Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 19.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15761 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно искове от „С.Б."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, р-н *****,
представлявано от Г.Г.У., против И.Ц.И., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
както следва:
сума в размер на 3 873.54 лв. /три хиляди, осемстотин седемдесет и три и
петдесет и четири/, представляваща
обезщетение за неизпълнение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4, т. 6 от договор за
обучение /квалификация/ от 22.03.2019 г.,
включващо връщане на стойността на курс по немски език -2150 лв. /две хиляди, сто и петдесет лева/, стойността на
учебни материали -43.54 лв. /четиридесет и три
лева и петдесет и четири стотинки/ и заплатени стипендии от 1680 лв. /хиляда, шестстотин и осемдесет/ за периода от м.
март до м. юли 2019 г., заедно със законната
лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, на основание чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ във вр. с чл. 235 от КТ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
второ от ЗЗД,
и сумата от 1852.63 лв. /хиляда осемстотин петдесет и два и шестдесет и
три/, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие, заедно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 220, aл. 1 от КТ.
Моли за присъждане на
съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, включително адвокатски
хонорар.
Обстоятелства, на които се основава исковата
претенция:
Ищецът твърди, че
между „С.Б." ЕООД и И.Ц.И., ЕГН ********** е сключен договор за обучение на 22.03.2019 г.
По силата договора
обучаваният е поел задължение да повиши квалификацията си чрез посещаване и
успешно завършване на курс по немски език на ниво В1, съгласно Европейската езикова рамка, при насрещно
задължение на „С.Б." ЕООД да организира провеждането на курса за своя
сметка. В съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора
дружеството е поело задължение да заплати стойността на курса от 2150 лв., както и учебните материали за обучение по немски
език. В т. 3 на същата клауза е поето и
задължение за заплащане на стипендия от 400 лв. на обучавания при негово желание.
След успешното завършване на курса
страните са поели задължение да сключат трудов договор за неопределен срок за
длъжност „*****", код по НКПД *****1. И.Ц.И.
е завършил успешно курса по немски език.
За обучението му „С.Б." ЕООД е
заплатило сумата от 2193.54 лв., включваща стойността
на курса от 2150 лв., организиран от Е.Ц.и 43.54 лв. за учебни материали.
При заявено изрично желание от И.Ц.И.
дружеството му е заплатило общо сумата от 1680 лв., формирана от стипендии за периода на обучение за
месеците
03, 04, 05, 06 и 07.2019 г., от които първата стипендия е в размер на 80 лева, а останалите месеци - в размер на 400 лв.
Съгласно чл. 4, т. 6 от договора
за обучение, обучаваният е поел задължение да работи при работодателя „С.Б."
ЕООД за срок не по-кратък от 24 (двадесет и
четири) месеца на основание чл. 234, ал. 3, т. 1 от Кодекса на
труда (КТ).
На 05.08.2019 г. е сключен трудов договор № 5813/05.08.2019 г. между „С.Б." ЕООД и И.Ц.И. за длъжността „",
код по НКПД *****1 в структура „K******", в „С.Б." ЕООД при основно месечно
възнаграждение от 1100 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж от 0.6 % годишно.
В чл. 9, ал. 2 от трудовия
договор е уговорено 2-месечно предизвестие за едностранно прекратяване на
правоотношението.
С предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ,
отправено на 17.12.2019 г., И.Ц.И., е
прекратил трудов договор № 5813/05.08.2019
г., считано от 03.01.2020 г.
Работодателят е изготвил заповед № 6826/19.12.2019 г., която служителят е отказал да подпише и е върнал
на куриер на ****, видно от отбелязването и разписката за обратни документи от 10.01.2020 г.
Поради неизпълнение на задължението на
ответника по чл. 4, т. 6 от КТ за работа при „С.Б." ЕООД в период не
по-кратък от 24 месеца от сключване на
трудовия договор, за „С.Б." ЕООД е възникнало правото по чл. 8, ал. 1 от договора
за обучение от 22.03.2019 г. Работодателят е
изпратил до ответника покана с изх. № 145/09.01.2020 г. за възстановяване разходите за обучение и стипендиите, и е
предоставен 14-дневен срок за плащане. Поканата е изпратена по куриер заедно
със заповедта за прекратяване на трудовия договор, но не е върната на куриера.
Ответникът е прекратил трудовия си договор
с предизвестие от 17.12.2019 г., считано от 03.01.2020 г., без да спази уговореното в чл. 9, ал. 2 от трудовия
договор 2-месечно предизвестие.
На основание чл. 220, ал. 1 КТ за „С.Б."
ЕООД е възникнало право на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1852.63 лв. за неспазено предизвестие за 1 месец и 14 дни.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни.
Оспорва да е налице Договор за повишаване на
Квалификация по чл. 234 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 234 от КТ ал. 3 с
Договор за обучение страните могат да уговорят задължение за работника или
служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 (пет) години. Счита, че това задължение винаги е
обвързано от наличието на конкретен срок по трудовото правоотношение и
императивно е ограничен срока до не повече от пет години.
Сочи, че в договора за
обучение сключен между страните в чл. 3 ал. 4 е казано, че трудовият договор който ще бъде сключен
е по реда на чл. 67 ал. 1 от КТ за неопределен срок с включен срок за изпитване
от шест месеца. След това е посочено в чл. 4 т. 6, че се
задължава да работи при работодателя си за срок не по-кратък от 24 месеца, на основание чл. 234 ал. 3 т.1 от КТ.
Твърди, че както законодателят, така и
работодателят обвързват изплащането на обезщетение с въвеждането на задължение
за работа по срочно правоотношение. Доколкото обаче неговото правоотношение не
е срочно, а е за неопределен период от време, то работодателят не е въвел
валидно задължение по чл. 234 ал. 3 т. 1 от КТ и
следователно ответникът не дължи обезщетение.
Твърди, че е достигнал до
ниво В1в Европейската езикова рамка, поради което е сключил трудов договор с
фирмата.
Сочи като основен мотив за
напускането си от "С.Б." ЕООД лошите условия на труд - недостатъчно работно място, липса на хигиена,
неспазване и нарушение на правилата за лични данни, неспазване на срокове за
издаване на документи.
В с.з. от 19.03.2021г. ищецът поддържа исковете и моли за уважаването
им. Ответникът възразява, че не му е предоставен сертификат след езиковия курс,
поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Предявени по делото са искове с правно основание чл.
234 ал. 3 т. 2 от КТ във вр. с чл. 235 от КТ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. второ
от ЗЗД, и с правно основание чл. 220, aл. 1 от КТ.
В тежест на
ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на валиден договор за квалификация с
посочените параметри, вкл. валидността на неустоечните клаузи в него - за връщане на заплатените от ищеца суми за обучението
и стипендии, вкл. валидно задължение на ответника да работи при ищеца в
продължение на 24 месеца от сключване на
трудовия договор, че е бил сключен валиден трудов договор между страните с
указаните параметри, че е прекратено ТПО на ответника на соченото основание и
дата, размера на претендираните от ищеца вземания /размера на разходите за
обучение, платени стипенции и пр./, срокът на неспазеното предизвестие и
размерът на обезщетението за неспазено предизвестие.
По делото не се спори по валидността на сключения
договор за обучение /квалификация/ от 22.03.2019 г. Оспорва се само правната му
квалификация и факта, че сключеният в последствие трудов договор №
5813/05.08.2019 г. е сключен на основание и в изпълнение на договор за обучение
/квалификация/ от 22.03.2019 г. /откъдето се извежда извод за липса на
задължение на ответника по договора за обучение /квалификация/ от 22.03.2019 г.
да престира труд при ищеца в продължение на минимален срок от 24 месеца/.
Твърди се още, че ответникът не е получил сертификат
за завършен езиков курс.
Безспорно сключения между страните по делото договор
за обучение /квалификация/ от 22.03.2019 г. е договор по смисъла на чл. 235 във
вр.с чл. 234 от КТ, а именно договор за повишаване на квалификацията или за
преквалификация, сключен между работодател и лице, което се подготвя за работа
при работодателя след завършване на обучението.
Съгласно клаузите
на Договора - чл. 1 от същия, ОБУЧАВАНИЯТ се задължава да повиши своята
квалификация, като посещава и успешно завърши курс за обучение по немски език
за овладяване на ниво В1 съгласно Европейската езикова рамка, а РАБОТОДАТЕЛЯТ се задължава да
организира провеждането на курса за обучение за своя сметка. След успешно завършване на курса за обучение от
ОБУЧАВАНИЯ, страните се
задължават да сключат трудов договор за неопределен срок за длъжност „*****",
с код по НКПД 4229 2001.
Налице е правоотношение
между лицето, което се подготвя за сключване на трудов договор с работодателя и
на бъдещия работодател, като предмет на договора е повишаване на квалификацията
– лицето бъдещ работник да посещава и успешно завърши курс за обучение по
немски език за овладяване на ниво В1 съгласно Европейската езикова рамка.
Задълженията на
работодателя са разписани в чл. 3 от Договора, а именно:
1. да посочи
курс за обучение по немски език за овладяване на ниво В1 съгласно Европейската
езикова рамка, на който ОБУЧАВАНИЯТ следва да се яви
2. да
заплати стойността на курса, възлизаща на 2150 лева /две хиляди
сто и петдесет лева/ и учебните материали за обучение по немски език по
предходната точка,
3. по молба
на ОБУЧАВАНИЯ, за срока на обучението и при условие, че ОБУЧАВАНИЯТ редовно
посещава същото, да заплаща на ОБУЧАВАНИЯ месечна стипендия в размер от 400
/четиристотин/ лева във връзка с повишението на квалификацията му. Молбата може
да бъде подадена и спед подписването на договора, като за предходни периоди
стипендия не се дължи;
4. да сключи
трудов договор с ОБУЧАВАНИЯ след завършване на курса и покриване на ниво В1 съгласно Европейската езикова рамка.
В ал. 2 на чл. 3 е
уточнено, че курсът на обучение по немски език по т. 1 на предходната алинея ще
се провежда под формата на учебни занятия в учебен център „Е.****" ЕООД,
ЖК „****гр. Варна, с продължителност от 430 учебни часа, като графикът на
занятията ще бъде от 09:00 до 13:15 часа с две паузи по 15 минути.
Никъде в договора
не е налице задължение на работодателя да снабди работника със сертификат за
завършен курс и постигнато ниво. Това е и логично, доколкото със сертификат
може да снабди работника само организацията, провела курса. Отделно от това за
работодателя са важни постигнатите знания, а не документа, който се издава след
завършването на курса. Затова и задълженията, разписани за бъдещия работник
включват редовно посещаване на занятията, явяване на изпит и покриване на
нивото /които са изпълнени/.
В чл. 4 от
Договора са инкорпорирани задълженията на работника, който се подготвя за
работата, а именно: ОБУЧАВАНИЯТ се задължава:
1. да посещава редовно курса за обучение по
немски език съобразно параметрите, определени в чл. 3, ал. 2 от настоящия
договор;
2. да се яви на изпит и завърши успешно курса
на обучение, като за „успешно завършване" се счита покриване на ниво В1
съгласно Европейската езикова рамка;
3. да се яви в 3 (три) дневен срок от успешно
завършване на курса за обучение по немски език в посоченото в чл. 3, ал. 4 от
настоящия договор място на работа за сключване на трудов договор с
РАБОТОДАТЕЛЯ;
4. да сключи трудов договор с РАБОТОДАТЕЛЯ
при условията на чл. 3, ал. 4 от настоящия договор, като РАБОТОДАТЕЛЯТ си
запазва правото да предложи и по-добри за ОБУЧАВАНИЯ условия, които последният
е длъжен да приеме;
5. да постъпи на работа при РАБОТОДАТЕЛЯ
съгласно посоченото в трудовия договор по предходната точка;
6. да работи при РАБОТОДАТЕЛЯ за срок не
по-кратък от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 234, ал. 3, т. 1 от
Кодекса на труда.
Налице е валидно
задължение на ответника след успешно приключване на курса и сключване на трудов
договор да работи при посочения работодател минимум 24 месеца /считано от
сключването на трудовия договор/.
Това задължение е
напълно в съответствие с чл. 234 ал. 3 т. 1 от КТ, доколкото минималния
допустим срок, в който страните могат да се обвържат, е петгодишен.
Задължението е
валидно поето от страните със сключване на договор за обучение /квалификация/
от 22.03.2019 г., като не е необходимо задължението да бъде разписано и в
трудовия договор.
Трудовият договор е
уговорено да бъде сключен за неопределено
време - в чл. 1 от договора за обучение /квалификация/ от 22.03.2019 г., и е
сключен реално за неопределено време,
видно от пар. 1 ал. 2 от трудов договор № 5813/05.08.2019г. Наличието на срок
за изпитване в трудовия договора не променя факта, че договорът е сключен за
неопределено време, доколкото в шестмесечния срок е дадено правото само на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение по своя преценка. В случай,
че ТПО беше прекратено на това основание, то работодателят не би могъл да търси
обезщетение от работника за неспазения договор от 22.03.2019г., доколкото
инициативата за прекратяването не е на работника. В конкретния случай обаче
срокът за изпитване е преминал и договорът обвързва страните за неопределен
срок от време. Същевременно е налице и задължение на работника по чл. 4 ал. 1
т. 6 от договор за обучение /квалификация/ от 22.03.2019г. да работи при
работодателя в продължение на минимум 24 месеца. Това задължение означава
работникът по своя инициатива да не прекратява ТПО в посочения срок.
В чл. 8 ал. 1 и
ал. 2 от договор за обучение /квалификация/ от 22.03.2019г. са посочени и
последиците от неизпълнението на това задължение от работника, а именно:
В случай, че след
успешно завършване на курса за обучение ОБУЧАВАНИЯТ не се яви за сключване на
трудов договор, откаже да сключи трудов договор с РАБОТОДАТЕЛЯ, не постъпи на
работа или трудовият договор бъде прекратен на основание чл. 326, ал. 1 или чл.
330 от Кодекса на труда преди изтичане на срок по чл. 4, т. 6 от настоящия
договор, ОБУЧАВАНИЯТ заплаща на РАБОТОДАТЕЛЯ обезщетение в размер на 100 % /
сто процента/ от стойността на курса за обучение и учебните материали. В случая
по предходната алинея ОБУЧАВАНИЯТ дължи и връщане на получените до този момент
стипендии.
В конкретния
случай трудовия договор е сключен на 05.08.2019г., а е прекратен с предизвестие
за напускане от 17.12.2019г., на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 04.01.2020г., съгласно заповед №
68/19.12.2019г. или само пет месеца след сключването на трудовия договор. Това
действие от страна на работника представлява нарушение на валидно поетото от
него задължение по чл. 4 ал. 1 т. 6 от договор за обучение /квалификация/ от
22.03.2019г., като неизпълнението влече неблагоприятните последици на чл. 8 ал.
1 и ал. 2 от договор за обучение /квалификация/ от 22.03.2019г., а именно заплащане
на работодателя на обезщетение в размер на 100 % / сто процента/ от стойността
на курса за обучение и учебните материали, както и връщане на получените стипендии.
Не се оспорва от
ответника нито размерът на вземанията на работодателя, нито реалното им
заплащане от негова страна, а тези факти се доказват и от приложените по делото
писмени доказателства. Поради това съдът намира, че исковете с правно основание
чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ във вр. с чл. 235 от КТ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
второ от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Несъстоятелно е
възражението на ответника, че трудовият договор е следвало да бъде сключен като
срочен, за да е налице задължение по смисъла на чл. 234 ал. 3 т.1 от КТ.
Разпоредбата на чл. 234 ал. 3 т.1 от КТ
се отнася за договора за повишаване на квалификацията или за преквалификация - в
него следва да бъде заложен конкретния срок, за който страните се уговарят, че
работникът ще работи при работодателя, т.е. срокът в чл. 234 ал. 3 т.1 от КТ е
на задължението на работника да не прекратява трудовия си договор с
работодателя, като тази разпоредба не поставя никакви изисквания спрямо
трудовия договор /да бъде срочен или безсрочен/. Поради това тълкуването,
извършено от страна на ответника, се явява неподкрепено от закона и превратно.
По иска с правно
основание чл. 220, aл. 1 от КТ:
Съгласно чл. 220
ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В пар. 9 на трудов
договор № 5813/05.08.2019 г., сключен между „С.Б." ЕООД и И.Ц.И., е
уговорено двумесечно предизвестие.
Предизвестието на И.Ц.И.
от 17.12.2019г. е с посочена дата на последен работен ден 03.01.2020г., като е
следвало същото да бъде със срок до 17.02.2020г., т.е. за периода от
04.01.2020г. до 17.02.2020г. /или за срок от 1 месец и 14 дни/ е налице
неспазено предизвестие и за същия период работникът дължи обезщетение по чл.
220 ал. 1 от КТ.
Не се оспорва от
ответника, че размерът на обезщетението за неспазено предизвестие е 1852,63лв.,
поради което за сочената сума искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изхода на спора и направеното искане за
разноски, съдът намира, че такива се следват в полза на ищеца. Направено е
възражение за прекомерност от ответника на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца в полза на процесуалния му представител. Същото е в размер на 1264.80лв. с ДДС или
1054лв. без ДДС. Минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
по реда на чл. 2 ал. 5 от Наредбата във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата е в
размер на 860.86лв. /501.18лв.+359.68лв./. Съдът намира, че фактическата и
правната сложност на делото не обосновават размер, който да надхвърля
значително размера на минималните възнаграждения по двата иска, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 900лв. Съгласно § 2а
от Наредбата, върху него следва да бъде начислен и ДДС, доколкото адвокатското
дружество е регистрирано по ДДС /служебна проверка е извършена в публичния
регистър по ДДС/ или дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1080лв. с
ДДС. Отделно от това не се дължат на ищеца в това производство по облекчения
ред на чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноските, които не са съдебно-деловодни
/заплатени в полза на съда или чрез него/ и адвокатско възнаграждение. Поради
това претендираните разноски като разходи в обезпечителното производство
/неуточнени такива, извън разхода за издаване на ОЗ, която е заплатена в полза
на съда и се присъжда/ в размер на 478,20лв., не следва да бъдат присъдени. По
този начин дължимите от ответника в полза на ищеца разноски възлизат на сумата
от 1314.50лв.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
И.Ц.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „С.Б." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *****, представлявано от Г.Г.У., сумата от 3 873.54 лв. /три хиляди,
осемстотин седемдесет и три и петдесет и четири/, представляваща обезщетение за неизпълнение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4, т. 6 от договор за обучение /квалификация/ от 22.03.2019 г., включващо връщане на стойността на курс по немски
език
-2150 лв. /две хиляди, сто и петдесет
лева/, стойността на учебни материали -43.54
лв. /четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ и заплатени стипендии
от
1680 лв. /хиляда, шестстотин и осемдесет/
за периода от м. март до м. юли 2019 г., заедно
със законната лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане, на основание чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ във вр. с чл. 235 от КТ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. второ от
ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „С.Б." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *****, представлявано от Г.Г.У., сумата от 1852.63 лв. /хиляда осемстотин петдесет и два и шестдесет и
три/, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие по трудов договор № 5813/05.08.2019 г., заедно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, на основание чл. 220, aл. 1 от КТ.
ОСЪЖДА
И.Ц.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н *****, представлявано от Г.Г.У., сумата от 1314.50лв. /хиляда триста и четиринадесет лева и 50ст./, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: