РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 641
гр. Пловдив, 12 март 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря
Н. ПЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 3226 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на
„Обединена
агрохимическа компания – Интерагро - България” ООД, ЕИК по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.П.П., чрез адв. И.Г. и мл. адв. Т.К., против акт за прихващане и възстановяване № П- 1600**********-004-001/ 30.07.2019 г., издаден от
Д.В.М. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 567 от 01.10.2019 г. на директора на дирекция ОДОП при
ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт е извършено прихващане на недължимо платени и събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване срещу
изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
В жалбата се посочва, че издаденият АПС е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че неправилно са посочени изискуеми вземания за ДДС
в разпоредителната част на АПВ, с която е извършено прихващането на суми, които
не са дължими, предвид отмяната на ревизионния акт в тази част с влязло в сила
съдебно решение. Посочва се, че с решението на ВАС е оставен в сила ревизионния
акт единствено в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен
кредит за м.октомври 2015 г. в размер на 6544 лв. и лихви за забава. В съдебно
заседание се представлява от мл. адв. Т.К.. Моли да се отмени решението и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП –
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.Д.К.,
намира жалбата за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение.
Поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид
доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие
за установено следното:
Процесният АПВ е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на
дирекция ОДОП – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен срок срещу акта,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Обжалваният акт е издаден във връзка с извършена проверка по повод
по повод осчетоводяване на постановено и влязло в сила решение на ВАС № 3716/13.03.2019
г., от което е установено, че има суми за възстановяване – корпоративен данък
за 2013 г. в размер на 1278,03 лв. и ДДС в общ размер от 4362,84 лв.
Според приходната администрация на дружеството е бил издаден ревизионен акт
№ Р-16001617000607-091-001/08.08.2017 г., с който са
били определени задължения по ЗДДС на обща стойност 120 745,42 лв. и по ЗКПО в
общ размер на 102 386,32 лв. С акта е бил установен и надвнесен и подлежащ на
възстановяване корпоративен данък за сумата от 640,87 лв.
Установено е с АПВ, че във връзка с извършеното оспорване на този
ревизионен акт по административен и по съдебен ред са били отменени: сумата от 82492,74
лв. и прилежащи лихви, като общата сума на начислените с акта задължения за
лихви възлиза на 30 563,47 лв., като за част от тях - 7062,09 лв. е прието, че нямат отношение към направените в
РА констатации, свързани с допълнително начисления при ревизията косвен данък и
отказано право на приспадане на данъчен кредит. Прието е, че с постановеното
решение № 3716/13.03.2019г. на ВАС е оставен в сила РА в частта за задълженията
по ЗДДС за м.10.2015 г. в размер на 6544,00 лв. - главница и 1 145,21 лв. -
прилежаща лихва; 2. задължения по ЗКПО в размер на 80 953,33 лв. - главница и
част от приежащите лихв,
начислени с акта – 20866,33 лв. Съгласно АПВ и решението на по-горестоящия
орган е прието, че с решението на ВАС е оставен в сила дължим корпоративен
данък за 2015 г. на стойност 566,66 лв. и прилежащата лихва - 179,62 лв.
Направен е извод, че след постановеното решение на последната съдебна
инстанция, дължимата от жалбоподателя сума по въпросния РА е 15497,58 лв. /
сбор от 7 062,09 лв., 6 544,00 лв., 1 145,21 лв., 566,66 лв. и 179,62 лв./.
Установено било, че част от задълженията по коментирания РА, а именно
сумата от 12 629,40 лв. е била внесена от дружеството в приход на бюджета, а
сумата от 640,87 лв. (надвнесен корпоративен данък) е била прихваната със същия
акт.
Направен е извод, че установената сума, подлежаща на възстановяване на
дружеството, възлиза на 6701,25 лв., в която е включена и дължима от НАП законна
лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Размерът на изискуемите вземания на НАП са на
стойност 6594,71 лв., като остатъкът от 106,54 лв. подлежи на ефективно
възстановяване по банковата сметка на дружеството.
От страна на жалбоподателя по делото се представиха писмени доказателства с
молба под опис – л.64 и сл., а именно РА и РД, три броя разпореждания във
връзка с постъпили суми, платежно нареждане, два броя жалби – до
административния орган и до Административен съд – Пловдив против ревизионния
акт, частично отменен с решението на ВАС, както и решение № 632/ 27.10.2017 г.
на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.
В настоящото производство се изслуша съдебно-счетоводна експертиза. Вещото
лице дава във варианти на възможните прихващания в зависимост от преценката на
съда за това дали ревизионният акт е бил
обжалван изцяло или не.
От представените доказателства става ясно, че ревизионният акт е оставен в
сила в частта, в която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен
кредит на основание чл. 70, ал.1, т.4 ЗДДС за д. период м. 10. 2015г. в размер
на 6 544лв. и са начислени следващите се лихви за забава.
От представените доказателства по
делото е видно също, че издаденият ревизионен акт е бил отменен с решение № 3716
от 13.03.2019 г. по адм.д.№ 13326/ 2018 г. по описа
на ВАС в частта, в която на дружеството са установени данъчни финансови
резултати за 2011 и 2012г. и допълнително задължения за корпоративен
данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 18 725,29 лева, 57
402,22 лева и 4 825,82 лева,
ведно с прилежащи лихви за забава, както и в частта на отказано
признаване на данъчен кредит в размер на 5 973.10 лева и допълнително
начислен ДДС в размер на 76 519,64 лева, ведно с начислените лихви
за забава.
Видно от заключението на вещото лице установените с РА задължения за
корпоративен данък за 2013г. са в размер на 18725,29 лв. и лихва от 6384,88
лв., за 2014 г. са в размер на 57402,22 лв. и лихва от 13739,78 лв., а за 2015
г. са в размер на 5392,48 лв.
главница и лихва от 471,67 лв. Т.е
налице е разлика от 566,66 лв. главница и лихва от 179,62лв., която не е
отменена с решението на Пловдивския административен съд, нито с това на
Върховен административен съд. Не е отменено и извършеното прихващане с РА със
сумата от 640,87 лв.
Действително от представената по делото жалба до Административен съд-
Пловдив против ревизионния акт – л.79 и сл., се установява, че жалбоподателят е
посочил, че обжалва задължения в общ размер от 81519,99 лв. допълнително
начислен корпоративен данък за периода от 01.12.2011 г. – 31.12.2016 г., от
които конкретно като разбивка допълнително начислен корпоративен данък за
сумата от 5392,48 лв. ведно с лихвите за 2015 г. в размер на 672,76 лв., както
и е обжалвал ДДС за периода 01.12.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер на 88395,87
лв. и лихви от 20866,33 лв. за периода. Ревизионният акт не е бил отменен по отношение на разликата от 566,66 лв. и
лихви от 179,62 лв., касаеща корпоративен данък за
2015 г. и лихви. При това положение е следвало жалбоподателят да поиска
допълване на решението по реда на чл.176 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, за
което до настоящия момент няма данни.
Ето защо съдът намира, че в случая, видно от представеното влязло в сила
решение на ВАС по посоченото дело, както и видно от жалбата на лицето до
Административен съд – Пловдив, ревизионният акт е бил обжалван, но не е бил отменен
изцяло, в това число в частта по отношение на сумата от 566,66 лв. и лихви от
179,62лв., поради което правилно е било извършено прихващане с процесния АПК на
сумата от 566,66 лв. и лихви от 179,62 лв, установена
като задължение с РА.
На второ място, от експертизата се установява също така, че приходната
администрация е осчетоводила като отменени главница ДДС – 82492,74 лв. и
прилежащите лихви от 31708,88 лв., но е оставила лихвите в размер на 7062,09
лв. като дължими в данъчната сметка на РЛ. Тези лихви обаче не касаят
допълнително начисления ДДС или отказан данъчен кредит, а са във връзка с
по-късно издадени фактури за наем, включени в следващи данъчни периоди, за
които е начислена тази лихва от 7062,09 лв.
От страна на приходната администрация /вж.решение № 567/ 01.10.2019г. на
директора на дирекция ОДОП – бел.моя/
също се казва, че сумата от 7062,09 лв. няма отношение към направените в РА
констатации, свързани с допълнително начисления при ревизията косвен данък и
отказано право на приспадане на данъчен кредит. Поради това съдът намира, че
лихвата от 7062,09 лв. не е отменена с влязлото в сила решение и е дължима, тъй
като касае задължения, които са извън отменените допълнително начислен ДДС и
отказано право на приспадане на данъчен кредит.
Съдът намира, че от страна на приходната администрация правилно и
законосъобразно са установени дължимите суми, които са прехванати с внесени
такива от жалбоподателя. Видно от процесия АПВ е отразено последователно и ясно
цялата фактическа обстановка по ефективно внесените от дружеството в приход на
бюджета суми за погасяване на част от установените данъчни задължения,
извършеното с РА прихващане, както и действията на приходната администрация по
събирането на дължимите суми по образуваното изпълнително дело и издадените в
тази връзка разпореждания.
Предвид посоченото, съдът намира, че
оспорения АПВ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а
жалбата против него - отхвърлена.
Предвид изхода от спора на ответника съобразно претенцията за разноски
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. на
основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Обединена
агрохимическа компания – Интерагро- България” ООД,
ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М.П.П., чрез адв. И.Г. и
мл. адв. Т.К., против акт за прихващане и възстановяване № П-
16001619130638-004-001/ 30.07.2019 г., издаден от Д.В.М. на длъжност старши
инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 567 от
01.10.2019 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив,
ОСЪЖДА „Обединена агрохимическа компания – Интерагро - България” ООД, ЕИК по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.П.П., да заплати
на Национална агенция за приходите, ТД на НАП – Пловдив сумата от 500/петстотин/лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за неговото
изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: