Решение по дело №2963/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба, подадена от „ВАЛМАТ 92“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, представлявано от Ж.М., чрез адв. С.Ж. ***, срещу Решение № 32-424001 от 06.12.2022 г., на Директора на Териториална дирекция – Митница – Русе, към MRN ****************/01.09.2020 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – употребявано моторно превозно средство марка „****“, модел **, шаси ****************, внос от САЩ, определена ù е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 838.33 лева и ДДС в размер на 1 844.32 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорват се заключенията на митническите органи относно увеличаване на митническата стойност на моторното превозно средство, тъй като е определена на база продажната цена на лекия автомобил, при нарушение на чл. 144, § 2, б. „А“ от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Неправилно според жалбоподателя, митническите органи обосновават наличието на съмнения относно декларираната от вносителя цена на автомобила въз основа на получената от митническата администрация на САЩ информация за декларираната при износа му стойност. Сочи се, че българските митнически служители не са проверили в счетоводството на вносителя какво е договорено или платено между него и изпращача. Твърди се, че изложените от митническите органи мотиви не кореспондират с изготвената от експерт на свободна практика пазарна оценка. В тази връзка жалбоподателят сочи, че въпреки липсата на данни за идентични или сходни стоки, посочена от митническите служители, експертът на свободна практика, определяйки пазарна ценна на процесния автомобил, е ползвал „пазарни аналози“, т.е. налице са други вносове, които да бъдат анализирани като „сходни стоки“. Поради тези съображения, се твърди, че оспореното в настоящото производство решение има противоречиви мотиви. Излага подробни съображения относно липсата на мотиви в решението за изследване на различните методи за увеличаване на митническа стойност на внесения лек автомобил, както и че не става ясно какъв конкретен метод е използван при определяне на по-висока митническа стойност. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество „ВАЛМАТ 92“ ЕООД, с. Приселци, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница - Русе“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 32-424001 от 06.12.2022 г., на Директора на Териториална дирекция – Митница – Русе, към MRN ****************/01.09.2020 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – употребявано моторно превозно средство марка „****“, модел **, шаси ****************, внос от САЩ, определена ù е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 838.33 лева и ДДС в размер на 1 844.32 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

На 01.09.2022 г. „ВАЛМАТ 92“ ЕООД, с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, е декларирало с митническа декларация с MRN **************** за режим „допускане за свободно обращение“ пред Митническо бюро - Русе, несъюзна стока, описана в митническата декларация (л. 43-44), като „употребяван лек автомобил, марка ****, модел A6, тип: бензинов двигател; брой места: 5; дата на първа регистрация: 02.01.2016 г.; цвят: сив, работен обем: 3000 см3, мощност на двигателя: *********; шаси ****************, с код по ТАРИК – 87032390 00. Държава на изпращане – Съединените американски щати. Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 6089,46 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при цена на стоката – 3 200 USD и валутен курс 1,63901 лева за 1 USD (Щатски долар). При декларирането от страна на вносителя „ВАЛМАТ 92“ ЕООД към митническата декларация бил представен търговският документ BUYER`S AGREEMENT от 24.06.2020 г. (л. 47 от адм. преписката), в който като продавач е вписан ***************, а купувач е жалбоподателят при цена 3 200 USD.

В митническите органи при последващ контрол възникнали съмнения относно обстоятелството дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Въз основа на възникналите съмнения от страна на Агенция Митници и Митническо разузнаване и разследване било изпратено искане за проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа - САЩ, в съответствие със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните администрации.

Американската служба „Митница и гранична охрана“, в отговор на искането, е върнала отговор-писмо с peг. № 32- 258634/03.08.2022 г. (л. 39-42) на ЦМУ на Агенция „Митници“, за пет автомобила, между които и процесният такъв. В него е посочено, че електронната информация за износ (EEI)за превозни средства, изнасяни от САЩ е американският еквивалент на декларацията за износ в Европейския съюз и декларира стойността при износ за конкретната държава в рамките на ЕС. В таблица е отбелязано, че стойността при износа на процесния автомобил е в размер на 12750 USD. Въз основа на получената информация от официалните американски власти, директорът на ТД „Митница Русе“ е приел, че същите представляват годно доказателствено средство и обосновават съмнението, че декларираната цена при поставянето на стоки под режим не представлява общата платена и не следва да се определя по реда на чл. 70, § 1 от МКС.

В процеса на определяне на митническата стойност, административният орган е извършил справка в „ Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи“-МИС3А, като е установил случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, в които за държава на износ е посочено „САЩ“ и чиято митническа стойност е определена по чл. 70 от МКС. След извършената справка митническият орган последователно е изследвал възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от МКС. Установил е, че по приложението на първият вторичен метод, визиран в б. „а“ на чл. 74, § 2 от МКС не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, за да бъдат квалифицирани внесените стоки като „идентични“, а по отношение на вторият вторичен метод, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС е констатирал, че е невъзможно установените при справката декларирани стоки от САЩ и внесеният автомобил да бъдат определени като „сходни стоки“. В резултат на това директорът е установил, че посочените вторични методи са неприложими при горепосочената декларация.

Неприложимост митническият орган е констатирал и по отношение на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в б. „в“ и б. „г“ на чл. 74, § 2 от МКС. Органът е формирал извод, че за да бъде приложен третият вторичен метод за определяне на митническата стойност, тъй като липсва база данни за единична цена. По отношение на регламентирания в б. „г“ на чл. 74, § 2 от МКС метод митническият орган е заключил, че липсва база данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и допълнителни елементи, също липсва, поради което и този метод не бил приложим.

Във връзка с установената липса на достатъчно данни за определяне на митническата стойност по горепосочените методи, директорът на ТД „Митница - Русе“ е обосновал извод за приложение на метода, посочен в разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С Възлагателно писмо изх. № 32-300781/07.09.2022 г. митническият орган е възложил на инж. Н.Г., вещо лице от списъка на Окръжен съд – Велико Търново, изготвянето на справедлива пазарна оценка на употребяван автомобил, поставен под режим „допускане за свободно обращение“ с митническа декларация с MRN ****************. Въз основа на възлагателното писмо е изготвен Доклад с вх. № 32-353495/18.10.2022 г., с който е определена справедлива пазарна стойност на стоката в размер на 13 628,10 лева.

След разглеждане на предоставените документи и предвид гореизложеното митническият орган е приел, че митническата стойност на декларираната стока, следва да бъде определена на база заключението на експерта за пазарна стойност на процесния автомобил. На основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока по MRN № 20ВG004304001674R6 от 01.09.2020г., административният орган е приел, че възниква задължение за допълнително заплащане в общ размер на 2682.65 лв., от които мито – 838.22 лв. и данък върху добавена стойност 1 844.32 лева.

С писмо рег. №32-361113/24.10.2022 г. /л. 9-10 от адм. преписка/, в съответствие с чл.22, §6 от Регламент (ЕС) №952/2013г., деклараторът е уведомен за констатациите от проведения последващ контрол, както и за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи и за възможността да се запознае с документите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за становище. Писмото е връчено на 09.12.2022 г., като в посочения в писмото срок не е депозирано становище.

По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че реално платената цена от жалбоподателя за декларираната в митническата декларация МRN № 20ВG004304001674R6/01.09.2020 г. стока е в размер на 3 200 USD или 5 244,83 лв., при курс от 1,63901 лева за 1 USD. Платената или подлежаща на плащане цена от жалбоподателя за процесната стока, предмет на митническа декларация МRN № 20ВG004304001674R6/01.09.2020 г. е размер на 3 200,00 USD, т. е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Плащането на стойност 3 200 USD е извършено с валутен превод в размер на 11 068,00 USD по сметка на бенефициента с IBAN ***NGOMERY STR 7TH FLOFR SAN FRANCISKO, с титуляр COPART INS. MEMBER WIRE ACCOUNT и основание „PETER BOJILOV MEMBER-501808, LOT: 27054810-USD/BGN – 1.8358“. Вещото лице установи, че е налице съответствие между: - вид и количество на стоката по Споразумение/Договор от 24.06.2020 г. и декларираният вид и количество на стоката; - декларираната дата на документа по ЕАД и датата на Споразумението/Договора за доставка; - общата фактурна стойност в ЕАД и цената на стоката по Споразумението/Договора от 3 200,00 USD. Осчетоводената платена цена за стоката съвпада с размера на декларираната в митническата декларация цена - 3 200,00 USD.

В съдебно заседание от страна на жалбоподателя са представени банкови извлечения от банковата сметка на „ВАЛМАТ 92“ ЕООД, ведно с наложни платежни за осъществените към американското дружество преводи.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалните дирекции, при Агенция „Митници“, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. предвижда, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. От последователното тълкуване на посочените норми, оспореното решение на Директор на ТД „Митница -Русе“ при Агенция „Митници“, е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 /, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.

Индивидуалният административен акт, предмет на осъществения в настоящото съдебно производство контрол за законосъобразност, е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок. В жалбата не се посочват допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, а и съдът при извършената служебна проверка не констатира такива. Спазена е разпоредбата на чл. 22, § 6, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон, в частност митническите органи обосновали ли са „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл.140 от същия регламент, вр. чл.74, §3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос като базата за формиране на митническата стойност е Експертна оценка рег. № 32-353495/18.10.2022 година.

Процесната митническа декларация е предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобилите, посочени в същата, релевантна за определяне на митническата им стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл. 48 от МК във вр. чл. 84 от ЗМ. За целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, по арг. от чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Налице е и възможност за проверка на счетоводната и други видове отчетност на декларатора, отнасящи се до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи разполагат с възможността да извършват и проверка на стоките и/ или да вземат проби, в случай че са налице условията за това.

Митническото остойностяване, съгласно правната уредба на Съюза, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

В случаите когато митническата стойност не може да се определи по методите, регламентирани в разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на стоката се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно приложение на методите в чл.74, §2, б. „а“ до б. „г“ от Регламента, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на стоката следва да се извърши по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, тоест съобразно наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава трета "Стойност на стоките за митнически цели" от Регламент (ЕС) 952/2013, по арг. от чл. 74, § 3 от Регламента.

Договорната стойност на стоките по чл. 70 от Регламента при митническото им остойностяване има приоритет, но въпреки това разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предоставя възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали договорната цена представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето на поисканата допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно §2, на същата разпоредба от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В трайната и константна съдебна практика на ВАС митническият орган следва да установи и докаже възникналите у него основателни съмнения, водещи до неприемане на митническата стойност. Приложимата нормативна основа не съдържа легална дефиниция на понятието „основателни съмнения“. За да е налице „основателно съмнение“, е необходимо същото да бъде подкрепено с обективно съществуващи факти, които да поставят под съмнение декларираната от лицето обща сума, а не на невъзможността на митническия орган да събере нужните информация и данни.

В конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. От съдържанието на решението се установява, че тези съмнения митническите органи обосновават с получената от Американската служба „Митници и гранична охрана“ информация за посочената при износа цена на употребявания автомобил. В съдържанието на легализирания превод на предоставената от Департамента на САЩ информация не е ясно дали фигуриращата в справката сума е продажна цена или за декларирана себестойност на автомобила. Не е ясно и дали жалбоподателят е получател на процесния автомобил, тъй като в предоставената „Електронна информация за износ“, именно в която е посочена сумата от 12750 щ.д., не е посочен такъв. Досежно така упоменатата сума, доколкото ответникът именно нея коментира като един от факторите, обосноваващ основателното му съмнение, следва да се отбележи, че в „Електронна информация за износ“ / стр.32 от делото/, предоставена от американските власти, тази сума е формулирана по следния начин : „ СТОЙНОСТ / в щатски долари, без центове/. Продажна цена или себестойност, ако не е продадено/“. Тази условност, отбелязана в последното изречение обосновава евентуалността на посочената стойност, зависеща от това, дали вещта е продадена, тоест че е възможно при продажба да се уговори стойност, различна от посочената. Именно това е сторено в Споразумението за покупко-продажба / л.46 от делото/, където между страните Флорида Престиж Кълекшън ЛЛС – САЩ като продавач и „ВАЛМАТ 92“ ЕООД като купувач, е уговорена продажна цена в размер от 3200щ.д. Още повече, че в съдържанието на анализа към представената информация изрично е записано, че въпросната информация не следва да се счита за официална. В допълнение ще бъде посочено, че административният орган, не оспорва автентичността на представеното споразумение за покупко-продажба на автомобила между Флорида Престиж Кълекшън ЛЛС – САЩ, като продавач и „ВАЛМАТ 92“ ЕООД, като купувач, включително уговорената между страните продажна цена на автомобила, и въпреки това е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за необоснованост на съмненията, водещи до неприемане на митническата стойност.

От събраните писмени доказателства и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. От вещото лице е установено, че сумата в размер на 3 200 USD е преведена като част от валутен превод от 24.06.2020 г. в общ размер на 11 068 USD. Констатирано е от вещото лице, че е налице съответствие между реално платената цена и декларираната митническа стойност. Тези установявания подкрепят тезата на жалбоподателя, че платената цена е действително уговорената и представлява митническата стойност на автомобила. С оглед на изложеното, съдът намира за доказана декларираната от жалбоподателя митническа стойност на внесения автомобил.

При определяне на митническата стойност на употребявания автомобил, при всеки отделен случай следва да се отчете и износването, като процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и др. Едва след това може да се определи нова митническа стойност. По този метод митническата стойност може да се базира на цени на нови или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума, която да отразява състоянието на автомобила.

В настоящия случай новата митническа стойност е определена от експертна оценка, която почива единствено на субективната преценка за това, колко би струвал ремонта на автомобила. От страна на експерта, извършил оценката, не са изложени конкретни аргументи, както и не са представени доказателства какви пазарни аналози е използвал. В оценката липсват доказателства за извършването на оглед на автомобила от експерта, а същият е извършил оценката единствено въз основа на снимките от онлайн сайт – Bid History – BidCars. Определянето на пазарна оценка на употребявания автомобил въз основа на снимки, за които няма информация дали са достоверни, предвид липсата на извършен оглед, също е недостатъчно да обоснове на т. нар. „основателни съмнения“. Също така, следва да се има предвид, че така определената пазарна оценка – 13 628,10 лева съществено се различава от продажната цена, посочена в цитираната от ответника Electronic Export Information, а именно 12 750,00 USD или 20 897, 38 лева. Въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Гореизложените установявания обосновават извода, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност.

От изложеното се налага извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност – тази, която е действително платена по представеното споразумение покупко-продажба от 24.06.2020 г. В този смисъл не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определените суми за доплащане за мито и ДДС, както и лихви за забава.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебните разноски общо в размер на 1 032, 00 лв., от които 682 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС, 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. депозит за вещо лице.

Предвид изрично направеното от ответника възражение за прекомерност на възнаграждението, следва да се отбележи, че размерът на претендираното възнаграждение е равен на нормативния минимум съгласно текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и материалният интерес по делото, поради което същото не подлежи на редукция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 32-424001 от 06.12.2022 г., на Директора на Териториална дирекция – Митница – Русе, към MRN ****************/01.09.2020 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – употребявано моторно превозно средство марка „****“, модел **, шаси ****************, внос от САЩ, определена ù е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 838.33 лева и ДДС в размер на 1 844.32 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Русе“ към Агенция Митници да заплатят на „ВАЛМАР 92“ ЕООД с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1 032,00 (хиляда тридесет и два) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: