Р Е Ш Е Н И Е
№348
гр. Добрич, 12.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 432 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано
е по жалба на “Фишмастър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Балчик, област Добрич, ул.“Черно море“ 19, ет.1, ап.4, представлявано
от В.Л.М., подадена чрез адв.А.С.-САК, срещу Ревизионен акт № Р-03000821000699-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение
№ 184/18.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на
данъчен кредит по фактури, издадени от „Феонекс“ ЕООД през данъчните периоди на
месеците януари, март, април и май 2018 г. и са установени задължения за
внасяне в общ размер на 5 223,44 лв. - главница и 1 684,36 лв. - лихви.
Жалбоподателят не е
съгласен с ревизионният акт. Оспорва изводите в него, като твърди, че не са
налице хипотезите на чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като стоките и услугите по
процесните фактури са предназначени за дейността на дружеството. Излага
твърдения, че закупените с процесните фактури строителни материали са
използвани за ремонт на покрива и санитарните помещения на наетия обект, в
който дружеството извършва икономическа дейност-хотелиерство. Оспорва наличието
на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, въвеждани изключване правото
на приспадане на данъчен кредит. Позовава се на чл.16 от договора за наем,
сключен с „КОБИ-Н“ЕООД - наемодател на 21.09.2016 г., съгласно който всички
всички разходи по първоначалния ремонт и всички последващи ремонти на наетия
обект са за сметка на наемателя. В тази връзка твърди, че доставките на
строителни материали по процесните фактури са „безвъзмездни“ по см. на § 1, т.
8 от ДР на ЗДДС и е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 3 т. 3 от ЗДДС. Счита,
че са налице предпоставките на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, поради което с процесните
фактури дружеството правилно е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит. Моли ревизионният акт да бъде отменен. Твърди, че с влязло в сила решение по адм.дело № 110/2021
г. по описа на Административен съд - Добрич е разрешен преюдициален спор по
същите фактури. Моли за присъждане на направените разноски по делото в размер
на 1600 лева.
Ответната страна -
Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния
си представител - надлежно упълномощен гл.юрисконсулт, К.Д., оспорва жалбата и
настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и
потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. В хода на съдебното
дирене било прието заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза.
Вещото лице също не било извършило проверка в счетоводството на прекия
доставчик, което не доказвало твърдението, че материалите в издадените фактури
са били в наличност и в патримониума на самото дружество, които да бъдат
прехвърлени. Налице били и други несъответствия, във връзка с твърдението на жалбоподателя, че
ремонтът бил извършен по стопански начин. Видно от справката изготвена от НАП,
дружеството имало назначени камериерки, управител, но не и строителни работници
и в тази връзка счита, че жалбоподателят не доказва с каква обезпеченост са
извършени ремонтните дейности. Поддържа изцяло мотивите, изложени в решението
на директора на Дирекция „ОДОП“, както и депозираните писмени бележки от
процесуалния представител на дирекцията. Моли за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение в размер на 990,78 лв.
Административен съд
– Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ЖАЛБАТА:
Жалбата е
допустима. На 09.07.2021 г. ревизираното дружество е оспорило ревизионния акт
по административен ред с жалба с вх. № Ю-184, получена от директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на 29.06.2021 г. Оспорването е направено в
14-дневния срок по чл.152, ал.1 от ДОПК. Директорът на Дирекция "ОДОП“-
Варна се е произнесъл с Решение № 184/18.08.2021 г., с което е потвърдил изцяло
ревизионния акт.
Решението е
съобщено на „ФИШМАСТЪР“ ООД чрез връчването му по електронен път на 19.08.2021
г., а жалбата е подадена по пощата на 01.09.2021 г., т.е. в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА
НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000821000699-020-001/08.02.2021
г. на Соня Стоянова Андонова, началник Сектор „Ревизии“ и компетентен орган по
см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-3/04.01.2021 г. на
Милена Колева- директор на ТД на НАП-Варна. Със ЗВР е наредено да се извърши
ревизия на „Фишмастър“ ООД, ЕИК ********* за задължения за данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2018 – 31.05.2018 г., определен е срокът,
ревизиращите органи и ръководителя на ревизията.
Съдържанието на
заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по електронен път на
жалбоподателя на 12.02.2021 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2
от ДОПК. На 12.02.2021 г. е отправено искане до ревизираното дружество за
представяне на документи. С молба от 24.02.2021 г. представляващият дружеството
е заявил удължаване на срока за представяне на документите, на основание чл.25
от ДОПК. Издадено е Решение № Р-03000821000699-106-001/24.02.2021 г. за
удължаване срока за представяне на документите и изисканите писмени обяснения
до 12.03.2021 г.
Впоследствие са
връчвани допълнителни искания за представяне на документи.
С Протокол № Р-03000821000699-ППД-001/31.03.2021
г. са приобщени доказателства от извършено предходно ревизионно производство,
приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-03000820002516-091-001 от
10.12.2020 г.
Издадения в предходното
ревизионно производство РА № Р-03000820002516-091-001 от 10.12.2020 г. е бил обжалван
по административен и съдебен ред и отменен с влязло в сила на 05.06.2023 г.
Решение по адм.дело № 110/2021 г. по описа на Административен съд –Добрич
(приложено към настоящото дело), в частта с която не са признати счетоводни
разходи за материали в общ размер на 26 117, 15 лева по 23 броя фактури,
издадени от „Феонекс“ ЕООД и декларираният от дружеството данъчен финансов
резултат за 2018 г. е коригиран от загуба в размер на 219 579, 79 лева на
загуба в размер на 193 462, 64 лева и в частта, с която са установени
допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за 2019 г., както следва: данък
върху добавената стойност по ЗДДС в общ размер на 65 679, 61 лева главница и 7
236, 04 лева лихва, от които : за д.п. м. 05.2019 г. – 20 129, 49 лева главница
и 3 047, 62 лихва; за д.п. м. 12.2019 г. – 45 550, 12 лева главница и 4 188, 42
лева лихва; корпоративен данък по ЗКПО
за д.п. 2019 г. в размер на 6493, 79 лева главница и 294,05 лева лихва.
По настоящото
производство на 26.05.2021 г. е издаден Ревизионният доклад с № Р-03000821000699-092-001/26.05.2021
г., подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите,
определени да извършат ревизията -
ръководителя на ревизията, Росица Димитрова Желязкова и Дарина Димитрова
Петрова - главен инспектор по приходите.
В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК
ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 26.05.2021 г. по електронен
път. Няма подадено възражение срещу ревизионния доклад.
На 21.06.2021 г. е
издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 03000821000699-091-001/21.06.2021
г., подписан с квалифицирани електронни подписи от Росица Димитрова Желязкова и
Соня Стоянова Андонова.
С оспорения
ревизионен акт, изцяло потвърден при административното обжалване, на
„Фишмастър“ ООД са установени задължения за данък върху добавената стойност по
ЗДДС в общ размер на 5 223,44 лв. - главница
и 1 648,36 лева - лихви вследствие от неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен
кредит по 24 бр. фактури, издадени от „Феонекс“ ЕООД, както следва: през
данъчния период на м.01/2018 г. - по 6
бр. фактури за ДДС от 726,98 лв.; през данъчния период на м.03./2018 г. - по 12
бр. фактури за ДДС от 3103,98 лв.; през данъчния период на м.04/2018 г. - по 3
бр. фактури за ДДС от 811,89 лв.; за
данъчния период на м.05/2018 г. - по 3 бр. фактури за ДДС от 580,59 лв.
При ревизията
жалбоподателят е представил Справка с вх. №
Р-03000821000699-ПРД-004-И/19.03.2021 г., в която са визирани закупени от „Феонекс“
ЕООД, през периода 01.01.2018 -31.05.2018 г., строителни материали, ВиК
материали и пелети за отопление, предназначени съответно за ремонт на покрива и
на санитарни помещения на хотел „Централ Пойнт“ в гр.София и отопление.
От данните в
Ревизионния доклад е видно, че органите по приходите са приели, че в периода на
закупуване на материалите, 01.01.2018 - 31.05.2018 г., „Фишмастър“ ООД е упражнявало
икономическа дейност единствено и само в един обект – хостел, категория „Една
звезда“, с 18 стаи и 46 легла, с наименование Хотел „Централ пойнт“, находящ се
в гр. хххххххххххх, съгласно договор за наем от 21.09.2016 г., сключен с
наемодателя, „КОБИ-Н“ ЕООД.
От съдържанието на
наемния договор от 21.09.2016 г. е видно, че при наемането му от ревизираното
лице имотът е бил с предназначение „магазин“, като страните са уговорили да
бъде извършена промяна на предназначението му. Съгласно чл. 3 от договора
страните са уговорили имотът да се ползва за „заведение за хранене и
развлечения с обслужващи помещения, офис, склад, стаи за гости“. В чл. 7 от
договора е посочено, че поради необходимостта от извършване на ремонт и промяна
на предназначението на имота с оглед на договореното в чл. 3 наемателят няма да
дължи наем за ползването на имота за първите 4 месеца от влизане в сила на
договора. Съгласно чл. 9 от договора наемодателят е поел задължение да оказва
пълно съдействие на наемателя с цел провеждане на процедурите по промяна на
предназначението на имота и извършване на ремонтни работи в него, както и с
оглед на провеждане на други административни процедури за получаване на
съответните разрешителни и регистрационни документи за дейността на наемателя в
наетия имот. Според чл. 16 от договора, упоменат и в Ревизионния доклад на
стр.6, всички разноски, свързани с промяна на предназначението на имота,
първоначалния ремонт, дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се
дължат на обикновено употребление, са изцяло за сметка на наемателя. За негова
сметка са и всички разходи, свързани с получаване на необходимите за дейността
му в наетия имот регистрационни и разрешителни документи.
Не е спорно между
страните, че наетия от ревизираното лице обект е категоризиран с удостоверение
за определена категория „Една звезда“ на 29.10.2018 г., че същият е преустроен от
магазин в хостел, както и че „Фишмастър“ ООД е лицето, извършващо дейността в
обекта. Не е спорно също, че през процесния период 01.01.2018 – 31.05.2018 г.
обектът е функционирал по предназначение като хотел.
Становището на
органите по приходите за неправомерно приспадане на данъчен кредит по
фактурите, с които са закупени строителни материали, е обосновано с липса на
доказателства, че закупените строителни материали са вложени в ремонта на хотел
„Централ Пойнт“ в гр.ххххххх, т.е. че строителните материали са използвани във
връзка с извършваната от дружеството независима икономическа дейност и
реализиране на облагаеми доставки. Ревизиращият екип е посочил, че нямало
доказателства стопанисваният от жалбоподателя хотел „Централ Пойнт“ да е прекъсвал
дейността си за процесния период от м.януари до м. май 2018 г., за който се твърди
извършване на СМР на санитарните му помещения. Липсвали доказателства, че
дружеството притежавало печки на твърдо гориво, за което са издадени фактури за
закупени пелети за отопление. Нямало и доказателства за съхранение и
транспортиране на строителните материали от магазина на „Феонекс“ ЕООД в
гр.Балчик до гр.София. Нямало доказателства за кадрови ресурс за извършване на
ремонт на санитарни помещения като в тази връзка са изложени съображения, че дружеството
не разполага с персонал, работници за строителна дейност, тъй като имало
назначени единствено управител на хотел, камериерки и администратори. Въз
основа на горните обстоятелства е прието, че е налице хипотезата на чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС, в приложимата й редакция, според която правото на приспадане
на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69
или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки
или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;дружеството дължи
внасяне на неправомерно приспаднат данък.
От данните по
делото се установява, че поради идентичност на изследваните при ревизията факти
с фактите от друго, предходно ревизионно
производство, с Протокол № Р-03000821000699-ППД-001/31.03.2021 г. са приобщени
доказателства от извършено предходно ревизионно производство, приключило с
издаването на Ревизионен акт № Р-03000820002516-091-001 от 10.12.2020 г. В хода
на административното обжалване на предходния РА от 10.12.2020 г. е прието, че
не са представени доказателства, че закупените строителни материали от „Феонекс“
ЕООД през 2018 г. от „Фишмастър“ ООД, са
транспортирани от гр. Балчик и са вложени в ремонти на стопанисвани от
жалбоподателя обекти в гр. София и гр. Божурище. Този РА (№
Р-03000820002516-091-001 от 10.12.2020 г.) е бил обжалван по административен и
съдебен ред и отменен с влязло в сила на 05.06.2023 г. Решение по адм.дело №
110/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич, в частта му, с която не
са признати счетоводни разходи за материали в общ размер на 26 117, 15 лева по
фактури, издадени от „Феонекс“ ЕООД и декларираният от дружеството данъчен
финансов резултат за 2018 г. е коригиран от загуба в размер на 219 579, 79 лева
на загуба в размер на 193 462, 64 лева и в частта, с която са установени
допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за 2019 г., както следва: данък
върху добавената стойност по ЗДДС в общ размер на 65 679, 61 лева главница и 7
236, 04 лева лихва, от които : за д.п. м. 05.2019 г. – 20 129, 49 лева главница
и 3 047, 62 лихва; за д.п. м. 12.2019 г. – 45 550, 12 лева главница и 4 188, 42
лева лихва; корпоративен данък по ЗКПО
за д.п. 2019 г. в размер на 6493, 79 лева главница и 294,05 лева лихва.
Съдът приема за
установено, че фактите, предмет на спор по настоящото дело, и конкретно
обстоятелството дали закупените строителни материали с процесните фактури са
били вложени в рамонта на наетия от жалбоподателя обект, са били предмет на
спора и по адм.д. № 110/2021 г.
От значение за
настоящото производство е обстоятелството, че с влязло в сила решение по адм.д.
№ 110/2021 г. на АдмС-Добрич са признати спорните по настоящото дело счетоводни
разходи на жалбоподателя за материали в общ размер на 26 117, 15 лева по
фактурите, издадени от „Феонекс“ ЕООД. Освен това спорът между страните е
разрешен като е прието, че закупените строителни материали с процесните фактури
са ползвани от ревизираното лице за неговата икономическа дейност, за ремонт на
покрива и санитарните помещения на хотел
„Централ Пойнт“, нает по договор за наем от 21.09.2016 г.
Налице е
идентичност на спорните обстоятелства в настоящото производства и в предходното
съдебно производство, приключило с постановяване на Решение № 5836/05.06.2023
г. по адм.д. № 10240/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. Изрично в
мотивите на Решение № 5836/05.06.2023 г. по адм.д. № 10240/2022 г. по описа на
ВАС, Осмо отделение, постановено по оспорване на решението по адм.д. № 110/2021
г ., касационният състав е приел за
доказано, че строителните материали, закупени от „Феонекс“ ЕООД са използвани
за ремонт на обекта на ул. „Трапезица“ № 6 в гр. София и са пряко свързани с
дейността на дружеството, предвид което незаконосъобразно в предходно
извършената ревизия е коригиран финансовият резултат на дружеството за 2018 г.
С оглед
разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК във врз с § 2 от ДР на ДОПК, разрешеният
спор по фактите между страните с влязло в сила съдебно решение налага да се
приеме за доказано обстоятелството, че закупените от „Феонекс“ ЕООД строителни
материали с процесните фактури, по които жалбоподателят е упражнил право на
приспадане на данъчен кредит, са вложени в ремонта на Хотел „Централ Пойнт“ в
гр.София, ул.“Трапезица“ № 6, т.е. че строителните материали са използвани във
връзка с извършваната от дружеството независима икономическа дейност.
Това обстоятелство
се потвърждава и от изслушаната по настоящото дело съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице дава заключение, че в административната преписка се съдържат всички издадени
от „Феонекс"ЕООД към дружеството жалбоподател фактури, представени от него
в хода на производството. Съгласно информацията съдържаща се в тези данъчни
документи, те обективират доставки на различни по вид строителни материали,
както и пелети за отопление. Направено е заключение, че фактурите са съставени
в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и чл.114 от ЗДДС,
като съдържат всички изискуеми по закон реквизити и в този смисъл, издадените
фактури били съставени редовно и съответстват на нормативния ред за
документиране на доставките. От представените дневници за продажби на
дружеството доставчик, както и уведомления от НАП за приемането на
справки-декларациите на „Феонекс"ЕООД за съответните данъчни периоди вещото
лице установява, че дружеството е издало
и отразило в дневниците си за продажби процесните фактури. В счетоводството на жалбоподателя
било отразено заплащане по касов път на всяка от фактурите. Процесиите фактури били отразени
в дневниците за покупки на получателя, като по тях е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит в пълен размер и са декларирани в подадените от
дружество справки-декларации за посочените данъчни периоди. Част от фактурите били
включени в дневник за покупки и справка-декларацията за период следващ периода на
издаването им, като фактури с № *********/06.02.2018
г., № *********/06.02.2018 г., № ********* от 13.02.2018 г., № *********/28.02.2018
г., № *********/06.02.2018 г. и № *********/23.02.2018 г. били включени в
отчетен период месец март 2018 година, както и фактура №*********/26.04.2018г.
включена в месец май 2018 година.
Според вещото лице
това действие е съобразено с нормата на чл.72, ал.1 от ЗДДС, съгласно който
правото на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който е
възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода.
Експертът сочи, че
в счетоводството на жалбоподателя е отразено ползването на закупените
материали, чрез съставяне на протоколи
за вложени материали, за обект
„Звено-хотел Централ Пойнт гр.София, ул.Трапезица №6". Протоколите били
издавани на месечна база и съдържали информация за конкретните материали, в
натурално и стойностно изражение, с посочване на количество и единична цена.
Протоколите съдържат данни за съставител и лице, утвърдило разхода, както и
подписи на съответните лица. В счетоводството на жалбоподателя получените
документи били отчитани в хронологичен ред, по способа на двустранното
счетоводно записване и на основата на документална обоснованост на стопанските
операции. Последното се потвърждавало и от констатираните обстоятелства, описани
в ревизионния доклад.
Окончателният извод
на експерта е, че при осчетоводяване на процесиите фактури са спазени основните
счетоводни принципи и е налице редовно заведено двустранно счетоводство от
страна на „Фишмастър" ООД.
Съдът кредитира
представеното заключение като обективно, компетентно изготвено и обосновано с
доказателствата, съдържащи се в делото.
Следва да се
приеме, че жалбоподателят не е начислил неправомерно данъчен кредит.
Извършените от него подобрения и ремонти на наетия обект, преустроен в хотел
„Централ Пойнт“, кореспондират с хипотезата на правната норма на чл. 9, ал. 2,
т. 4 ЗДДС /в приложимата редакция/, според която за доставка на услуга се смята
и извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на
нает или предоставен за ползване актив. А според чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави.
След като в съдебното
производство по адм.д. № 110/2021 г. е установено, че закупените от „Феонекс“
ООД материали са вложени в ремонта и преустройството на обекта, стопанисван от
жалбоподателя, за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по
фактурите, издадени от „Феонекс“ ООД, е без
значение обстоятелството дали ремонтът е бил извършван самостоятелно от
ревизираното лице или от наети от него други субекти.
Незаконосъобразно
приходната администрация е отказала да признае право на приспадане на данъчен
кредит на основание чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Нормата на
чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, предвиждаща ограничения на правото на приспадане на
данъчен кредит, в действащата й редакция, определя, че правото на приспадане
на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69
или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки
или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Приемайки, че
услугата по ремонт е различна от икономическата дейност на лицето, която е
хотелиерство, ответникът не е взел предвид изключението, предвидено в нормата
на чл.70, ал.3, т.3 от ЗДДС, която предвижда, че чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС не се
прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на
услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване
актив.
Съгласно
§ 1, т.8 от ДР на ЗДДС, "безвъзмездна" е доставката, при която няма
възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
По
отношение на въпроса дали ревизираното лице, в качеството си на наемател на
обекта, преустроен в хотел „Централ Пойнт“, е извършило безвъзмездно услугата
ремонт на обекта, ревизиращите органи не са изложили никакви съображения.
В
мотивите на решението единствено е прието, че съгласно чл.7 от договора за наем от 21.09.2016 г., сключен с
наемодателя, „КОБИ-Н“ ЕООД, на наемателя „Фишмастър“ ООД се приспада дължимият наем за ползването на имота за първите 4 месеца
от влизане в сила на договора . Видно от чл.25 договорът влиза в сила от датата
на подписването му и действа за срок от 10 години. Подписите на страните са
заверени нотариално на 21.09.2016 г., следователно договорът е влязъл в сила на
тази дата.
В тази
връзка, съдът намира за правилно заключението на ответната страна, че
ревизираното лице е извършило ремонт и преустройство през първите четири месеца
след наемането на обекта, считано от 21.09.2016 г., заради което е приспаднат
наема за четири месеца, т.е. първият ремонт на наетия обект е извършен срещу приспадане
на наема за четири месеца, считано от 21.09.2016 г. Обстоятелството, че ремонтът,
свързан с преустройството и промяна предназначението на наетия обект в хостел, е извършен непосредствено след сключването на
договора, се потвърждава от констатацията на органите по приходите, че през
процесния период, началото на 2018 г., когато са издадени фактурите от
„Феонекс“ ЕООД, хотелът е функционирал, дейността му не е била прекъсвана.
Следователно
процесния период, м.01, м.03, м.04 и м.05 на 2018 г., касае извършване на друг, последващ ремонт
през 2018 г. на покрив и санитарни помещения, за който ревизираното лице има
съставени 5 бр. протоколи за вложени материали - факт, установен с влязлото в
сила решение по адм.д. № 110/2021 г. Не
е спорно между страните, че този ремонт е извършен от ревизираното лице в
качеството му на държател (наемател) на наетия актив, т.е. на хотел „Централ
Пойнт“. Договорът за наем от 21.09.2016 г., сключен със наемодателя „КОБИ-Н“
ЕООД не съдържа клауза, определяща насрещна престация за извършване на
последващи ремонти от наемателя. Напротив, с чл.16 от договора страните изрично
са договорили всички ремонти да са за сметка на наемателя. При провеждане на
ревизията няма събрани доказателства за промяна на клаузите на сключения
договор за наем.
Това
налага да се приеме, че стоките по процесните фактури, вложени в извършения
ремонт, са закупени от ревизираното лице в хипотезата на чл.70, ал.3, т.3 от ЗДДС, която признава право на приспадане на данъчен кредит от наемателя.
Изложеното
по-горе води до извода, че РА следва да се отмени като материално
незаконосъобразен. Органите по приходите са приложили неправилно разпоредбата
на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС и в тежест на ревизираното дружество са начислили
ДДС за внасяне и съответните лихви за данъчния период на месеците януари, март,
април и май 2018 г.
При
този изход на спора и на основание чл.161 от ДОПК жалбоподателят има право на
извършените от него в съдебното производство разноски по представения списък в
размер на 1600 лева, от които 50 лв. държавна такса, 550 лв. депозит за вещо
лице и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 904129/01.09.2021 г.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на “Фишмастър“
ООД РЕВИЗИОНЕН АКТ № №
Р-03000821000699-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 184/18.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, с който не е
признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от
„Феонекс“ ЕООД през данъчните периоди на месеците януари, март, април и май
2018 г. и са установени задължения за внасяне в общ размер на 5 223,44 лв. -
главница и 1 684,36 лв. - лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Фишмастър“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, област
Добрич, ул.“Черно море“ 19, ет.1, ап.4, представлявано от В.Л.М. сумата от 1
600 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред
Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: