Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5759/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от А.З.Ф., ЕГН **********,
чрез адв. П.К.,***0, против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „*******, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за сумата 38 000 лв. – частичен
иск от 70 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от
застрахователя, ведно със законната лихва, върху двете претенции, считано от
13.01.2017 г. до окончателното изплащане и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар с ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2017 г. на
път № 111-197, водещ от гр. Гоце Делчев към с. Дъбница, на разклона за с.
Гърмен, обл. Благоевград се движил л.а. „Фиат Типо“, Рeг. № *******, управляван
от водача Н.Ю.К., който, без да има необходимата правоспособност, нарушил
правилата за движение по пътищата, навлязъл в дясната лента на пътя с
предимство и отнел предимството на движещия се л.а. „Пежо 206“, Рeг. № *******,
управляван от водача А.З.Ф.. Вследствие на удара са причинени телесни повреди
на ищеца А.З.Ф., изразяващи се в счупване па капачката на ляво коляно и
контузия на гръдния кош и поясно-кръстовата области.
По случая е образувано ДП
№10/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр. Гоце Делчев, пр.пр. № 37/2017 г. по
описа на РП - Гоце Делчев. Наказателно производство е висящо и не е приключило
с окончателен съдебен акт
За увреждащия лек автомобил ищцата твърди, че е налице
сключена договор за застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/03/116001152209/15.04.2016
г., със срок на валидност считано от 15.04.2016 г. до 14.04.2017 г.
Ищецът твърди, че е предявил доброволна претенция за
изплащане на извънсъдебно обезщетение през ответното дружество, но
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък – адвокатско възнаграждение за един адвокат на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер. Претендира разноски в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди, че не е изяснен механизмът на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, който се е движил с превишена и несъобразена скорост
и не е бил с правилно поставен предпазен колан.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
На отделно основание оспорва претенцията за лихва от
датата на събитието.
Представил е писмени
доказателства.
Поискал е назначаване на комплексна съдебно – медицинска
и автотехническа експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
като му присъди разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 05.01.2017 г. на път №
111-197, водещ от гр. Гоце Делчев към с. Дъбница е станало ПТП, като водачът на
л.а. „Фиат Типо“, Рeг. № ******* Н.Ю.К., който управлявал
МПС без необходимата правоспособност на разклона за с. Гърмен, обл. Благоевград, нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в
дясната лента на пътя с предимство и, отнемайки предимството на движещия се
л.а. „Пежо 206“, Рeг. № *******, управляван от ищеца А.З.Ф., причинил
катастрофа.
В резултат на станалото ПТП пострадала ищецът, който
получил следните травматични увреждания: счупване па капачката на ляво коляно и контузия на
гръдния кош и поясно-кръстовата области.
.
От доказателствата,
приложени в хода на процеса, че С присъда от 07.06.2019 г. по н.о.х.д. №
395/2019 г. на Районен съд Гоце Делчев, потвърдена с решение на Благоевградския
окръжен съд по в.н.о.х.д. № 390/2019 г. от 18.12.2019 г. и влязла в сила на
същата дата, . водачът на л.а. Фиат Типо Н.Ю.К. е признат за виновен за
причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща
се в трайно затруднение движението на долен ляв крайник и, на основание чл.
343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, пр. 2 НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 и чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 50, ал. 1 ЗДП и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е
наложено съответното наказание.
По делото е
прието за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение
по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п.
BG/03/116001152209/15.04.2016 г., със срок на валидност считано от 15.04.2016
г. до 14.04.2017 г.
Във връзка със сключения,
валиден към момента на ПТП застрахователен договор, по делото се установи, че ищецът
е сезирал ответното дружество с молба за изплащане на обезщетение за претърпяна
и при него е образувана щета № 05289/25.10.2017 г., по която до настоящия
момент няма произнасяне.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на претърпяното на
05.01.2017г. ПТП А.З.Ф. е получил следните травматични увреждания: - контузио
торацис (контузия на гръдния кош), - контузио лумбосакралис (контузия на
поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб), - фрактура пателе син (счупване
капачката на лявото коляно). Била е хоспитализиран в Отделение по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Ив. Скендеров – гр.Гоце Делчев с История на
заболяването № 110/05.01.2017г. 09.01.2017г. като по време на болничния
престой, под местна анестезия е била извършена мануална репозиция на фрактурата
и е направена гипсова имобилизация – гипсова лонгета подплатена с памук. Давани
са и обезболяващи – Аналгин. След изписването, ищецът е носил гипсовата
имобилизация 30 дни, а в последствие за още един месец е носил ластична
превръзка на коляното – наколенка.
Според вещото лице – лекар, обичайният
срок за възстановяване от контузията на белия дроб и поясно-кръстната контузия
на гръбначния стълб е около 10 – 15 дни. Зарастването при тази фрактура на
капачето на лявото коляно е за около 30 дни, а пълното възстановяване е за срок
от около 2 месеца след травмата.
Понастоящем ищецът се оплаква
се от изтръпване на левия крак и болки в капачката на лявото коляно - предимно
нощно време. Съобщава, че при натоварване, също понякога получава болка в
областта на лявото коляно, както и при продължително ходене. При обективния
преглед е констатирано добро общо състояние, нормална походка, клякане в пълен
обем. Налице е дискретен оток в областта на лявото коляно при запазени в пълен
обем активни и пасивни движения в лявата колянна става, като липсват клинични
данни за наличие на свободна течност в лявата колянната става, както и за лезия
на връзките на ставата. Гръден кош и гръбначен стълб без клинични данни за
патологични промени.
Вещите лица, в техническата част, дават следния механицъм на
станалото ПТП: : На 05.01.2017 год. около 9,20 ч. лек
автомобил марка „Фиат Типо”, Рег. № *******
управляван от Н.Ю.К., се движи по път № 10703 с посока с. Гърмен – гр.
Гоце Делчев. Нa кръстовището с път III- 197, водачът Кавалов не
е спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!” и е навлязъл в кръстовището. В същото
време, по път № 10703 с посока от с. Дъбница към гр. Гоце Делчев, се движи лек
автомобил „Пежо” модел „206” с рег. № 3157 КС, с водач А.З.Ф.. Последва удар
между двата автомобила в лентата за движение на л.а. „Пежо”. Инициалния удар е
в задна лява врата на л.а. „Фиат Типо” с предна дясна част на л.а. „Пежо”.
Поради по-високата скорост на л.а. „Пежо” ударът продължава към средната
колонка между двете врати на „Фиата” и предната му лява врата. Водачът на л.а. „Пежо” е реагирал на
възникналата опасност със завиване на волана наляво и вследствие на
съчетаването удар и завиване, се отклонява наляво, навлиза в лявата пътна половина,
където настъпва челен ексцентричен удар между л.а. „Пежо” и насрещно движещия
се л.а. „Мерцедес” модел „Е 270 CDI” Е 2477 КР. Ударът е между предна лява част на л.а.
Пежо и предна лява част на л.а. Мерцедес. При този удар пострадва водачът на
л.а. „Пежо 206” А.З.Ф.. Скоростта на движение на л.а. автомобил „Фиат” към
момента на удара е била в границите 15- 25 км/ч, а на л.а. „Пежо” - средно 80 км/ч.
При определяне
на причината за настъпване на процесното ПТП, са се позовали на приложената
по настоящото дело ПРИСЪДА № 365/07.06.2019г. на Районен съд гр. Делчев, и заявяват, че водачът на
л.а. „Фиат Типо” Н.Ю.К. се е движил на
път без предимство, не е спрял на пътен знак Б2 и е отнел предимството на движещия
се по пътя с предимство л.а. „Пежо” , управляван от ищеца А.З.Ф.. Водачът на л.а. „Фиат Типо” е разполагал с техническа
възможност да не допусне ПТП, при условие, че е спазил изискванията на ЗДВ, а
за ,
а за водача на л.а. „Пежо” ,от момента в който л.а. „Фиат” е навлязъл в
платното за движение на път III- 197, от техническа гледна точка ударът е
бил непредотвратим.
Експертите
по – нататък в заключението отговарят на въпроса за ефективността на предпазния
колан. Заявяват, че при най-честия инцидент – челен удар – тялото на шофьора в
случай, че не е фиксирано с предпазен колан и не се задейства въздушна
възглавница, се плъзга напред. Краката му се удрят в подволанната част на
арматурното табло, коремът или долната част на гърдите контактуват с долния ръб
на волана. След това тялото се сгъва върху волана и започва да се повдига.
Тежката глава отива напред, което води до сгъване на шийната и гръдната част на
гръбначния стълб. Движението напред и нагоре кара главата да се удари в предното
стъкло, горната част на рамката или предната ъглова колона. Често главата или
лицето пробиват предното стъкло и цялото тяло може да бъде изхвърлено върху
предния капак или дори отпред на пътя. Друг фактор, причиняващ наранявания е
деформиране на автомобила и интрузия в купето. Въпреки, че при съвременните
автомобили купето представлява твърда защитна клетка, ако удара е много силен
може двигателя, скоростната кутия или предното окачване да влязат навътре,
притискайки шофьора. Навътре могат на проникнат и покрива, предната или
средната греда. При подобни случаи подът в предната част на купето може да се
деформира нагоре и назад, към краката на шофьора. Педалите също могат да подадaт навътре.
Инстинктивното максимално натискане на педалите в този момент, позволява силата
да се предаде нагоре до тазовия пръстен, като могат да се реализират увреждания
по целите долни крайници и таза. В миналото проникването на воланната колона е
причинявало тежки увреждания на корема и гърдите. При съвременните автомобили
тази опасност до голяма степен е редуцирана с въвеждане на телескопични воланни
колони или такива, сгъващи се на панти или потъващи напред и пр.. Все пак
увреждания не са напълно изключени, понякога от самия кормилен кръг, който може
да се счупи.
Въздушните възглавници предоставят по-широка контактна повърхност,
която
е далеч по-малко нараняваща, в сравнение с контролното табло и предното стъкло
на автомобила. Те се надуват в подходящия момент, като застават между тялото на
пътуващия и детайлите от интериора на кабината. Точният момент, в който ще се
отвори въздушната възглавница е от изключителна важност. Ако тя се отвори
твърде рано, когато пътуващия се удари в нея, тя ще е вече надута и няма да го
предпази от травми. Ако се отвори твърде късно, главата на пътуващия вече ще се
е ударила във волана, в други части от купето или в отварящия се балон, а
последното често има тежки последици. По тази причина те считат, след
комплексния анализ на механизма на ПТП,
уврежданията на пострадалия и деформациите по автомобилите, те считат, че
използването на предпазния колан в случая е имало значение. Л.а. Пежо фабрично
е произведен с триточкови инерционни предпазни колани за водача и пътниците в
него, а ищецът е бил с поставен предпазен колан.
По искане на ищеца и за доказване на претърпените от него
неимуществени вреди, съдът допусна и
разпита свидетелката М.А.П., която живее с него на
семейни начала.
В
показанията си тя заяви, че знае за станалото ПТП, видяла го е след
катастрофата в МБАЛ „Иван Скендеров“, гр. Гоце Делчев. Имал е натъртвания на
гръдния кош и болки по гръбнака, било му е счупено коляното на левия крак. След
катастрофата е бил транспортиран в болницата от Бърза помощ, бил е стресиран,
изплашен, имал болки, чувствал се много зле. Оперирали са го на втория ден след
инцидента. Престоял в болницата 4 – 5 дни, като Петрова редовно го е
посещавала. След изписването му тя се е грижела за него в къщата в с. Боголин,
изпитвал болки, трудно се движел, имал нужда от чужда помощ, около един месец е
бил в гипс. За пълното му възстановяване са му били необходими четири месеца. И
сега дълго време не може да стои прав, при промяна на времето има болки в
коляното. Станалото му се е отразило на психиката и изпитва страх да пътува
сам.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗК „Л.И.“, АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца от станалото на 05.01.2017
г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 38х 000 лв. – частичен иск
от 70 000 лв. вследствие катастрофата, ведно със законните последици –
лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по справедливост,
като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищцата вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни доказателства
и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищеца и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Безспорно е, че ищецът
е млад човек в разцвета на силите си и претърпените увреждания и последвалата
операция, силните болки, които е изпитвал, неминуемо са дали своето отражение,
като болките са били интензивни първите два месеца като са отшумели за срок от четири
месеца, а в момента е налице възстановяване и остатъчни болки при промяна на
времето. Доказан бе и фактът, че през първия месец ищецът не е можел да се
обслужва без чужда помощ и е разчитал на грижата на близките си, което му е причинявало
допълнителен дискомфорт.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, приетата и неоспорена КСМАТЕ в нейната техническа част, намира, че в
конкретния случай не е налице съпричиняване, пред вид на това, че не бе доказано
възражението на ответника, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан
или че е карал с превишена скорост.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2017 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 40 000
лв. било адекватна
обезвреда на претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди, поради което счита, че, пред вид предявения частичен размер 38 000
лв., исковата претенция следва да се уважи изцяло
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, както е поискана – от 13.01.2017
г. - датата, на която изтича срокът за произнасяне на ответното
дружество по искането за заплащане на обезщетение, до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник на
ищцовата страна следва да бъде изплатено възнаграждение от ответника в размер
1 670 лв. на основание чл. 38 ЗА, с
ДДС.
Пред вид изхода на делото на ответника не се дължат
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*******, да заплати на А.З.Ф.,
ЕГН **********, чрез адв. П.К.,***0, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
30
000 лв. –обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва, върху двете претенции, считано от 13.01.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на адв.
П.К.,***0 изплатено възнаграждение в
размер 1 670 лв. на основание чл. 38 ЗА, с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: