Решение по дело №541/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260014

 

гр. Тутракан, 09.03.2021 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 541/2019 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страна (уточнени с допълнителна молба - л. 27) от „А.ЗА С.Н.В.” ЕАД, представлявано от  юрисконсулт П.Г.Б. (л. 23) и Д. Г. (л. 59), Ц. П. за установяване Н.вземането на ищеца, предмет на Заповед № 405/04.06.2019 г. З.изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 287/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.   240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор З.паричен заем № 3169673/07.03.2018 г. сключен между И.А.М.АД и ответника в размер на 800 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 06.04.2018 г. – 02.12.2018 г. в размер на 139,15лв.;

1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима въз основа на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, за периода: 06.04.2018 г. – 02.12.2018 г. в размер на 809,10 лв.;

1.4. неустойка, под формата на такса „Разходи” по чл. 92 от ЗЗД, дължима въз основа на Тарифа на И.А.М.АД, в размер на 45,00 лв.;

1.5. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 07.04.2018 г. до 03.06.2019 г. (вкл.) в размер на 65,59 лв.;

1.6. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.06.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.7. Твърди се, че е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.В. /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между И.А.М.АД и „А.з.с.на в.” ООД по силата н. което вземането на И.А.М.АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3169673/06.03.2018 г., е прехвърлено в собственост н.„А.з.с.н.в.” ООД. И.А.М.АД е упълномощило „А.з.с.на в.“ в качеството си н.цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

1.8.  „А.з.с.на в.“ ЕАД е уведомила с писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3169673 от 02.10.2018 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне с баркод PSSDTS00BIY0M, пратката не е получена от длъжника.

1.9. Твърди се, че на 27.09.2019 г. е изпратено второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3169673 от 27.09.2019 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма „Лео експерс“ с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от обратната разписка № 68572229, пратката не е получена от длъжника.

1.10. Твърди се, че на 07.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и И.М.Б. - заемател е сключен Договор за паричен заем № 3169673 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 800 лв. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 939,15 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 139,15 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 02.12.2018 г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 104,35 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 06.04.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 02.12.2018 г.

1.11. В случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените В. в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за С.на вземането в размер на 45 лв.

1.12. Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 809,10 лева, която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 89,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в размер на 194,25 лева.

1.13. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 65,59 лв.

1.14. Длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.

2. Ответникът И.М.Б., е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначеният от съда с Определение № 24/28.01.2020 г. Особен представител адв. Д.А. ***, като оспорва претенцията на ищеца като недоказана. В частност се оспорва цедирането на вземанията по процесния договор.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 07.03.2018 г. е сключен Договор за паричен заем № 3169673/07.03.2018 г. между И.А.М.АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. (л. 4). Съгл. чл. 3 от договора с заетата сума - 800 лв. е предаден в брой на кредитополучателя, за което договора служи като разписка.

4. На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между И.А.М.АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер (л. 8). Видно от Приложение № 1 от договора (л. 14 - поз. № 338) процесното вземане е прехвърлено с договора на цесионера. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 16).

5. Представена е Тарифа на И.А.М.АД (л. 22).

6. Ответникът не е уведомен за извършената цесия, тъй като не е намерен на адреса (л. 17 - 21).

7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

 

 

II. Основни положения

 

9. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между И.А.М.АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума. Съгл. чл. 3 от договора заетата сума - 800 лв. е предадена в брой на кредитополучателя, за което договора служи като разписка.  В тази връзка съдът приема, че е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

 

10. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди завеждането на делото.

11. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

12. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Поради тази причина следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства ответникът е могъл да се запознае с упълномощителната клауза в договора за цесия и изявлението на цедента за прехвърляне на вземането, материализирано в представеното удостоверение.

13. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

14. Съдът намира, че не са налице пречки ответникът да бъде уведомен за извършената цесия чрез особеният му представител. Последният е назначен, тъй като ответникът не може да бъде намерен на регистрираните постоянен и настоящ адрес. За да не може длъжника да черпи права от собственото си неизправно поведение, е въведен института на особеният представител, като всички действия по връчването на особения представител пораждат ефект в правната сфера на ответника. Нещо повече, за кредитора съществува възможността да уведоми длъжника за цесията по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез нотариус, дори без да назначава особен представител. В този смисъл, по аргумент от по - силното основание,  съдът приема, че няма пречка ответникът да бъде уведомен за цесията чрез особения представител в хода на исковото производство чрез връчването на исковата молба. Подобно разрешение е възприето в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. 

15. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесният договор са придобити от ищеца.

 

III. Действителност на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора

 

16. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

16.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

16.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

16.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

16.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

17. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

17.1. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

17.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

18. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

19. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

19.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

19.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

19.3. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка - 809,10 лв. превишава стойността на половината от главницата (съответно надхвърля многократно стойността на възнаградителната лихва - 139,15 лв.), поради което същата излиза извън  рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

19.4. Освен това съдът намира, че с уговорената неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. СИЕ е установила, че при начисляването на неустойка реално се завишава значително ГПР, като същият надхвърля предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК лимит. Аргумент в тази насока е и 4, ал. 2 от договора, който предвижда, че неустойката се заплаща заедно с погасителните вноски. (В този смисъл Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. № 190 по описа за 2017 г. на Окръжен съд - гр. Силистра).

19.5. Не на последно място с уговорената неустойка върху потребителя се прехвърлят рисковете по оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като вместо да прецени визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита, кредиторът налага неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което води до въвеждането на ГПР над определения в чл. 19. ал. 4 от ЗПК лимит (вж. предходната точка). 

19.6. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.  

 

20. В обобщение съдът намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нейната неравноправност.

 

 

 

IV.Действителност на неустойката под формата на такса „Разходи”

 

21. Съдът приема, че се касае за неустойка, доколкото размерът на „разходите”, които кредитополучателят трябва да заплати при неизпълнение, е предварително фиксиран, т. е. той не се влияе от действително направените разходи. Следователно такса „разходи” има характера на неустойка с компенсаторен характер. Тази неустойка е предвидена в Тарифа на И.А.М.АД и се начислява при забава на всяка вноска (по 9 лв., но не повече от 45 лв.).

22. Съгл. чл. 10, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

23. В конкретният случай кредиторът е предвидил неустойка, свързана с изпълнението на договора, която обаче не е предвидена в самия договор.

24. В тази връзка съдът намира, че претендираната неустойка е нищожна, тъй като противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.   

 

V.Заета сума

 

25. В резултат на сключеният договор за кредит е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

26. От заключението на експертизата (Вариант № 3) се установява, че е останал непогасен остатък от главницата в размер на 800 лв.

27. Падежът за връщане на всички вноски е настъпил (последната вноска е била изискуема на 02.12.2018 г.).

 

VI. Възнаградителна лихва

 

28. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време. Възнаградителната лихва е инкорпорирана в погасителните вноски, поради което изискуемостта и на това вземане също е настъпила (вж. т. 27).

29. От заключението на експертизата (Вариант № 3) се установява, че от ответника останал непогасен остатък от възнаградителната лихва в размер на 139,15 лв.

 

VII.Обезщетение за забава (мораторна лихва) по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

30. Вноските за процесният периода са падежирали, поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на погасителните вноски респ. върху инкорпорираната в тях главница.

31. Заключението на вещото лице (Вариант № 3) следва да бъде частично кредитирано, като размера на обезщетението бъде изчислен до 03.06.2019 г., а не както е посочено в заключението - до 16.10.2019 г.

32. В тази връзка законната лихва за забава върху главницата за периода 07.04.2018 г. до 03.06.2019 г. (вкл.), възлиза на 65,88 лв.

33. От страна на ищеца се претендира по - малка сума, поради което иска следва да бъде уважен изцяло.

 

 

 

Разноски

 

34. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

35. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

35.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

35.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 150 лв.

36. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

37. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 810,00 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на           486 лв.

38. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника И.М.Б., с ЕГН **********,***, че съществува вземането срещу него на ищеца „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ********ис 4, в качеството му на цесионер, предмет на Заповед № 405/04.06.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 287/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница) по Договор за паричен заем № 3169673/06.03.2018 г., сключен между И.А.М.АД и ответника, в размер на 800 лв. (осемстотин лева); възнаградителна лихва върху главницата, за периода: 06.04.2018 г. – 02.12.2018 г. в размер на 139,15 лв. (сто тридесет и девет лева и петнадесет стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода: 07.04.2018 г. до 03.06.2019 г. (вкл.) в размер на 65,59 лв. (шестдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки); законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.06.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за неустойка, дължима въз основа на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, за периода: 06.04.2018 г. – 02.12.2018 г. в размер на 809,10 лв.; неустойка, под формата на такса „Разходи”, дължима въз основа на Тарифа на И.А.М.АД, в размер на 45 лв.

 

ОСЪЖДА ответника И.М.Б., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „А.ЗА С. НА В.” ЕАД, с ЕИК ********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 486 лв. (четиристотин осемдесет и шест лева).

           

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд. 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител възнаграждение от внесения депозит.

 

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: