№ 881
гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110100803 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Ю. Й. Р. против „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, гр. София с иск на
основание чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата 299 лв., заплатена без основание. Ищцата
твърди, че заплатила на ответника сумата 2299 лв. на основание договор за паричен заем №
*******/*.*.****г., но не дължи на ответника заплащането на сумата 299 лв., тъй като в ГПР
на договора били неточно посочени и клаузата за заплащане на неустойка била
недействителна. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 299 лв., получена от
последния без основание. Претендира разноски.
Ответникът “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, в отговора си оспорва
иска. Твърди, че сумата от 299 лв. била заплатена на основание валидно сключен договор за
заем. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Според представените по делото доказателства, между страните е сключен по делото
договор за паричен заем № *******/*.*.****г., по който кредитодателят предоставя на
ищеца кредит в размер на 2000 лв., при лихвен процент 50% и ГПР 62.84%, като
погасяването му се извършва на 18 погасителни вноски, по погасителен план към договора,
начиная от 10.6.2024г.
В чл.4.4 от ОУ от договор за паричен заем № *******/*.*.****г. е уговорена дължима
неустойка от 3816.668 лв. за непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на
приложението.
1
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
С оглед изложените по-горе мотиви, основателен и доказан се явява предявения иск
за връщане на получена сума, на основание нищожната клауза на чл.4.4 от ОУ към договор
за паричен заем № *******/*.*.****г.. включваща заплащане на неустойка в размер на
3816.66 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване
на тази неустойка, ГПР по договора става в размер многократно надвишаващ 62.84%, което
2
многократно надвишава и пет пъти размера на законната лихва което в нарушение на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Тази клауза е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави на основание чл. чл.26, ал.1 от ЗЗД. При главница от 2000
лв. и лихва от 50%, уговорената клауза от 3816.66 лв. надвишава размера дори на всички
дължими суми от кредитополучателя по договор за паричен заем № *******/*.*.****г.,
което явно противоречи на добрите нрави.
Според представените преводни документи, ищцата е заплатила на ответника общо
сумата 1946 лв. по договора за паричен заем № *******/*.*.****г. В извлечението за
извършени плащания е отразен погасителния план, според който въ месечната погасилена
вноска, освен главница и лихва се включва и част неустойката от по 297.67 лв. Тъй като в
погасителната месечна вноска е включена и част от уговорената в противоречие със закона
неустойка, основателен и доказан се явява осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1
от ЗЗД за връщане на тази част от заплатената от ищцата без правно основание сума от 299
лв., като неустойка
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на 530 лв., съобразно приложения за това списък и съразмерно с
уважените изцяло искове.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 480 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на
ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по
правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на
чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен
интерес, сложилата се фактическа и правна сложност по делото с оглед процесуалното
поведение на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК *********,
гр.София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5, да заплати на Ю. Й. Р. с ЕГН **********,
настоящ адрес в гр.***, ул. *** № 11, сумата 299 лв. /двеста деветдесет и девет лева/, както и
сумата 530 лв. /петстотин и тридесет лева/ разноски по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3