Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1329 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявените в обективно съединени искове са с правно
основание чл. 178, ал.1 т.3 ЗМВР и по
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Д.И.Д. твърди, че е служител в РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. Русе на длъжност „инспектор IV степен“
в група “Оперативен център“ на сектор “Пожарогасителна и спасителна дейност“,
със статут на държавен служител и като такъв за периода от 01.01.2017г. до
29.02.2020г. е полагал труд по утвърдени протоколи и графици, при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 ЗМВР,
включително и през нощта. За посочения период ищецът твърди, че е отработил
нощни смени. Редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на извънредния труд, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители се определяли с Наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период действала Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г., като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен, каквато била уредена в предходните две наредби. Поради това
и в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), при сумарно изчисляване на работното време нощни
часове следвало да се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. За процесния период, ищецът твърди, че положеният нощен труд
следва да се преобразува по реда на чл. 9, ал.2 НСОРЗ с коефициент 1,143 и
получените след това преобразуване допълнително часове представляват положен от
него извънреден труд, който не му е заплатен. Съобразно получаваната заплата,
за тези часове извънреден труд му били дължими 2871.93 лв., както и обезщетение
за забава от датите на които отделните трудови възнаграждения ставали изискуеми
до датата на предявяване на иска в размер на 408.61лв. По тези съображения се
моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да
му заплати посочените суми, както и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се приложението на
НСОРЗ към дейността на ищеца, тъй като за същата имало специална правна уредба,
съдържаща се в ЗМВР и приетите подзаконови нормативни актове въз основа на
него, която уредба не предвиждала подобно преизчисляване на нощния труд. В
случая ищецът работел нощни смени, които не надвишавали установеното за него
работно време, поради което той не е
полагал извънреден труд. Също така положеният от него нощен труд му бил
заплатен, включително с допълнително възнаграждение, определено нормативно.
Прави възражение за изтекла давност за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени
доказателства се установява, че за процесния период от 01.01.2017г. до
29.02.2020г. ищецът е заемал длъжност „инспектор IV степен в група “Оперативен
център“ на сектор “Пожарогасителна и спасителна дейност“. Ищецът осъществявал
дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици, при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 ЗМВР, включително и през нощта и при сумирано отчитане на тримесечен период.
Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
при съобразяване с представените писмени доказателства, отчитане на настъпили
законови промени, както и задължителната съдебна практика, е установила, че за
периода от 01.01.2017 до 29.02.2020г., предвид разпоредбите на чл.187, ал. 3 от ЗМВР, броят на отработените от ищеца нощни смени е в размер на 2054 часа, за
които не е извършвано преобразуване с коефициент 1,143 на нощен към дневен труд
при отчитане от работодателя на сумарно работно време. Вещото лице е
установило, че за положения от ищеца нощен труд, работодателят е заплатил на
ищеца допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за отработен час, като
за периода 01.01.2017г. – 29.02.2020 г. общата стойност на възнаграждението за
нощен труд е 549,50 лева./Брутен размер/. След преобразуване на нощния към
дневен труд, съгласно изготвената съдебно - счетоводна експертиза ищецът е
положил 2347.72 часа дневния труд, а останалите 293.72 часа се явяват
извънреден труд с паричната равностойност на обща стойност 2871.93 лв./брутен
размер/, като лихвата за забава върху всяка неплатена част от допълнителното
възнаграждение на ищеца за положения от него труд до датата на предявения иск е
408,16 лв.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Според чл. 187 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица за всеки месец, а за работещите на 8-,
12- или 24- часови смени- сумирано за едномесечен период. Работата извън
редовното работно време за работещите на смени се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Ответникът се позовава на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена
с решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 на ВАС. Тъй като
съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт имало действие от деня
на влизането му в сила, наредбата е била приложима в процесния период. Съдът не
споделя тези аргументи на ответника. В мотивите на ТР № 8 от 14.11.2014 г. по
т.д. № 8/2013 г. на ОСГК, ВКС дава тълкуване на сумираното работно време и
правилното му отчитане. В решението е посочено кой е субектът, който следва да
понесе последиците от затрудненото възстановяване на работната сила при
тримесечно отчитане. По КТ това е работодателят, а при служебното
правоотношение- органът по назначението. Съдът намира, че е без значение
наведеното от ответника възражение, че в посоченото тълкувателно решение се
говори за сумарно изчисляване на работното време на 3- месечен период, а не за
едномесечен. Европейското законодателство в областта на изискванията за
безопасност и здраве при организацията на работното време въвежда специално
условие при специфични дейности, каквито са тези на полицията, безопасността и
здравето на работниците да се осигурят във възможно най- висока степен в
светлината на целите на Директива
89/391/ЕИО- чл. 2, т. 2, пр. 2 от нея-въвеждане на мерки за насърчаване на
подобрения на здравословни условия на труд. Противоречието с целта на закона
води до незаконосъобразност на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Съгласно чл.
15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока степен. Ако той противоречи на регламент
на Европейския съюз, прилага се регламентът. Според ал. 3, ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по - висока
степен, правораздавателните органи прилагат по- високия по степен акт.
За описаното време, по силата на изрична законова
делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР, са действали последователно Наредба № 8121з
– 592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра
на Вътрешните работи, като всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурствата, времето за
отдих и почивка на държавните служители в МВР, както и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности, в сила от 14.08.2018 г.
Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г., обнародвана в ДВ,бр.40 от
02.06.2015 г., е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по
Адм.дело № 5450/16 г., влязло в сила на датата на постановяването и
обнародването му. В периода до отмяната, до издаване и обнародването на Наредба
№ 8121з -776 в сила от 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която изрично в чл.31, ал.2 предвижда, че при сумираното работно
отчитане на отработеното време, нощния труд за времето между 22.00 часа и 6.00
часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. преизчислението е с
коефициент 1.143.
В Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121д-407 от 11.08.2014 за преобразуване на часовете положен нощен
труд, за който нощен труд се дължи допълнително възнаграждение.
И трите наредби съдържат аналогични текстове относно възможността
на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22:00 и 06:00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични разпоредби, съответстващи на
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд. При това положение, в действащите в процесния
период подзаконови нормативни актове е била налице празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР. Когато такава празнота е налице, нормата на
чл. 46, ал. 2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, какъвто е и настоящият
случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители
/чл.142 от ЗМВР/, за неуредените в специалния закон отношения следва да се
приложи общия закон, а именно Законът за държавния служител /ЗДСл/. В този
смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага
субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в ЗДСл, тъй като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Именно ЗДСл от своя страна пък
препраща към трудовото законодателство по КТ. Същевременно като се има предвид,
че с Решение № 8585 от 11.07.2016 на ВАС по административно дело № 5450/16 г.
влязло в сила от датата на постановяването му, както и предвид от 14.01.2020 г.
е отменена Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г., а с Решение №16766 от
10.12.2019 г. по административно дело № 8601/19 г. на ВАС, в законна сила от
14.01.2020 г. е отменена и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., то към процесният
период действаща е Наредба № 8121д-407 от 11.08.2014 г, в която ясно се сочи,
че положения нощен труд следва да бъде преобразуван и да бъде допълнително
заплатен, като бъде умножен с коефициент 0,143, съгласно чл.31, ал.2 от същата,
т.е. нощният труд преизчислен с коефициент 1,143 към дневен.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за периода 01.01.2017г. до 31.01.2017
г. по следните съображения: видно от представените по делото писмени
доказателства от ответника и от приетата съдебно - счетоводна експертиза
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд от ищеца се е изплащал на
тримесечие, когато е ставало преобразуването на нощния труд в дневен. Поради,
което съдът намира, че правото на ищеца за допълнително възнаграждение за
положен нощен труда за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. не е погасено по
давност, тъй като протоколът за отчитане на отработеното време межзу 22.00 часа
и 06.00 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. е изготвен и утвърден
на 07.04.2017 г. /л.47 от делото/ и е платено съгласно същият през месец април
2017 г.
При това положение съдът приема, че съобразно
заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 293.72 часа, чието
изражение в пари е 2871.93 лева. При изчисляване на дължимото на ищеца
възнаграждение следва да се приложат разпоредбите на ЗМВР, съгласно посоченото
в т. 3 от експертизата, тъй като ищецът е бил със статут държавен служител по
смисъла на чл. 142 от ЗМВР. Съобразно
заключението на вещото лице на ищеца за положеният от него нощен труд от 2054
часа за процесният период /за които не е извършвано преобразуване с коефициент
1,143 на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарно работно
време/ му е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за
отработен час на общата стойност на възнаграждението за нощен труд е 549,50
лева. Разликата между полученото допълнително възнаграждение за положен нощен
труд от ищеца и реално дължимото му допълнително възнаграждение за положения
нощен труд е в брутен размер на 2871.93 лева.
Следователно искът е основателен.
Върху уважения размер на главницата се дължи законна
лихва от завеждането на иска- 03.03.2020 г.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение,
включително и за извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща
ежемесечно. Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва,
такава следва да се присъди върху уважения главен иск, която е в размер на
408,16 лева за забава, считано от първо число на месеца, следващ този, в който
е положен труда до датата на предявяване на иска. Този иск е изцяло
основателен, съобразно допуснатото изменение.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за
процесуално представителство в размер на 500 лв.
В тежест па ответника на осн. 78, ал. 6
вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи и държавната такса по дело в
размер на 164.88 лв., както и 292.80 лв. за назначената по делото експертиза.
Мотивиран така
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР с
адрес гр. София, бул. „Княгина Мария Луиза“ № 46 да заплати на Д.И.Д.,***, ЕГН **********, чрез
адвокат Н. С. и адв. С. П. следните
суми: 2871.93 лева (брутен размер),
представляваща разликата между полученото допълнително възнаграждение за
положен нощен труд и реално дължимото допълнително възнаграждение за положения
нощен труд възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г. –
29.02.2020г., ведно със законната лихва от 03.03.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 408,16
лева представляваща обезщетение за забава върху разликата между полученото
допълнително възнаграждение за положен нощен труд и реално дължимото
допълнително възнаграждение за положения нощен труд възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.01.2017г. – 29.02.2020г, както и сумата от 500 лв.- разноски за производството.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с адрес гр. София, бул. "Мария Луиза" №
46, да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 164.88 лв. държавна такса по делото и 292.80 лв. за назначената по делото експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 07.07.2020г. на осн.чл.315,ал.2 ГПК.
Районен съдия: