Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 30.09.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. с-в в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2191 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК,
чл. 79,86 ЗЗД.
ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр София, бул. „България“ № 49 бл 53 Е вх В
моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено по отношение на Р.В.К. с посочен адрес *** в
размер на 1193,23лв главница, договорно възнаграждение в размер на
125,90лв от 25.05.2019г до 31,07,2019г,
законна лихва размер на 212,48лв от 31.07.2019г до подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, и да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от
1267,44лв, представляваща възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва. Твърди,
че след подадено на 30.03.2018г от Р.В.К.
искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, е сключен
договор за кредит от същата дата №
**********, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на
1500лв със срок 36 месеца, и размер на месечната вноска от 73,19лв, при ГПР
49,89% и ГЛП от 41,17%, с общо дължима сума по кредита от 2634,84лв. Съгласно
чл.8 от ОУ към договора за кредит е закупен пакет от допълнителни услуги с
месечна вноска от 52,81лв и срок от 36 месеца Ответникът е декларирал
възможност и желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги, като е била
уведомена че изборът на пакета допълнителни услуги не е условие за сключване на
договора. Или общото задължение по договора, едно с начислените вноски по допълнителния пакет
услуги е в размер на 4536лв с общ размер на месечната вноска от 126лв. Ищецът е
изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита, като е превел сумата
по посочена от ответника банкова сметка ***.03.2018г. Ответникът не е изпълнил
задължението си да погасява дължимите по договора за кредит суми, като е преустановил плащанията по кредита след 22.03.2019г, и има едно извършено плащане на 30.09.2019г.
По договора за кредит е заплатена сумата от общо 1554,95лв. Поради забавата е
начислено и обезщетение за забава, а вземането по договора е обявено за
предсрочно изцяло изискуемо и договорът - прекратен, считано от 31.07.2019г. Ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост. За вземането си
ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 1611/2020г на АРС. Ангажира доказателства, претендира разноски в
заповедното и настоящото производство.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва твърдението за наличие на сключен договор
за потребителски кредит № **********, по
силата на който й е предоставен кредит в размер на 1500лв. Твърди, че на 17.12.2018г е превела по банкова сметка ***91лв,
с основание за превода - договор №
********** предсрочно окончателно погасяване, като преди да бъде направен
превода задължението по договора е уточнено с представител на ищцовото дружество,
с цел пълното му погасяване. Твърди на следващо място, че заплатените по договора суми, изключая заплатената
на 17.12.2018г, са напълно достатъчни за отхвърляне на исковете. Прави възражение за недействителност на сключения договор за
кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като не е
посочена методиката на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР , посочен е лихвен процент по
заема, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договор.
Ето защо счита, че кредитното правоотношение
между страните е недействително на основание чл. 22 ЗПК и в този случай се дължи само чистата
стойност на предоставения финансов ресурс. С оглед недействителността на
договора за кредит, счита за недействителна и уговорката за заплащане на такса
за допълнителен пакет услуги. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на чл. 10 А ал.4
ЗПК, в договора няма клауза която да приобщава споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 30.03.2018г към процесния договора за кредит, поради което
не е изпълнено изискването на сочената разпоредба. Наред с това заплащането на
това възнаграждение е предварително, т е дължимо само за възможността за предоставянето
им и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения договор, което нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост при договарянето, договореното възнаграждение надвишава с почти
1/3 размера на чистата стойност на кредита
и се явява нищожна като противоречаща на разпоредбите на чл. 10 ал.2 и
чл. 10 а ал. 3 и 4 от ЗПК. Допълнителният пакет не създава допълнителни
права за потребителя, на които да съответстват на задължения на кредитора. Счита клаузата пакет допълнителни услуги за
неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП.
С оглед на това моли исковете да се отхвърлят, с оглед обстоятелството, че
сумата която се признава за платена от ищеца в исковата молба е в размер на
1554,95лв. Ангажира доказателства, моли да бъде определено на основание чл. 38
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на ответника и да бъде осъден ищеца да го заплати.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: След отправено на 30.03.2018г искане от ответника
до ищеца, между страните е сключен
договор за потребителски кредит „ ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********, по
силата на който ищецът в качеството на
кредитор е предоставил на ответника – кредитополучател сумата от 1500лв, която последният се е
задължил да върне на 36 месечни вноски, съгласно погасителен план, всяка в
размер на 73,19лв, при ГПР 49,89% и ГЛП
41,17%. От кредитополучателя е закупен пакет от допълнителни услуги с
договорено възнаграждение от 1901,10лв , платими на 36 месечни вноски всяка
една в размер на 52,81лв, или общото задължение по кредита е в
размер на 4536лв, платими на 36 месечни вноски, всяка една в размер на 126лв,
съгласно погасителен план. Посочените в представеното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу заплащане възнаграждение, платимо разсрочено за срока
на договора за потребителски кредит на равни месечни вноски, добавено към
месечните вноски за погасяване на главницата. В споразумението пакет допълнителни
услуги е посочено, че 15% от възнаграждението по закупения пакет но не повече от 300лв представлява стойността
на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит. В
чл.12.3 от ОУ към договора за
потребителски кредит е предвидено правото на кредитодателя, в случай че
кредитополучателя просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер, да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление. В чл.15
от ОУ са посочени допълнителните услуги,
които кредитополучателят може да ползва, в случай че е закупил пакет допълнителни услуги.
Кредиторът е превел по сметка на кредитополучателя в ЦКБ АД сумата от 1500лв на 30.03.2018г(л.25).
До ответника е изпратено уведомително писмо/03.09.2020г/получено от последната
на 10.09.2020г/ за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 31.07.2019г. Ответникът
е внесъл платежно нареждане 17.12.2018г по
сметка на ищеца в ЦКБ АД сумата от 1791лв на, с посочено основание за превода – договор №
********** – предсрочно окончателно погасяване.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, чл.79,86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи
сумата от 1199,23лв по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1611/2020г по описа
на АРС, и осъдителен иск за сумата от 1267,44лв дължимо възнаграждение по пакет
допълнителни услуги. От приложеното в
настоящото производство ч.гр.д. 1611/2020г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок, а с оглед твърденията за дължимо и
незаплатено възнаграждение по пакет допълнителни услуги, е налице интерес от
водене на осъдителния иск.
Разгледани по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание валиден договор за потребителски кредит, както
и размера на претенциите си. Не е
спорно по делото, а и се установява от неоспорените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит „ ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********/30.03.2018г,
с договорен размер на кредита от 1500лв,
която сума ведно с начислени лихви и възнаграждение е
дължима на 36 месечни вноски, всяка една в размер на 73,19лв., с размер на
възнаграждението по пакет допълнителни услуги 1901,10лв, платимо на 36 месечни
вноски, всяка една от 52,81лв. Ищецът е
изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника заемната сума. Не
се спори , а и се установи от ангажираните доказателства, че вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 31.07.2019г,
поради просрочие на две месечни вноски, на основание чл.
12.3 от ОУ, както и че кредитополучателят е бил уведомен за това. Ответникът прави възражение за недействителност
на договора за кредит, поради противоречието му с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Това
възражение е основателно. Текстът на
цитираната разпоредба изисква договорът за кредит да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В
настоящия случай е посочен размерът
на ГПР и общата сума дължима по договора, без обаче да е посочена методиката на изчисляване и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Ответникът прави
възражение за недействителност на
договора за кредит, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 10 А ал.4 ЗПК. Това възражение също е основателно. Текстът на цитираната разпоредба
изисква в договора за кредит да бъдат
посочени видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони ясно и точно определени. В
настоящия случай е посочен общ размер на
възнаграждението по пакет допълнителни услуги, като единствено
предвиденото приоритетно разглеждане и изплащане е конкретизирано с размер от
15 % но не повече от 300лв. Ето защо договорът за кредит е недействителен по
смисъл на чл. 22 ЗПК. В тази случай текстът на чл. 23 от с з предвижда връщане само чистата стойност на кредита,
която в настоящия случай е 1500лв. Твърди се от ищеца в исковата молба, че по
договора е платена сумата от 1554,95лв.
Ето защо искът за установяване дължимостта на сумата по ЗИ издадена по ч гр д
1166/2020г ще се отхвърли като неоснователен.
По
предявения осъдителен иск. Ответникът прави възражение за нищожност на клаузата
пакет допълнителни услуги, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Това възражение е основателно. Не са ангажирани по делото доказателства, че
договорът за кредит е щял да бъде сключен и без закупения пакет допълнителни
услуги, размерът на възнаграждението по пакета допълнителни услуги надвишава размера на отпуснатия кредит, не
се установява с какво предвидената услуга приоритетно разглеждане и изплащане
е преференциална спрямо обикновеното разглеждане на документи. Ето
защо съдът намира, че клаузата по пакет допълнителни услуги е уговорена във
вреда на кредитополучателя – потребител и
е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от ЗЗП. Няма
представени доказателства да е била уговорена индивидуално, поради което е
нищожна по смисъла на чл. 146 ал.2 ЗЗП. Ето защо искът като неоснователен ще се
отхвърли.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, чл. 38 ал.2
от ЗА следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение на адв М. М. О.,
АК Смолян с личен № „“““““““““““, с адрес гр Рудозем бул „България“ № 9 в
размер на 402лв
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул „България“ № 49 бл. 53 Е вх.В
за признаване за установено по
отношение на Р.В.К. ЕГН **********, посочен адрес *** в размер на
1193,23/ хиляда сто деветдесет и три лв двадесет и три ст/лв главница, договорно
възнаграждение в размер на 125,90/сто двадесет и пет лв и деветдесет ст/лв от 25.05.2019г до 31.07.2019г, законна
лихва размер на 212,48/двеста и
дванадесет лв четиридесет и осем ст/лв
от 31.07.2019г до подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул „България“ № 49 бл. 53 Е вх.В за осъждане Р.В.К. ЕГН **********, посочен адрес *** да заплати сумата от 1267,44/хиляда двеста
шестдесет и седем лв четиридесет и четири ст/лв, представляваща възнаграждение
по закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законната лихва от предявяване на иска.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул „България“ № 49 бл. 53 Е
вх.В да заплати на адв М. М. О., АК Смолян с личен
№ „““““““““““, с адрес гр Рудозем бул „България“ № 9 адвокатско възнаграждение в размер на 402/четиристотин
и два/лв
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: