Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№15220 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Й.А. ***, срещу ЗАД „О.З.К.-З.“, ЕИК: ..... със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5421.45 лева /след предприетото изменение в размера на иска/, частичен иск от общо 8 695.08 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден
ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна,
халоген в предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр.
радиатор, основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар,
водач преден ляв предна броня, престилка предна и греда над радиатор на
автомобил марка „М.П.“, с ДК № ...., причинени на 17.05.2018г., в резултат на
реализирано ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. „Пежо 307“, с ДК ....,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба -08.10.2018г., до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че на 17.05.2018г., около 09.00 часа, в гр.Варна,
бул.Цар Освободител, автомобил марка М.П., с ДК № ...., собственост на Д.Д.Д. е
бил ударен от л.а. Пежо 307, с ДК ..... Сочи се, че ПТП е настъпило при
следните обстоятелства: на 17.05.2018г.,
около 09.00 часа, ищецът се движил по бул.Ц.О.посока изхода на града. По същия
булевард, но в противоположна посока, се
движил л.а. Пежо 307, с ДК ...., управляван от Яна С.. На кръстовището с
ул.“К.Ш.“, водачът на л.а. Пежо 307 е предприел завиване наляво посока ул.“К.Ш.“,
като не е пропуснал водача на М.П., с ДК
№ ...., и го блъснал. За настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които са
посетили мястото на произшествието. След изясняване на механизма и причините за
настъпване на ПТП, същите са съставили Протокол за ПТП с № 1698685. В протокола
за ПТП, като причина за настъпване на произшествието е посочено, че другият
водач, при извършване на маневра завиване на ляво отнема предимството на
насрещно движещото се МПС и се блъскат. Твърди се, че от удара автомобилът е
получил сериозни увреждания, поради което се е наложило да го репатрира със
специален автомобил „Пътна помощ". За репатрирането същият е заплатил
сумата в размер на 180 лв. Твърди
се, че лекият автомобил на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/23/117001547587 от застрахователна компания ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ", със срок на действие 01.06.2017г. 31.05.2018г.,
която полица е действаща към датата на ПТП. Твърди се, че на 17.05.2018г.
ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като
същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис по щета с № 0410-090-0102/2018г. В описа по щетата, като увредени детайли
са описани посочените детайли: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв,
калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна.
Сочи че, за да се извърши обстоен оглед
на автомобила и изготвяне на подробен опис на увредените части, застрахователят
е изискал автомобилът да се разглоби.
Твърди се, че на 23.05.2018г. е извършен
допълнителен оглед на автомобила, като в Описа по щетата са описани следните
увредени детайли: халоген в предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза,
греда пр. радиатор, основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден
ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна и греда над радиатор. На 13.06.2018г. ищецът получил като
застрахователно обезщетение сума в размер на 1 899.55 лв., в която сума е включена и сумата
в размер на 180 лв. за репатриране. В случая, като застрахователно обезщетение, необходимо за
възстановяване на автомобила е изплатена сумата в размер на 1 719.55 лв. Сочи се, че съгласно чл. 386,
ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Сочи се,
че съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Сочи се, че за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средни пазарни цени към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ. Твърди се, че в случая увредените
части са били оригинални и е следвало да бъдат подменени, също с оригинални.
Твърди се, че във връзка с настъпилите вреди ищецът е извършил проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
автомобили, както и колко ще струва ремонтът на автомобила. От проведеното
проучване същият е установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила в състоянието, което е бил преди настъпване на ПТП е в размер на 10
414.63 лв. След приспадане на вече изплатеното обезщетение в размер на 1 719.55
лв., се твърди, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 8 695.08
лв. Моли се за уважаване на предявените искове по изложените
съображения и присъждане на сторените по делото разноски, като се посочва начин
на плащане - в брой. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „О.З.К.-З.“, депозира писмен
отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но
неоснователен, като го оспорва и по размер.
Сочи, че не е налице възникнало вземане на ищеца към ответното
дружество в посочения в исковата молба общ размер от 8695,08 лв. Сочи, че не са
налице предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за заплащане на
исковата сума. Не се оспорва, че към 17.05.2018г.
между Я.С.С.и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица № BG/23/117001547587 от 30.05.2017г.
за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобил марка „Пежо",
модел „307", с peг. .... със срок на
застраховката от 01.06.2017г. до 31.05.2018г., както и факта на осъществилото
се на 17.05.2018г. ПТП. Твърди се, че на 17.05.2018г. ищецът е подал уведомление за регистриране на
щета до застрахователя ЗАД "ОЗК Застраховане" АД. Застрахователят е
извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-090-0102/2018, два огледа
на 17.05.2018г. и 23.05.2018г., изготвен е и снимков материал. Констатирани са
повреди по броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв,
лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в
предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда преден радиатор,
основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач
преден ляв предна броня, престилка предна, греда над радиатор. Твърди се, че
ищецът е заплатил сумата от 180 лв. за пътна помощ. В резултат, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24 от
08.03.2006г., застрахователят надлежно е изплатил на ищеца сумата от 1899,55
лв. на 12.06.2018г., с което е изпълнил в цялост задължението си за
обезщетяване. Сочи се, че съгласно
легалното определение, дадено в чл.343, ал.1 КЗ, с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума. Видно от разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това обаче
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Сочи се, че са неясни използваните от ищеца метод и критерии за определяне
размера на обезщетението, което се претендира да е дължимо от ответника. Същото
е произволно определено в общ размер от 10 414,63 лв. Съгласно чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на
пътниците в средствата за обществен превоз, издадена от Комисията за финансов
надзор, обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г.
за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства. Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на
Наредба № 49 от 16.10.2014г., Наредба № 24 от 08.03.2006г. се отменя с
изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6, в които именно се съдържа
установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства. Съгласно константната касационна
практика, методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите
на МПС в случаите, когато не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. В настоящия случай е безспорно
между страните, че щетите не са възстановени от пострадалия. Само ако
пострадалият представи доказателства за причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие имуществени вреди и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те отразяват реалната възстановителна стойност. Сочи се, че
размерът на застрахователното обезщетение следва да репарира действителните
вреди към датата на процесното ПТП. В противен случай ще се допусне
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застрахователя. Сочи се, че
искът е предявен в завишен общ размер и не кореспондира с действително
претърпените вреди. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства, от които да е
видно по какъв начин е калкулирана исковата претенция. Сочи се, че посочената
стойност на разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли, е
завишена като не е съобразена с действителните цени за материали и труд. Сочи се, че
при наличието на щети на посочената от ищеца стойност -10 414,63 лв., то
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Това произтича от
икономическата обусловеност на законовите разпоредби. Следователно,
застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на
тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на
задължение за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ, а именно да представи на
застрахователя удостоверение от
компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Инициирането на административната процедура не
е поставено в зависимост от това дали застрахователят е изискал документа за
дерегистрация или не. Предприемането й е в правомощията на потребителя на
застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в
закона доказателства. Изпълнението на това задължение, както и установяването
на стойността на запазените части, възли и агрегати, предпоставят правилно
начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение при условията на
„тотална щета". Предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение
за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията
му. Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя
плащането. Твърди се, че към настоящия момент такова удостоверение не е
представяно на застрахователя, а и не е приложено към исковата молба и
съответно не е извършвана и оценка на запазените части на автомобила. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност" дължи застрахователно обезщетение над
вече изплатеното, се моли сумата за доплащане да бъде намалена в съответствие с
процента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца като участник в ПТП на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се
изключителната вина на водача на лек автомобил марка „Пежо", модел
„307", с per. .... Я.С.С.за реализираното ПТП. Твърди се, че ищецът Д.Д. е имал обективна възможност от далечна дистанция да възприеме
намиращия се в насрещното платно автомобил, управляван от Яна С., както и
включения от нея ляв мигач, който обективирал намерението й да предприеме
маневра ляв завой. Въпреки, че се е движил по път с предимство, ищецът е
следвало да съобрази, че другият водач е имал намерение да навлезе в неговото
платно за движение за осъществяване на посочената маневра, че следва да намали
скоростта и да повиши бдителността си. Сочи се, че като не е предприел
посочените мерки, ищецът е спомогнал за осъществяването на ПТП, поради
обстоятелството, че не е намалил скоростта си на движение при приближаване на
автомобил с подаден ляв мигач. Сочи, че не следва да се ангажира отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за обезщетяване на всички понесени от пострадалия
имуществени вреди. Сочи се, че по делото е представен протокол за ПТП №
1698685/17.05.2018г., който обаче не е надлежен документ, който да обуслови
изключителна вина на водача на застрахования автомобил. Оспорва се механизмът на ПТП от 17.05.2015г. Оспорва се Протокол за ПТП №
1698685/17.05.2018г. досежно неговото съдържание. Сочи се, че по
правната си природа констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК същият има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице, включително и за констатираното и възпроизведено в
документа положение на участниците в произшествието след настъпването му и за
претърпените вреди. Следователно, по отношение на самия механизъм на ПТП,
описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй
като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на
протокола. По смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на служител на МВР на
местопроизшествието винаги е последващо, а видно и от самия протокол същото се
е осъществило около 50 мин. след ПТП. Оспорва
се изцяло акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по аргумент от
неоснователност на главния иск. Отделно от това, в чл. 380, ал. 2 от КЗ се
сочи, че застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по
предоставена от застрахования банкова сметка, ***лен от застрахователя или по
съдебен ред. В специалната разпоредба на чл. 380, ал. 3 от КЗ изрично се сочи,
че непредставянето на данни за банкова сметка *** по отношение на плащането на
застрахователно обезщетение като застрахователят не дължи законна лихва за
забава. В исковата молба е посочено, че ищецът желае присъденото обезщетение да
му бъде платено „в брой", което не съставлява конкретен начин на плащане.
Определеното от застрахователя извънсъдебно застрахователно обезщетение е изплатено
по предоставена от ищеца банкова сметка, ***у по чл. 127, ал. 4 ГПК при
иницииране на настоящото производство. Моли се за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддържа направените с
отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено е
свидетелство за регистрация на л.а. „М.П.“, д.к.н. ..., собственост на Д.Д.Д.
/л.5/.
Приет е
Протокол за ПТП №1698685 от 17.05.2018г. с участник 1 – Я.С.С.С., собственик и
водач на ППС „Пежо 307“ с ДКН ... и участник 2 Д.Д.Д., като собственик и водач
на л.а. „М.П.“, д.к.н. ..., в който е отразено, че на посочената дата, в гр.
Варна, на кръстовище между бул. Ц.О.и ул. К.Ш., МПС 1 при извършване на маневра
завиване на ляво отнема предимството на движещото се МПС 2 и се блъскат /л.6/.
Съобразно
фактура 693/17.05.2018г. с получател Д.Д., както и издаден към нея фискален
бон, ищецът е заплатил сумата от 180лв. на същата дата за пътна помощ на
процесния автомобил /л.8/.
Ищецът е
представил удостоверение за техническа изправност на ППС за л.а. „М.П.“, д.к.н.
... от 10.12.2018г. /л.56/
От ответника
са ангажирани следните писмени доказателства: уведомление за щета от
17.05.2018г. от Д.Д. /л.25 и 26/, застрахователна полица №BG/23/117001547587 за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Пежо 307“ с ДКН ...,
собственост на Я.С.С.С., действаща в периода 01.06.2017г. до 31.05.2018г.
/л.27/, опис – техническа експертиза по щета №0410-090-0102/2018г. от
17.05.2018г. и опис – техническа експертиза по същата щета от 23.05.2018г.
Съобразно
приетото по делото заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза
/л.57-72/, механизмът
на ПТП е следният: на кръстовището на бул. Ц.О.с ул. „К.Ш." Участник I
с „Пежо 307" с peг. .... извършва маневра завой на ляво и се сблъсква с
насрещно движещия се Участник II с л. а. „Мицубиши" марка „Паджеро",
с peг. № .... Вследствие на удара
настъпват материални щети по автомобилите. За лек автомобил „М.П.", ударът
е в предна лява част. За л. а. „Пежо 307" с per.
№ ... ударът е в предна дясна част. Експертизата приема увреждания, които са установени
при извършения оглед на автомобила от представител на застрахователя и видими
на приложения снимков материал: Броня предна; Спойлер предна броня; Фар ляв;
Калник преден ляв; Лайсна калник преден ляв; Подкалник преден ляв; Решетка
декоративна; Халоген в предна броня ляв; Дюза за ляв фар; Капаче на дюза; Греда
пр. радиатор; Основа предна броня; Основа преден ляв калник; Рамка преден ляв
фар; Водач преден ляв предна броня; Престилка предна; Греда над радиатор.
Общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за
оригинални части, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се
използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и сервизи които не притежават такъв сертификат е в размер на 10 788.02 лв. Уврежданията, който са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения
снимков материал, са в предна лява част на автомобила. Установените увреждания
е възможно да са причинени по степен и вид от процесното събитие и са в
причинно - следствена връзка. Стойността за ремонт на увредените части и
детайли на лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро", с дата на
първоначална регистрация: 29.03.2007г., съгласно Приложения № 1 - 6 от Наредба
№ 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства е в размер на 5 354.63 лв. Стойността,
необходима за ремонт на увредените части и детайли на лек автомобил марка
„Мицубиши", модел „Паджеро", с дата на първоначална регистрация:
29.03.2007г. по средни пазарни цени на резервни части от алтернативни
доставчици и по средни пазарни цени на труд като вещото лице направи справка с
поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 е в размер на 7 141.00
лв. Действителната стойност на лек
автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро", с дата на първоначална
регистрация: 29.03.2007 г. към дата 17.05.2018 г. е в размер на 17 900 лв. Предвид
констатираните по процесния автомобил щети, в'
резултат на настъпилото на 17.05.2018 г. застрахователно събитие, не е
налице „тотална щета", а именно увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт да надвишават 70 на сто от действителната
стойност на автомобила. Поради факта, че не е изготвен огледен протокол след
произшествието, не е възможно да се определи с точност местоположението на
удара. Не са налице данни, по които
експертизата да определи дали водачът на л.а. „М.П.", с ДК № ... е имал
обективна възможност да избегне удара. Не са налице данни, по които експертизата да определи
дали водачът на л. а. „М.П.", с ДК № ... е имал видимост към л. а. „Пежо
307" с peг. №
.... Ако лек автомобил „М.П.", с ДК № ... се е движил в средна лента,
както е схематично показано в скицата на Протокол за ПТП N: 1698685/17.05.2018г.
Не са налице данни дали в крайна лява лента по посока на движението на лек
автомобил „М.П.", с ДК № ... е имало други превозни средства и какви. Не
са налице данни дали л.а. „Пежо 307" с peг. №
... е предприел извършване на маневрата от средна лента или от лява лента. Не
са налице данни дали водачът на л.а. „Пежо 307" с peг. №
... е спрял преди навлизането в платното за насрещно движещи се превозни
средства и това в кой момент се е случило. Не са налице обективни данни,
по които да бъде определена скоростта на движение на двете превозни средства. С
оглед получените по лек автомобил „М.П.", с ДК № ... увреждания,
експертизата е възможно да приеме скорост на движение на същия под 50 км/ч.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, Ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/виновно причинено от водача на л.а. автомобил
автомобил
марка „Пежо", модел „307", с peг. .... ПТП/ при твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
вреди /включително твърдението за извършено плащане/, или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, включително възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат при твърдение, че пътният инцидент е настъпил в резултат и на
виновното и противоправно поведение на ищеца.
На основание
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните, следните факти: че ПТП се е осъществило на посочените
в исковата молба дата, час и между посочените участници; че
автомобил „Пежо 307“, с ДК ...., е бил застрахован към датата на
ПТП по силата на полица „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица №BG/23/117001547587 към застрахователна
компания ЗАД "ОЗК - Застраховане", със срок на действие 01.06.2017г. 31.05.2018г.,
която полица е действаща към датата на ПТП; че
застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 1 899.55лв., в която
е включена сумата от 180лв. за репатриране.
Безспорно
водачът на л.а. “Пежо 307“ е лице от кръга
на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за
причинените от него имуществени вреди на л.а. на ищеца е покрита от от
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения
застрахователен договор.
Твърдяният
в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ на
приетите по делото писмени доказателства – същият е описан в съставения
протокол за ПТП, подписан от двамата водачи без възражения и полицейски
служител, чието съдържание изцяло се подкрепя от неоспореното заключение на
вещото лице по приетата автотехническа експертиза. Респективно, се установява, че с поведението си, водачът на л.а. „Пежо 307“ Яна С., е нарушил правилата за
движение. Направеното от ответника в срока за отговор на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не се подкрепи от събраните
по делото доказателства, в които липсват данни за поведение на ищеца, с което
да е нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, от неоспореното
заключение на вещото лице, се достига до извод, че водачът на л.а. „М.П.“ се е
движил с позволена скорост, респективно такава, която осигурява възможност да
реагира надлежно на случващото се в движението в рамките на позволените маневри
и предимството, с което е разполагал в процесния случай.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното.
Настъпването
на щети по процесния л.а. „М.П.“, а оттам и на имуществени вреди в правната
сфера на ищеца като негов собственик, се установява както от съставения протокол
за ПТП, опис по щетата, а така и от заключението на вещото лице, което
ответникът не е оспорил. От същото се достига до извод и за наличие на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на виновния водач.
Безспорно е по
делото изплащане на застрахователно обезщетение до размер от 1 899.55лв.
По отношение
размера на претенцията, съдът изцяло кредитира неоспореното заключение на
вещото лице като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата
следва да вземе предвид стойността на необходимите части и цената на труда за
увреденото превозно средство по средни пазарни цени, като се използват
алтернативни резервни части, а именно 7141лв.
По възражението на
ответника,
че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително застраховане, съдът намира, че следва да посочи, че в практитката си ВКС /решение
№ 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о./
се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба №
24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки нормите на чл. 2
и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната
стойност на причинената вреда /чл. 273, ал. 2, пр. 1 КЗ /отм./, сега чл. 386,
ал. 2 КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл.
386, ал. 1 КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год.,
ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на
ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. №
293/2010г., I т. о. и др./. С оглед даденото разрешение съдът не споделя
възражението на ответника относно приложимост на методиката при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице се изяснява и че не е налице хипотеза на
тотална щета, поради което и възражението на застрахователя за необходимост от
дерегистрация, е неоснователно, а и последната има значение само за поставяне в
забава на застрахователя.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, и след приспадане на заплатената
сума от 1
899.55лв., предявеният пряк частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 5421.45лв., като сумата бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 08.10.2018г., до
окончателното изплащане на задължението доколкото към датата на завеждане на
делото срокът по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил изтекъл с оглед представяне
на всички доказателства на застрахователя и с оглед обстоятелството, че
застрахователят е отказал пълно плащане на основание, различно от предвиденото
в чл.380, ал.3 КЗ. Също така, безспорно и се твърди и от самия ответник, че той
е разполагал с банкова сметка ***, по която е превел частично изплатеното
застрахователно обезщетение преди завеждане на делото, а процесуалното
задължение чл.127, ал.4 ГПК е изпълнено съобразно изискването на ГПК, което
позволява посочване и на друг начин на плащане, различен от банкова сметка.
***,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ
размер от 1088.86лв., от които 216.86лв. заплатена държавна такса, 722лв.
адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за проведена експертиза. Съдът, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, намира за неоснователно
направеното от ответната страна възражение срещу размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение доколкото същото е в размер, близък до минималния
еднократен такъв по Наредба 1/2004г. съобразно частичния размер на иска. Също
така, следва да се отбележи, че претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение по същото дело е в по-висок размер, а именно 918лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.К.-З.“, ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 5421.45 лева /пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/, частичен
иск от общо 8 695.08 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв,
лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в
предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа
предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв
предна броня, престилка предна и греда над радиатор на собствения на ищеца автомобил
марка „М.П.“, с ДК № ...., причинени на 17.05.2018г., в резултат на реализирано
ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. „Пежо 307“, с ДК ...., застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-08.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД „О.З.К.-З.“, ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1088.86лв. /хиляда и осемдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Указва на ответника, че присъдената сума може да бъде
заплатена по посочения от ищеца начин – в брой.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: