№ 707
гр. Горна Оряховица, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20224120101374 по описа за 2022 година
Депозирана е исковата молба и допълнителната молба(с вносна бележка
за ДТ) на „Застрахователно акционерно дружество Армеец"АД с
ЕИК:********, със седалище и адрес управление: гр.С. ул.***,
представлявано от Изп.директор В.П.К.-М. и Изп.директор М.П.И.(чрез
юрисконсулт М.Ж.) против Община С. с БУЛСТАТ:*******, с адрес: гр.С.
ул.***, представлявана от Кмет Й.Ц., предявени искове по реда на чл.415 от
ГПК относно установяване на вземане по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ ввр. чл.51 ввр.
чл.49 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД , по издадената Заповед№443/01.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№913/2022г. на
ГОРС за: сумата 1550.77лв., представляваща изплатени от застрахователя
застрахователни обезщетения по имуществена застраховка „Каско на МПС"
за нанесени имуществени вреди/регрес по щета№14016030100934/, на
основание комбинирана застрахователна полица№**********/19.02.2016г.
със срок на валидност от 06.03.2016г. до 05.03.2017г. по имуществена
застраховка „Каско" и „Злополука" на МПС за увреден специализиран
автомобил(линейка) „***" с ДК№*****, вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 05.09.2016г.,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.05.2022г. до окончателното и изплащане; сумата
475.64лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 1560.77лв., считано
от 27.05.2019г. до 27.05.2022г., констатирах, че същата отговаря на
изискванията по редовност и допустимост.
Ответникът оспорва предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно с оглед наведените от страните доводи относно релевантните
1
факти и обстоятелства, приема следното:
По делото са представени като доказателства преписка към ищцовото
дружество по Комбинирана застрахователна полица № ********** за
застраховки "Каско" и „Злополука" на МПС; Протокол за ПТП №
1582021/05.09.2016г.; Уведомление - декларация за щета по застраховка
"Каско" и „Злополука" на МПС от 07.09.2016г.; Декларация на водач на
застрахованото МПС от 07.09.2016г.; Протокол за оглед на МПС №375647;
Документи на специализиран лек автомобил марка „Маф", модел „Джъмпер"
с per. №ВТ 4234 КА и водача на МПС; Опис на претенция №14016030100934;
Опис- заключение по щета №14016030100934; Възлагателно писмо до
автосервиз; Приемо-предавателен протокол от 13.07.2017г.; Фактура
№**********/18.07.2017г.; Фактура №**********/07.09.2016г.; Клакулация-
ремонт по щета; Приемателен протокол за представени документи;
Експертиза по претенция - 2бр.; Доклад по щета№14016030100934 - 2бр.;
Становище по щета№14016030100934; Платежни нареждания - 2бр.; Писмо -
покана за доброволно изпълнение, ведно с обратна разписка; Опис на
претенция по щета №14016030100934; ОУ за застраховка „Каско" и
„Злополука" от 2014г.; Удостоверение изх. 08-00-252 от 13.09.2022 г. от
Директора на ОПУ - В.Търново към АПИ.
Ищецът е подал заявление за образувано ч.гр.дело№139974/2021г. на
СРС и е издадена Заповед№443/01.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№913/2022г. на ГОРС в
полза на „Застрахователно акционерно дружество Армеец"АД против
Община С., за: сумата 1550.77лв., представляваща изплатени от
застрахователя застрахователни обезщетения по имуществена застраховка
„Каско на МПС" за нанесени имуществени вреди/регрес по
щета№14016030100934/, на
основание комбинирана
застрахователна Полица №**********/19.02.2016г. със срок на валидност от
06.03.2016г. до 05.03.2017г. по имуществена застраховка „Каско" и
„Злополука" на МПС за увреден специализиран автомобил(линейка) „***" с
ДК№*****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
05.09.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.05.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 475.64лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата 1560.77лв., считано от
27.05.2019г. до 27.05.2022г.; сумата 181.21лв. - разноски по делото. В срока по
чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което с Разпореждане съдът указал на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предявим иск за
установяване на вземането си.
Видно от Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско"
и „Злополука" на МПС №**********/19.02.2016г. ,ЗАД "Армеец"АД е
сключил договор, с покрит риск - клауза „П", със специализиран автомобил
„***" с ДК№*****, собственост на „Център за спешна медицинска помощ -
2
Велико Търново", със срок на действие от 06.03.2016г. до 05.03.2017г.
Видно от Протокол№1582021/05.09.2016г. за ПТП, съставен на място от
органите на МВР на 05.09.2016 г., около 13:15 ч. на път (III- 514) в с.К.
Общ.С. на ул.***, в посока на движение към гр.Г.О. е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ със специализиран автомобил
(линейка) „***" с ДК№*****. При движение по улицата, автомобила
преминава през канализационна шахта, на която капака се отмества, водача
губи управлението над автомобила, излиза в дясно извън платното за
движение и се блъска последователно в бетонов бордюр и крайпътно дърво.
В резултат на ПТП, на 07.09.2016г. в ЗАД „Армеец"АД, е подадено
Уведомление- декларация за щета по имуществена застраховка „Каско на
МПС", с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования
специализиран автомобил (линейка) „***" с ДК№***** и на основание
чл.57.ал.1 от ОУ за застраховка „Каско" и „Злополука" в дружеството е
образувана щета№14016030100934.
Съгласно издадените фактура№**********/18.07.2017г. и
фактура№**********/07.09.2016г., вложените части, боя и други материали,
както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на
специализиран лек автомобил възлизат на 1550.77лв. и ЗАД „Армеец"АД е
изплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил, съгласно платежни нареждания №П10134244/28.07.2017г. и
№Б2694828/07.07.2017г. - сума в размер на 1550.77лв., както и 10.00лв. за
извършени ликвидационни разноски по претенцията, общо сума в размер на
1560.77лв.
С писмо с изх.№Л-8314/28.10.2017г., получено на 03.11.2017г. и
придружено с цялата ликвидационна преписка по щета№14016030100934,
ищецът поканил Община С. в 7- дневен срок, доброволно да заплати сумата
от 1560.77лв.
Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ ввр. чл.51 ввр. чл.49 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД, по
издадената Заповед№443/01.06.2022г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№913/2022г. на ГОРС за: сумата 1550.77лв.,
представляваща изплатени от застрахователя застрахователни обезщетения по
имуществена застраховка „Каско на МПС" за нанесени имуществени
вреди/регрес по щета№14016030100934/, на основание комбинирана
застрахователна полица№**********/19.02.2016г. със срок на валидност от
06.03.2016г. до 05.03.2017г. по имуществена застраховка „Каско" и
„Злополука" на МПС за увреден специализиран автомобил(линейка) „***" с
ДК№*****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
05.09.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.05.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 475.64лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата 1560.77лв., считано от
27.05.2019г. до 27.05.2022г. Претендират се разноските в исковото и
3
заповедните производства.
Ответната страна оспорва предявените искове. Счита, че
отговорността за причинените вреди не се носи от Община С., както е
посочено и във възражението по ч.гр.дело№913/2022г. на ГОРС. Община С.
не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй
като пътят, на който е станал пътният инцидент, не е общинска собственост.
ЗП разделя пътищата на републикански и местни - чл.3 ал.1, като
републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища, пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа - чл.3 ал.2 от ЗП и тези пътища
съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗП са изключителна държавна
собственост. Съгласно чл.8 ал.2 от ЗП републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, а съгласно чл.19 от ЗП,
републиканските пътища се управляват от Агенция ''Пътна инфраструктура",
тоест АПИ е отговорна за нормалната експлоатация на републиканските
пътища и поддържането на пътните съоръжения и принадлежности. Предвид
обстоятелството, че пътят, на който се твърди да е настъпило ПТП, не е
общински, то нямало как да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната
отговорност на Община - С. по чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД, тъй като по силата на
закона общината е задължена да се грижи за поддръжката и ремонта
единствено на общинските пътища. Факта, че този път е в рамките на
населеното място, без значение името му, не означава автоматично, че той е
общински път. Напротив, и в границите на населените места са налице
пътища, които са надлежно определени за част от републиканската пътна
мрежа и поддържането им се осъществява от АПИ. Именно такъв е и
настоящия случай, като този път, по който е възникнало процесното ПТП, е
част от републикански път(Ш-514) Видно от Удостоверение с изх.№08-00-
252 от 13.09.2022 г. от Директора на ОПУ - В.Търново към АПИ, път III-514 е
част от републиканската пътна мрежа и участъкът на територията на с.К.
Общ.С. е от км 4+944 до км 7+428 с дължина 2.484км и същият съвпада с
ул.*** в урбанизираната територия на с.К.. Въпросът за стопанисването на
пътищата не следва да се тълкува изолирано, а във връзка със специалния
закон, уреждащ поддържането на пътищата в Р.България - ЗП и ППЗП.
Разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗП, действаща към момента на настъпване на
процесното ПТП, предвижда, че АПИ и общините осъществяват съвместно
по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и
ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането
на закона. В чл.48 т.2 б.„в" ППЗП пък е предвидено, че общините организират
дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на
градовете, като АПИ участва във финансирането със средства в размер на
средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път,
предвидени в бюджета на фонда за текущата година. По отношение на
републиканските пътища в границите на населените места от общината, но
4
извън територията на гр.С. в чл.48 т.1 б."б" от ППЗП категорично е посочено,
че организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение
на АПИ за платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии за населените места с население до
100 000 души, а при постигната взаимна договореност между АПИ и
общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно, но подобно
споразумение не съществува. След като Община С. не е собственик на пътя и
липсват доказателства процесният участък от републикански път да е
предоставен за управление на нея, последната не можело да отговаря за
вреди, причинени на пътни превозни средства от неизправности на пътя.
Субект на задължението за поддържането и ремонта на републиканския път
била АПИ и тя е тази, която следва да понесе отговорността за вреди,
причинени от виновни длъжностни лица, които не са отстранили
неизправности по пътното платно, не са обезопасили пътя и не са
сигнализирали по указания в закона начин за съществуващо препятствие за
използване на пътя по предназначението му.
Като безспорен факт е обявен механизма на настъпилото ПТП и
настъпилите вреди.
С писмо на АПИ – ОУ Велико Търново е посочено, че поддържането
на процесната пътна отсечка е задължение на АПИ – ОУ Велико Търново.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чпо чл.410 ал.1 т.2 от КЗ ввр. чл.51
ввр. чл.49 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По
делото се установиха формално елементите от фактическия състав на
основанието по цитирания текст, а именно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице,
настъпване на застрахователно събитие и изплащане на застрахователно
обезщетение, с което е удовлетворен кредиторът, претърпял имуществени
вреди. При кумулативната даденост на тези предпоставки, ищецът в
настоящото производство има право на регрес срещу прекия причинител на
вредоносния резултат. Следва да се изтъкне, че правото на застрахователя да
иска възстановяване на изплатеното обезщетение от третото лице, причинило
вреда на застрахована вещ, е регресно право, а встъпването му във всички
права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право.
Затова в случая се касае до регресен иск, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на
правоимащото лице по силата на застрахователния договор и даденото от
закона право на регрес.
5
В конкретния случай обаче отговорността за причинените вреди не се
носи от ответника по делото, т.е. последният не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявения иск, а съображенията за това са
следните:
Законът за пътищата (ДВ бр. 26/2000г.) разделя пътищата на
републикански и местни – чл.3, ал.1, като републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища, пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа – чл.3, ал.2 ЗП и тези пътища съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.2 ЗП са изключителна държавна собственост. Безспорно е, че
участъкът от пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е част от
републиканската пътна мрежа, която попада в границите на урбанизираната
територия – гр. С.. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, който
предвижда, че републиканските пътища се управляват от Агенцията, като в
ал.2 изчерпателно са посочени дейностите, представляващи управление на
пътищата и съгласно ал.2, т.1 и т.3 такива са поддържането на пътищата и
организирането, възлагането, финансирането и контрола на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата. Задължението на Агенцията да
поддържа републиканските пътища е изрично разписано и в разпоредбата на
чл.30, ал.1 ЗП, като в ал.2 е предвидено, че по взаимна договореност
Агенцията и общините осъществяват съвместно дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника
за прилагането на закона. Само при наличието на взаимно споразумение е
възможно Общината да осъществява поддържането на платната на
републикански път – съгласно чл.30, ал.3 ЗП тя има задължение само да
организира дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. По
делото не се установи да съществува обвързващо Община С. споразумение с
Агенция „Пътна инфраструктура” към датата на настъпване на процесното
ПТП, по силата на което Общината да има задължение да извършва
поддръжка на пътя. Установяването на този факт при наличието на надлежно
оспорване от страна на ответника лежи върху ищцовата страна, която не е
ангажирала доказателства за съществуването и съдържанието на подобна
взаимна договореност. След като Община С. не е собственик на пътя и
липсват доказателства процесният участък от републикански път да е
предоставен за управление на нея, последната не може да отговаря за вреди,
причинени на пътни превозни средства от неизправности на пътя. Субект на
задължението за поддържането и ремонта на републиканския път е Агенция
„Пътна инфраструктура” и тя е, която следва да понесе отговорността за
вреди, причинени от виновни длъжностни лица, които не са отстранили
6
неизправности по пътното платно, не са обезопасили пътя и не са
сигнализирали по указания в закона начин за съществуващо препятствие за
използване на пътя по предназначението му.
Изложените съображения аргументират извод за неоснователност на
иска, с който съдът е сезиран, при което същият следва да бъде
отхвърлен.Неоснователна се явява претенцията и за мораторна лихва.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение ,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, а именно 150
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество
Армеец"АД с ЕИК:********, със седалище и адрес управление: гр.С. ул.***,
представлявано от Изп.директор В.П.К.-М. и Изп.директор М.П.И.(чрез
юрисконсулт М.Ж.) против Община С. с БУЛСТАТ:*******, с адрес: гр.С.
ул.***, представлявана от Кмет Й.Ц., искове по реда на чл.415 от ГПК с
правна квалификаципя чл.410 ал.1 т.2 от КЗ ввр. чл.51 ввр. чл.49 от ЗЗД;
чл.86 от ЗЗД , по издадената Заповед№443/01.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело№913/2022г. на ГОРС за: сумата 1550.77лв.,
представляваща изплатени от застрахователя застрахователни обезщетения по
имуществена застраховка „Каско на МПС" за нанесени имуществени
вреди/регрес по щета№14016030100934/, на основание комбинирана
застрахователна полица№**********/19.02.2016г. със срок на валидност от
06.03.2016г. до 05.03.2017г. по имуществена застраховка „Каско" и
„Злополука" на МПС за увреден специализиран автомобил(линейка) „***" с
ДК№*****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
05.09.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.05.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 475.64лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата 1560.77лв., считано от
27.05.2019г. до 27.05.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец"АД с
ЕИК:********, със седалище и адрес управление: гр.С. ул.***,
представлявано от Изп.директор В.П.К.-М. и Изп.директор М.П.И. да заплати
на Община С. с БУЛСТАТ:*******, с адрес: гр.С. ул.***, представлявана от
Кмет Й.Ц., сумата в размер на 150.00лв. / сто и петдесет лева /,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на
страните.
7
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8