Р Е Ш Е Н И Е
№ 1560 19.06.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 308 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.А.Л., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: ***, чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, срещу „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А. – ШВЕЙЦАРИЯ“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адрес за кореспонденция: град София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „България“ №54, представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко Олиа, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание чл.150 КТ вр. чл.262 КТ вр. чл.264 КТ и чл.224 КТ следните суми: дължимо възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд след работно време в размер на 3993, 42 лева, извънреден труд през почивни дни в размер на 12 863,76 лева и извънреден труд през официални празници в размер на 1 696, 32 лева, ведно с мораторна лихва считано от 10.05.2015 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 5033, 43 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното им изплащане; на основание чл.224 от КТ да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 година в размер на 3 769,26 лева, ведно с мораторна лихва, считано от 10.05.2015 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1022,57 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 година в размер на 3 769, 26 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 10.05.2015 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1022, 57 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски. В обстоятелствената част на молбата ищецът е изложил твърдения за сключен между страните на 31.10.2014 година трудов договор по силата на който ищецът заемал длъжността „Монтьор, тръби за продуктопроводи“ с основно месечно възнаграждение 1 927, 19 евро. Посочва, че още, че в т. 9.1 от трудовия договор е посочено, че работното време на ищеца е по осем часа на ден между 8,00 часа и 17,00 часа, с един час обедна почивка, по пет дни в седмицата. Още от самото начало на полагане на труда работното време било удължено от работодателя както дневно, така и като дни в седмицата. След изрично устно разпореждане от страна на представители на работодателя всеки работен ден работата е била продължавана с няколко часа повече. Освен това ищеца е викан на работа през почивните дни с различна продължителност на работното време, както и по време на официалните празници. Трудовият договор бил прекратен на 30.04.2015 година с изтичане на уговорения в него срок.
Ищецът конкретизира, че е положил извънреден труд, съгласно негови записки:
За
месец Ноември 2014 година от
01.11.2014г. до 30.11.2014г. освен работата през официалните 20 работни дни (по
8 часа дневно), е работил през официалните работни дни от 01.11.2014г. до
30.11.2014г. по един час извънредно всеки ден или общо 20 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През
петте съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд, а през петте
недели на месеца е положил по пет часа извънреден труд всяка или общо 70 часа извънреден труд през почивните дни
в месеца.
За
месец Декември 2014 година от
01.12.2014г. до 31.12.2014г. от официалните 19 работни дни, е работил 16
работни дни (по 8 часа дневно), като е работил през официалните работни дни от
01.12.2014г. до 22.12.2014г. по един час извънредно всеки ден или общо 16 часа извънреден труд през работните дни
в месеца. През първите три съботи на месеца е положил по девет часа
извънреден труд всяка, а през първите три недели на месеца е положил по пет
часа извънреден труд всяка или общо 42
часа извънреден труд през почивните дни в месеца. На обявеният за
официален празничен ден 31.12.2014г. е положил 9 часа извънреден труд в ден на официален празник.
За
месец Януари 2015 година от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. освен работата през официалните
21 работни дни (по 8 часа дневно), е работил през официалните работни дни от
01.01.2015г. до 31.01.2015г. по един час извънредно
всеки ден или общо 21 часа извънреден
труд през работните дни в месеца. През четирите почивни съботи на
месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка, а през четирите недели на
месеца е положил по пет часа извънреден труд всяка или общо 56 часа извънреден труд през почивните дни
в месеца. На празничния ден 02.01.2015г. е положил 9 часа извънреден труд в ден на официален
празник.
За месец Февруари 2015 година от
01.02.2015г. до 28.02.2015г. освен работата през официалните 20 работни дни (по
8 часа дневно), е работил през официалните работни дни от 01.02.2015г. до
22.02.2015г.по един час извънредно
всеки ден или общо 20 часа извънреден
труд през работните дни в месеца. През четирите съботи на месеца е
положил по девет часа извънреден труд всяка, през първата и четвъртата недели
на месеца е положил по пет часа извънреден труд всяка, а през втората и третата
недели на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 64 часа извънреден труд през почивните дни в
месеца.
За месец
Март 2015 година от
01.03.2015г. до 31.03.2015г. освен работата през официалните 21 работни дни (по
8 часа дневно), е работил през официалните работни дни от 01.03.2015г. до
31.03.2015г. по един час извънредно всеки ден или общо 21 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През
първите две и четвъртата съботи на месеца е положил по девет часа извънреден
труд всяка, а през петте недели на месеца е положил по пет часа извънреден труд
всяка или общо 52 часа извънреден труд
през почивните дни в месеца. На обявените за официални празнични
дни 02.03.2015г. и 03.03.2015г. е положил по девет
часа извънреден труд всеки от дните или общо 18 часа извънреден труд в дни на официални празници.
За месец Април 2015 година от
01.04.2015г. до 30.04,2015г. от официалните
20 работни дни, е работил 15 работни дни (по 8 часа дневно), като е
работил през официалните работни дни от 01.04.2015г. до 10.04.2015г. и от
20.04.2015г. до 30.04.2015г. по един час извънредно всеки ден или общо 15 часа извънреден труд през работните дни в
месеца. През първата и последната съботи на месеца е положил по девет часа
извънреден труд всяка, а първата и последната недели на месеца е положил по пет
часа извънреден труд всяка или общо 28
часа извънреден труд през почивните дни в месеца.
В периода от 31.10.2014г. до
30.04.2015г. общият брой часове положен извънреден труд след работно време е 113
часа.
В периода от 31.10.2014г. до
30.04.2015г. общият брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 312 часа.
В периода от 31.10.2014г. до
30.04.2015г. общият брой часове
положен извънреден труд през официални празници е 36 часа.
Ищецът посочва ,
че за 2014 и 2015 години не е изплащан ищеца никакво обезщетение/възнаграждение
за платен годишен отпуск.
Поради
изложеното ищецът предявява посочените искове. В исковата молба са посочени
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50 от ГПК, не е дал писмен отговор на предявения иск.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и са с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3 и чл. 264 от КТ за исковете за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд, чл. 224 ал. 1 КТ за иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД по исковете за мораторни лихви.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
С определение от 15.02.2018
година на основание чл.214 вр. чл.233 от ГПК е прието
изменение на исковете по отношение на размерите им като те се считат предявени
както следва:
За положен извънреден труд
след работно време претендираната
в исковата молба сума в размер на 3 993,42 лева се намалява до размер
3 922, 38 лева; положен извънреден
труд през почивни дни от претендираната в исковата
молба сума в размер на
12 650,57 лева се намалява
на 12 863, 76 лева; положен
извънреден труд през официални празници от претендираната
в исковата молба сума в размер на 1696,32 лева се намалява на 1 635,59
лева; размера на претендираната мораторна
лихва за извънреден труд от претендираната в исковата
молба сума в размер на 5033, 43 лева се намалява на 4 439, 90 лева; размера на обезщетението за 4 дни платен
годишен отпуск за 2014 година и 7
дни платен годишен отпуск за 2015 година
претендираната в исковата молба сума в размер на
7 538,52 лева се намалява на 2073.09 лева, размера на мораторната
лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск претендираната в исковата молба сума в размер на 2045, 14
лева се намалява на 562, 42 лева. За разликите производството по делото е
прекратено и определението е влязло в
сила.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, установява се и от приетия писмен трудов договор от 31.10.2014 година, сключен между ищеца, от една страна, като работник, и ответника, от друга страна, като работодател, че между тях е съществувало правоотношение по силата на което то й е заемал длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“ с основно месечно възнаграждение плюс допълнителните възнаграждения в размер на 1 659,12 евро, платимо до 10 – то число на месеца.
Договорът е прекратен на 30.04.2015 година с изтичане на срока /т.3.3 от
договора/, каквото е и твърдението, изложено н исковата молба.
Съгласно чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. В чл.262 от КТ е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В чл.264 от КТ е посочено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Ищецът следва да установи, че е полагал труд по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител на работника или служителя извън установеното а него работно време /чл.143 от КТ/.
Видно от трудовия
договор страните са постигнали съгласие, че страните са постигнали съгласие, че
работното време на служителя е между 08,00 часа и 17 часа, по осем часа на ден,
пет дни в седмицата и служителят има право на един час на ден на обедна почивка
по време, съгласувано с работодателя.
От показанията на свидетеля Е. Р., чиито
гласни доказателства са събрани по реда на Регламент /ЕО/ №1206 на Съвета от 28.05.2001 година
относно сътрудничеството между държавите членки в събирането на доказателства
по граждански и търговски дела, се
установява, че той е бил колега на ищеца
с работно място рафинерията на „Лукойл Нефтохим“ с работодател – ответното
дружество.Излага, че непрекъснато работели по повече от осем часа на ден. В рамките на един работен ден работели по
девет часа и половина – десет часа. Работели и в събота, а ищецът работел и в
неделя. Свидетелят не знае кои са националните празници в Република
България, но си спомня, че работили и на
01.05. Водил са записки относно
удълженото работно време в рамките на един работен ден. Свидетелят установява,
че всички работели еднакво време, включително ищеца. Излага още, че в неговите записки не е
отбелязано удължено работно време за Д.Л.. Свидетелят няма спомен колко са били
всички допълнителни часове за положен извънреден труд от ищеца. Свидетелят
заявява, че може да каже, че почти всяка събота и неделя той е работил. Посочва
още, че там всички са водели записки за работното време, за да може да се
направи сравнение за изработените часове с полученото възнаграждение в края на
месеца.
Във връзка с
установения начин за достъп до рафинерията, където е било работно място на
ищеца е изискана справка от „Ер Енд ЧИ“ ЕООД
относно персоналната карта на ищеца, но исканата информация не е
постъпила.
Предвид изложеното от фактическа страна настоящият състав
приема, че от показанията на свидетеля, който са работил по същото време с
ищеца може да се приеме за доказано, че ищецът е полагал извънреден труд за
исковия период като е работил извън установеното за него работно време, в
събота и на официални празници, заедно
със свидетеля, както и в неделя.
По отношение на размера
на претенциите:
От допуснатата по
делото съдебно - икономическа експертиза,
изслушана в съдебно заседание на 12.07.2018 година, се установява, е размерът
на възнаграждението за извънреден труд за отработени 113 часа в делнични дни
възлиза на 3 922,38 лева; размерът на възнаграждението на извънреден труд
за отработени 312 часа в почивни дни възлиза на 12 650, 57 лева и размерът
на възнаграждението за извънреден труд за отработени 36 часа в празнични дни
възлиза на 1 635, 59 лева.
При това положение
настоящият състав приема, че исковете са доказани по основание и до пълните
размери, след изменение на претенциите и частично прекратяване на
производството.
От заключението на
вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза
се установява, че размера на мораторните лихви за
периода от 10.05.2015 година до 09.01.2018 година е 4 939, 90 лева.
По иска с правно
основание чл.224 от КК съдът приема следното:
В заключението на
вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза
е посочено, че пропорционално на отработеното време за периода от 31.10.2014
година до 30.04.2015 година на ищеца се полагат 4 дни платен годишен отпуск за
2014 година и 7 дни за 2015 година или общо 11 дни. От събраните по делото доказателства не се
установява, че ищецът ползвал посочения платен годишен отпуск, не се установява
да е платено обезщетение за това с основание чл.224 от КТ.
Съгласно експерта,
изслушан по делото, обезщетението за тези
11 дни платен годишен отпуск е
2 073, 09 лева, от които сумата 753, 85 лева за 4 дни за 2014
година и сумата 1 319, 24 лева за 7 дни за 2015 година. Лихвата върху тази
главница за периода от 10.05.2015 година до 09.01.2018 година /датата на
подаване на исковата молба/ е в размер на 562, 42 лева.
Настоящият състав приема, че работодателят е в забава за плащане на посочените обезщетения, считано от прекратяване на трудовото правоотношение на 10.05.2019 година.
По разноските, направени по водене на делото:
Съгласно чл.78 от ГПК при този изход от спора и съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски, направени по водене на делото. При формиране на размера на разноските, които ответникът дължи на ищеца следва да бъде взето предвид и частичното прекратяване на производството по делото.
Разноските, направени от ищеца са в общ размер на 250 евро или 488,96 лева, за изпълнение на което задължение по делото са представени доказателства за реално плащане. Останалите разноски по делото не са доказани.
На основание чл. 78, ал.1 6 от ГПК ответникът следва да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 156,90 лева за иска за положен извънреден труд след работно време; сумата 506, 02 лева за положен извънреден труд през почивни дни; държавна такса в размер на 65,42 лева за иска за обезщетение за положен извънреден труд на официални празници; държавна такса в размер на 197,60 лева върху иска за осъждане на ответника да плати лихва за забава върху главниците, представляващи положен извънреден труд и сумата 50 лева държавна такса за иска за заплащане на лихва върху обезщетението за платен годишен отпуск. Задължението за държавни такси е в общ размер 975, 94 лева. Ответникът дължи и разноски в размер на 150 лева за изготвяне на съдебно - икономическа експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, в която си присъжда трудово възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А. – ШВЕЙЦАРИЯ“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адрес за кореспонденция: град София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „България“ №54, представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко Олиа, да плати на Д.А.Л., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: ***, чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, сумата 3 922,38 лева /три хиляди деветстотин двадесет и два лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в делнични дни за периода от 31.10.2014 година до 30.04.2015 година за 113 часа, сумата 12 650, 57 лева /дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева, петдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни за периода от 31.10.2014 година до 30.04.2015 година в общ размер 312 часа, сумата на 1 635, 59 лева /хиляда шестстотин тридесет и пет лева/, за положен извънреден труд на официални празници за периода от 31.10.2014 година до 30.04.2015 година в общ размер на 36 часа, сумата 4 939, 90 лева /четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева/, представляваща общ размер на лихви върху посочените главници за периода от 10.05.2015 година до 09.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главница в общ размер 18 208,54 лева /осемнадесет хиляди двеста и осем лева, петдесет и четири стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „СИЧЕС И
ЕНД СИ С.А. – ШВЕЙЦАРИЯ“ БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална
зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адрес
за кореспонденция: град София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „България“ №54,
представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко Олиа, да плати
на Д.А.Л., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: ***, чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, сумата 2 073, 09 лева /две
хиляди седемдесет и три лева и девет стотинки/,
представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, които сумата 753, 85 лева
/седемстотин петдесет и три лева, осемдесет и пет стотинки/ за 4 дни за 2014
година и сумата 1 319, 24 лева
/хиляда триста и деветнадесет лева, двадесет и четири стотинки/за 7 дни
за 2015 година, сумата 562, 42 лева
/петстотин шестдесет и два лева, четиридесет и две стотинки/, представляваща
лихва, начислена върху посочената главница за периода от 10.05.2015 година до 09.01.2018 година /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното й плащане, ведно със законната
лихва върху главницата от 2 073, 09 лева /две хиляди седемдесет
и три лева и девет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата
молба на 09.01.2018 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „СИЧЕС И
ЕНД СИ С.А. – ШВЕЙЦАРИЯ“ БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона,
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адрес за
кореспонденция: град София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „България“ №54,
представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко Олиа, да плати
на Д.А.Л., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: ***, чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, сумата
488,96 лева /четиристотин осемдесет и осем лева, деветдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото в размер на платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А. – ШВЕЙЦАРИЯ“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адрес за кореспонденция: град София, ж.к. „Стрелбище“, бул. „България“ №54, представлявано от управителите Отавио Джузепе Сапорити и Марко Олиа, да плати по сметка на Бургаски районен съд сумата 1125,94 /хиляда сто двадесет и пет лева, деветдесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, от които сумата 150 лева, представляваща възнаграждение и за вещо лице и сумата 975,94 лева /деветстотин седемдесет и пет лева, деветдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено възнаграждение за труд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.