ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Перник, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело
№ 20231700100045 по описа за 2023 година
По съображения изложени в исковата молба ищецът М. К. М., моли на
основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да
му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18. 10. 2021г.
/датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски.
Ищецът основа исковата си претенция на следните твърдения :
-С Постановление за привличане на обвиняем от 01. 02 .2015г. по ДП №
11/2015 г. по описа на ОД на МВР-Перник е било образувано наказателно
производство срещу него за извършено престъпление по чл. 115 НК и бил
задържан под стража. С Определение от 03.02.2015 г. по ч.н.д. № 21 по описа
на ОС - Перник му била наложена най – тежката мярка за процесуална
принуда „задържане под стража“, в резултат от което бил задържан под
стража за периода от 01. 02. 2015г. до 20. 10. 2015 г. вкл., т. е. за период от
повече от 8 месеца, което е налице нарушение на нормата на чл. 63, ал. 4 НПК
- „мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното
производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е
привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление“.
В резултат от направено от него искане за изменение на така
наложената му най-тежка мярка за неотклонение, с Определение от 12. 10.
1
2015 г. по н. ч. д. № 290/2015 г. на Пернишкия окръжен съд, мярката му за
неотклонение била изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Тъй като прокурорът протестирал определението, било образувано в.ч.н.д. №
989/2015г. на Софийски апелативен съд, по което с протоколно Определение
от 20. 10. 2015 г. по в.ч.н.д. № 989/2015 г., потвърдил потвърди
протестираното Определение от 12. 10. 2015г. В резултат от това, считано от
21. 10. 2015г. му била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.
Счита, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 63, ал.1 от НПК -
мярката за неотклонение „задържане под стража“ да се взема, когато е налице
обосновано предположение и доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Посочил е че съгласно ал. 3 на същата разпоредба: „Когато опасността
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за
неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.“
Твърди, че от началото на производството до самия му край е съдействал на
разследващите и на съдебните органи, като през цялото това време е
демонстрирал добросъвестно процесуално поведение. Не е правил опити да
се укрие, не е бил издирван, явявал се при призоваване пред органите на
досъдебното производство, а впоследствие и пред съда. С оглед изложеното
счита, че в случая е намирала приложение разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от
НПК, съгласно която: „Когато в досъдебното производство се установи, че са
налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за
неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.“, но прокурорът
чрез бездействието си не само не е спазил цитираната разпоредба, а е
предприел и активни действия за нарушаването й, като е протестирал
Определение от 12.10.2015 г. по н.ч.д. № 290/2015 г. на ПОС, с което мярката
му за неотклонение беше изменена от „задържане под стража“ в „домашен
арест“.
Счита, че с оглед разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК
незаконосъобразно е бил задържан на фазата на досъдебното производство
над допустимите от закона 8 месеца лишаване от свобода.
Счита, че периодът от 21. 10. 2015г. до 18. 10. 2021г. включително,
когато е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, от почти 6 години е
бил изключително дълъг и мъчителен и прекомерен, тъй като е налице
2
нарушение на нормата на чл. 57 от НПК, съгласно която: „Мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата
в сила присъда“, доколкото никога не съм се укривал, не съм бил издирван и с
всичките си действия напълно и добросъвестно съм съдействал в хода на
наказателното преследване срещу мен. Счита, че в неговия случай се касае до
неразумно продължителен срок на наказателното производство и за
неразумно продължителен срок на изтърпяване на наложените мерки за
неотклонение.
-По образувано впоследствие н.о.х.д. № 369/2015г. по описа на
Окръжен съд - Перник, с присъда № 18 от 14. 06. 2016г., бил признат за
виновен по повдигнатото ми обвинение и на осн. чл. 115 НК, и чл. 54 НК му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години. Тъй
като постановената присъда била протестирана от прокурора и обжалвана от
защитника му, в резултат на това било образувано в.н.о.х.д. № 800/2016г. по
описа на Софийски апелативен съд, приключило с Решение № 331 от 12. 07.
2017 г., е което съдът потвърди обжалваната присъда. Тъй като неговият
защитник е обжалвал било образувано наказателно дело № 1252/2017г. пред
ВКС. По него било постановено Решение № 23 от 23. 03. 2018г., с което ВКС
отменил Решение № 331 от 12. 07. 2017г. по в.н.о.х.д. № 800/2016 г. на
Софийски апелативен съд и върнал делото за ново разглеждане на същия съд,
от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
В резултат на това било образувано ново производство - по в.н.о.х.д. №
430/2018г., по описа на Софийския апелативен съд. По него било постановено
Решение № 10011 от 08. 02. 2021г., с което съдът изменил Присъда № 18 от
14. 06. 2016 г., постановена по н.о.х.д. № 369/2015г. по описа на Окръжен съд
- Перник, в частта относно наложеното наказание, като намалил размера на
това наказание от петнадесет години на осем години „лишаване от свобода“.
Това решение било обжалвано с касационни жалби на частния
обвинител и граждански ищец, както и на защитника му, по повод на което
било образувано нак. дело № 540/2021г. пред ВКС. Производството по
същото приключило с окончателното Решение № 60157 от 18. 10. 2021 г. на
ВКС, с което върховните било оставено в сила Решение № 10011 от 08. 02.
3
2021 г. по в.н.о.х.д. № 430/2018 г. на САС, НО, 7-ми състав.
До приключване на наказателното производство срещу него - 18. 10.
2021г., същият бил с наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.
С оглед изложеното, счита, че наказателното производство, водено
срещу него е продължило твърде дълго, като срока на воденето му в периода
от 01. 02. 2015г. до 18. 10. 2021г. надхвърля значително разумния срок за
водене на наказателното производство по делото, като самото дело не
представлява фактическа или правна сложност, а освен това не е имало ден, в
който да е бил без наложена мярка за неотклонение по време на висящия
наказателен процес.
Процедурата по размяна на книжата е извършена, като ответната
Прокуратура на Република България, чрез Аделина Алексиева – прокурор в
Окръжна прокуратура – гр. Перник, е подала в срок писмен отговор.
С него изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като в
нея не е посочен постоянния адрес на ищеца, но след даване на указания
ищецът е посочил постоянния си адрес в ***. Счита, че исковата молба е
нередовна, тъй като е налице несъответствие между обстоятелствената част на
исковата молба и петитума на същата и са налице обективно съединени
претенции по ЗОДОВ. Съдът намира, че този довод е неоснователен и
подробно изложената фактическа обстановка кореспондира с петитума на
иска.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност –
изтичане на общата 5 годишна погасителна давност.
Оспорва иска по основание, като недоказан и по размер.
След приобщаване на доказателствата по делото е заявил, че ще
ангажира и други доказателства и евентуално ще направи възражение за
приложение разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.
Не се противопоставя на искането за прилагане на наказателното дело.
По отношение искането за допускане на двама свидетели, счита, че не е
спазена разпоредбата на чл. на чл. 156 от ГПК.
Съдът намира, че предявеният иск е редовен и процесуално допустим,
поради което производството по делото следва да бъде възобновено.
4
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети.
Следва да бъде дадена възможност на ищеца в 7 дневен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна,
да конкретизира свидетелите, които иска да бъдат допуснати, с трите им
имена и какви точно обстоятелства ще установяват, както и дали да бъдат
призовани, като в такъв случай посочи точните им адреси за призоваване или
ще бъдат при режим на довеждане.
Следва да бъде изискано НОХД № 369/2012г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, ведно с всички материали по него по досъдебното производство,
за прилагането му по настоящето дело.
Следва да се издаде исканото в исковата молба съдебно удостоверение.
Съдът намира, че следва да извърши проекто - доклад по реда на чл.
146, ал.1 от ГПК, както следва :
Така предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават.
Указва на ищеца, че върху него тежи доказателствената тежест да
докаже иска си при условията на пълно и главно доказване – твърдяната
фактическа обстановка, настъпилите неимуществени вреди и причинно –
следствената връзка между тях.
Ищецът е направил доказателствени искания във връзка с
доказателствената му тежест.
Върху ответника тежи доказателствената тежест да докаже
възраженията си.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Възобновява производството по делото.
На основание чл. 140, ал.1 от ГПК приема и прилага представените с
исковата молба писмени доказателства.
5
Дава възможност на ищеца в 7 дневен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да
конкретизира свидетелите, които иска да бъдат допуснати, с трите им имена и
какви точно обстоятелства ще установява всеки от тях, както и дали да бъдат
призовани, като в такъв случай посочи точните им адреси за призоваване или
ще бъдат при режим на довеждане.
Изисква НОХД № 369/2015г. по описа на Пернишкия окръжен съд,
ведно с всички материали по него по досъдебното производство, за
прилагането му по настоящето дело.
Да се издаде исканото в исковата молба съдебно удостоверение.
Извършва проекто - доклад по реда на чл. 146 ГПК, така както е
отразено в мотивите на определението.
Дава възможност на страните в страните, в седмичен срок от
получаване на съобщението да изложат становището си с дадените указания и
проекто - доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност страните
не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по – късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК, насрочва съдебно заседание за 25.
04. 2023г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
Указва на страните да постигнат спогодба, или да решат спора си чрез
медиация, или чрез друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6