недоказано. Извършени са всички
възможни действия по разследването.
При
изготвянето на касовите ордери, издадени от СД „Нов оптимист“ за предаване на
посочените по-горе суми, същите съдържали почерка и подписа на М.С. за получил
сумите, като в някои случаи там бил положен подписа на баща му – Х.С.. Това обстоятелство
се установява от изработената по делото графическа експертиза. Върху
подписаните от С. приходни касови ордери е бил положен печат на „Инвестмънт
СП клуб“ АД, който е идентичен с този на дружеството. Това обстоятелство също е
установено посредством изготвената по делото техническа експертиза. С други
думи, в настоящия случай съставените разходни касови ордери са истински частни
документи, защото съдържат конкретни писмени изявления и то не на други лица, а
на тези, които действително са ги съставили.
Изпълнителното
деяние на измамата включва действие, насочено, както посочва прокурора, към
формиране на невярна представа, която от своя страна да доведе до мотивиране
към акт на имуществено разпореждане. В настоящия случай действията на обв.С. не носят характеристиките на
такива, целящи да възбудят у св.Попчев неверни представи, че плащането се
извършва на представител на дружеството. Действително гласните доказателства по
делото сочат, че с поведението си С. оставял впечатление, че изпълнява
определени функции или притежава определена представителна власт в „Инвестмънт
СП клуб“ АД. Нито св.П., обаче, нито св.М.Й– управител на
казино „Кеш“, съумяват да разяснят с какви конкретни свои действия С. е създавал
описаната представа. Св.Йо. посочва, че
С. се държал така, сякаш е „някакъв“, „че се е въртял около
Р.У.“, при което е имал безпрепятствен достъп до счетоводството,
респективно до печата на дружеството. Самият У. е
коментирал, че разчита на обв.С. да осигури
продажбата на алкохола, получен от „Черноморско злато“ . Ето защо действията на
обвиняемия, изразяващи се в подпечатване на приходните касовите ордери с печата
на „Инвестмънт СП клуб“ АД са изцяло в изпълнение на постигната между П. и У. договорка
при плащане на отделните суми на явяващия се като посредник С., да се
изготвя само касов ордер.
Още при
първото изплащане на изчерпателно посочените по-горе суми, П. е имал
правилната представа, че това е обвързано с постигнатото тристранно
споразумение. Нещо повече, дори преди самото му сключване е била уговорена среща
между У., С. и П., на която
всички присъстващи били наясно с правата и задълженията си един спрямо друг. За
Попчев било безусловно ясно, че ще предава сумите от реализираната продукция в
брой на М.С., включително и на посредник; било
ясно какъв е размера на комисионната, както и че за тази уговорка има знанието
и съгласието на Р.У..
Тези
фактически положения позволяват да се обобщи следното: доказателствата не
позволяват да се приеме по един безусловен и категоричен начин, че П. е въведен умишлено
в заблуждение относно определени факти от обективната действителност и това да
е довело до опорочаване на неговата воля. Доказателствата по делото не позволят
да бъде изграден извод, че с действията си обвиняемият се е възползвал от
неосведомеността на П. относно това на кого е следвало
да дава парите. Нещо повече – по никакъв начин неговата представа за
основанието на плащането не е засегнала възможността му да взема решения, т.е.
във всеки един момент в периода 21.05.2009 г. – 17.06.2009 г. той е притежавал
свободната воля да се увери дали плаща на законен представител, както и да
провери основанието за плащане и всеки един елемент от постигнато между
страните съгласие.
Както посочва
прокурора, възможни са хипотези относно коректността на отношенията между П. и С. спрямо У.. Възможни са
и такива относно коректността на отношенията между У. и С. спрямо П.. Ето защо,
всеки един от участващите в тези отношения, търговски по своя характер, би имал
своя финансов интерес. В подкрепа на това твърдение е Решение по т.д. №
577/2011 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с Решение по т.д. №
85/2013 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Според посочените съдебни актове,
СД „Нов оптимист“ – М.С, Р.Ки С.П– съдружници в дружеството, са били осъдени солидарно за
заплатят на „Инвестмънт СП Клуб“ АД сумата от 88 551.75 лв.,
представляваща неизплатена цена по договор за покупко-продажба на етилов алкохол,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба от
20.12.2011 г. до окончателното ѝ изплащане.
В този смисъл
повдигнатото обвинение спрямо С. остава недоказано по несъмнен и
безусловен начин и наказателното производство следва да бъде прекратено.
През
септември 2009 г. св.У. се свързал по телефона със св.П., за да се
поинтересува дали е реализирал получената от „Черноморско злато“ стока и кога
ще си получи парите. П. останал учуден от това искане и
заявил на св. У., че вече е платил на неговия представител – обв.М. С.. В същия
този период У. е получил от С. сума в размер на 70 000 лв. Тази
сума обаче, по счетоводни данни не е постъпвала в касата на дружеството
„Билдинг инвестмънт“. Това обстоятелство изисква
произнасяне и по още един престъпен състав – този по чл.201 НК, евентуално
реализиран от У.. Безспорно, сумата получена от У., е получена
на годно правно основание. Изпълнителното деяние на обсебването изисква то да е
осъществено чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с
чуждо имущество в свой или в чужд интерес. Според св.Узунов финансовите
отношения между него като физическо лице и дружествата „Инвестмънт СП клуб“ и
„Билдинг инвестмънт“ са сложни. Това е така, тъй като
той е акционер в двете дружества, а „Инвестмънт СП клуб“ е кредитор на „Билдинг
инвестмънт“. В тази посока, доколко имуществото е
„чуждо“ остава под съмнение, както посочва прокурора. Посочената по-горе парична
сума представлявала според Узунов разликата на два апартамента, прехвърлени от
„Билдинг инвестмънт“ АД на М. С. и лицето Д.Х/близка
на С./. От своя страна С. отрича това
обстоятелство, като твърди, че посочената сума е предадена на У. за продадената
стока от „Нов оптимист“ СД. За апартаментите не дължал пари, тъй като платил
цената им по банков път, за което е представено платежно нареждане за сумата от
132 300 лв. към датата на нотариалното им прехвърляне. Този факт обаче, се
разколебава от гласните доказателства – показанията на св.У., брат на Р.
У.. Според него, въпреки наличието на платежно нареждане, тази
сума не е плащана. По счетоводни данни сумата от 71 000 лв. е била
предназначена за заплащане на апартаментите при покупката им през септември
2008 г. Св. Т. представя аналитична ведомост на сметка 411 – клиенти,
от която е видно, че на 17.09.2008 г. са отразени две еднакви счетоводни операции
за платени 66 060 лв. с ДДС от обв.С. и 66 060 лв.
с ДДС, платени от Д. Х., т.е. с обща сума от 132 120 лв.
След като тези операции са обработени счетоводно на базата на прихода по
банковата сметка Х. и С. нямат задължения към „Билдинг инвестмънт“. Р.У. и Д.У. обаче, твърдят,
че тези записвания са формални. Както бе посочено по-горе, самият Узунов
посочва, че тези отношения са сложни, тъй като той е акционер и в двете
дружества, а едното е кредитор на другото. За да остане следа в банката е извършено
фиктивно внасяне и последващо теглене на парични
средства, т.е. когато пред банковия касиер се представя вносна бележка за
сумата от 132 000 лв. и едновременно с това разписка за теглене на същата сума. Тогава няма реално предаване на парични
средства, а първо се осчетоводява вносната бележка за 132 000 лв. по банковата
сметка с удържане на банкова такса за броене на сумата, след което на второ
място се осчетоводява банковата операция за касово изтегляне на същата сума,
при което банката отново удържа такса. По този начин паричната сума постъпва по
банковата сметка и това е отразено счетоводно и веднага излиза от там. Според
счетоводните записвания, в банковата сметка на „Билдинг инвестмънт“
е постъпило плащане в размер на 132 000 лв. от обв.С., която сума
веднага е изтеглена от Д.У.. Продадените апартаменти са били
от дела на Р.У. в „Билдинг инвестмънт“. Чрез тяхната
продажба е извършено прихващане на сумата от 61 120 лв., която Р.У. е дължал на обв.С. във връзка с ремонта на казино
„Кеш“, което пък се стопанисва от „Инвестмънт СП Клуб“ АД. Останала е разлика в
размер на 71 000 лв., до пълната сума от 132 000 лв., които обв.С. дължи на Р.У., вече като физическо
лице. Към „Билдинг Инвестмънт“, обвиняемия няма задължения.
Освен
предоставената аналитична ведомост на сметка 411, водена в счетоводството на
„Билдинг Инвестмънт“, не са налични други счетоводни документи на това
дружество, според показанията на синдика К.. Това прави
обективно невъзможно предадените от Саркисян 70 000
лв. на Р.У., да бъдат осчетоводени отново. Тази сума, той не отрича
да я е получил. Това обаче той сторил със съзнанието, че му се заплаща личния
дълг на обв.С. към него,
представляваща остатъка от сумата за двата апартамента. Тази сума не е отчетена
в касата на дружеството, липсват счетоводни данни посочената сума да е
осчетоводена в „Билдинг Инвестмънт“. Също така сумите от покупката на
апартаменти по счетоводни данни са платени. В този смисъл нито С., нито Х. имат счетоводни
задължения към „Билдинг инвестмънт“. Според гласните
доказателства , обаче /показанията на Р. У. и Д. У./ тези
счетоводни записвания са формални. Самият Р. У. е акционер в
„Билдинг инвестмънт и в „Инвестмънт СП Клуб“, а
едното дружество е кредитор на другото.
Тази фактология, поставена спрямо съставът на чл.201 НК, го
лишава от неговата субективна страна – прекият умисъл, при който е единствено
възможно извършване на деянието. Не може да се твърди, че Р. У. е имал
ясното съзнание, че получавайки обсъжданата сума, излиза извън правомощията си
да я придобие. Не може да се твърди, че той е възприемал сумата като „чуждо
имущество“ и това е така предвид сложните финансови отношения между него и
посочените дружества.
В посока на
тези изводи е и проведената очна ставка между него и обв.С.. Последният
посочва, че не е давал разяснения на У. с каква цел и във връзка с какво
плащане му предава съответната сума. Също така не му е предоставил екземпляр,
нито копие от приходни касови ордери, което би изяснило произхода и
предназначението на паричните суми. След
като не са били представени заедно с паричната сума е нямало как да бъдат
осчетоводени в дружеството. Тези обстоятелства изключват прекият умисъл, без
наличието на който е невъзможно да се извърши деянието по чл.201 НК. Събраните
доказателства не позволяват да бъде извлечен извод, който да докаже обвинение
за извършено престъпление по чл.211, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, в извършването на което в
качеството на обвиняем е привлечен С.. В същото време, доказателствата
позволяват да бъде изведена и съставомерност на
деяние по чл.201 НК, нито по отношение на Р.Узунов, нито спрямо обв.С..
Отношенията
между участниците в споразумението следва да бъдат проследени доколкото са относими към елементите на посочените престъпни състави.
Очевидно е, че същите съдържат също така граждански и търговски елементи.
Опитът същите да бъдат уредени чрез способите на наказателното правораздаване,
е неприемлив, както посочва прокурора. Създадените финансови отношения са
такива между търговски дружества и във връзка с постигнати между тях
договорености. Всички неуредени въпроси, възникнали помежду им следва да бъдат
разрешавани чрез способите на гражданското правораздаване.
При посоченото дотук съдът намира
обжалваното постановление за правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.243,
ал.6, т.1 НПК, Районен съд – Бургас
О
П Р Е
Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Постановление от 10.03.2020 г. на Районна прокуратура – Бургас за
прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство № ЗМ-247/2014 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, пореден № 630/2011 г. по
описа на Районна прокуратура – Бургас;
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят
на:
-
Районна
прокуратура – Бургас;
-
Р.Д.К - представител на
ощетеното юридическо лице - гр.София,
кв.Лозенец, ул.„Елин Пелин“ №20, ет.1, ап.2;
-
Мъгърдич Саркисян
– гр. Бургас, ул. „Цар Борис“ №32.
Определението
може да се протестира от прокурора с частен протест и да се обжалва с частна
жалба пред Окръжен съд – Бургас
в седемдневен
срок от съобщаването му.
Районен съдия:………………………….