Решение по дело №2320/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 29.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                     МИЛЕН ЕВТИМОВ

                             

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 2320 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.Д.Х., действаща чрез нейната майка и законен представител И.Г.К., срещу решението от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 23553/2019 г. на СРС, III ГО, 83 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззивницата е отхвърлен над 160 лева до пълния предявен размер от 300 лева, и по въззивна жалба на Д.Д.Х., действащ чрез неговата майка и законен представител И.Г.К., срещу решението от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 23553/2019 г. на СРС, III ГО, 83 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника е отхвърлен над 160 лева до пълния предявен размер от 300 лева. В жалбите се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивниците молят да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Д.Д.Х. счита жалбите за неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решението от 25.11.2019 г. по гр.д. № 23553/2019 г. СРС, III ГО, 83 състав, е увеличил присъдените в полза на малолетните деца Е. и Д. месечни издръжки от по 100 лева на по 160 лева за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковете (24.04.2019 г.), като е отхвърлил исковете в останалите части до пълните предявени размери от по 300 лева, като неоснователни. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.

Доводите на въззивниците касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са неоснователни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на двете деца от средства за съществуване от времето, когато са определени месечните им издръжки от по 100 лева (25.06.2012 г.). През изминалия период ищците са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжките в досегашните им размери. Бащата реализира месечен облагаем доход в размер на 560 лева. Въззивниците-ищци обаче не са ангажирали доказателства в преклузивните срокове за по-големи доходи на въззиваемия, нито за неговите имотно състояние и професионална квалификация (арг. от т. 5 от ППВС 5/70 г.). Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите правни последици. Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но и основанието на иска – арг. от чл. 140, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 СК и т. ІV от ППВС 5-70 г.

Първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивниците нямат право на разноски, но се осъждат да заплатят на въззиваемия сумата от 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (л. 48 от делото на СГС).

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.11.2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 83 състав, постановено по гр.д. № 23553/2019 г., в обжалваните части.

ОСЪЖДА Е.Д.Х. и Д.Д.Х., действащи чрез тяхната майка и законен представител И.Г.К., да заплатят на Д.Д.Х. сумата от 300 лева – разноски по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Е.Д.Х. и Д.Д.Х., действащи чрез тяхната майка и законен представител И.Г.К., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.