№ 9388
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110121268 по описа за 2023 година
При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл. 411,изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 11.08.2023г. , ищецът
ЗАД „А”АД е предявил установителни искове за признаване със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника съществуването на вземанията за плащане на следните суми :
332,80 лв, представляващи неплатената част от от платеното от дружеството-заявител
застрахователно обезщетение по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените
вреди на застрахования автомобил „*** ”, с рег. № *** причинени при реализираното на
16.09.2017г. пътно-транспортно проишествие на път ІІ-86 в зоната на 29-ти км по вина на
водача на автомобил „Ф.Ф. , рег. РВ *** , който към датата на ПТП-то е бил обект на
застраховка „Гражданска отговорност” при дружеството-длъжник, и 101,40 лв,
представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2019г. до 21.09.2022г. , заедно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.09.2022г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 51317/2022г. по
описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При
устните състезания в заседанието на 24.04.2024г. пълномощникът на ищеца е пледирал за
1
уважаване на исковете. Доводи за основателността му са посочени и в представените на
25.04.2024г. писмени бележки.
Ответникът – ЗЕАД„Б.В.И.Г. ”ЕАД оспорва предявения иск според изявленията на
пълномощника му в депозирания на 29.06.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е
възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на исковете. Твърди се , че с
плащането на сумата от 2 055,85 лв ответникът е погасил задължението си към ищеца.
Според ответната страна останалата част от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, претендирано по настоящото дело, е резултат от завишаване стойността на
разходите за ремонта на автомобила, поради което не е дължима от застрахователя по риска
„Гражданска отговорност” на деликвента.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете видно от изявленията му в съдебното заседание на 07.02.2024г. В
заседанието на 24.04.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил
представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
заповедното гр.д. № 51317/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби
на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1
ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението е неоснователно. Според чл. 238,ал.5 КЗ погасителната давност за
регресните и суброгационните искове (какъвто е предявеният главен иск по настоящото
дело) започва да тече от датата на суброгирането , т.е. от датата на плащането на
обезщетението , която в конкретния случай е 17.11.2017г., което не е спорно и е доказано по
делото. Следователно 5-годишният давностен срок за предявяване на разглеждания иск е
изтекъл на 17.11.2022г. , а исковете по чл.422 ГПК според изричната разпоредба на
чл.422,ал.1 ГПК се считат предявени от датата на предявяване на заявлението по чл.410
ГПК , която в конкретния случай е 21.09.2022г. видно от поставения печат от
регистратурата на СРС, т.е. преди изтичането на давностния срок.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба
2
вземане по чл.411,изр.2 КЗ срещу ответника за заплащане на сбора от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № *** за
имуществените вреди на автомобил „*** ”, с рег. № РВ 8040 РА , причинени при
реализираното на 16.09.2017г. пътно-транспортно проишествие на път ІІ-86 в зоната на 29
км , и т.нар. ликвидационни разноски. Това вземане се твърди в исковата молба , а
ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба. С протоколно определение ,
постановено в откритото заседание на 07.02.2024г. възникването на това вземане е обявено
за безспорно обстоятелство по настоящото дело.
По делото е безспорно и , че ответникът е изплатил изцяло на ищеца сума за
главницата в размер на 2 055,85 лв, в която са включени и ликвидационните разноски от 25
лв Това се твърди от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба
и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство с протоколно
определение , постановено в заседанието на 07.02.2024г.
Спорен по делото е само въпросът относно размера на застрахователното
обезщетение. Според ищцовата страна той е 2 363,65 лв , колкото е изплатената сума на
увредения застрахован по риска „Каско на МПС”, а според ответника е по-малък – 2 030,85
лв , колкото са платени на ответника , като се изключат ликвидационните разниски от 25 лв
(2 055,85 лв- 25 лв).
Според представената по делото фактура № *** , издадена от Б.М.АД, клон Пловдив ,
който е извършил ремонта на уврудения автомобил , и т. 3 от приетото в съдебното
заседание на 24.04.2024г. експертно заключение по авто-техническата експертиза,
неоспорено от страните, стойността на обезщетението за вредите по автомобил „***
Сивик ”, с рег. № *** е 2 363, 65 лв , изчислено по цени на фирмен сервиз с 12 %
отстъпка за стойността на частите към датата на процесното ПТП.
Ответникът не оспорва направените от ищеца т.нар. ликвидационни разноски в размер
на 25 лв.
От пълната стойност на дължимото застрахователно обезщетение- 2 388,65 лв
(2 363,65 лв + 25 лв) следва да бъде приспаднато осъщественото от ответника частично
плащане в размер от 2 055,85 лв , което е безспорен факт по делото. Следователно
ответното дружество остава да дължи на ищцовата компания сумата от 332,80 лв (2 388,65
лв- 2 055,85 лв) Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Поради посочените причини
искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 411,изр.2 КЗ следва да
бъде уважен изцяло.
За неплатената част от застрахователното обезщетение ответникът е изпаднал в забава ,
поради което дължи мораторна лихва върху сумата от 332,80 лв , която за процесния
период от 21.09.2019г. до 20.04.2022г. е в размер на 101,40лв , изчислена по реда на чл.162
ГПК. Тази сум следва да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
3
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (75 лв) и депозит за съдебна
автотехническа експертиза (300 лв),
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (150 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (25
лв) , както и присъденото му със заповедта по чл.410 ГПК юрисконсултско възнаградение
(150 лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство , тъй като претенциите срещу него са уважени
изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 411,изр.2 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД , че ЗАД „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК: **** гр.София, пл. "Позитано" № 5, дължи на ЗАД„А" АД, ЕИК: **** гр.София, ул.
*** , следните суми: 332,80 лв (триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляващи неплатената част от от платеното от дружеството-заявител
застрахователно обезщетение по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените
вреди на застрахования автомобил „*** ”, с рег. № *** причинени при реализираното на
16.09.2017г. пътно-транспортно проишествие на път ІІ-86 в зоната на 29-ти км по вина на
водача на автомобил „Ф.Ф. , рег. РВ *** , който към датата на ПТП-то е бил обект на
застраховка „Гражданска отговорност” при дружеството-длъжник, и 101,40 лв (сто и един
лева и четиридесет стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2019г.
до 20.09.2022г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата
на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК – 21.09.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
4
№ 51317/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА ЗАД„Б.В.И.Г.”АД, ЕИК: **** гр.София, пл. "Позитано" № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД„А" АД, ЕИК: **** гр.София, ул. *** , следните суми: 375 лева (триста
седемдесет и пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото
исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и
депозит за съдебна авто-техническа експертиза (чл. 78,ал.1 ГПК); 150 лв (сто и петдесет
лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на уважената част от
исковете (чл.78,ал.8 ГПКвъв връзка с чл.78,ал.1 ГПК); 25 лева (двадесет и пет лева),
представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. №
51317/2022г. по описа на СРС,68 състав – платената държавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 150 лв (сто и
петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 51317/2022г. по описа на СРС,68
състав, пропорционална на уважената част от претенциите (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5