№ 92
гр. Благоевград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.А.У.., ЕГН **********, с адрес: .... против
Наказателно постановление № 21-1116-001104 от 19.11.2021г. на Началник
група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се
доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Развиват се доводи за постановяване на обжалваният санкционен акт при
непълнота на доказателствата, както и че наложеното наказание е явно
несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят А.А.У.. се явява лично и дава
обяснения по случая, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат
Станислава Георгиева, чрез която ангажира доказателства в подкрепа на
тезата си и взема становище по същество, като моли съдът да постанови
съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
1
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо изразяват становище по
жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и да се потвърди
наказателното постановление, както и се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 06.11.2021г. в 14.10 часа в гр.Благоевград, по ул.“Славянска“ в
посока от ул.“Дойран“ към ул.“Иван Михайлов“ жалбоподателят А.А.У..
управлявала собствения си лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ...., като била
спряна от полицейски автопатрул по охрана на обществения ред в състав
полицаите Р.Я.И.. и Н.Г.Г.. Проверяващите полицаи извършили проверка по
стикера на автомобила на застраховка Гражданска отговорност в Гаранционен
фонд за наличие на такава застраховка, от където било установено, че
автомобила няма такава. На място на проверката бил извикан за съдействие
автопатрул по безопасност на движението, като се отзовал К.Х.И. - мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград и Д. Петров – полицейски служител при ОДМВР – Благоевград.
Свидетелят К.Х.И., след извършена проверка с РСОД установил, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите от 19.10.2021г. на
жалбоподателя била извършена и проверка за употреба на алкохол с
техническо средство 7510 null с фабричен номер 0185, което отчело 0
промила алкохол. С оглед констатираното, актосъставителя К.Х.И., в
присъствието на свидетелите Р.Я.И.. и Н.Г.Г., на място на проверката
съставил на жалбоподателя А.А.У.., ЕГН ********** Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 541169 от 06.11.2021г. (лист 5 от
делото), изведен под № 21-1116-001101, в който квалифицирал установеното
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: за управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на
нарушителя А.А.У.., ЕГН **********, подписан е лично от нея, като същата
отразила по акта, че няма възражения. Писмени възражения не постъпили и в
законоустановения срок за това. Въз основа на така съставения акт, на
19.11.2021 година, Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. издал
атакуваното Наказателно постановление № 21-1116-001104 от 19.11.2021г.
(лист 4 от делото), с което на жалбоподателя А.А.У.., ЕГН ********** за
административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на
200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
2
(шест) месеца, както и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР й били
отнети 10 (десет) контролни точки за вмененото и административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. НП е връчено лично на жалбоподателя
срещу подпис на 06.12.2021 година и в законният срок – на 08.12.2021 г.
срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
С показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Я.И.. и Н.Г.Г. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя А.А.У.., като при извършената му проверка в
информационната система на Гаранционен фонд се установило, че
автомобила няма задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите. Свидетелите извикали за съдействие и вземане на
отношение автопатрул на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, като се отзовал на място полицай К.Х.И.. Същият извършил
проверка с техническо средство на проверяваното лице за употреба на
алкохол, която проба била отрицателна. След проверка с РСОД обаче било
установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, тъй като
не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което на
място на проверката се съставил АУАН на жалбоподателя за установеното
нарушение.
В обясненията си по случая, жалбоподателя А.А.У.. потвърждава, че
към момента на направената й проверка управлявания от нея автомобил БМВ
530 е бил с прекратена служебно регистрация, тъй като е без застраховка
Гражданска отговорност, но това се дължало на това, че от застрахователната
компания не й се били обадили за да я уведомят, че срока на същата изтича.
Веднага след проверката се обадила на застрахователя и подновила
застраховката си.
По делото е представена Докладна записка от 06.11.2021г. (лист 6 от
делото) от актосъставителя К.Х.И., в която е описан процесния случай, както
и това, че за него е уведомена прокурор Робова от Районна прокуратура –
Благоевград, която наредила да се вземе административно наказание.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят А.А.У.. е правоспособен водач на МПС с категории В, М и
АМ, както и същата е наказвана за нарушения по ЗДвП.
Приложените Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените
обяснения от жалбоподателя посредством разгледаната жалба и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН
са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и
времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП,
поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални
нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административни
нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като
му е предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в
процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е
4
съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя А.А.У.. и
свидетелите Р.Я.И.. и Н.Г.Г., присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на акта.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно по
отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10
от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд,
като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по
ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство,
посочен в регистъра.
От приложеното по делото писмени доказателства, респ. докладна
разписка и АУАН серия GA № 541169 от 06.11.2021г. липсват данни, които
да удостоверяват обстоятелства, че лицето А.А.У.., като собственик на лек
автомобил „БМВ 530“ с рег. № .... е уведомявано от страна на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград относно служебното прекратяване на
регистрацията на същото от 19.10.2021г., съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000г. и чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Наред с това не е спорно по делото, че на 06.11.2021г. жалбоподателят
А.А.У.. е управлявала собственият й лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ....,
като към тази дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, но
за това обстоятелство не е била уведомена по съответния установен ред, като
собственик на автомобила. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
5
случай не може да се направи категоричен и безспорен извод, че поведението
на жалбоподателя, което се субсумира под състава на административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е извършено виновно от наказаното лице.
Действително уведомяването на собственика на автомобила за извършеното
служебно прекратяване на регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а последващо действие на
администрацията, същото обаче има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Независимо, че жалбоподателят е бил длъжен да съзнава предвидените с
чл.574, ал.11 от КЗ последици за прекратяване на регистрацията на
автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка, не са
налице основания от същия или от ползвателя на ППС да бъде изисквано да
знае конкретната дата, на която посоченото уведомление е получено от
органите на МВР, а оттам и да е наясно за момента на прекратяване на
регистрацията. Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как
да знае кога ще настъпи това уведомяване, респективно ще бъде прекратена
регистрацията на автомобила, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10
изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той
да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който
момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с
прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Именно при наличие на последното, като
предпоставка за ангажиране на административната отговорност на
собственика на автомобила за управлението му при прекратена регистрация,
би могло да се презюмира, че това знание е налично и у ползвателя
несобственик на този автомобил, което би обусловило аналогично и
надлежното ангажиране на административно-наказателната му отговорност
при управление на това МПС с прекратена регистрация. В случая
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по
съответния за това начин, че към 06.11.2021г. собственика на автомобил
„БМВ 530“ с рег. № ...., а именно А.А.У.. е била уведомена или е знаела, че
регистрацията на автомобила й е била служебно прекратена, което
допълнително обуславя извод за субективна несъставомерност на
санкционираното деяние, включително и под формата непредпазливост. /В
този смисъл Решение № 1455 от 21.06.2019 г. на АдмС - Благоевград по к. а.
н. д. № 338/2019 г, Решение от 13.07.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
97/2020 г, Решение № 116 от 18.06.2020 г. на АдмС- Стара Загора по к. а. н. д.
№ 77/2020 г, Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
546/2020 г , Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
1401/2019 г и др./. Изложените съображения предпоставят отмяна на
наказателното постановление в тази му част, предмет на настоящия съдебен
контрол относно административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН (изм. ДВ
бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) след, като установи
6
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя А.А.У..,
ЕГН **********, в качеството й на жалбоподател в размер на 300 (триста)
лева са реализирани от същата, като видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 10.02.2022г. са заплатени в брой адвокат Станислава
Георгиева, което е удостоверено със самия договор за правна услуга. Същите
са в размера съответен по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към Закона за
адвокатурата и са заявени и се претендират от защитника в съдебно
заседание, поради което и съдът прие претенцията за основателна до размера
на посочената сума. В случая възражението на административно-наказващият
орган – ОДМВР – Благоевград за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар с оглед претендираният от защитата размер се явява неоснователно,
поради което и съдът го отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.58д във връзка с чл.63 ал.2 т.1 от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-001104 от 19.11.2021г. на Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г., с което на А.А.У.., ЕГН **********, с адрес:
.... за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на А.А.У.., ЕГН **********, с адрес: .... сумата 300 (триста) лева,
представляващи направени разноски в хода на съдебното производството за
един адвокат.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7