№ 1126
гр. Варна , 26.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20213100100787 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.
Образувано е по две молби – с входящ при ВРС №279903/24.03.2021г. и с входящ при
ВРС №2799(0/6)4/24.03.2021г., и двете регистрирани във ВОС с входящ №5757/26.03.2021г.,
и двете депозирани от Н. А. Н., с искане за определяне на срокове при бавност гр.д.
№1206/2020г. на ВРС, 49-ти състав, съответно първата по отправено от Н. искане с входящ
при ВРС №279369/22.03.2021г., съответно втората по искане на Н. с входящ при ВРС
№273857/16.10.2020г.
Към молбата е приложено в оригинал относимото дело на ВРС.
Към молбата в случая не е приложено становище на съдията-докладчик по
относимото за случая дело на ВРС, което е негово право, доколкото нормата на чл.255, ал.2
ГПК предпоставя възможността за обосновка от състава, чиито действия по делото се считат
от подателя на молбата за бавност, за забавени.
За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.
Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й.
Съгласно чл.257, ал.1 ГПК молбата за определяне на срок се разглежда от съдия в
горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпване на молбата. В случая молбата е
постъпила във ВОС на 26.03.2021г., а настоящият съдебен по нея акт е постановен на
26.03.2021г., с което горепосоченият срок е безусловно спазен от компетентния състав на
ВОС.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, защото:
Нормата на чл.255, ал.1 ГПК дава възможност на страната да се защити срещу
неоснователното процесуално бездействие на съда да извърши ясно и конкретно посочено
процесуално действие, което бездействие нарушава правото на страната делото й да се
разглежда в разумен срок. За да може да е основателна една молба по чл.255 и сл. ГПК е
необходимо на първо място да е посочено ясно и несъмнено конкретното процесуално
действие, което се счита да е необосновано неизвършено. На второ място следва да е
направена ясна и относима, без изискване да е подробна, обосновка на искането и
1
аргументите за несвоевременност на съда. На следващо място е неоходимо изрично да е
предвиден в закона срок за въпросното конкретно действие, който следва да е просрочен,
при това не просто формално просрочен, а забавата да е значима и да води до накърняване
правата на страна в процеса, по конкретни причини. А ако се касае за действие, за което
законът не е предвидил изричен срок, следва да се държи сметка за общия принцип на
разумния срок по чл.13 ГПК. А той от своя страна дължи преценка за множество
обстоятелства, сред които сложност и обем на дължимото неизпълнено действие, характер
на делото, поведение на страните в производството по повод на други паралелно отправяни
искания и не на последно място общата натовареност на съдебния състав, във връзка с
предходните обстоятелства, както и на другите важни за случая такива. Само в този случай
би могло да се констатира „необоснованост“ на забавянето, по см. на чл.257, ал.2, изр.2
ГПК. От друга страна съгласно императивния чл.256, ал.1 от ГПК, ако след подаването на
молбата за бавност съдът незабавно извърши всички действия, посочени в молбата,
последната се смята оттеглена, защото в този случай тя ще е лишена от интерес. В
производството по чл.255-257 ГПК не се разглежда правилност на съдебни актове, нито
срочност по принцип, а само и единствено се разглежда своевременност на съда по
отношение на конкретно индивидуализирано процесуално действие, съобразно горните
критерии.
В настоящия случай молбата за бавност досежно отправено от Н. искане с входящ
при ВРС №279369/22.03.2021г. е неоснователна поради две причини. Първата е,че върху
молбата е обективирано саморъчно разпореждане на ВРС по размяна на книжа по нея.
Доколкото в производството по чл.255-257 ГПК не се разглежда правилност или не на
действията на първоинстанционния съд (извън срочността) то разпореждане
№270175/22.03.2021г. индикира липса на бездействие от състава. Втората и по-важна
причина е, че дори първите от съображенията на настоящия състав да не се споделят, то
хипотетична забава на ВРС считано от 22.03.2021г. до подаване жалбата за бавност на
24.04.2021г. би била в рамките на само 2 (два) дни, както правилно отбелязва дори самият
жалбоподател. Хипотетична забава от 2 дни по отношение на какъвто и да било срок за
произнасяне по ГПК, при много високата натовареност на съставите от ГО на ВРС, е
изключено да обоснове нарушаване на разумните срокове по ГПК и следователно да се
тълкува за съществена и „необоснована“ по смисъла на чл.257, ал.2 от ГПК.
Молбата за бавност досежно отправеното от Н. искане с входящ при ВРС
№273857/16.10.2020г. е абсолютно нередовна.Видно от съдържанието й тя е обоснована
така: „Има една съдийка, която не признава електронния ми подпис, като влияе на другите
съдии и те да не ми признават електронния подпис и явно е повлияла по някакъв начин и на
50-ти състав. То сигурно и затова не са го избрали за Председател, тъй като лесно се
повлиява на от страничен натиск“. При тези изявления настоящият състав приема,че
молбата за бавност е напълно необоснована с относими към нея твърдения. Дори нещо
повече - съдържанието на дословно цитирания текст попада в приложното поле на чл.100а
ГПК, тъй като са отправени преки обвинения за влияние на съдия от ВРС при разглеждане и
решаване на делата, което е недопустимо. Затова тази нова разпоредба изрично определя
подобен тип изявления за „нередовни“ и неподлежащи на разглеждане, по аргумент и от
мотивите на определение №260154/16.11.2020г. на ВнАС по в.ч.гр.д. №544/2019г., поне до
отстраняване на пороците, което обаче не може да стане по висящо производство по чл.255-
257 ГПК от компетентния по него съд, поради спецификата и бързината на това съдебно
производство. По тези причини в съвкупност и разглежданата жалба за бавност не би могла
да бъде уважена, по начина на нейното формулиране и обосноваване от жалбоподателя.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молбите с входящ при ВРС №279903/24.03.2021г. и с входящ
при ВРС №2799(0/6)4/24.03.2021г., и двете регистрирани във ВОС с входящ
№5757/26.03.2021г., и двете депозирани от Н. А. Н., с искане за определяне на срокове при
бавност гр.д. №1206/2020г. на ВРС, 49-ти състав, съответно първата по отправено от Н.
искане с входящ при ВРС №279369/22.03.2021г., съответно втората по искане на Н. с
входящ при ВРС №273857/16.10.2020г., на осн. чл.255 – чл.257 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се върне незабавно на ВРС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3