РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501487 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ц. П. Я.- С. против
решение № 1736/20.04.2023г. по гр.д.№ 17422/2022г. на ПдРС, І гр.с., в частта с която е
отхвърлен предявеният от нея иск за прогласяване за недействителен на договор за паричен
заем от ***г., сключен между жалбоподателката и въззиваемата страна „Моят
кредит“ЕООД. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не само клаузата за неустойка е нищожна,
както е приел районният съд, но същата оскъпява потребителския кредит и в
действителност се явява допълнително скрито възнаграждение за кредитодателя, което не
било включено в общия размер на плащанията по договора за кредит, както и в годишния
процент на разходите, като по този начин, макар формално да били изпълнени изискванията
за посочване на ГПР и общ размер на плащанията, то съдържащата се в съответните клаузи
от договора информация не била достоверна и това обосновавало извод за недействителност
на целия договор за кредит. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
уважаване на иска за прогласяване на недействителността на договора.
От въззиваемата страна „Моят кредит“ЕООД е подаден отговор на възивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че решението на Районен съд в
обжалваната част е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 17422/2022г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба
от Ц. П. Я.- С. против „Моят кредит“ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за паричен заем № ***г., сключен между страните, е
недействителен поради противоречието му със закона- нарушаване на императивните
1
правила, по чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. При условие на евентуалност е предявен иск по
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в договора за паричен
заем, е нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави и като заобикаляща
изискванията на член 19, ал. 4 от ЗПК. В исковата молба се твърди, че на ***г. страните са
сключили договор за паричен заем, по силата на който на жалбоподателката в настоящето
производство била предоставена сума в размер от 613,55 евро /1203,44 лева/, която същият
следвало да върне на 8 месечни вноски, при договорен лихвен процент в размер от 42,13 %
и ГПР в размер от 39,72 %. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита
възлиза на 1382,52 лева. Съгласно член 12 от договора, заемателят се задължил в срок от три
дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за
връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице
следвало да сключи изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който
да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими
погасителни вноски. В член 12, ал. 4 от договора за заем било предвидено, че при
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер от 367,53 евро.
Неустойката била включена в погасителния план, като част от месечните погасителни
вноски. Твърди се, че в договора липсва описание кои точно разходи се включват в ГПР,
като по този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е
формирано оскъпяването по кредита. Освен това посоченият ГПР не включвал неустойката.
Договорената лихва също била нищожна, тъй като надвишавала трикратния размер на
законната лихва, и така противоречала на добрите нрави.
С подадения от „Моят кредит“ЕООД отговор на искова молба е заявено становище за
неоснователност на предявените искове, като са оспорени твърденията на Ц. Я.- С., че не са
спазени изискванията на закона относно задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит и клаузата за предоставяне на обезпечение има за цел заобикаляне на
закона.
Видно от съдържанието на приетия по първоинстанционното дело индивидуален
договор за заем от ***г., на заемателката Ц. Я.- С. е предоставена сумата от 613,55 евро
/1203,44 лева/, при лихвен процент в размер от 39,72 % и ГПР в размер на 42,13 %. В чл.12,
ал.1, 2 и 3 от договора е предвидено горепосоченото задължение за заемателя да осигури
солидарно задължено физическо лице, което да отговаря на следните изисквания: 1. да е
дееспособен, 2. да има навършени 25 години, 3. да има минимален осигурителен доход в
размер от 1500 лева месечно, 4. да има валидно сключено трудово правоотношение от поне
шест месеца преди сключване на договора за заем, 5. да има стабилна кредитна история и 6.
да не е активен потребител на заем от дружеството- заемодател и/или да не е поръчител по
друг активен паричен заем. В ал.4 на чл.12 е записано следното: „Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в този член ще причини на
заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети“.
Неустойката е в размер от 367,53 евро / 718,82 лева/.
Обезпечението има за цел да гарантира събирането на вземането на кредитора в
случай на неизпълнение от страна на длъжника, а не последният да бъде обременен с
допълнителни парични задължения. Уговарянето на неустойка при непредставяне на
обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да
замести осигуряването от кредитополучателя на поръчители, когато той не разполага с
такива. По отношение на поръчителството следва да се има предвид, че то би следвало да
бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай
кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща половината от
отпуснатия му заем, а кредитодателят- да отпусне необезпечен кредит. Същият риск
съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на
договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето
което го е дало. В тази връзка, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по
2
вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено
като условие за предоставяне на кредита, а освен това неустойката е включена в
погасителния план, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от
обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба-
скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви. Клаузата за неустойка
не само противоречи на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържание
на договора относно приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което
дава достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК. В тази връзка следва да се отбележи, че неустойката надхвърля с повече от 50%
размера на отпуснатия кредит, поради което оскъпяването на кредита в резултат от
начисляването й, определено не е незначително. Ето защо, решението на ПдРС в
обжалваната му част, включително и в частта, с която в полза на „Моят кредит“ЕООД са
присъдени 200 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение, ще следва да бъде отменено,
като в полза на жалбоподателката бъдат присъдени платените от нея суми за държавна такса
в общ размер от 50 лева / по 25 лева за първоинстанционното и за въззивното производства/,
а в полза на пълномощника й адв.С. Н. ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 200 лева по делото на ПдРС и в размер от 400 лева по
настоящето дело.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1736/20.04.2023г. по гр.д.№ 17422/2022г. на ПдРС, І гр.с., в
частта с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Ц. П. Я.- С. иск за
прогласяване за недействителен на договор за паричен заем от ***г., сключен между
жалбоподателката и въззиваемата страна „Моят кредит“ЕООД, включително и в частта, с
която в полза на „Моят кредит“ЕООД по съразмерност са присъдени 200 лева- съдебни
разноски за адв.възнаграждение, като вместо това
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между Ц. П.
Я.- С. и „Моят кредит“ЕООД договор за паричен заем от ***г.
ОСЪЖДА „Моят кредит“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Ц. П. Я.- С., ЕГН: ********** сумата от 25 лева- съдебни разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 25 лева- съдебни разноски във въззивното
производство, както и да заплати на пълномощника й адв.С. К. Н., ЕГН: **********, с адрес
на кантора: *** ***, адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 200 лева за
процесуално представителство по първоинстанционното дело и в размер от 400 лева по
настоящето дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3