Р Е Ш Е Н
И Е № 260211
гр.Пловдив, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №361
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл.145 ТЗ, чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1,
предложение І ЗЗД.
Ищецът „К. ТРАНС“ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Енос“ №30, представлявано от
синдика А.Л.А., твърди, че в търговския регистър е обявен ГФО на „К. ТРАНС“ЕООД
за 2016 г. В счетоводния баланс към 31.12.2016 г., съставляващ част от ГФО, е
обявено наличието на краткотраен актив под форма на парични средства в
разплащателни сметки в страната в размер 223 000 лв. В хода на производството
по несъстоятелност се е установило, че тази сума не е налична по банковите
сметки на дружеството и не е предадена в масата на несъстоятелността. Твърди се
още, че от момента на учредяване на дружеството до обявяване на последното в
несъстоятелност негов управител е ответникът. Последният съгласно чл.141, ал.1 ТЗ е длъжен да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона
и решенията на общото събрание на съдружниците. Управителят също така е длъжен
да се грижи за опазване имуществото на дружеството. Ответникът не е изпълнил
това си задължение, тъй като за липсващата сума от 223 000 лв. няма каквито и
да е било разходооправдателни документи. Твърди се, че ответникът държи у себе
си посочените средства и до момента същите не са възстановени/внесени в масата
на несъстоятелността. Претендира се, че посочената липса съставлява имуществена
вреда, нанесена на дружеството от управителя, за което вината на последния се
предполага. Евентуално се претендира сумата да е получена от ответника като
заем, като се поддържа, че исковата молба съставлява покана за връщане на заема.
Евентуално се поддържа, че сумата е получена от ответника без правно основание.
По изложените съображения е формулиран петитум на евентуално съединени
осъдителни искове за сумата 223 000 лв. в следната поредност: 1. иск за
възстановяване на нанесена на дружеството имуществена вреда; 2. иск за връщане
на сумата, дадена по договор за заем; 3. иск за връщане на сумата, получена без
основание. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът А.Ф.К., ЕГН **********,***,
оспорва исковете. Възразява, че сумата 223 000 лв. никога не е била налична в
разплащателните сметки на дружеството. Тази сума не е съществувала никога. Тя
представлява грешно счетоводно записване, за което управителят не е уведомяван.
Оспорва да е присвоявал сумата. Оспорва да е получавал посочената сума, в това
число като заем или на друго основание. По изложените съображения счита
исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение от 29.06.2017
г. по т.д.№606/2016 г. на ОС Пловдив, ХІ състав, е обявена неплатежоспособността
на ищцовото дружество с начална дата 31.12.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност и същевременно дружеството е обявено в несъстоятелност,
постановено е прекратяване дейността на предприятието на ищеца, длъжникът е
лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата
на несъстоятелността. С определение от 19.03.2018 г. за постоянен синдик е
назначен А.Л.А..
От вписванията в ТРРЮЛНЦ
се установява, че дружеството е обявило годишни финансови отчети за 2015 и 2016
години. В счетоводните баланси към двата отчета в раздел ІV „Парични средства“,
група „Разплащателни сметки“ е обявена сумата 223 000 лв. Обявени са ГФО
за периода от 2011 до 2013 г., като в счетоводните баланси към тях в раздел ІV
„Парични средства“, група „Касова наличност в лева“ фигурират съответно сумите:
70 000 лв. за 2011 г., 163 х.лв. за 2012 г. и 173 000 лв. за 2013 г.
Не е обявен ГФО за 2014 година.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи да установи движението по банковите
сметки на дружеството и да отговори на въпросите на какво се дължи
отбелязването на сумата 223 х.лв. в счетоводния баланс към 31.12.2016 г. и на
какви първични счетоводни документи се основава, възможно ли е сумата да
съставлява касова наличност, но не по банкови сметки на дружеството. От
заключението се установява, че в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2018 г. „К.
ТРАНС“ЕООД има разкрити банкови сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД и в „БАНКА
ДСК“ЕАД. Управителят на дружеството А.К. не е теглил или получил каквито и да е
било парични суми от сметките си в „БАНКА ДСК“ЕАД. На 03.12.2015 г. и на
05.08.2016 г. от разплащателната сметка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД А.К. е изтеглил
съответно сумите: 1 150 лв. на първата дата и 210 лв. – на втората дата, общо
1 360 лв. Видно от салдото по банковите сметки за всяка календарна година,
за периода от 2011 до 2016 г., включително, дружеството не е разполагало с
налични авоари по разплащателните сметки. На останалите въпроси вещото лице не
е дало отговор, тъй като не й е осигурен достъп до счетоводната документация на
ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Синдикът има
материалноправна и процесуалноправна представителна власт по отношение
дружеството в несъстоятелност, поради което и искът е редовно предявен.
Имуществената
отговорност на управителя като вид гражданска отговорност произтича от
съществуващите между последния и търговското дружество два вида правоотношения
– мандатно и органно, което позволява да се приеме, че фактическият състав на
чл.145 ТЗ обхваща виновното противоправно неизпълнение (чрез действие или
бездействие) на задълженията на управителя, произтичащи от договора за мандат,
от дружествения договор и от закона, от което поведение следва да са настъпили
вреди – имуществени загуби или пропуснати ползи, в патримониума на дружеството.
С доклада по делото на
ищцовата страна е указано да докаже фактическите твърдения, на които основава
иска си по чл.145 ТЗ, в т.ч. настъпването на имуществени вреди за дружеството
във вида на твърдените претърпени загуби; противоправното поведение на
ответника, действащ в качеството му на управител; причинно-следствената връзка
между поведението на управителя и вредите – че вредите са пряка и
непосредствена последица от противоправното му поведение. В тази връзка няма
спор, а това се установява и от вписванията в търговския регистър, че
ответникът е управител на ищцовото дружество от вписването в регистъра през
2011 г. до настоящия момент. В исковата молба се твърди, че е установена липса
на парични средства от разплащателните сметки на дружеството, че ответникът
държи същите парични средства, които са собственост на дружеството, твърди се
да е налице неизпълнение на задължението за опазване имуществото на дружеството
и присвояване на парични средства от сметки на дружеството от страна на управителя.
От доказателствата по делото се установява, че по банковите сметки на
дружеството не е имало авоари, още по-малко сума в размер 223 000 лв., която
да е присвоена и да се държи от управителя. В периода от 2011 г. до 2018 г.
ответникът е изтеглил от една от сметките сума в размер 1 360 лв. Вещото
лице по счетоводната експертиза не е имало достъп до счетоводна документация, като
е указано на ответника да осигури достъп до такава, предвид твърденията на
ищеца, че не разполага с въпросната документация, указани са и последиците по
чл.161 ГПК. Съгласно чл.161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани, фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. Последиците по чл.161 ГПК, според съда, не
могат да бъдат приложени с оглед обстоятелствата по делото. На първо място, тъй
като ищецът не е доказал, че счетоводната документация се намира при ответника.
Съгласно чл.658, ал.1, т.4 ТЗ синдикът получава под опис, съхранява и води
търговските книги на предприятието. Не са представени доказателства от
ответника да е изискано представянето на търговските, в т.ч. счетоводни книги
на предприятието от страна на синдика, респективно, че такива не са предадени, съответно
причините за непредаването, за което следва да бъде съставен съответен опис
и/или протокол. При липса на такива доказателства, следва да се презумира, че
търговските книги се намират при синдика, който по закон има задължение да ги
съхранява. На следващо място, последиците по чл.161 ГПК могат да бъдат
приложени само по отношение обстоятелства, за изясняването на които е допусната
експертиза. В конкретния случай една част от задачите на експертизата са имали
отношение към движението по сметки на дружеството, за което счетоводна
документация не е необходима. Другата част се отнасят до основанието, на което
е взето съответното записване в баланса за 2016 г. и до това дали е възможно
въпросната сума да съставлява касова наличност, а не наличност по банкова
сметка. При така зададените въпроси и неоказано съдействие от страна на
ответника за отговор на същите от вещото лице, единственото, което може да се
приеме при условията на чл.161 ГПК е, че сумата 223 000 лв., отразена в
баланса за 2016 г. като наличност по банкови сметки, всъщност е наличност в
каса, неправилно отразена в група „разплащателни сметки“ на баланса. А липса на
касова наличност по делото нито се твърди (в исковата и в допълнителната искова
молба, където следва да бъдат изложени всички обстоятелства, на които се
основава искът), нито се установява. Съдът не може под страх от нарушение на
принципа за диспозитивното начало, да уважи иска, основавайки се на
обстоятелства, които не са твърдени от ищеца в исковата молба или в срока за
допълнителна такава. Отделно от това, за да се установи липса на парични
средства, които са били налични в касата на дружеството, следва да бъде
извършена инвентаризация от страна на дружеството и да се представят
резултатите от същата, следва да се докаже (чрез протокол за инвентаризация,
акт за касова наличност и пр.документи), че при смяната на управлението
(встъпването на синдика в длъжност) в касата на дружеството реално не е
установена наличност на паричните средства и документалното отразяване се
различава от фактическото състояние. Доказателства за такива липси не са ангажирани.
Или, не се установява не само, че парични средства на дружеството се държат от ответника,
но и настъпването на вреди в патримониума на дружеството – загуба на същите
парични средства, респективно наличието на причинна връзка между тях. Що се
отнася до изтеглената от ответника сума в размер 1 360 лв. от сметката на
дружеството в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, то установяването на самия факт на теглене
на средствата не е достатъчен, за да обоснове неизпълнение на управителните
задължения на ответника. След като се твърди средствата да са присвоени, следва
да се докаже, че същите са разходвани за нужди, различни от тези на
дружеството. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото, ето защо
съдът намира, че главният иск по чл.145 ТЗ е недоказан и неоснователен и следва
да се отхвърли изцяло.
При това положение
възниква процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на
евентуалност искове.
По иска с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД е необходимо да се докаже, че сумата е предадена на
ответника, като същият е поел задължение да я върне в определен срок или при
поискване. От доказателствата по делото не се установяват посочените елементи
от фактическия състав на заемното правоотношение. Липсват доказателства, както
съгласие за заем да е постигнато, така и сумата да е реално предадена на
ответника, доколкото договорът е реален по своя характер. Ето защо съдът
намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл.55, ал.1, предложение три от Закона за задълженията и договора –
доказването на предпоставките изисква да се установи, че определена сума е
получена от ответника без основание. В тази насока се установява, че ответникът
е изтеглил от разплащателната сметка на дружеството в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД сумата
1 360 лв. (на 03.12.2015 г. – 1 150 лв., и на 05.08.2016 г. – 210 лв.) Фактическият
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква даване на нещо от едно лице и получаването му
от друго. В конкретния случай се установява, че сумите са изтеглени от сметката
на дружеството от ответника в качеството му на негов управител и от името на
дружеството, или не се установява предаване на средства от едно лице на друго,
а разпореждане със собствени средства на дружеството от органния му представител.
В случай, че средствата не са разходвани за нужди на дружеството и това се
докаже по делото, отговорността на управителя е по чл.145 ТЗ, а не по чл.55,
ал.1 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че и третият евентуално предявен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора
ищецът няма право на разноски. На основание чл.620, ал.5 ТЗ държавна такса не е
внесена предварително. Същата следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.1 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК, и се равнява на 8
920 лв. Таксата следва да се присъди в тежест на ищеца, като същата се заплати
по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.145 ТЗ, предявен от „К. ТРАНС“ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Енос“ №30, представлявано от
синдика А.Л.А., против А.Ф.К., ЕГН **********,***, за присъждане на сумата 223
000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени на дружеството от А.К. в
качеството му на управител, които вреди съставляват липси на парични средства в
разплащателните сметки на дружеството в страната, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 11.06.2020 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, предявен от „К.
ТРАНС“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Енос“ №30,
представлявано от синдика А.Л.А., против А.Ф.К., ЕГН **********,***, за
присъждане на сумата 223 000 лв. – дължима по договор за заем, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 11.06.2020 г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, предявен от „К. ТРАНС“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.“Енос“ №30, представлявано от синдика А.Л.А., против А.Ф.К., ЕГН **********,***,
за присъждане на сумата 223 000 лв. – получена без основание, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 11.06.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К. ТРАНС“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.“Енос“ №30, представлявано от синдика А.Л.А., да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 8 920 лв. (осем хиляди деветстотин
и двадесет лева) – държавна такса за производството по т.д.№361/2020 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: